РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. гр. Хасково, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200055 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Р. В. Д. от град Хасково срещу Наказателно
постановление № 21-1253-001817 от 05.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр.
чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя са
наложени административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП. В подадената жалба, макар от нея да не става ясно в качва част се
обжалва санкционния акт, се релевират оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното с нея наказателно постановление, без да се излагат конкретно
съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наложеното наказание, тоест атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
1
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв. Б. И. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата
срещу наказателното постановление в цялост и в хода по същество развива
подробни и конкретни съображения за нейната основателност. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, а в полза на
доверителя му – присъдени разноски.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор ПП при ОД на
МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по
делото. В съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли
изложените в нея оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена
без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 22.11.2020 г., свидетелите С. Щ. Х., на длъжност „мл. инспектор“ в
РУ на МВР - Хасково и О. Н. Ш., служител на РУ на МВР – Хасково били на
работа, като в рамките на провеждана специализирана операция били
установени в село К., обл. Хасково. В около 21:45 часа забелязали движение
по ПП I – 5 в посока от град Пловдив към град Хасково на лек автомобил
марка „****, модел „*** с рег. № **** и в района преди бензиностанция
„***“ го спрели за проверка на водача. Направило им впечатление, че в
автомобила, освен водача, чиято самоличност установили с представените
документи – Р. В. Д., пътували лице от женски пол, представило се като
негова съпруга и дете – на задната седалка. В хода на проверката на
свидетелите било установено, че водачът в лицето на жалбоподателя Р. В. Д.
не съумял да представи контролен талон към свидетелство за управление на
МПС, а така също се държал притеснено. Тогава било докладвано на ОДЧ за
необходимост патрул на СПП при ОД на МВР – Хасково да окаже съдействие
на органите на РУ на МВР – Хасково, наложило свидетелите С. Щ. Х. и О. Н.
Ш. да отведат водача на спряното за проверка моторно превозно средство в
2
сградата на РУ на МВР – Хасково за извършване на проверка за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, а пътуващите с него
лица, останали на място в автомобила, управляван преди това от
жалбоподателя. Впоследствие съпругата му поела управлението на
превозното средство до град Хасково. След като органите на РУ на МВР
пристигнали в сградата на РУ на МВР- Хасково и посочили жалбоподателя
Р. В. Д. като водач на лек автомобил марка „***, модел „***, с рег. № ****,
свид. К. М. М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Хасково го приканил да бъде тестван с техническо средство
- Дрегер 7510 ARNA 0095 за употреба на алкохол, като след пробата
техническото средство отчело 0 промила. След това жалбоподателят бил
поканен да бъде тестван с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARMF
– 0095 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Р. В. Д. обаче,
въпреки, че не отрекъл да има качеството на водач на МПС, след като вече
бил тестван за употреба на алкохол, отказал, като с оглед констатациите в
хода на проверката, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово
присъствие, е съставен от свид. К. М. М., Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA, № 479128 за нарушение по чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения и предявен акт за установяване на административно
нарушение, а в съответната предвидена за това графа вписал, че няма
възражения и на същата дата получил екземпляр от него, според отразеното в
приложената разписка. В хода на проверката междувременно, бил издаден
талон за медицинско изследване № 082355 жалбоподателят да се яви в
Спешно отделение при МБАЛ – Хасково, но в съответното време, след
извършена проверка от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково
било установено, че не се е явил да даде кръвна проба за изследване за
наркотични вещества или техни аналози.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в
рамките на законоустановения срок от съставянето му и връчване на
екземпляр.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба наложил
процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на 2000
3
лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца, като конкретизирал, че водачът отказал да даде кръвна проба и
санкцията се налага за отказа на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, описано в
съставения АУАН, а на основание чл. чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП му
наложил глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Щ. Х. и О. Н. Ш.
относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършване на
процесната проверка и с поведението на водача след спирането му. Така
също, показанията на посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и
в частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното
превозно средство, спряно за проверка, като за този факт, последният
всъщност не възразява, имащо отношение към последващия въпрос за
авторството на деянието, описано в съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него
наказателно постановление. За тази група факти, опосредено впечатления има
и свид. К. М. М., комуто именно жалбоподателят е бил посочен като водач на
спряното за проверка МПС. За останалите обстоятелства, свързани с
проверката и последващите събития и действия от значение по делото,
същият има преки и непосредствени впечатления. За тази група факти, пряко
касаещи въпросите за наличие на деяние, конкретно за отказа на водача да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, показанията на разпитаните свидетели са вътрешно
безпротиворечиви и еднопосочни с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което се възприемат от съда като
достоверни.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
4
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Според разпоредбата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. По
силата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон
и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на
чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е
възползвал. Това е станало по негова воля и не променя общия извод, че
правото на защита на привлеченото към административно наказателна
отговорност в аспекта да узнае всички факти от състава на конкретните
административни нарушения е обезпечено в необходимия обем. На следващо
място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя
5
от проявните форми на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
наложено административното наказание, а именно за описаната в съставения
акт за установяване на административно нарушение, с който жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност. По този начин не
е допуснато процесуално нарушение, доколкото с издаване на наказателното
постановление във фактическите рамки на повдигнатото обвинение, станало
със съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
правото на защита на привлеченото към административно наказателна
отговорност е обезпечено при реализирането й, с оглед актуалното виждане в
съдебната практика за кумулативна наказуемост на деянието по чл. 174, ал. 3
ЗДвП не само от гледа точка вида на пробата – за употреба на алкохол и/или
за наркотични вещества или техни аналози, но и от гледна точка на способа,
който е отказано от водача да бъде приложен – с техническо средство, респ. с
медицинско/химическо изследване. В този смисъл и съобразно това наложило
се тълкуване, възраженията за незавършен състав или за преждевременно
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, което е основното му
оплакване в заложената линия на защита се явяват изцяло неоснователни.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на движение на процесното моторно превозно
средства, при възприемането му и спирането за проверка от органите на МВР,
но и най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил
жалбоподателят Р. В. Д., като изводите на контролните органи от състава на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и на органите на РУ на
МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени
източници.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници откъм
тяхната достоверност, предложен по – горе, бе потвърдено качеството на
жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се решава основният
въпрос за авторството на нарушението по пункт 1 от наказателното
постановление, предмет на обжалване. Така също, че той се явява годен
субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази
връзка, след като установено е по отношение на жалбоподателя съответното
фактическо качество на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това
6
понятие по т. 25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, в това качество именно
жалбоподателят е било необходимо, след като е надлежно поканен да бъде
тестван за употреба, освен на алкохол, така също за употреба на наркотични
вещества и техни аналози с техническо средство от оправомощен орган, да
изпълни това си задължение, чийто адресат се явява. Отказът му се явява
съставомерен именно по предложения текст от закона, по който е
квалифицирано и реализирана отговорността за деянието по пункт 1 от НП.
Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по
реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото и
материалния закон. Установените по делото факти, въз основа на годни
доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че всички
елементи от обективна страна на извършеното нарушение са
безпротиворечиво и категорично установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат
извод, различен от възприетия изложените в хода по същество съображения,
нито пък събраните по делото доказателства.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното
наказание, по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил
възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране
на санкцията в цитираната норма, като същата в случая е правилно
приложена в рамките на установените факти, след като е съобразено, че
жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство за
управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство и поради това, може и следва да бъде лишен от право.
Следователно, обосновано е наложено кумулативно предвиденото, наред с
глобата, административно наказание лишаване от право да управлява МПС в
предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като
материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на
наказващия орган.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин при това в тяхната цялост и в пълнота и относно нарушението по пункт
7
2 от наказателното постановление. На това място следва да се изтъкне, че не
са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства,
събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната
доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно
нарушение, като се държи сметка за липсата на отправено изрично оспорване
на фактическите констатации в него, че именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, а при извършване на проверка от органите на МВР не е
съумял да представи контролния талон към издаденото на негово име
свидетелство за управление на превозното средство, което управлява, поради
причина, че не го носи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1,
предл. 2, вр. чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.
Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по
вид и размер, следва да се отбележи, че то е с фиксиран размер и наказващият
орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В
случая материалният закон е правилно приложен по отношение на
съставомерната деятелност по т. 2 от НП и в тази част в съответствие с
материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна в този й пункт, а
атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по т. 2 – правилно и
законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено
от съда.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено
от съда изцяло.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-1253-
001817 от 05.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Хасково.
8
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
9