Протокол по дело №8792/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4351
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20211110208792
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 4351
гр. София, 16.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Б. В.
СъдебниАнж. Ев. Д.

заседатели:Ант. Кр. П.
при участието на секретаря Юл. В. Ил.
и прокурора П. Вл. П. (СРП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Б. В. Наказателно дело от общ
характер № 20211110208792 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните по въпросите,
които са предмет на разпоредителното заседание, намира следното:
Делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по правилата на
родова и местна подсъдност.
Липсват основания наказателното производство по делото да бъде
спряно на предвидените законови основания в чл.25 и чл.26 от НПК към
настоящия момент.
На възражението на защитника адв. П. за наличието на друга правна
квалификация на инкриминираното деяние, обуславяща прекратяване на
наказателното производство поради факта, че е налице обстоятелство,
изключващо общественоопасния характер на деянието, то съдебният състав
намира за необходимо да напомни, че произнасянето по въпроса дали
деянието е или не е престъпление, съдът дължи на страните, след като бъде
проведено съдебното следствие по делото, в отговора на тези въпроси при
постановяване на своята присъда съгл. чл.301, ал.1, т.2 от НПК.
По тези съображения съдебният състав счита това възражение за
неоснователно, т. к. в разпоредително заседание съдебният състав няма
право да преценява този въпрос. Той е изключен от полезрението на съда в
разпоредителното заседание и с изричната норма на чл.250, ал.1, т.1 от НПК,
където основанието за прекратяване на наказателното производство по т.1 на
чл.24, ал.1 от НПК (деянието не съставлява престъпление) изрично е
изключена.
По тези причини съдебният състав на този етап приема, че липсват
1
основания, които д а доведат до прекратяване на наказателното
производство в хипотезата на чл.24, ал.1 от НПК.
Съдебният състав не установява в рамките на провежданото досъдебно
производство по делото да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са отстраними и да са довели до
ограничаване или засягане на процесуалните права на обвиняемото лице Г.Г.
или на пострадалото лице В.Ц..
Основания за разглеждане на делото по реда на особените правила
няма, т. к. като защитата не е направила искане делото да приключи със
споразумение, респ. да бъде проведено съкратено съдебно следствие в
първата му форма (чл.371, т.1 от НПК), доколкото втората форма на
съкратено следствие (чл.371, т.2 от НПК) е изключена, с оглед Тълк. решение
№ 1/2009г. на ОСНК на ВКС относно съкратеното съдебно следствие, което
забранява провеждане на втората форма на съкратено съдебно следствие след
като е проведено съдебно следствие по общите правила.
Разглеждането на делото при закрити врати, привличане на резервен
член на съдебния състав, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник не се налага да се осъществява в рамките на разпоредителното
заседание.
Това не е пречка съдебният състав служебно или по искане на
страните да ревизира становището си по даден въпрос в една или друга
посока на по-късен етап.
Провеждане на съдебно-следствени действия по делегация също не се
налагат към днешна дата.
По отношение на мярката за неотклонение „подписка” съдът на
първата инстанция смята, че следва да бъде запазена, т. к. по никакъв начин
същата не ограничава правата на подсъдимото лице, освен „да му напомня” и
за висящото наказателно производство и за нуждата от задължително
явяване в съдебните заседания по делото, както и да служи с дисциплиниращ
ефект отклоняването от делото да се предотврати.
По исканията за нови доказателства на този етап съдът няма да се
произнася, защото не е стартирало съдебното следствие по делото и не са
събрани дори доказателствените източници, посочени в приложението на
обвинителния акт.
Делото следва да се насрочи за разглеждане по общите правила на Глава
XX от НПК за провеждане на съдебно следствие по общия ред.
По въпроса за конституирането на нови страни безспорно е, с оглед
изслушаното становище на страните, искането на свидетеля В.Ц. да се
конституира като частен обвинител по делото подлежи на уважаване, като
в тази насока следва да се отбележи, че съгласно внесения от СРП
обвинителен акт свид. Ц. е пострадал от престъплението, което се преследва
по общия ред, и това го легитимира активно, за да може да предяви искане
пред съда и да се конституира като частен обвинител. Такива действия е
2
извършил и предходен състав на първостепенния съд като е конституирал
свидетеля В.Ц. като частен обвинител по делото.
Появи се спор между страните по повод предявената искова
претенция от страна на свидетеля В. АТ. Ц. срещу подсъдимото лице Г. Д. Г.
за обезщетяване на сочени неимуществени вреди от непозволено увреждане,
като възраженията на защитата са в две посоки. Първото възражение е за
изтекла давност, като в тази връзка съдебният състав счита по аргумент от т.3
на Тълк. решение № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, че възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на приет в наказателното производство
граждански иск е въпрос по същество, по който съдът се произнася с
присъдата и ако този срок е изтекъл, то тогава искът ще бъде отхвърлен.
Въпросът за допустимостта на гражданския иск в наказателното
производство не зависи от погасителната давност.
Отделно от това, в т.2 на Тълк. решение № 5/2006г. на ОСГТК на ВКС
по тълк. дело № 5/2005г., в което тези колегии на ВКС са приели че, ако не е
предявен граждански иск, висящият наказателен процес в двете си фази, вкл.
и когато е завършил с влязла в сила присъда или споразумение, не е процес
относно вземането на пострадалия за вреди от непозволено увреждане и не е
основание за спиране на погасителната давност. Тогава per argumentum a
contrario следва, че когато е приет за съвместно разглеждане в
наказателното дело гражданският иск, което наказателният съд е сторил с
определение в съдебно заседание от 11.12.2015г., висящият наказателен
процес, който още не е завършил към днешна дата, се явява процес относно
вземането на пострадалия Ц. за обезщетяване на вреди от престъплението
и ще бъде основание да бъде спряна погасителната давност. Считано от
11.12.2015г. давността е спряла да тече – чл.115, ал.1, б. „ж” от ЗЗД. Отмяната
на присъдата от въззивния състав и връщането на делото на първа инстанция
за ново разглеждане не приключва наказателното производство и то
продължава да бъде висящо.
Подсъдимият Г.Д. Г. не може да се ползва и от новелата в чл.112а от
ЗЗД, защото нито един от тези срокове (общата давност от 5 години, съотв.
пределната от 10 години) не е изтекъл към момента, а и вземанията от
непозволено увреждане се изключват от срока по чл.112а от ЗЗД, поради
което гражданският иск на свидетеля В. АТ. Ц. следва да бъде приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство.
По тези съображения и на осн. чл.248, ал.5, т.4 и ал.6 вр. чл.76, чл.84 и
чл.252, ал.2 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА че делото е подсъдно на СРС като първа инстанция по
правилата на родова и местна подсъдност.
ПРИЕМА, че към днешна дата липсват основания за спиране на
3
наказателното производство по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за прекратяване на
наказателното производство по чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК
като недопустимо, и ПРИЕМА, че липсват основания за прекратяване на
наказателното производство.
НЕ КОНСТАТИРА наличие на нарушения на процесуалните правила в
досъдебно производство, които да са отстраними и да довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице и пострадалия.
КОНСТАТИРА, че не е налице необходимост делото да се
разглежда при закрити врата или да се привлича резервен член на съдебния
състав; от назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник,
както и не са налице основания за извършване на съдебно-следствени
действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подсъдимия Г. Д. Г. мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА”.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на страните за
периода след запознаване на съдебното следствие по делото.
КОНСТИТУИРА свидетеля В. Ат. Ц. като частен обвинител по
делото.
КОНСТИТУИРА свидетеля В. АТ. Ц. като граждански ищец по
делото, като ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от
свидетеля граждански иск срещу подсъдимия Г. Д. Г. за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева заедно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за разглеждане по реда на общите правила на
Глава XX от НПК за 24.02.2022г. от 10:00 часа , като определя и резервни
дати за 24.03.2022г. от 10:00 часа и за 19.04.2022г. от 10:00 часа , за когато
явилите се страни (прокурор, защитник и подсъдим, частен
обвинител/граждански ищец и повереник), уведомени от днес, се считат за
редовно призовани.
ДА БЪДАТ ПРИЗОВАНИ за първата дата свидетелите В.Ц. и Ц.И..
За втората дата да се призоват свидетелите И.А. и В.Т., както и
вещото лице Ц.Г..
Определението относно процесуалните нарушения и мярката за
неотклонение подлежи на оспорване с жалба и протест по реда на Глава
XXII от НПК пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
4
2._______________________
Секретар: _______________________
5