М
О Т И В И към
присъда № 56/16.04.2019 год. по Н.О.Х.Д. № 465/2019 год. по описа на Старозагорски
районен съд
Повдигнато е
обвинение против подсъдимия Д.К.Л., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с основно образование, безработен, разведен, неосъждан-реабилитиран,
с ЕГН **********, за това, че на 13.11.2018 год. в град Стара Загора, в съучастие,
като помагач, с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, подпомогнал неустановения извършител, като умишлено го
улеснил, да възбуди и поддържа заблуждение у М.С.Г. относно обстоятелството, че
съдейства на полицията да залови телефонни измамници и трябва да хвърли
поставени в торба пари и златни бижута
през терасата, и с това й причинил имотна вреда в размер на 6500.00
лева; два златни пръстена с тегло от 10 грама общо, на стойност 380.00 лв. и чифт
златни обеци, с тегло от 4
грама, на стойност 152.00 лв., или всичко на обща
стойност 7032.00 лв. –
престъпление по чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.4, във връзка с ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия Д.К.Л. да бъде определено наказание съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален ”общ” режим.
Адв.М.Т. ***, в качеството на служебен
защитник на подсъдимия Л. пледира на подзащитния му да бъде наложено наказание в
минималния размер, предвиден в закона за извършеното деяние с приложение
разпоредбата на чл.58а от НК.
Подсъдимият Д.К.Л. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си в последната си
дума изразява съжаление за извършеното и моли за определяне на наказание в
минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимият
Д.К.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно
образование, безработен, разведен, неосъждан-реабилитиран, с ЕГН **********.
Установи се по делото, че подсъдимият
Д.Л. и свидетелят Смаил Смаилов се познавали от 40 години. И двамата нямали
постоянна работа. Опитали се да правят общ бизнес, като купували домати от борсата в с.Плодовитово,
общ.Чирпан, а после ги препродавали. За превозването ползвали бус, марка ”Мерцедес”, модел ”Спринтер”, с рег. № Х 9791 КВ, собственост
на свидетеля Смаилов. Търговията не вървяла и през месец август 2018 год. свидетел
Смаилов се обадил на телефонен номер, посочен в обява с предложения за работа в
чужбина. Свързал се с мъж, който се представил с името ”Митко”. Мъжът, след
като разбрал, че свидетел Смаилов притежава бус му предложил работа - да
разкарва пратки срещу възнаграждение. Свидетелят Смаилов приел предложението и
няколко пъти по негови указания, давани по телефона, прибирал пакети от
посочени от ”Митко” места. Разбрал, че в пакетите има пари и се усъмнил, че има
нещо нередно. Опитал се да откаже поръчките, но бил заплашен от ”Митко”, а с
течение на времето се убедил, че изпълнявайки указанията му, участва в
телефонни измами. При поредния опит да се откаже да изпълни поръчка ”Митко” му
казал, че след като не иска да изпълнява указанията му трябва да му намери друг
човек, който да го замести. Тогава свидетеля Смаилов се свързал с подсъдимия Л.,
разказал му за какви поръчки става въпрос и последният се съгласил да работи за
”Митко”. Подсъдимият Л. провел разговор с ”Митко” и след като се разбрали
започнал да изпълнява поръчките му, като прибирал пакети с пари от измамени
хора, като вземал за себе си определена сума и ги оставял на посочени от него
места. Първите поръчки изпълнил в района на градовете Хасково и Димитровград.
На 13.11.2018 год. сутринта подсъдимият
Л. получил поредното обаждане от ”Митко”, който дал нареждане двамата със
свидетел Смаилов да потеглят от град Хасково за град Стара Загора. Пътували с БУС-а
на свидетел Смаилов. Около 10.00 часа пристигнали в града, спрели на паркинга
на МБАЛ ”Проф. д-р Стоян Киркович” и зачакали нови указания.
Същият ден, около 10.30 часа, в
дома на пострадалата М.Г., на стационарен телефон с номер 042/264506 се обадил
мъж, който се представил за разследващ полицай ”Димитър Попов”. ”Полицаят”
казал на пострадалата, че в града са заловени двама измамници. У тях бил
намерен нейния телефонен номер и те щели да й се обадят. Поискал номера на
мобилния й телефон, след което позвънил на него и й казал да не затваря, когато
измамниците й позвънят на стационарния телефон, за да може да чуе разговора.
Веднага след това на домашния телефон се обадил писклив женски глас, който през
плач й казал: ”Майко, катастрофирахме, налага се операция, в болницата съм”.
Непосредствено след това в разговора се включил мъж, представил се като ”д-р
Крумов”, който казал, че операцията струвала 40000.00 евро. ”Докторът” заплашил
пострадалата Г., че ако не даде парите щели да дойдат петима санитари, които ще
я пребият и ще й отрежат главата, след което прекъснал разговора. ”Полицаят
Димитър Попов” й казал по мобилния телефон, че е чул разговора и ще й се обади
отново. По този начин разговорите с ”полицая” и с ”доктора” по двата телефона
се редували, като ”докторът” продължил да я заплашва, че ако до 20 минути не му
приготви парите ще дойде и ще унищожи цялото й семейство, а ”полицаят” я
успокоявал, че е засякъл разговора и с нейна помощ ще залови измамниците.
Свидетелката Г. започнала да събира всички пари, които в момента имала у дома
си, които се оказали 6500.00 лева и съобщила за това на ”полицая” по телефона,
като по негови указания не прекъсвала връзката. След това получила указание да
сложи парите в торбичка заедно с картоф и лук, за да изглежда, че са хранителни
продукти. Освен парите, в найлонова жълта торба, с надпис ”най-здравата
торбичка“, пострадалата Г. сложила и два златни пръстена с камъни и чифт златни
обеци. След като разбрал от нея разположението на терасите на жилището и
обстановката около блока, ”полицаят” дал нареждане на пострадалата да пусне
торбата от южната тераса в храстите под блока и да се скрие вътре, защото
можело да се стреля и тя да пострада. Продължил да я държи на телефона, като й
обещал, че за оказаното съдействие ще й увеличи пенсията и ще я направи почетен
гражданин на града.
По същото време, подсъдимият Л.
получил обаждане от ”Митко” да вземе такси и да отиде на конкретен адрес на ул.”Св.
княз Борис”, откъдето да наблюдава тераса на втория етаж, където се намирало
жилището на пострадалата. По негово нареждане
подсъдимият поддържал през цялото време отворена телефонната линия. След
като пристигнал на адреса, ”Митко” му казал, че от терасата на втория етаж ще
се покаже жълта торба. След малко подсъдимият Л. видял как от южната страна на
блока от втория етаж се показала жълта торба, която се разлюляла и паднала в градинката
под сградата до един чардак с лози. Подсъдимият взел торбата и с такси се
придвижил до паркирания пред болницата БУС, където го чакал свидетеля Смаилов.
След като напуснали град Стара Загора двамата преброили парите и получили
указание да вземат от тях 600.00 лева за себе си, а торбата с останалата сума и
златните бижута да оставят под една гума на отбивката за някакво село по пътя
за град Бургас. След като изпълнили указанията разговорът с ”Митко” бил
преустановен, а те се прибрали в град Хасково.
От горепосочената фактическа
обстановка и с оглед на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал се установява, че подсъдимият Д.К.Л. участвал
в схема за телефонни измами, като със своите действия, умело поддържал създадената
от съучастника му заблуда у пострадалата М.С.Г. относно
обстоятелството, че съдейства на полицията да залови телефонни измамници и
трябва да хвърли поставени в торба пари и златни бижута през терасата, като с
това й причинил имотна вреда в размер на 6500.00 лева; два златни пръстена с
тегло от 10 грама
общо, на стойност 380.00 лв. и чифт златни обеци, с тегло от 4 грама, на стойност 152.00
лв., или всичко на обща стойност 7032.00 лв., за да залови телефонните измамници, като после подсъдимият Л.
ги взел и така окончателно довършил престъплението.
По този начин подсъдимият Д.К.Л.
е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по
чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.4,
във връзка с ал.1 от НК, като на 13.11.2018 год. в град Стара Загора, в съучастие,
като помагач, с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и за
другиго имотна облага, подпомогнал неустановения извършител, като умишлено го
улеснил, да възбуди и поддържа заблуждение у М.С.Г. относно обстоятелството, че
съдейства на полицията да залови телефонни измамници и трябва да хвърли поставени
в торба пари и златни бижута през терасата, и с това й причинил имотна вреда в
размер на 6500.00 лева; два златни пръстена с тегло от 10 грама общо, на стойност
380.00 лв. и чифт златни обеци, с тегло от 4 грама, на стойност 152.00
лв., или всичко на обща стойност 7032.00 лв.
От обективна
страна, помагачеството се характеризира с това, че улеснява извършването
на престъплението,
като създава условия, които в някаква степен благоприятстват
извършителя. Помагачът създава предпоставки
за изпълнение на престъплението и с това проявата му е в причинна връзка с предизвиканите престъпни последици. В конкретния случай е налице характерното за съучастието поведение
на две лица за осъществяване на едно престъпление - телефонна измама. От
субективна страна при тази форма на задружна престъпна дейност налице е и
необходимата общност на умисъла у
всеки от съучастниците - всеки от тях е предвиждал общественоопасните последици
от своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другия съучастник,
съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал с извършване на
престъплението да настъпят неговите последици. Помагачеството,
осъществено от подсъдимия Л. е съпътствало изпълнителното деяние ”измама”,
осъществено от извършителя. Съучастникът на подсъдимия
Л. с думи, при водените телефонни разговори, успял да формира невярна представа
/възбудил заблуждение/ у пострадалата, която непосредствено по-късно утвърдил
/поддържал заблуждение/, убеждавайки я отново с думи, че съдейства на
полицията да залови телефонни измамници,
като поддържането на заблуждението е продължило
до хвърлянето на торбата с парите и бижутата. У пострадалата Г. се е
формирала неправилна, невярна представа относно условията, при които ще се
осъществи имущественото разпореждане с процесните пари. Тази представа я е
накарала да вземе решение за разпореждане с предмета на престъплението и да
извърши акт на фактическо разпореждане, като хвърли торбата с пари и
бижута през терасата, убедена, че помага на полицията. Вземайки хвърлената от
пострадалата Г. торба с пари и бижута и пренасяйки я на определено от
неизвестния извършител място, подсъдимият умишлено го
е улеснил в извършването на престъплението ”измама”.
Престъпният резултат – имотната вреда от престъплението е в пряка причинно-следствена
връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно,
при пряк умисъл и користна цел – да набави за себе си и за лицето, представило
се като ”Митко” имотна облага. Наличието на пряк умисъл се установява по
несъмнен начин от факта, че подсъдимият Л. е съзнавал, че участва в телефонна
измама, но въпреки това е улеснил
извършителя, като е взел от местопрестъплението предмета на измамата и го е
доставил по определения от него начин. От показанията на свидетеля Смаилов и от
обясненията на подсъдимия Л. се установява, че последният не е бил просто
изпълнител на чужда воля, а е знаел точно в какво участва и какви действия
трябва да извърши, за да бъде измамата на пострадалата успешна. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от
състава на престъплението ”измама” - това, че е помагач, че има общ умисъл и
действия от негова страна и от съучастника за постигане на точно определена
престъпна цел. Той е искал, целял е настъпването на престъпния резултат -
причиняване на имотна вреда на пострадалата, както и получаване на имотна
облага, като е съзнавал неизбежността на настъпването на имотната вреда.
Видно от заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-икономическата експертиза се установява, че
стойността на златните бижута, предмет на измамата, а именно на два броя златни
пръстени - 380.00 лв., на чифт обеци –
152.00 лв., които суми, заедно със сумата от 6500.00 лв., определят общата стойност на вредите, претърпени от
пострадалата М.С.Г. в размер на 7032,00 лева.
Изложената
фактическа обстановка и
обвинението се доказват от събрания в хода на разследването доказателствен
материал: обясненията на подсъдимия Д.К.Л., показанията на пострадалата М.С.Г.,
свидетеля С.Р.С., протокол за следствен експеримент и други писмени
доказателства по описа на делото, събрани на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, като следва
да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат,
поради което не се налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че с деянието си подсъдимият Д.К.Л. осъществил от обективна и от субективна
страна всички признаци от състава на престъпление по чл.209, ал.1, във връзка с
чл.20, ал.4, във връзка с ал.1 от НК.
За да признае подсъдимият за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже съзнавал общественоопасния
характер, предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и искал настъпването им. На този извод, между впрочем,
навеждат и самопризнанията на подсъдимия Д.К.Л. по реда на чл.371, т.2 от НПК,
тъй като същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и
тези, които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в закона наказание
за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до шест години;
изразеното от подсъдимия
критично отношение към извършеното, зрялата му възраст, честото му съдебно
минало (същият е реабилитиран) и изразеното му съжаление по отношение към
извършеното, които съдът отчете като смекчаващи отговорността им обстоятелства
(направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата по
глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя
при определяне на наказанието при условията на чл.373, ал.2, във връзка с чл.58а
от НК – намаляване на размера му с една трета; не би могло да бъде отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство и тежкото материално положение на
подсъдимия според приложената към досъдебното производство декларация в тази
насока, тъй като това му положение няма никаква връзка с вида и характера на
извършеното от него деяние);
високата обществена опасност
на подсъдимия с оглед стойността на причинената имотна вреда, които съдът
отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК,
относима към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а
от НК;
разпоредбата на чл.58а от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното наказание с една трета.
Воден от гореизложеното, в случая
смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях
да е изключително по своя характер, за да бъде приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК.
При тези данни съдът определи на
подсъдимия Д.К.Л. наказание при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства над минималния размер предвиден в закона за извършеното деяние, а
именно ”Лишаване от свобода” за срок от тринадесет месеца и
петнадесет дни, като на основание чл.58а от НК намали неговия размер с една
трета и му наложи наказание ”Лишаване от свобода” за срок от девет
месеца, което наказание следва да изтърпи при ”общ” режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
зачете времето, през което подсъдимият Д.К.Л. е бил с мярка а неотклонение
”Задържане под стража”, считано от 12.01.2019 година.
Съдът счете, че на основание чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия Д.К.Л. следва да бъдат присъдени направените по
делото съдебни и деловодни разноски, които да се заплатят по бюджетната сметка
на ОД на МВР Стара Загора в размер на 78,79 лв. (седемдесет
и осем лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща направени разноски в
хода на досъдебното производство (за изготвяне на фотоалбум и съдебно-икономическа експертиза) по ДП № 1959-зм-990/2018
год. по описа на Първо Районно управление при ОД на МВР Стара Загора.
ПРИЧИНИ
И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниска правна култура на подсъдимият и стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: