РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Враца, 10.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 31.01.2022г.
/тридесет и първи януари, две хиляди
двадесет и втора година/, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 574 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
вр. чл. 27 ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
Предмет на съдебен
контрол е АКТ за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №
06/311/00853/3/01/04/04 с изх.№ 01-6500/4143 от 20.08.2021г. на Зам. Изп. Директор
на ДФ“Земеделие“ , с който е определено
подлежащо на възстановяване окончателно публично държавно вземане в размер
на 58 795.01 лв. на ЕТ “З.А.Ц.“***, в качеството му на бенефициер по Договор №
06/311/00853 от 06.10.2014г. и подадена от ЕТ заявка за плащане №
06/311/00863/3/01 от 05.10.2015г. по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. /ПРСР/. Жалбата против АУПДВ е подадена лично от З.А.Ц.,
представляващ ЕТ “З.А.Ц.“***.
В жалбата се сочи, че
при издаване на оспорения административен акт е допуснато нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на административно-процесуалните правила и
несъответствие с целта на закона, което го прави незаконосъобразен. На първо
място се излагат съображения, че Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ при установени нарушения по
чл.26 ал.6 и 7 от ЗПЗП са неотносими в производството, тъй като са разработени
за заявки подадени преди 01.01.2015г. и публикувани в ДВ на 30.08.2019г.,
издадени са от неком-петентен орган и са нищожни. Алтернативно, че тези правила
не пораждат действие спрямо процесния договор, който е сключен години преди
приемането им. Сочи се, че не са налице условията по чл.46 ал.3 от Наредба № 30
от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за
периода 2007 - 2013 г. Твърди се, че оспорения акт е постановен и при
несъответствие с целта на закона и неизпълнението на бизнес плана не би могло
да се определи, като нередност, с което е нарушен принципа на съразмерност. Прави
се искане за отмяна на АУПДВ. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник – адв. Владимир Христов от
АК-Враца, като се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна.
Ответникът, Зам. Изп. Директор на
ДФ“Земеделие“, чрез пълномощник - * М.А. от ***, в писмен Отговор оспорва жалбата, като излага доводи, че
оспорения акт е издаден от материално компетентен орган, в
предвидената от закона форма и реквизити, не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му, които да обосновават негова отмяна. Прави
се искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Събрани са писмени доказателства,
представляващи администра-тивната преписка във връзка с издаването на оспорения
акт.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
На 08.10.2014 г. между
ДФ „Земеделие“ и ЕТ „З.А.Ц.“, (наричан за краткост „ползвател“), е сключен
ДОГОВОР № 06/311/00853 за отпускане на финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземе-делски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, за изпълнение на дейностите по
проект № 06/311/00853 от 14.05.2013г. /на л.125-132 от делото/. С Анекс от
20.08.2015г. /л.133-133а/ е заменено Приложение 1 от договора. Съобразно
уговореното с договора, първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е
в размер на 364 877,13 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни
разходи, и съставлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя
разходи, свързани с осъществяването на проекта. В т.1.2 от договора изрично е
уговорено, че фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил
инвестицията съобразно одобрения проект, условията и сроковете, определени в
договора, анексите към него и действащите в съответната област нормативни
актове. Съобразно разписаното в т. 4.12 от същия договор, ползвателят е
задължен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в
съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Съгласно т. 4.18 от договора, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект
за срок от 5 години от сключване на договора. Проекта – Бизнес план за
разнообразяване на дейността /л.53-86/ е за „Пристройка, надстройка и
реконструкция на съществуваща жилищна сграда в къщи за гости в УПИ II89, кв.34,
по плана на ***“ с обща сума на инвести-цията по проект 475 002.91 лв.
С писмо изх. №
01-6500/4143 от 16.11.2018 г. (л. 33-35) ДФ „Земеделие" е уведомил ЕТ „З.А.Ц.“,
че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ се открива производство за налагане на
финансови корекции. В писмото се сочи, че при извършена проверка в периода
10.05.2017г. – 17.05.2017г. за финансовата 2016г. е констатирано неизпълнение
на задължения съгласно одобрения бизнес план към договор № 06/311/00853 от
06.10.2014г. Установено е неспазване на разпоредбите на т. 4.12 и т. 4.18 от
договора, респ. чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г. Прието е, че за финансовата 2016г.
реализираните приходи от подпомаганата дейност спрямо предвидените в одобрения
бизнес план са в размер на 0,69 %. В тази връзка с писмо изх. № 01-6500/4143 от
06.07.2017г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по налагане на финансова
корекция. От ползвателя е представен документ от Община Борован, от който е
видно, че през периода 18.12.2015г. – 03.10.2016г. временно е ограничен достъпа
до с. Сираково, вследствие на извършване на ремонт на общинската пътна
инфраструктура, както и обяснение, че това е възпрепятствало изпълнението на
заложените в бизнес плана прогнозни стойности на приходите. Представен е план с
мерки и действия, които ще бъдат предприети за достигане на приходи над 50 % от
заложените в бизнес плана. ДФ „Земеделие“ е отчел наличие на форсмажорни
обстоятелства и със Заповед № 03-РД/2550 от 04.08.2017г. е прекратено производството
по издаване на РФК. Съгласно „Методика за определяне на санкциите след плащане
по проекти по ПРСР 2007-2013 г." проектът е включен в извадката за
последващ контрол за следващата година.
При извършена проверка
на място в периода 25.07.2018г. – 13.08.2018г. за финансовата 2017г. са
установени реализирани приходи в размер на 6,90 % от заложените в одобрения
бизнес план, т.е. не са достигнати приходи над 50 %, както е заложено в
предоставения план с мерки. Съгласно чл.
46, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г. и т. 30 от „Методика за определяне на
санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г.", при установено
неизпълнение с времетраене една пълна финансова година, санкцията, която следва
да се наложи, е 5 % от предоставената финансова помощ плюс установения процент
на неизпълнение под 20 % спрямо заложените в бизнес плана приходи за
съответната година, когато ползвателят представи план с мерки, които ще
предприеме за достигане на приходи над 50 % от предвидените съгласно одобрения
бизнес план за финансовата година, следваща годината на констатирането на
неизпълнението. За конкретното неизпълнение следвало да бъде наложена финансова
корекция в размер на 66 025,73 лв. - 18,10 % от предоставената финансова
помощ. При извършената проверка е установено несъответствие в количествата и
характеристиките на закупените активи в разрез с разпоредбите на т. 4.12 и т.
4.17, б.“а“ от договора. Сумата, изплатена за липсващите активи, в размер на
1 380,02 лв. е определена за възстановяване.
С Решение №
06/311/00853/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/4143/20.02.2019 г., на основание чл.20а,
ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските про-изводители и чл. 46, ал. 1, ал.
2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008r. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311
„Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г., т. 8.1 във връзка с т. 4.12 и т. 4.18
от договор № 06/311/00853 от 06.10.2014г. и чл.70, ал.1, т.З,от ЗУСЕСИФ във вр.
с чл.4, §8 от Регламент (ЕС) 1303/2013, както и чл.70, т.4, т.7 и т.10, във
връзка с чл.72, ал.1 и ал,2, чл. 73, ал.1 и ал.2, и §4, ал.З от Допълнителните
разпоредби от ЗУСЕСИФ, на ЕТ „З.А.Ц.“ е определена финансова корекция в размер
на 66 565,75 лева, съставляваща 18,10 % от изплатената по договора
финансова помощ в съответствие с разписаното в т. 30 от Методиката за определяне
на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013г.
Това решение е обжалвано
и е образувано адм.д. № 750/2019г. на
АдмС Враца, решението по което е отменено с решение № 1606/09.02.2021г. по
адм.д. № 9189/2020г. на Върховен административен съд /на л.134-141 от делото/ ,
с което последният се е произнесъл по съществото на спора. С това решение е
отхвърлена жалбата на ЕТ“З.А.Ц.“ против
решение № 06/311/00853/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/4143/20.02.2019 г., издадено от ответната страна, в частта, в
която е установено нарушение на Наредба № 30/2008г. и Договор № 06/311/00853 от
06.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. От мотивите на решението е видно, че съдът приема, че
неизпълнението на показателите заложени в изготвения от ЕТ бизнес план за
постигане на определени приходи обосновава извършено нарушение и и с него е
нанесена вреда на бюджета на съюза, като
актът на Изп. Директор на ДФ“Земеделие“ е законосъобразен в частта за установяване
на нарушението. Оспореното решение на ответника /решение за налагане на
финансова корекция/ е отменено в частта, в която е наложена финансова корекция,
тъй като това е сторено въз основа на Методика, обявена за нищожна, след което
е преписката в тази част е изпратена на
органа за ново произнасяне и определяне на финансовата корекция.
С писмо изх.№
01-6500/4143 от 15.03.2021г. /л.21-23/ жалбоподателят ЕТ“З.А.Ц.“ е уведомен за
започване на административно производство по издаване на АУПДВ, като му е
дадена възможност да представи писмени
възражения в 14-дневен срок. Писмото е получено на 09.04.2021г., видно от
представеното известие за доставяне /л.24/ и в указания срок са депозирани
писмени възражения с вх.№01-6500/4143 от 23.04.2021г. /л.25/. Приемайки същите
за неоснователни и излагайки мотиви, доказващи размера на вземането, което бенефициерът по договора дължи поради не-изпълнението
му, административният орган е издал оспореният пред съда АУПДВ /л.16-19/, с който е приел, че
установения размер на задължението възлиза на 66 565.75 лв., погасена е
сума 7 770.74 лв. и дължимата сума е 58 795.01 лв. За да достигне до
този размер, ответникът се е позовал на
установения след извършените проверки приход от дейността на търговеца за финансовата 2017г. който приход е 6.90% /6
410.91 лв./ спрямо заложения в бизнес плана /92 900 лв./ вследствие на което
е приложил т.30 от Приложение към раздел
първи на „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013“ и го е изчислил като 5% от предоставената
безвъзмездна финансова помощ по договора /364 877.13 лв./, плюс установения процент на неизпълнение под 20 %
спрямо заложените в бизнес плана приходи. За да постанови оспорения АУПДВ
ответника се е произнесъл - в изпълнение на решенията на съда и на основание на
т.4.4 буква „б“ и т.8.1 от Договор 06/311/00853 от 06.10.2014 г. във връзка с
чл.46 ал.1 т.2 от Наредба № 30/11.08.2008г., предвид констатираното
неизпълнение на задължението по т.4.12 и т.4.18 от Договор № 06/311/00853 от
06.10.2014 г., като и на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК и във връзка с
чл.165 и 166 от ДОПК, и чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП и е определил размера на
подлежащото на възстановяване публично държавно вземане на основание чл.3 ал.1
от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27 ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките ПРСР 2007-2013. Посочил е, че
дължимата сума в размер на 58 795.01 лв. подлежи на доброволно плащане в
14-дневен срок от връчване на акта, като е посочил и банковата сметка.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
От приложените към
преписката писмени доказателства се установява, че жалбата е депозирана в
предвидения в чл.149, ал.1 АПК 14/четиринадесет/-дневен срок. АУПДВ е получен на 17.09.2021г., а жалбата е предявена с вх.№ 01-6500/4143 от
23.09.2021г. Актът подлежи на оспорване
по реда на АПК по аргумент от чл.27 ал.8 от ЗПЗП, жалбоподателят е надлежна
страна като негов адресат, поради което
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав я намира и за ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът
обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Съгласно чл.27 ал.3 от
ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. По силата на ал.7 от
същата разпоредба дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс
/ДОПК/. Съобразно разпоредбата на чл.20а ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор
на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция,
а съгласно ал.5 на същата разпоредба изпълнителният директор издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове/ЗУСЕСИФ/. Със Заповед № 03-РД/1734 от 16.06.2021г./л.9-12/Изп. Директор
на ДФ“Земеделие“ е делегирал тези си права на ** Б.С.А., която е издала
оспорения акт. Това сочи, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59 ал.2
от АПК. Изложени
са фактически и правни основания за издаване на акта,от тях може да се направи
извод каква е действителната воля на административния орган. По тези
съображения АУПДВ не е нищожен.
Административният
акт обаче се явява НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
След изменението на ЗПЗП, в сила от
28.06.2019 г., специалният закон в нормата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП изрично препраща към ЗУСЕСИФ по отношение на материално-правните
основания за налагане на финансова корекция - по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ,
по отношение вида на административния акт – РЕШЕНИЕ /решение за налагане на
финансова корекция/ и реда за неговото издаване - по чл. 73 от същия закон. С оглед на изложеното и по аргумент от чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, при неизпълнение на бизнес плана, представляващо
основание за налагане на финансова корекция по
чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, акт за установяване на публично
държавно вземане /АУПДВ/ по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК, не се издава.
При тези констатации,
макар формално да не е нарушено правото на защита на адресата на акта,
като е спазена процедурата за издаването
му – лицето е уведомено за започването
й, като му е дадена възможност в разумен срок да представи възраженията си,
същите са обсъдени в мотивите, все пак е
допуснато нарушение на административно-производствените правила, тъй като
процесуалните действия са свързани с издаването на краен акт, противоречащ на материалния закон.
При
издаване на административния акт
неправилно е приложен
материалният закон. Следва да се посочи, че като размер дължимата сума е определена
правилно с прилагане на т.30 от Приложение 1 на Правилата за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ. Неоснователно
е възражението в жалбата, че на Правилата е придадено обратно действие спрямо
юридически факти, настъпили преди влизането им в сила. Приетите от изпълнителния
директор на ДФЗ правила не извършват преценка на юридически факти - нарушения
на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не променят техните правни
последици - възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Преди приемане
на Правилата, с Наредби по мерките от ПРСР /в случая с Наредба № 30/ 11.08.2008
г./ се установяват видовете нарушения и правните последици от тях,
представляващи основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова
помощ. Именно с Наредбата се дава яснота за дължимото от ползвателя по договора
поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ. В Наредбата
и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена
отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата определят
единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения. В този смисъл същите са издадени от компетентен
орган и не са нищожни.
Като основание за установяване на
публично държавно вземане е посочено неизпълнението на одобрения проект в частта за приетия бизнес-план, за 2017г. при залегнали в него
„нощувки“, „наем на къщата“, „еднодневни екскурзии и „традиционни занимания“,
са установени приходи в размер на 6 410.91 лв., което представлява 6.90 %
от заложените в бизнес плана. Според чл.27, ал.6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП също в сила от 28.06.2019 г. дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Безспорно непостигането
на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на
одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на
финансова корекция, която представлява основание за налагане на такава с
издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон, в какъвто смисъл е и константната практика
на Върховния административен съд.
В този
смисъл са били и указанията на съда в решение
№ 1606/ 09.02.2021г. по адм.д. № 9189/2020г. на ВАС въз основа на което
е издаден оспореният АУПДВ – изпращане на делото като преписка на Изп.директор
на ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне – определяне на размера на финансовата
корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, което е
следвало да стане с РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ФИНАНСОВА КОРЕКЦИЯ по реда на чл.73
от ЗУСЕСИФ.
По тези съображения оспореният АУПДВ
следва да бъде отменен изцяло, а жалбата против него следва да бъде уважена.
Преписката следва да бъде изпратена отново
на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените по-горе
указания.
При този изход на спора и при своевременно заявяване от страна на жалбоподателя, следва да му се присъдят
направените по делото разноски в размер на
2 600 лв. / две хиляди и
шестстотин лева/, които следва да се заплатят от ДФ“Земеделие“ в качеството му
на ЮЛ, в чиято структура се намира административният орган, издал отменения акт.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 вр. чл.146 т.3 и т.4 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
АКТ за установяване на публично държавно вземане № 06/311/00853/3/01/04/04 с изх.№ 01-6500/4143
от 20.08.2021г. на Зам. Изп. Директор на
ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“, с който на ЕТ “З.А.Ц.“***, е определено подлежащо на
възстановяване окончателно публично държавно вземане в размер на 58 795.01 лв. по Договор № 06/311/00853 от
06.10.2014г.
ИЗПРАЩА преписката на Изп.директор на ДФ“Земеделие“
София за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите указания.
ОСЪЖДА ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ София ДА ЗАПЛАТИ
на ЕТ “З.А.Ц.“***, сумата 2 600 лв.
/две хиляди и шестстотин лева/ разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Врачанския Адм. Съд,
пред ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14/четиринадесет/ - дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: