Решение по дело №3891/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 450                                      31.01.2020 г.               град Бургас

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Бургаският районен съд                                  ХХІ-ви граждански състав

На двадесет и първи януари                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян

при секретаря:Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гражданско дело №3891 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,    със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът В.Ю.З., ЕГН **********, адрес ***, дължи на ищеца сумата от 254,19 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, за които има издадени фактури с №№**********/25.02.2017 г., №**********/25.03.2017 г., №**********/25.04.2017 г. и №**********/25.05.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане.

Сочи се в исковата молба, че между страните са сключени договори за мобилни услуги за посочените номера и договор за лизинг на 09.09.2016 г.,  като ответникът не е изпълнил задълженията си по тях, които са в общ размер на 254,19 лева и за които има издадени фактури с №№**********/25.02.2017 г., №**********/25.03.2017 г., №**********/25.04.2017 г. и №**********/25.05.2017 г.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба-становище, вх.№2892/20.01.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна чрез особен представител е депозирала писмен отговор по исковата молба, в който оспорва иска на подробно изложени аргументи, като оспорва твърденията на ищеца за предаване на мобилен телефонен апарат, марка Сони и за предоставяне на мобилна услуга в исковия период, както и поради липсата на данни за обявяване предсрочната изискуемост на месечните вноски и други суми по договора за лизинг. Счита, че за ищеца не е възникнало вземане за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора, като уговорената в тази насока клауза в договора е нищожна. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител, който поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения установителен иск е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети писмени доказателства - договор за мобилни услуги от 09.09.2016 г. и договор за лизинг от същата дата, от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – „Теленор България“ ЕАД и ответника З., както и че по силата на лизинговия договор ответникът е получил телефонен апарат ..............

Налице са данни, че във връзка със сключените договори мобилният оператор е издал общо четири броя фактури, приети като доказателства по делото, сумите по които няма данни да са платени от страна на ответника, а този факт не се оспорва и от назначения от съда особен представител, който въвежда редица други възражения, сред които това, че услугите по тези фактури не са предоставени на ответника, включително и че мобилния телефон не е предаден на ответника.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която става ясно, че използваният от ищеца програмен продукт не позволява извеждане на справка за начина на счетоводно отразяване на фактурите.

По делото е приложено ч.гр.д.№942/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което е видно, че е образувано на 01.02.2019 г. по заявление на „Теленор България“ ЕАД, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №668/08.02.2019 г., с която е разпоредено длъжникът В.Ю.З. да заплати на заявителя сумата от 254,19 лева, представляваща задължения по договор за мобилни услуги №................. и договор за лизинг от 09.09.2016 г., за които са издадени фактури с №№**********/25.02.2017 г., №7254499312825.03.2017 г., №**********/25.04.2017 г. и №**********/25.05.2017 г.,      ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

При така приетото за установено се налагат следните изводи:

Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по гражданско дело №3891 по описа на Бургаски районен съд за 2019 г., против длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№942/2019 г. по описа на РС-Бургас, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 08.04.2019 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.

В тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника, като същата се установява от приетите като писмени доказателства договори за мобилни услуги и лизинг, сключени между страните на 09.09.2016 г.

Доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е изправна страна по облигационното правоотношение с ответника по повод предоставянето на мобилни услуги не се събраха в настоящето производство, поради което и съдът приема, че с приетите като доказателства четири броя фактури се доказват само вземанията на ищеца за лизингови вноски, тъй като техните  размери са установени отнапред в сключения между страните договор. Доколкото обаче ищецът претендира лизинговите вноски на основание чл.12 от ОУ, даваща му право в качеството на лизингодател да се откаже от изпълнение на договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, то настоящият съдебен състав намира, че тази клауза от ОУ е неравноправна и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД, поради което и е нищожна, тъй като противното означава, че без лизингът да действа занапред, лизингодателят ще може да претендира всички лизингови вноски, оставащи до края на срока на договора. При положение, че договорът за мобилни услуги е прекратени и клиентът не може да осъществява разговори, то договорът за лизинг става безпредметен за в бъдеще, поради което и ищецът не може да иска заплащане на вноските, чийто падеж не е настъпил, тъй като ако ответникът ги заплати, той фактически няма да ползва мобилния апарат, но от друга страна ще плаща лизинговите вноски, с които ищецът би се обогатил неоснователно.

По изложените съображения искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли като такъв, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 01.02.2019 г.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявени по реда на чл.422 от ГПК иск на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,      със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за приемане за установено, че ответникът В.Ю.З., ЕГН **********, адрес ***, му дължи сумата от 254,19 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, за които има издадени фактури с №№**********/25.02.2017 г., №**********/25.03.2017 г., №**********/25.04.2017 г. и №**********/25.05.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.            

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

Вярно с оригинал

Ж. С.