Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесети
септември през две хиляди
и двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д №294/2022 г. по описа на КАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от
„Огнянов“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, подадена чрез управителя М. О. О., срещу Решение №251/01.07.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП-Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата
на дружеството срещу Разпореждане изх.№С220016-137-0006693/07.06.2022
г.
на И.
С. - главен публичен изпълнител
в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на оспореното решение, като постановено в противоречие
с материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Счита, че не са налице доказателства за валидно образувано
изпълнително дело за събиране на
вземанията по описаните в решението 7 броя наказателни постановления.
Сочи, че задълженията
по тези НП, не са включени в общата
сума на задълженията, визирани в постановленията за
налагане на обезпечителни мерки, поради което намира за
необоснован извода за спиране на
давността, на основание
чл.172, ал.1,
т.5 от ДОПК. В тази връзка счита, че по отношение на
публичните вземания за сумите, посочени в процесните наказателни постановления, 5-годишният давностен
срок по чл.171,
ал.1 ДОПК,
е изтекъл на
31.12.2021 г. Иска отмяна на оспорения акт, като се върне преписката
на публичния изпълнител със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената жалба, по изложените съображения, като излага и доводи за нищожност на
оспореното решение, както и на потвърденото с него разпореждане, поради липса на компетентност. Претендира деловодни разноски.
Ответникът
- Директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира жалбата
за неоснователна по подробни съображения, изложени в писмено становище. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе
предвид събраните доказателства,
приема за
установено следното:
С Наказателно постановление №29-0000248/22.07.2014 г. изд. от директора на РД“АА“ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, влязло в сила на 12.09.2014 г., на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
С Разпореждане за присъединяване с изх. №0127-2012-000234/03.12.2014 г., издадено
от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис- Кърджали, на основание чл.217,
ал.2 от ДОПК, е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични
вземания по изпълнително дело № **/*** г. по описа на ТД на НАП-Пловдив, на взискателя Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
за вземането му, касаещо имуществена санкция в размер
на 200 лв., наложена с НП №29-0000248/22.07.2014 г. Разпореждането е надлежно връчено на
03.12.2014 г., на М. О. О.-управител на дружеството.
С Наказателни постановления №№229767-F275154/01.12.2016 г.; №229783- F274902/01.12.2016г.; №229788- F275088/01.12.2016г.;
№229794- F274938/01.12.2016г.;
№229796- F274919/01.12.2016г. и
НП №229798- F275111/01.12.2016г. на Национална агенция за приходите
- Кърджали, на дружеството са наложени административни наказания „имуществена санкция“.
Горните 6 броя НП са връчени редовно на 10.03.2017 г. и са влезли в сила на 20.03.2017 г.
С Разпореждане за присъединяване с изх. № С170009-105-0156612/01.08.2017 г.,
е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по
изпълнително дело №***/*** г., на взискателя Национална агенция за приходите-Кърджали, за задължения
на дружеството, установени с Наказателни постановления №№229767-F275154/01.12.2016 г.; №229783- F274902/01.12.2016г.; №229788- F275088/01.12.2016г.; №229794- F274938/01.12.2016г.; №229796- F274919/01.12.2016г. и НП №229798- F275111/01.12.2016 г. Няма данни за съобщаване на последното разпореждане
на длъжника.
По делото са приложени и Постановления за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/
с изх. №№С 160009-022-0013986/05.07.2016 г.; изх.№0
60009-022-0019036/17.08.2016 г.; изх. №060009-022-0024874/29.09.2016 г.; изх. №С
160009-022- 0025104/30.09.2016 г; изх. № С160009-022-0025114/30.09.2016 г.; изх.
№180009-022-0043625/25.06.2018 г., изх. №С200016-022- 0056682/26.08.2020 г., издадени
от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, с които са наложени различни обезпечителни
мерки върху имуществото на длъжника - „Огнянов“ ЕООД, във връзка с публично вземане
по изпълнително дело №**/*** г. по описа на ТД на НАП-Пловдив. Видно от приложените
известия за доставяне, постановленията са надлежно съобщени на длъжника.
С Разпореждане № С220016-137-0006693/07.06.2022 г., издадено от И. С.
- главен публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив, във връзка с подадено от „Огнянов“ ЕООД възражение
за изтекла погасителна давност, е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
дело по отношение на задълженията, установени с описаните по-горе наказателни постановления.
Прието е, че последните задължения не са погасени по давност, тъй като публичните
вземания по влезлите в сила НП са присъединени по образуваното изпълнително дело
№***/*** г., като с оглед обезпечаване събирането на публичните вземания по това
изпълнително дело, са наложени обезпечителни мерки, имащи за последица спиране на
давността, на основание чл.171, ал.1, т.5 от ДОПК.
С Решение №251/01.07.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП-Пловдив,
предмет на настоящия спор, е оставена без уважение жалбата
на „Огнянов“ ЕООД, гр.Кърджали срещу Разпореждане изх.№С220016-137-0006693/07.06.2022
г.
За да постанови горния
резултат административният орган е приел, че вземанията, произтичащи от наложени имуществени санкции са публични държавни
вземания, по отношение на които са приложими
правилата на ДОПК. Позовал се е на ТР №3/03.07.2014 г. по ТД №5/2013 г. на ОСК на ВАС,
според което давностните срокове за изпълнение
на административното наказание „глоба“, установени в чл.82, ал.1,
б.а, вр. с ал.2 и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, са неприложими за наказанието „имуществена санкция“. По отношение на Наказателно постановление №29-0000248/22.07.2014 г. изд. от директора на РД“АА“ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, е посочено, че същото е влязло в сила на
12.09.2014 г., а
погасителната давност за вземането по него
е започнала да тече от 01.01.2015 г. Прието е, че с налагането
на обезпеченията давностният срок е спрян, на основание чл.172,
ал.1, т.5 ДОПК, като няма данни за
отпадане на основанията за налагане на обезпеченията,
поради което давностния срок по чл.171,
ал.1 от ДОПК, не е изтекъл. По отношение на вземанията на НАП по шестте броя
наказателни постановления,
издадени на 01.12.2026 г. е прието, че същите са в сила от
20.03.2017 г. и от
01.01.2018 г. е започнала да тече 5-годишната погасителна давност
за тези вземания.
В рамките на петгодишния срок по чл.171,
ал.1 ДОПК,
публичния изпълнител наложил обезпечителни мерки по изпълнителното дело, към което били присъединени вземанията.
С налагането на
обезпеченията давностният срок е спрян, на основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК, като не са отпаднали
основанията за налагане на обезпеченията,
поради което е направен извод, че давностния срок
по чл.171, ал.1 от ДОПК, по тези публични вземания също не
е изтекъл.
При
така установеното съдът намира,
че жалбата до съда е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата
е неоснователна,
по следните съображения:
При извършената проверка за законосъобразност съдът констатира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган и в предвидената писмена форма.
Съгласно разпоредбата на чл.
266, ал. 1 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или
от третото задължено лице пред директора на компетентната териториалната дирекция
на НАП, чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Процесното решение
е издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, който е
материално и териториално компетентния орган. Решението съдържа относими правни и фактически
основания, като не се установиха и допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
оспорения акт.
По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно
чл. 162, ал.
2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни
постановления представляват публични държавни /общински/
вземания, като според чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. В тази връзка следва да се отбележи,
че 2-годишната погасителна давност по чл.
82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, е изключение
по смисъла на чл.171, ал.1 от ДОПК, но не може да се приложи по отношение на наказанието "имуществена санкция",
каквито са наложените на жалбоподателя, а само по отношение на предвиденото в разпоредбата административно наказание
"глоба" /в този смисъл и ТР №3/03.07.2014
г. по ТД №5/2013 г. на ОСК
на ВАС/. От своя страна,
абсолютната погасителна давност за публичните вземания
е предвидена в чл.171,
ал.2 от ДОПК, според която,
с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало
да се плати
публичното задължение,
се погасяват всички публични вземания независимо от спирането
или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено
или разсрочено.
Съгласно чл.217,
ал.1 и ал.2 от ДОПК, в производствата по
този дял могат да се
присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане
е обезпечено с ипотека,
залог или особен залог,
както и тези, които са упражнили право на задържане.
Присъединяването се допуска
с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми.
Безспорно
е в случая,
че с НП №29-0000248/22.07.2014 г. изд. от директора на РД“АА“ към ИА „АА“, влязло в сила на 12.09.2014 г., на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. Установи се от обсъдените по-горе доказателства,
че изискуемото публично вземане на ИА “АА“ е присъединено към производството по
събиране на публични вземания по изпълнително дело № **/*** г. по описа на ТД на
НАП-Пловдив, с Разпореждане за присъединяване
с изх. №0127-2012-000234/03.12.2014 г., както и че последното разпореждане е надлежно
връчено на длъжника, на 03.12.2014 г. Погасителната давност за това
вземане е започнала
да тече от
01.01.2015 г. В рамките на срока по чл.171,
ал.1 ДОПК,
публичния изпълнител наложил обезпечителни мерки по изпълнителното дело, към което било присъединено вземането, а налагането на обезпеченията е основание за спиране на
давността, по силата на чл.172, ал.1, т.5 ДОПК. Няма данни, нито се твърди,
отмяна на наложените обезпечения,
поради което е правилен изводът на решаващия
орган, че по отношение на това публично
вземане давностния срок по чл.171, ал.1
от ДОПК,
не е изтекъл.
Не е изтекъл и давносният срок по отношение
на публичните вземания по Наказателни постановления №№229767-F275154/01.12.2016 г.; №229783-
F274902/01.12.2016г.; №229788- F275088/01.12.2016г.;
№229794- F274938/01.12.2016г.;
№229796- F274919/01.12.2016г.
и НП №229798- F275111/01.12.2016 г., с взискател НАП,
влезли в сила на 20.03.2017 г. По правилото на чл.171, ал.1 ДОПК, погасителната давност за тези вземания
е започнала да тече на 01.01.2018 г. и би изтекла на 31.12.2022 г., дори да не е налице твърдяното от административния
орган спиране на давностния срок, на основание чл.172, ал.1, т.5 ДОПК.
Във връзка с последните твърдения, като взе предвид и Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по ТД №
2/2013 г., съдът намира, че в конкретния случай давността не е спряна, поради наложените обезпечителните мерки по изпълнително дело №**/*** г., тъй като разпореждането с изх. № С170009-105-0156612/01.08.2017
г., с което към
ИД №127/2012 г. е присъединен взискателят НАП, за задълженията на
дружеството по горните НП, не е сведено до знанието на длъжника. Изводи за узнаване от страна
на длъжника на предприетите действия по присъединяване към ИД №127/2012 г., както и че именно
изискуемите задължения по горните НП са обезпечени, не следват
и от приложените ПНОМ. В горните постановления
е отразен общ размер на изискуемото публично вземане, в
т.ч. главница и лихви, без конкретно посочване на вземанията, които
се обезпечават, поради което по отношение на същите не е
налице спиране на давността. По делото са налице
и данни за предприети действия по принудително изпълнение по ИД №127/2012
г., както и че
длъжникът е узнал за тези действия. Горното
е основание за прекъсване на давността /чл.172, ал.2 ДОПК/, но отново
липсват доказателства, че вземанията на НАП по процесните 6 бр. наказателни постановления
са включени в обхвата на предприетото принудително изпълнение. Въпреки липсата на спиране или прекратяване обаче,
по изложените по-горе съображения,
петгодишният давностен срок по чл.171,
ал.1 от ДОПК, не
е изтекъл. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност по чл.171,
ал.2 от ДОПК.
Предвид
изложеното,
оспореното Решение №251/01.07.2022 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив е съответно и на
материалния закон, а подадената срещу
него жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора,
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр.
чл. 78, ал.
8 от ГПК, вр.
§ 2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ, в полза на ТД на
НАП – Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв., съобразно предвиденото в чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 268, ал.
2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Огнянов“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, срещу Решение №251/01.07.2022 г., издадено от директора на ТД на НАП-Пловдив.
ОСЪЖДА „Огнянов“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Национална агенция
за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.268, ал. 2 от ДОПК.
С Ъ Д И Я: