Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,24.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
септември , през две хиляди и деветнадесета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Р.Димитрова ……..………….…………………и в присъствието
на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 1032 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл. 430 ТЗ и чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, чрез пълномощника
юрисконсулт В.Ж.Д., с адрес ***, срещу И.К.С.,ЕГН **********, с адрес: ***, като в исковата молба се излагат обстоятелства, че на 23.02.2012г. е подписан Договор за издаване на кредитна
карта VISA между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с
настоящо наименование „Юробанк България“ АД) в качеството на Кредитор и ответника И.К.С., в качеството си
на Картодържател, по силата на който Кредиторът отпускал кредитен лимит в размер на 2206.03лв. за срок от 36 месеца, който
се подновявал автоматично в случай, че Картодържателят не заяви, че не желае
подновяване. Сочи се, че
след усвояване на Кредита, кредитополучателят не погасявал усвоения кредитен
лимит, като оставнала непогасена главница в размер на 2 206.03лв., а на 23.03.2015 г. задълженията по договора за кредитна карта са окончателно
падежирали.
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „ ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
, задължението на Кредитополучателя, произтичащо
от Договор за издаване на кредитна карта VISA от 23.02.2012г. е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, Цесионера - „ЕОС МАТРИКС’
ЕООД и “ Иванов и Денев - Адвокатско дружество" са упълномощени от -
Цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, да извършват уведомяване от името и за
сметка на Цедента. Затова на 25.05.2018 г. уведомленията са изпратени на постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с този
посочен в договора, но писмото се е върнало в цялост,
като на известието за доставка е било отбелязано „Отказ от получаване“.Сочи се, че
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си
по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 06.07.2018 г., като е образувано ч.гр.дело № 2766/2018г. Срещу издадената
заповед ответникът подава възражение, което поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск
за установяване на вземането им по Договор за издаване на кредитна карта VISA от 23.02.2012г.. за сумата
от 2014,96лв.. представляващи останало неизплатено задължение по усвоения
кредит. За останалата главница за сумата над 2014.96 лв. до 2206.03 лв.
ищецът оттегля иска си. Във връзка с изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
И.К.С. с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, сумата от 2014,96лв. - главница, неизпълнено задължение по Договор
за издаване на кредитна карта VISA от 23.02.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда - 06.07.2018, до окончателното изплащане на сумата. Моли да им бъдат
присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело. Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
от ответника отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът
редовно призован се явява лично и
заявява, че не оспорва получената от него сума и претендирания й размер, не
оспорва липсата на плащане , но поддържа възражение за изтекла погасителна
давност.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, намира следното :
От
приложеното ч. гр. дело № 2766/2018
г. по описа на ПзРС се установява , че
ищцовото дружество е подало
заявление и е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане
длъжникът И.К.С. ЕГН **********
с адрес *** заплати на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова – Тодорова ,чрез адв.
Жельо Денев Денев сумата в размер
на 2206,03 лв. главница по договор за кредитна карта , ведно със законната лихва върху главницата , считано от
09.07.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението , както и разноски в размер на 44,12 лв. Като основание за възникване на тези
вземания е посочено : Задължение по договор за издаване на кредитна карта VISA CLASIC от 23.02.2012 г. Длъжникът в това производство е подал възражение и съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок. Искът е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и е процесуално
допустим.
По същество.От представените по делото писмени
доказателства /частно заверени преписи от Заявление – договор за издаване на
кредтни карта VISA
от 23.02.2012 г. , общи условия и
приложение № 1 към него и
сертификат безспорно се установява,
че между „ Юробанк и еф джи България“
АД /сега Юробанк България АД/ и ответника е сключен договор за издаване на кредтна карта , като на
ответника, в качеството му на кредитополучател
е издадена кредитна катра с максимален кредитен лимит от 3000,00 лв. ,
при годишен лихвен процент 18,9 %, , а
според представеното приложение № 1 към
договора е уговорено , че изплащенето на този кредитен лимит след неговото
усвояване следва да стане на месечни
вноски всяка с размер от 287,58 лв. за 12 месеца. Посочените факти и
обстоятелства са и безспорни между страните.
Няма спор и че ответникът не
е изпълнявал редовно задълженията си по договора за плащане на вноските по
кредитната карта , като същият не е
извършил плащане на процесната сума по този договор, както към „Юробанк
България“ АД, така и в полза на „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД. От представените по делото
документи /договор за възлагане на вземания/, се установи, че на 18.01.2016 г.
между Юробанк България АД и ищеца е сключен Договор за възлагане на
вземания /цесия/, по силата на който банката е прехвърлила вземането си,
предмет на горепосочения договор за кредит на ищцовото дружество. Видно от текста на договора за цесия
/чл.5.1.1 от договора/, страните са уговорили приобретателят /в случая ищцовото
дружество/ да изпрати уведомления до длъжниците по прехвърлените вземания, като
е предвидено тези уведомления да бъдат подписани от приобретателя или посочено
от последния лице, действащо от името и за сметка на прехвърлителя. По делото е представено уведомление относно договора за
цесия и уведомление за обявяване на кредита за предспорно изискуем – двете от 25.05.2018
г. , като според данните на представения по делото препис от разписка за
доставяне – адресатът е отказал получаване на пощенската пратка с оформена дата 25.05.2018 г. Съобразно задължителната съдебна практика,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 от ГПК. В случая изходящото от цесионера уведомление, действащ
като пълномощник на цедента по смисъла на договора за цесия, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на
ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290
от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея
са надлежно връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното
писмо за настъпилата цесия, така и договора за прехвърляне на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй
като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само
до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява/. В случая предвид изрично
сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на
цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на ответника е настъпил
прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за кредит е ищецът.
По отношение направеното от
ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, за да се
произнесе, съобрази следното: Съгласно общите правила, с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Процесното вземане произтича от
договор за кредит / кредитна карта с
усвоен кредитен лимит / , разновидност на договора за заем, а за вземания,
произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност. В този
смисъл е и съдебната практика, в това число и разясненията, дадени в ТР№2 от
28.09.2011 г. по тълк.д.№2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото решение е
прието, че договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Сдъдът взема предвид
и задължителните указания дадени в
т.11 а от ТР № 4 / 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС според
които следва да обсъди обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414 ал.1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора , дори
ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в
срока за отговор – какъвто е настоящия случай. Представените по делото
доказателства , сочат , че първоначално договорът за издаване на кредитна карта
е сключен за 12 месеца / заема е следвал да се върне на дванадасет равни
месечни вноски/ , като в настоящото производство не се твърди и не се
установява , ответникът да е заплатил заетата сума или да се е възползвал от правата си да
прекрати договора при условията на чл. 13 от общите условия към този договор,
поради което и следва да се приеме, че съгласно чл. 13 .5 от ОУ , договорът е
останал в сила и след този първоначанел срок / изтичащ на 23.02.2013 г. / и кредитополучателят е бил длъжен да
изпълнява задълженията си по него и след
тази дата , освен ако не е упражнил правото си да го прекрати при условията на
чл. 13.1 от ОУ. При липсата на твърдения и доказателства за обратно следва да
се приеме, че към датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2018 г. не е
бил изтекъл пергодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД за погасявяне на
главницата по договора по давност. При съвкупната преценка на фактите, наведени
в исковата молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна
са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите
претенции с правно основание чл.422 ГПК така, както са предявени, като съдът
намира ,че те са доказани.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда
на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая в тежест на
ответника следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски
в размер на 40,32 лв. – разноски за
държавна такса / съразмерно на частично предявената в настоящото производство
претенция/ , а в исковото производство
разноски в размер на 40,30 лв. за
внесена държавна такса и 150,00 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от изложеното, Пазарджишкият районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска
предявен от „ЕОС МАТРИКС “ ЕООД , със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ №
4-6, с ЕИК: *********, представлявано от
Райна Иванова Миткова – Тодорова, чрез пълномощника юрисконсулт В.Ж.Д.
упълномощен от „Иванов и Денев – адвокатско дружество „ с адрес: гр. Стара Загора , бул. „Цр Симеон
Велики „ № 115, ет.2 против И.К.С. ЕГН **********, с адрес *** -с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.К.С.
ЕГН **********, с адрес *** че съществува паричното вземане на „ЕОС МАТРИКС “ ЕООД , със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, с ЕИК: *********, представлявано от Райна
Иванова Миткова – Тодорова удостоверено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
д. № 2766/2018
г. по описа на ПзРС , което е в размер на сумата
от 2014,96 лв. главница, неизпълнено
задължение по договор за
издаване на кредитна карта VISA CLASIC от 23.02.2012 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.07.2018 г. - датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.К.С. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕОС МАТРИКС
“ ЕООД , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.“Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, с ЕИК: *********,
представлявано от Райна Иванова Миткова – Тодорова сторените в заповедното производство
разноски в размер на 40,32 лв. – за държавна такса и в исковото производство разноски в размер на 40,30
лв. за внесена държавна такса и 150,00 лв. за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението е неокончателно
и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|