Р Е Ш Е Н И Е
№260182
гр. П., 29.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II състав, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08860 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.И.Р. и Д.Й.Р. срещу Р.Д.А., с която се иска да
се признае за установено, че ищците са собственици спрямо ответника на имот с
идентификатор № ***по КККР на гр. П., както и да се осъди ответника да предаде
владението на имота.
Предявен е иск за осъждане на
ответника да заплати на всеки един от двамата ишци сумата в размер на 2850
лева, представляваща обезщетение за отнетото право за ползване на имота за
периода от 23.05.2017 г. до 13.12.2018 г., както и сумата от 400 лева – лихва
за забава, считано от 23.06.2017 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете. Излага твърдения за наличието на
уговорка за безвъзмездно ползване на имота от ответника. Не оспорва, че първият
ищец е собственик на имота, но излага твърдения за липсата на доказателства за
собственост по отношение на втория ищец.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
От представения препис на нотариален акт № 137 от 02.09.2008 г. и удостоверение за сключен граждански брак на *** г., се прави извод, че ищците В.И.Р. и Д.Й.Р. в режим на съпружеска имуществена общност са собственици на недвижим имот (апартамент) с адрес: гр. П., ул. „*****, който е с идентификатор № ***по КККР на гр. П.. Установява се още, че собствеността е приодбита от ответника Р.А..
Приложена
е нотариална покана рег. № 1136/25.04.2017 г. от В.Р., която е адресирана до Р.А.. Същата е
получена от адресата на 23.05.2017 г. и в същата е посочено, че ответникът
следва да се яви на 29.05.2017 г. в кантората на наториуса, за да предаде
ключовете на имот с адрес гр. П., ул. „*****, както и да
заплати обезщетение за ползването на имота, което е в размер на 300 лева месечно
за три години назад, а при невъзможност да се освободи веднага жилището – се
отправя покана за сключване на договор за наем.
Съсътавен
е констативен протокол на 29.05.2017 г., с който нотариусът удостоверява, че
ответникът не се явил или изпратил представител в нотариалната кантора, за
което му е била изпратена горепосочената покана.
Изслушано
е заключение на съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че
средният пазарен наем на процесния имот е в размер на 5640,58 лева за периода от
23.05.2017 г. до 13.12.2018 г. Посочено е още, че средният пазарен наем на
процесния имот за един месец възлиза на 302 лева.
Вещото
лице е посетило жилището, съобразило е местонахождението му и е ползвало
пазарни наемни цени за подобен вид жилища за същия район. Това дава оснвоание
на настоящия състав да кредитира заключението, тъй като същото е обосновано,
непротиворечиво и логично.
По
делото са разпитани свидетелите В.Г., М.В.(водени от ищците), Н.Х. и К.Х.
(водени от ответника).
Свидетелите
В.Г. и М.В.дават информация, че са ходили няколко пъти до процесния имот заедно
с ишеца, но уточняват, че не са влизали в жилището, тъй като ищецът нямал ключ.
Поясняват, че ищецът е споделял с тях, че имотът се обитавал от лице, което
отказвало да го осовободи. В тази връзка била изпратена нотариална покана за
напускане на жилището. Двамата са били очевидци как ищецът е поставял бележки
на врата, за да може да се свърже с обитателя, за да осовободи жилището. Дават
информация, че ищецът влезнал в имота, като разбил входната врата на
апартамента и сменил вратата и ключвете, което според свидетеля Григоров е
станало на 01.03.2019 г. Дават сведения за лошо състояние на апратемнта към
момента, когато ищецът си е върнал владението, както и че жилището имало лични
вещи (първият свидетел сочи: „беше почти осовободен”, а вторият: „имаше стари
дрехи, разхвъряни списания”).
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и логични. Не се констатира заинтереосваност на същите, въпреки
че същите се намират в приятелски отношения с ищеца. Показанията им
кореспондират и с отговора на исковата молба, в който се посочва, че ответникът
ползва имота от продажбата, което продължава към датата на подаване на отговора
на исковата молба.
Разпитана
е свидетелката Н.Х., която посочва, че ответникът е споделял с нея за наличието
на устна уговорка с ищеца, отнасяща се за безвъзмездно ползване на имота,
докото си намери жилище. Дава информация, че ответникът е получил нотариална
покана от ищеца, поради което двамата се срещнали в кафене над магазин „Била”.
Свидетелката била на съседна маса и слушала разговора, на който ищецът
настоявал да се осовободи имота, а ответникът възразявал, че имал уговорка да
живее в жилище, докато си подсигури друго. След срещата ответникът споделил със
свидетелката, че двамата не постигнали споразумение за ползването на жилището.
Свидетелката посочва, че една година след срещата Р.А. напуснал жилището, което
е в съответствие с друга част от нейните показания: „преди 2-3 години” от
съдебното заседание.
Съдът
частично кредитира показанията на свидетелката. Не се дават вяра на показанията
в частта, в която посочва момента на освобождаване на имота. Това е така, тъй
като същото противоречи на твърденията на ответника, че ползва имота към датата
на подаване на отговора на исковата молба (ноември 2019 г.). Противоречи и на
показанията на свидетелите В.Г. и М.В., които дават информация, че са ходили до
имота и ищецът е нямал достъп до него.
Дава
се вяра на показанията за наличието на предходна уговорка за безвъзмездно
ползване на имота, сключена между ответника и единия ищец, въпреки че
свидетелката пресъздава казаното от ответника (същата не е присъствала на
постигането на такава уговорка). Кредитира се в тази част показанията, тъй като
ответникът е бил предишен собственик и е логично да е съществувала подобна
уговорка между страните по делото. Освен това ищецът не излага никакви
твърдения за начина, по който ответната страна е започнала да осъществява
фактическа власт върху имота след неговата продажба.
Свидетелят
К.Х. дава информация за проведена среща между Р.А. и В.Р., на която двамата
спорели за ползването на процесния имот. В тази част се кредират показанията на
свидетеля. Не се дават вяра на показанията, в която посочва за постигната
уговорка за ползване на имота, тъй като са вътрешно противоречиви и не
кореспондират с показанията на свидетеляката Н.Х.. В една част посочва, че „ В.
му отговори, че няма проблеми, че са много добри приятели, да го ползва докато
си намери собствено жилище и че ще го предизвести, ако се наложи да го
освободи”, а в друга част посочва, че не е сигурен за постигната уговорка и че
„не съм чул на срещата да е постигната уговорка дали трябва да се плаща за
ползването”. Съществува несигурност и категоричност в обсъжданата част на
показанията, а и противоречат на показанията на майка му (свидетеляката Н.Х.),
която е категорчина за липсата на постигната уговорка.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По исковата претенция с правна квалификация чл. 108
ЗС:
Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ищците следва да докажат, че са собственици на имота, както и че ответникът владее или държи същия, без да има основание за това.
В настоящия случай се установява, че двамата ищци са собственици на процесния имот в режим на съпружеска имуществена общност.
Установи се, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота, като същата е прекъсната на 01.03.2020 г., когато ищецът е разбил врата и сменил ключовете и поставил нова входна врата. Прекъсването на владението е настъпило след предявяване на исковата молба и този факт следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, която задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право. В този смисъл е неоснователно искането за предаване на владението, доколкото са настъпили факти след подаване на исковата молба.
Следователно предявеният ревандикационен иск в установителната част е основателен, а в неговата осъдителна част е неоснователен и следва да се отхвърли (в този смисъл е Решение № 100 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 4276 / 2016 г. на ВКС, 2-ро гр. отделение).
По исковата претенция с правна квалификация чл. 59 ЗЗД:
Съгласно чл. 59 ЗЗД, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи – обогатяване на едно лице за чужда сметка (може да е под формата на увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи); обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване (може да е под формата на ефективно намаляване на имущество или пропускането на сигурно увеличаване на имуществото); липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
В настоящия случай ищците твърдят, че ответникът е ползвал процесния имот без да има правно основание за това. Ответната страна противопоставя възражения, че има право да ползва имота въз основа на уговорка за безвъзмездно ползване на имота.
Безспорно установено е, че ищците са
собственици на процения имот, както и че ответникът е обитавал имота за процесния
периода от 23.05.2017 г. до 13.12.2018 г. Последното се установява от
изявленията в отговора на исковата
молба, в който се твърди, че ответникът ползва имота от продажбата (месец
септември 2008 г.), което продължава към датата на подаване на отговора на
исковата молба (ноември 2019 г.), т. е. исковият период (от 23.05.2017 г.
до13.12.2018 г.) е включен в този период. Признанието
на тези факти е преценено по реда на чл. 175 ГПК и съответства на свидетелските
показанията на В.Г. и М.В., според които имотът е бил заключен и ищецът не е притежавал
ключ от същия, съответно нямал и достъп до него.
Неоснователно
е възражението на ответника за наличието на уговорка за безвъзмездно ползване
на имота по време на исковия период. За постигната подобна уговорка между
ответника и единия ищец, се прилагат правилата на чл. 243 ЗЗД, според която
с договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ (движима
или недвижима) за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне.
Съгласно чл. 249, ал. 2 ЗЗД, ако времето
или целта на ползването не са определени с договора, заемодателят може всякога
да поиска връщането на вещта. В настоящия случай ответникът поддържа, че има
право да ползва имота докато си намери жилище, което е означава, че между
страните по делото липсва изрично определяне на времето или целта на
ползването. При тази хипотеза ищецът има право едностранно да прекрати договора
за послужване, което е направено с получаването на нотариална покана на
23.05.2017 г. От този момент е прекратен договора и ответникът ползва имота без
да има основание.
Горното
води до извод, че ищците като собственици на имота са лишени от ползването на
имота си, а ответникът го ползва без основание, т. е. налице е неоснователно разместване
на блага, като за възникване на отговорността по чл. 59 ЗЗД не е необходима покана
към ползващия. Размерът на обедняването на собственика, от ползването без
основание на неговата вещ от несобственик, се определя на базата на
средномесечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид и
функционална характеристика. От заключението на експерта се установи, че
средният месечен пазарен наем възлиза на 302 лева, а за исковият период от 23.05.2017
г. до 13.12.2018 г. – 5 640,58 лева. Това означава, че ответникът следва да
заплати на всеки един от ищците (доколкото в условията на разделност за всеки
един съпруг се претендира половина от общата сума), сумата в размер на 2820,29
лева, като искът за разликата до предявения размер от 2850 лева следва да се
отхвърли.
По
исковата претенция с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В
хипотезата на чл. 59, ал. 1
ЗЗД вземането е изискуемо
от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като
същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал. 1
ЗЗД кредиторът може да
иска изпълнението му веднага.
Задълженията
по чл. 59 ЗЗД са безсрочни, тъй като правоотношението е с извъндоговорен
характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните
субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за
изпълнение, а такъв няма определен и в закона. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне
на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение
по чл. 86, ал. 1
ЗЗД в размер на законната
лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
По
делото е представена покана само от единия ищец, а именно В.И.Р., която е
получена от ответника на 23.05.2017 г. От този момент ответникът дължи
обезщетение за забава, което според вещото лице е в размер на 428,89 лева за
периода от 23.06.2017 г. до 13.12.2018
г., т. е. ответникът следва да заплати на В.И.Р. половината от тази сума (доколкото
в условията на разделност за всеки един съпруг се претендира половина от общата
сума), която е в размер на 214,44 лева, а претенцията за разликата до
предявения размер от 400 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Ищцата
Д.Й.Р. не е изпращала покана до ответника, но същата се ползва от изпратената
покана от нейния съпруг В.И.Р.. Тази покана има действие и по отношение на Д.Й.Р.,
тъй като изпращането на поканата от страна на съпруга представлява действие по
управление, насочено за изпълнение на задължения, имащи отношение към
съсобствения им имот съгласно чл. 24, ал. 2
СК, каквото може да
извършва всеки съпруг. В този смисъл същата има право да получи сумата в размер
на 214,44 лева, а претенцията за разликата до предявения размер от 400 лева
следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да се присъдят направените разноски в производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Двамата са направили разноски в общ размер на 1144,82 лева (414,82 лева – държавна такса; 150 лева – депозит за вещо лице и 580 лева – заплатен адвокатски хонорар). Съобразявайки общия размер на исковете, направените разноски и уважената част на исковете, то ищците имат право да получат сумата от 1113,70 лева, т. е. 556,85 лева всеки един от двамата ищци.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Представен е договор за правна помощ, от който е видно, че е уговорено възнаграждение в размер на 500 лева, от които се представят доказателства, че е платена сума в размер на 100 лева.
Съобразявайки общия размер на исковете, направените разноски и отхвърлената част на исковете, то ответникът има право да получи общо 2,72 лева или 1,36 лева от всеки един ищец.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р.Д.А., ЕГН **********,***,
че ищците В.И.Р., ЕГН **********
и Д.Й.Р., ЕГН ********** са
собственици на недвижим имот (апартамент) с адрес: гр. П., ул. „*****, който е
с идентификатор № ***по КККР на гр. П., и
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на В.И.Р., ЕГН ********** и Д.Й.Р.,
ЕГН ********** за осъждане на Р.Д.А.,
ЕГН **********,***, да предаде
владението на недвижим имот (апартамент) с адрес: гр. П., ул. „*****, който е с
идентификатор № ***по КККР на гр. П..
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 2 820,29 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имот с адрес: гр. П., ул. „*****, за периода от 23.05.2017 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 2820,29 лева до предявения размер от 2850 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 2 820,29 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имот с адрес: гр. П., ул. „*****, за периода от 23.05.2017 г. до 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 2820,29 лева до предявения размер от 2850 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 214,44 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 23.06.2017 г. до 13.12.2018 г., и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 214,44 лева до предявения размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 214,44 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 23.06.2017 г. до 13.12.2018 г., и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 214,44 лева до предявения размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 556,85 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Д.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Й.Р., ЕГН ********** сумата в размер на 556,85 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА В.И.Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.А., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1,36 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Й.Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.А., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1,36 лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.