РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. В. 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Гражданско дело № 20221300100031
по описа за 2022 година
Искът е с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.с
чл.430 ТЗ чл.86 ЗЗД.
Предявен е от „Ю. Б.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление в гр.С.
представлявано от М. В. –прокурист и П. Д. –изпълнителен директор, чрез
пълномощник -адв.Х. И. срещу ЕТ „ В. –М. - В. И.А“ със седалище и адрес на
управление в гр.В. като кредитополучател, Л. П. И. с ЕГН: ********** и
адрес в гр.В. и Л. Ц. Ц. с ЕГН: ********** и адрес в гр.В.-последните двама
като съдлъжници за установяване солидарно задължение на ответниците към
ищеца за суми, представляващи главница в размер на 26784.04 лева, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2021г. до окончателното издължаване,
договорна лихва за редовен кредит в размер на 3244.57 лева за периода
22.04.2019г.- 15.12.2020г., мораторна лихва в размер на 301.05 лева за период
21.04.2019г.- 13.03.2020г., мораторна лихва в размер 1033.03 лева за периода
14.05.2020г.-25.01.2021г., такси в размер на 20.00 лева за периода
10.04.2019г.- 25.01.2021г., застраховки в размер 18.82 лева за период
25.09.2019г. до 25.01.2021г. , произтичащо от Договор за банков кредит,
продукт „Бизнес помещения“ №1015 /18.08.2005г.,сключен между ищеца и
първия ответник. По силата на същия ищецът е предоставил на едноличния
1
търговец кредит в размер 80 000.00 лева, която е уговорено да бъде върната в
срок 180 месеца, считано от 22.08.2005г., при условия и падежи, уговорени в
погасителен план към договора, както и в Анекси 1-9 , неразделна част от
същия. Останалите двама ответници, по силата на чл.8а от Анекс №5 са се
задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя по договора.
Съгласно чл.2.1 от Анекс №5 и чл.1, ал.4 от Анекс №9, кредитополучателят е
дал своето безусловно съгласие , и е оправомощил и упълномощил банката да
преоформи съществуващите , но неплатени към момента на сключване на
анексите просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по
кредита. Длъжниците не изпълнили задълженията си по кредита за заплащане
на дължимите погасителни вноски по същия. Съгласно чл.25, б.Г и чл.26, б.В
от договора ,при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, като
в случая това е вноската с падеж 22.04.2019г., банката обявява цялото
задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на
договора. Длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост
с 3 бр. покана –уведомление на ЧСИ Ст.Н. връчени на 15.12.2020г. и на
25.11.2020г.
На 28.01.2021г. е подадено заявление по реда на чл.417 ГПК , и по
образуваното ч.гр.д.№ 144/2021г. ВРС е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците, които са подали
възражение в срок .
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е
връчена на ответниците, които в срока по същия текст, са подали отговор, в
който оспорват иска. Излага се, че ищецът не е упражнил надлежно правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като връчените покани-
уведомления са формални и не съдържат ясна и недвусмислена информация
за размер на вземането, размер на главница, незаплатени вноски по кредита и
кои вноски, дължими лихви и такси, остатък от неиздължения кредит и към
кой момент, като вписаната в поканата сума не съответства на тази в
заявлението и в извлечението от сметка.
Сочи се още, че дължимите суми по договора са изчислени неточно и въз
основа на нищожни клаузи, като се поддържа, че ответниците, съдлъжници с
кредитополучателя са физически лица, нямат професионални и
функционални връзки с кредитополучателя, не участват в управлението на
2
едноличния търговец и нямат мажоритарно участие, поради което са
потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и се ползват от защитата
на ЗЗП. Поддържа се неравноправност на клаузите , уреждащи възможността
банката да измени едностранно размера на възнаградителната лихва, с оглед
липсата на посочени ясни и разбираеми предпоставки за това, и за методика и
правила за формиране на нов базов лихвен процент. Поддържа се
неравноправност и на клаузата на чл.21 от договора , предвиждащ
едностранно начисляване на такси.
Прави се и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за
договорна и мораторни лихви за периода 18.08.2005г. до 28.01.2018г.
По делото са събрани писмени доказателства, прието е заключение на
назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
отговора на същата, и съобразявайки представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 18.08.2005г. между Б. п. б. АД със седалище в гр.С. чиито правоприемник
е ищеца, и първия ответник - ЕТ „ В. –.М. - В. И.А“ е сключен Договор за
банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ №1015 /18.08.2005г.,по силата
на който ищецът е предоставил на едноличния търговец „ В. –М.- В. И.А“
кредит в размер 80 000.00 лева за ремонт на недвижим имот, който ще бъде
използван за дейността на едноличния търговец- търговско помещение –
магазин със застроена площ 208кв.м., находящ се в гр.В., както и за други
разплащания, свързани с имота, а кредитополучателя се е задължил да върне
кредита, заедно с дължимите лихви, в срок 180 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка и при условията на договора. Уговорено е
усвояване на кредита през разплащателна сметка, еднократно или на части в
срок от три месеца от откриване на сметката. В чл.3 е уговорено погасяване
на равни месечни вноски, на 21 число от месеца, съгласно погасителен план,
и при годишна лихва, включваща сбора от базовия лихвен процент /БЛП/ за
лева,към датата на договора в размер 5.75 процента, обявен от банката, който
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните, и договорна лихвена надбавка в размер 3.25 пункта.В чл.5 е
уговорено, че при просрочие на дължими погасителни вноски, както и при
3
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва
по чл.4, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка/неустойка/ за
просрочие на главница в размер на 10 пункта. За обезпечение на всички
вземания по кредита е уговорено учредяване на ипотека на недвижим имот, и
издаване на запис на заповед за сумата по кредита. В чл.25,б.“в“ и „г“ е
уговорено, че при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от
поетите договорни задължения, включително невнасяне на вноска по кредита,
банката има право да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем.Видно
от приложение към договора от 22.08.2005г. заемната сметка е открита на
същата дата.
С Анекс №1/ 09.11.2005г. чл.7 от договора, касаещ обезпеченията е променен,
като е добавено учредяване на ипотека върху още един имот. С
Анекс №2/ 12.03.2007г. чл.7 от договора, касаещ обезпеченията е променен,
като е добавен и залог на вземания по договор за депозит по посочена
банкова сметка и е добавен чл.6, ал.3, в който е уговорена такса при промяна
на условията в размер на 50.00 лева. В Анекс №3/ 06.07.2007г. е променен
чл.4, ал.1 от договора, и е посочен БЛП в размер 0.3 пункта. В Анекс
№4/26.03.2010г.е уговорен облекчен ред за погасяване на дълга, като
кредитополучателят ползва 12 месечен период на облекчено погасяване ,
считано от 21 число след датата на подписване на анекса, в който период
кредитополучателят дължи върху дълга фиксирана годишна лихва в размер
на 9 % .След изтичане на периода на облекчено погасяване,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от действащия БЛП-
малки фирми, който не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните и договорна лихвен анадбавка в размер
2.66 пункта.
Останалите двама ответници – Л. П. И. с ЕГН: ********** и адрес в гр.В. и Л.
Ц. Ц., по силата на чл.8а от Анекс №5 и при условията на чл.101 ЗЗД са се
задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя по договора.
Съгласно чл.2.1 от Анекс №5 и чл.1, ал.4 от Анекс №9, кредитополучателят е
дал своето безусловно съгласие , и е оправомощил и упълномощил банката да
преоформи съществуващите , но неплатени към момента на сключване на
анексите просрочия, чрез натрупването им към редовната главница по
кредита.
4
Със същия анекс страните са се съгласили ,че кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от действащия БЛП за лева, който не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните и
договорна лихвена надбавка в размер 4.75 пункта. Уговорен е 12 месечен
период на облекчено погасяване на кредита, считано от деня на влизане в
сила на анекса, в който период кредитополучателят плаща погасителна
вноска, равняваща се на дължимото плащане по лихви за месеца.След
изтичане на периода на облекчено погасяване на кредита, същият погасява
остатъка по редовната главница на кредита , заедно с дължимите лихви ,на
равни месечни анюитетни погасителни вноски, за остатъчния срок на кредита,
като размера на вноските се определя с нов погасителен план, неразделна част
от анекса.С анекс №6/14.05.2012г. е предоговерен остатъчния дълг по
кредита, въведен е облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания
за срок от 12 месеца, като дължимата лихва е променена в частта на
договорната лихвена надбавка, която е уговорена в размер 2.7 пункта и е
уговорена сума за ежемесечно плащане в размер на 809 лева, с която
длъжникът погасява лихвите и част от главницата за месеца.Натрупаните за
този период лихви са дължими на датата на последното месечно плащане , с
което изтича периода на облекчено погасяване на кредита, като
кредитополучателят се задължава да ги плати на банката едновременно със
заплащането на последната вноска , уговорена по реда на анекса.Уговорено е
,в случай на неплащането в срок на лихвите, правото на банката да преоформи
дълга чрез прибавянето на неплатените лихви за периода към редовната
главница. С Анекс №7/17.06.2013г. е уговорен нов размер -0.25 пункта на
договорна лихвена надбавка, формираща част от лихвения процент. При
просрочие повече от 60 дни на която и да е дължима погасителна вноска
лихвената надбавка се увеличава ,като е уговорена в размер 12.4 процента ,
равен на сбора от действащия БЛП за малки фирми/ 9.7%/и договорна
лихвена надбавка в размер 2.7 пункта.Представен е нов погасителен план от
19.06.2013г.В анекс №8/13.06.2014г. , е уговорен нов размер на същата
надбавка в размер БЛП ,намален с 1.45 пункта, при условие, че са погасени
всички просрочени задължения по кредита. С последния
анекс№9/23.02.2018г.е посочено, че кредитополучателят е осигурил по
сметката си средства за погасяване на всички просрочени задължения и такси,
имуществени застраховки, разноски и начислени лихви по просрочия, и са
5
предоговорени задълженията , като описаните размери по пера се преоформят
чрез натрупването им към редовната главница
Съгласно чл.25 / посочен два пъти в договора/, б.“в“ и чл.25, б.“г“ от
договора, при невнасяне на погасителна вноска по главница и/или лихва,
банката има право да обяви цялото кредитно задължение за изискуемо преди
срока. Представени са и Общи условия за отпускане и обслужване на кредити
на юридически лица, еднолични търговци, дружества по закона за
задълженията и договорите в Ю. Б. АД, ,приети с решение на ИК на банката
от 05.03.2009г., с последващи изменения и допълнения от 10.05.2013г.
Длъжниците са уведомени за настъпила предсрочна изискуемост с 3 бр.
покана –уведомление на ЧСИ Ст.Н., връчени на 15.12.2020г. и на 25.11.2020г.
на адвокат-пълномощник И. Ц.а, като е посочено /т.II от уведомлението
касаеща процесния договор/, че поради неиздължаване на вноска с падеж
22.04.2019г. в размер 472.63 лева, цялото задължение в размер 30 589.45 лева
към 15.10.2020г.е обявено за предсрочно изискуемо.
Вещото лице, назначено по делото е представило заключение, което не
е оспорено от страните, изготвено е обективно и компетентно и съдът го
кредитира изцяло. Същото установява, че общо усвоения размер по кредита
от кредитополучателя- ответник е 80 000.00 лева, постъпили на пет транша ,
последният – от 28.10.2005г.От ответниците са погасени 150 броя вноски в
общ размер 137 825.32 лева. Към 15.12.2020г, общият размер на просрочената
и непогасена сума по кредита е 10 519.40 лева, от които главница 6556.85
лева, договорна лихва за редовен кредит 3 078.75 лева, мораторна лихва
844.98 лева, такси 20.00 лева, застраховки 18.82 лева.
Неточното изпълнение на договора е от вноската с падеж 21.02.2017г
От 30.04.2020г. са преустановени изцяло плащанията по сделката, като
последното плащане от ответника е от 30.04.2020г., с което е погасена
мораторна лихва. Вещото лице установява, че датата на изпадане в забава за
главницата е 21.03.2019г. и до 15.12.2020г. включва 22 непогасени вноски за
главница, считано от 21.03.2019г., а датата на изпадане в забава за
договорната лихва е 21.04.2019г. и включва 21 непогасени вноски за лихва,
считано от 22.04.2019г.
Размерът на непогасеното задължение за главница по кредита към
28.01.2021г., когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК е бил 26 784.04
лева, а този за лихва към същата дата е 3 244.57 лева. Вещото лице сочи, че
размерът на мораторните лихви към тази дата е 1 419.49 лева, от които за
периода 21.04.2019г. /датата на изпадане в забава по отношение на
договорната лихва/ до 13.03.2020г./начало на извънредното положение,
съгласно чл.6 от ЗМДВИП/ - 305.26 лева, и 1114.23 лева за периода
6
14.05.2020г. /край на извънредното положение съгласно чл.6 от ЗМДВИП/ до
25.01.2021г.
Вещото лице сочи още, че през периода на ползване на кредита се
установяват извършвани промени ,както на БЛП на ПБ , така и промени на
прилагания от банката лихвен процент, описани в таблица по периоди.От
същата се установява, че за периода от 22.08.2005г. до 23.07.2018г. БЛП се е
променял, като до 19.05.2012г. се е увеличавал, а след това е намялявал.
Договорната надбавка на банката е намалявала, като само за периода
02.05.2011г.-19.05.2012г. е била по-висока от първоначално уговорената.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:Безспорно е между страните съществуването на сключения
между Б. п. б. АД със седалище в гр.С., чиито правоприемник е ищеца, и
първия ответник - ЕТ „ В. –М.- В. И.А“ Договор за банков кредит, продукт
„Бизнес помещения“ №1015 /18.08.2005г, по който впоследствие като
съдлъжници при условията на чл.101 ЗЗД са встъпили в дълга ответниците Л.
П. И. и Л. Ц. Ц.. Възраженията на ответниците, касаещи потребителския
характер на договора, съдът намира за неоснователни. Директива 93/13/ЕИО
дефинира договорите, към които се прилага, с оглед на качеството на
страните по договора— в зависимост от обстоятелството дали те действат,
или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или
професионална дейност. За да се дефинира един договор като
„потребителски“ нужно е една от страните да е потребител, а другата да е
търговец. Същата не се прилага по отношение на двама търговци, какъвто е
настоящия случай по отношение на първия ответник - ЕТ „ В. –М.- В. И.А“,
който е сключил договора именно в търговското си качество и с оглед
търговската си дейност, което е видно и от предмета на договора.
По отношение на останалите двама ответници -Л. П. И. и Л. Ц. Ц., също
не може да се приеме, че са сключили анекса към договора за кредит в
качеството на потребители, за да са приложими разпоредбите на Закона за
защита на потребителите.
Кумулативното поемане на дълг представлява съглашение, по силата на
което едно трето лице встъпва като солидарен длъжник в един съществуващ
дълг, произтичащ от отделно правоотношение между първоначалния
длъжник и негов кредитор. Кредиторът запазва претенцията си срещу стария
длъжник и получава още една срещу встъпващия в дълга, като двамата
длъжници отговарят солидарно (чл. 101, изр. 3 ЗЗД). Встъпването в дълг води
до поемането от страна на встъпващия на задължение, идентично, доколкото
не е уговорено друго, по своето естество, съдържание и обем с това на
първоначалния длъжник, при това в условията на солидарна отговорност.
Съдебната практика - Решение №99/17.09.2018г. по г.д.1010/2017г.на ВКС,
приема, че при встъпване в дълг, когато реален длъжник по договора за
кредит е бил само кредитополучателя, както е в настоящия случай, а
поемането на солидарното задължение от страна на съдлъжниците има
обезпечителен характер. Ответниците И. и Ц. са встъпили в дълга с
подписване на Анекс № 5 от 02.05.2011г. , към договора за банков кредит ,
7
продукт „Бизнес помещения“ от 18.08.2005г., пет години след усвояване на
целия размер на кредита от кредитополучателя.С оглед на тези обстоятелства
следва да се приеме, че встъпването в дълг е имало обезпечителна функция и
попада в приложното поле на Директива 93/13, като се съобразява качеството
на лицата. Отново с оглед на същите обстоятелства не би могло да се приеме,
че двамата са сключили договора като потребители, тъй като са знаели още
при сключването на договора неговата цел, видно от Анекс № 5 от
02.05.2011г. , в който е посочено, че е към договор за банков кредит ,продукт
„Бизнес помещения“, както и че същите са сключили анекса към договора за
задоволяване на свои лични, потребителски нужди.Видно е, че договорът е
сключен с оглед търговската дейност на търговец, макар и едноличен, който е
усвоил изцяло сумата по кредита, както и че останалите двама ответници не
са получили суми по кредита за свои лични потребности. В този смисъл не
може да се приеме , и че физическите лица са действали за цели, които не
попадат в рамките на упражняваната от едноличния търговец дейност по
занятие, и нямат връзка от функционално естество с посоченото дружество.
При тези обстоятелства не следва да бъдат разглеждани възраженията,
касаещи недействителност на клаузи от потребителски договори.
Възражението, касаещо незаконосъобразното обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, с оглед липсата на съдържание на уведомленията, също
е неоснователно. ВКС приема, че съгласно указанията на т. 18 на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането по договор за банков кредит
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката –
кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 ЗКИ или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото си. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта. Във всички случаи писменото волеизявление на
банката следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
В настоящия казус волеизявлението на банката - кредитор е
обективирано в писмен документ и съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата, които дават право на кредитора да упражни правото да
8
обяви предсрочна изискуемост на кредита, като волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост да е изрично и недвусмислено. Налице е
безусловно обективно настъпване на обстоятелствата, при които настъпва
предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита така, както е уговорено в
договора, видно от заключението на вещото лице. В писмените изявления
банката-кредитор еднозначно и ясно уведомява длъжниците за това и
известията са изпратени до длъжниците и получени от адвокат –
пълномощник. Разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКрИ, регламентира минималното
и задължително съдържание на извлечението от сметка, поради което няма
причина да се изисква посочване на различна и подробна информация в
уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост. Посочен е броя на
вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане , общия
размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия
размер на дължимата сума към датата на изготвяне на уведомлението.
Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване
на длъжниците на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, в
случая не е уговорено друго, като законодателят не предписва конкретен
способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения.
Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на
договорните и мораторни лихви за периода 18.08.2005г. до 28.01.2018г. са
неоснователни, макар да не са посочени конкретни доводи . В множество
постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд,
част от които са цитирани в определението по чл. 288 ГПК, е прието, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума
на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части.
Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него
примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение
на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на
другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период
стоки и услуги). В случая това обявяването на предсрочната изискуемост на
9
кредита е с уведомяването на длъжниците на 15.12.2020г. , като до подаване
на заявлението на 28.01.2021г. не е изтекла нито кратката, нито общата
погасителна давност.
Твърденията на ответниците, че лихвеният процент е увеличаван от
ищеца без знанието на първите, не се установява от доказателствата в
производството. Видно от договора –чл.4 , годишната лихва за предоставения
кредит включва сбора от действащия БЛП ,който не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни за страните / който към датата на
сключване е 5.75 процента/ и договорна лихвена надбавка в размер 3.25
пункта. Както бе отбелязано, промяната в лихвения процент по кредита за
част от периода е в резултат на повишение на БЛП, който не подлежи на
договаряне, видно от заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните. Договорната лихвена надбавка, която подлежи на изменение по
съгласие на страните, през по-голямата част от периода на договора е със
стойности по-ниски от първоначално уговорените 3.25 пункта и не е довела
до незаконосъобразно увеличение на лихвения процент. Следва да бъде
съобразено, и че кредитополучателят по договора за кредит е търговец, което
поставя към него изискването при участие в търговския оборот, включително
и при сключването на договори, да прояви грижата на добрия търговец, която
е с по-голям интензитет в сравнение с грижата, която дължи субектът на
гражданското право – грижата на добрия стопанин, поради което и същият не
се ползва със засилената потребителска защита по ЗЗП.
Размерите на сумите по пера са установени от вещото лице, като в
частта на договорната лихва и мораторната такава, вещото лице установява по
–високи размери, поради което искът следва да бъде уважен в размера ,в
който е посочен в исковата молба.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за доказан в
основанието и размера си.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците
следва да понесат и направените в исковото производство разноски от ищеца,
съобразно представения списък: 200.00 лева възнаграждение на вещо лице и
628.03 лева внесена държавна такса.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на солидарните
длъжници ЕТ „ В. –М. - В. И.А“ със седалище и адрес на управление в гр.В.,
Л. П. И. с ЕГН: ********** и адрес в грВ. и Л. Ц. Ц. с ЕГН: ********** и
адрес гр.В. вземането на „Ю. Б.“ АД с ЕИК . със седалище и адрес на
управление в гр.С. представлявано от М. В. –прокурист и П. Д. –изпълнителен
директор, представляващо главница в размер на 26 784.04 лева, ведно със
законната лихва, считано от 28.01.2021г. до окончателното издължаване,
10
договорна лихва за редовен кредит в размер на 3 244.57 лева за периода
22.04.2019г.- 15.12.2020г., мораторна лихва в размер на 301.05 лева за период
21.04.2019г.- 13.03.2020г., мораторна лихва в размер 1033.03 лева за периода
14.05.2020г.- 25.01.2021г., такси в размер на 20.00 лева за периода
10.04.2019г. 25.01.2021г. и застраховки в размер 18.82 лева за период
25.09.2019г. до 25.01.2021г.
ОСЪЖДА ЕТ „ В. –М.- В. И.А“ със седалище и адрес на управление в
гр.В., Л. П. И. с ЕГН: ********** и адрес в гр.В. и Л. Ц. Ц. с ЕГН:
********** и адрес гр.В. разноски: в производството по ч.гр.д.№
144/21г.ВРС в общ размер 1829.26 лева, а в настоящото общо 828.03 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
до страните пред САС по реда на въззивното обжалване.
Съдия при Окръжен съд – В. _______________________
11