Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 06,01,2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно
заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря
Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№780 по описа на съда за 2020 година, на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ от А.з.с.п. ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, чрез
пълномощника Т.Д. ***, против Е.Л.П., ЕГН **********,***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 127,50 лева
главница, ведно със законната лихва от 13,06,2019 г. до окончателното изплащане
на сумата. Твърди се, че сумата е отпусната като помощ за две деца със заповед
№ЗСПД/Д-ЕН/20218/14,12,2016 г., но в последствие е установено, че ученикът ***е
отписан от училище от м.януари 2017 г., като с настъпването на това
обстоятелство отпада основанието за изплащане на месечната помощ по чл.7, ал.1
от ЗСПД. Твърди се, че ответницата е получила без основание месечната помощ за
месеците февруари, март и април 2017 г. в общ размер на 127,50 лева и дължи
връщането им. Твърди се, че с издадена заповед №1506-РД01-0288/24,08,2017 г. е
постановено възстановяване на сумата от ответницата, като заповедта е връчена с
обратна разписка на 30,08,2017 г. Твърди се, че тъй като ответникът не е
възстановил сумата, е подадено заявление по чл.417 от ГПК, като е издадена и заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал. от ГПК. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответника дължи на А.з.с.п. *** сумата от 127,50 лева главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда
- 13,06,2019 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№3974/2019 г. на ПлРС. Претендират се разноски. В с.з. ищецът не изпраща
представител; с молба от 04,12,2020 г. ищецът моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор чрез назначен особен представител – адв.Е.Р. от ПАК, в
който се сочи, че искът е вероятно основателен с оглед приложените
доказателства. В с.з. особения представител на ответницата моли съда да
отхвърли иска, тъй като от многобройните доказателства само по косвен път се
стигало до извода, че помощта е получена неправомерно.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено
следното :
Представено е ч.гр.дело №3974/2019 г. по описа на РС Плевен, от
което се установява, че е образувано по заявление от ищеца А.з.с.п. *** против
ответника Е.Л.П., и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за
сумата от 127,50 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 13,06,2019 г. до изплащане на
вземането, както 25,00 лева деловодни разноски. В заповедта е посочено, че се
издава на основание Заповед №1506-РД01-0288/24,08,2017 г. на *** на ДСП Плевен
на основание чл.14, ал.3 от ЗСПД за възстановяване на недобросъвестно
получени семейни помощи.
Установява се от приложеното ч.гр.дело, че е издаден изпълнителен
лист и образувано изпълнително дело. До ответника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед така
направеното връчване, на заявителя е изпратено разпореждане, с което е
уведомен, че може да предяви установителен иск в едномесечен срок. Съобщението
е получено от ищеца на 05,02,2020 г. и 13,02,2020 г. - в едномесечния срок, е заведено исковото
производство. При така изложеното, съдът счита, че предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Установява се от представеното по делото на л.6
заявление-декларация, че ответницата е подала на 13,12,2016
г. молба-декларация за
отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на
средно образование, по чл.7 от ЗСПД. Посочено е, че детето *** *** е учащ. Към молбата е
представено удостоверение №1094/12,12,2016 г., че детето ***, ЕГН **********, е
записано за уч.2016/2017 г. в 3д клас. Представена е и служебна бележка от
личния лекар на детето, че на същото са извършени задължителните имунизации по
утвърдения имунизационен календар на Република България. Отпусната е помощ за
две деца със заповед №ЗСПД/Д-ЕН/20218/14,12,2016 г.
Със заповед №ЗСПД/Д-ЕН/20218/22,01,2017 г. месечната
помощ за детето *** е променена на 42,50 лева.
Със заповед за извършване на проверка за установяване на
недобросъвестно получени социални помощи №1506-РД01-0125/29,05,2017 г. е
наредено да се извърши проверка дали ответницата е уведомила писмено ДСП-Плевен
за промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта и какво е
обстоятелството, наложило отпадане на детето от образователната система на
Република България през м.януари 2017 г.
От представения Констативен протокол от 01,06,2017 г. се
установява, че възоснова на Заповед №1506-РД01-0125/29,05,2017 г. е извършена
проверка в Интегрираната информационна система на АСП относно подпомагането на
ответгницата с месечни помощи по ЗСПД, и е установено, че ответницата е
подпомагана за детето ***с месечна помощ по чл.7, ал.1 от ЗСПД, както и че от
служебна информация, предоставена от МОН, детето е отписано от учебното
заведение от м.януари 2017 г. Констатирано е, че получената от ответницата сума
за м.февруари, март и април 2017 г. в общ размер на 142,50 лева подлежи на
възстановяване на основание чл.14, ал.5 от ЗСПД. Констативният протокол е изпратена на ответницата и е
получен от член на семейството й.
Със заповед №ЗСПД/Д-ЕН/20218/02,06,2017 г. месечната
помощ за детето *** е променена на 0,00 лева /прекратена/.
Със Заповед №1506-РД01-0288/24,08,2017 г. на *** на ДСП Плевен, издадена
на
основание чл.14, ал.3 от ЗСПД, на ответницата е наредено да възстанови
недобросъвестно получените семейни помощи – заповедта е връчена лично на
ответницата на 30,08,2017 г.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
възстановил неправомерно получената сума по чл.7, ал.1 от ЗСПД. По правната си
същност това е твърдение за отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на
доказването му. Ответникът не ангажира доказателства за плащане на претендираната
сума, а от събраните писмени доказателства се установява нейната дължимост и
размер. Следва да се отбележи, че представените писмени доказателства, в
частност констативния протокол, който не е оспорен по надлежния ред от особения
представител на ответницата, установяват наличието на предпоставката за
прекратяване на помощта, а именно – отпадането на детето *** от образователната
система на РБ. Ето защо са налице основанията за прекратяване на помощта и за
възстановяване на неправомерно получената такава за периода от отпадане на
основанието за получаването й до прекратяването й.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 127,50 лева.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 25,00 лева за внесена държавна такса и 100,00
лева за депозит за особен представител.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство за държавна такса в размер на 25,00 лева.
Следва на адв.Е.Р. да се изплати възнаграждение за
особено представителство в размер на 100,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Е.Л.П.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на А.З.С.П. ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, сумата от 127,50 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от
13,06,2019 г. до изплащане на вземането, представляваща недобросъвестно получени семейни помощи, подлежащи на
възстановяване на основание Заповед №1506-РД01-0288/24,08,2017 г. на ***
на ДСП Плевен, която сума представлява вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№3974/2019 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК
Е.Л.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на А.З.С.П. ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от ***, направените разноски в исковото производство в общ
размер на 125,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.Л.П., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.З.С.П. ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, направените разноски в
заповедното производство за ДТ в размер на 25,00 лева.
Да се изплати на особения
представител адв.Е.Р. от ПАК възнаграждение за особено представителство в
размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: