Решение по дело №4223/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261215
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 5 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20203110104223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

гр.***,…..11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд - ***, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, Х състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***

 

             при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдия ***гр.д. № 4223/2020год. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявена искова молба от Д.Г.И., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на детето ***И.И., ЕГН **********, срещу И.Б.И., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде изменен размерът на присъдената с Решение номер 3058/26.07.2016г. по гр.д. с номер 6865/2016г. издръжка в полза на детето, като същият бъде увеличен от 150,00 лв. на 250,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2020г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

            Съдът е сезиран и с искова молба от Д.И.И., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Д.Г.И., ЕГН **********, срещу И.Б.И., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде изменен размерът на присъдената с Решение номер 3058/26.07.2016г. по гр.д. с номер 6865/2016г. издръжка в полза на ищеца, като същият бъде увеличен от 150,00 лв. на 300,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2020г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

            С определение от 12.05.2020г. ВРС е съединил в едно общо производство разглеждането на подадените искове на осн. чл. 213 ГПК.

            В исковите молби се излага следното: Д.И. и И.И. били съпрузи, но към момента са разведени. От брака си имат родени три деца – ***И., пълнолетен, Д.И. и ***И.. Непълнолетните деца са ученици и за тях се грижи майка им. Д.И. сключила договор за ипотечен кредит, по който внася ежемесечно в полза на банката – кредитор сума от 456,19 лв. Работи като учителка по български език и литература в ОУ „***“ в гр. ***. С месечното си възнаграждение внася вноските по кредита и се грижи за децата. Ответникът не проявявал желание да увеличи размера на даваната издръжка. Сочи се, че от момента на постановяване на предходното решение, с което е определен размерът на дължимата издръжка, до настоящия момент, е изтекло време, което е променило съществено нуждите и желанията на децата. Променена е социално-икономическата обстановка в страната и е увеличен размерът на МРЗ. Освен изложеното ответникът е увеличил размера си на получаването трудово възнаграждение.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се излага следното: Исковете са допустими, но неоснователни. Действително бракът между родителите на децата бил прекратен с влязло в сила решение, като бил уреден и размерът на дължимата в полза на всяко дете издръжка от 150,00 лв. Оспорва се, че за последните четири години потребностите на децата са се увеличили двойно, за да се претендира двукратно увеличение на издръжката. Стандартът на живот на ответника също не се е подобрил. Освен това И. получил влошаване на здравословното състояние. Претърпял операция за премахване на десен бъбрек, поради онкологично заболяване през 2017г., поради което е освидетелстван с ТЕЛК. Ответникът страда и от тежка сънна апнея. Апаратът за дишане в случая е изключително важен, поради което И. изтеглил кредит, за да го закупи. Ответникът живее със своите родители и баба, за които полага грижи. Освен изложеното се сочи, че ответникът полага грижи за децата си, като не ги е лишавал от финансова издръжка при нужда. Сочи, че изплаща кредитни вноски за закупен по време на брака с Д.И. имот в с. Овчарово. Изразява готовност за заплащане на издръжка от по 200,00 лв. за всяко дете.

            От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

            Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на детето ***И.И., ЕГН **********, нейни родители са Д.Г.И. и И.Б.И.. Видно от удостоверение за раждане на Д.И.И., ЕГН **********, негови родители са Д.Г.И. и И.Б.И..

            Безспорно е между страните, а и на съда е служебно известно, че с Решение номер 3058 от 26.07.2016г., постановено по гр.д. с номер 6865 по описа на ВРС за 2016г. съдът е осъдил ответника И.Б.И. да заплаща в полза на децата ***И.И. и Д.И.И. сумата от по 150,00 лв. на месец, представляваща издръжка.

          Представен е препис на Договор за ипотечен кредит за придобиване на недвижим имот с номер 786, сключен между „***“ АД  и Д.Г.И.. От приложения погасителен план се установява, че Д.И. е задължена да заплаща ежемесечно погасителна вноска в размер на 456,19 лв. в полза на банката – кредитор за периода от 2018г. до 2038г.

          Установява се от представения по делото Договор за залог върху вземания от 29.06.2016г., сключен между „***“ ЕАД и И.Б.И., и Договор за кредит за текущо потребление, че ответникът е задължен да заплаща на кредитора ежемесечна сума от 185,99 лв. за периода от 2016г. – 2026г.

          Приложена е служебна бележка, издадена от взаимоспомагателна каса в гр. ***, видно от която И.И. изтеглил заем от касата в размер на 2000,00 лв. на 02.08.2019г. за период от 20 месеца.

          Представено е удостоверение от СУ „***“ гр. ***, от което се установява, че И.И. изпълнява длъжността „заместник – директор, административно – стопанска дейност“ и за периода от една година е получил чиста заплата в общ размер на 15 840,49 лв., или средно по около 1300,00 лв. месечно.

          Установява се от представеното по делото експертно решение от УМБАЛ „Св. Марина – ***“ ЕАД, че И.И. е бил освидетелстван с 80% ТНР, поради светлоклетъчен бъбречен карцином.

          Представени са доказателства за закупуване от страна на ответника на автоматичен СРАР апарат в размер на 2060,00 лв.

          Изпратено е становище от ДСП – ***, видно от което уважаване на исковата претенция кореспондира с интереса на децата.

          От представеното по делото удостоверение от НОИ се установява, че И.И. за периода от м.11.2019г. до м.10.2020г. е получавал суми за пенсия в размер на средно от 400,00 лв.

          Видно от представеното месечно извлечение по разплащателна сметка на Д.И. последната получава трудово възнаграждение от ОУ „*** 1“ в размер на 1239,65 лв.

          В открито съдебно заседание е разпитан св. Теменужка Иванова. Свидетелят заяви, че ответникът се грижи прекрасно за своите деца. Същият заплаща уроците на детето ***по английски език. Води ги на екскурзия. Ответникът се грижи и за родителите си, които са с ниски пенсии.

           При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          Изменение на предходно определена издръжка следва да бъде допускано само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.

           От определяне на първоначалната издръжка са изминали над четири години, през който период потребностите на децата трайно са нараснали, с оглед изменените икономически условия в страната и с оглед израстването им и нуждата от повече парични средства за облекло, храна и обучение. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта на децата, следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното им интелектуално и социално развитие. Предвид горното е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалният размер на издръжката, което е предпоставка за уважаване на предявената искова претенция с правно основание чл.150 от СК.

            В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. В настоящия случай се иска издръжка за непълнолетни деца, които са ученици. С оглед на обстоятелството, че детето ***е на 13 години, същата все още е малолетна, но предстои навлизане в пубертет, промяна на социалната среда на живот и съзряване, то издръжката, която следва ответникът да й заплаща е в размер на 230,00 лв. Доколкото детето Д. е на 17 години и съвсем скоро ще навърши пълнолетие, то съдът намира, че е основателно ответникът да заплаща издръжка в негова полза по – висока от тази в полза на детето Гена – Божана, а именно в размер на 250,00 лв.  

            Съдът достига до този извод, тъй като в действителност има представени данни за имотното състояние на ответника, чиято основна заплата и допълнителни социални доходи са в общ размер надвишаващ близо четири пъти определената издръжка, като освен това същият няма други низходящи, за които да се грижи и към настоящия момент има собствено жилище. Факт е, че ответникът полага грижи за своите родители, но последните са пенсионери, поради което грижата за тях не е поета на 100 % финансово. При месечен доход от близо 1700 лв., заплащане на издръжка на децата общо в размер на 470,00 лв. ще доведе до възможност ответникът да разполага с финансова възможност, каквато разполага и другият родител при една работа на нормално работно време. Установи се, че и дватама родители изплащат заеми към различни кредитори, поради което е налице равнопоставеност на страничните разходи. Не следва да се игнорира и обстоятелството, че майката издържа и третото дете, което е студент в гр. София. Освен това, родителят, при когото живеят децата, освен с финансовата издръжка, е ангажиран и с време, което следва да отделя за възпитание, изслушване и утеха, време за приготвяне на храна, както и време за други домашни задължения, които неминуемо се дължат при отглеждането на деца. Паричното изражение на издръжката е единственият еквивалент на помощ от другия родител.

             Увеличеният размер на издръжката се дължи от деня на предявяване на иска30.04.2020год., ведно със законната месечна лихва за всяка закъсняла вноска с падеж - първо число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на законови основания за изменението й.  

             По изложените съображения на основание чл. 150 от СК първоначално определеният размер на издръжката в полза на детето ***следва да бъде увеличен от 150,00 лв. до 230,00 лв., като за разликата над тази сума до претендирания размер на от 250,00 лв. искът се явява неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Следва да бъде изменен и размерът на дължимата издръжка в полза на детето Д.И., като от 150,00 лв. размерът следва да бъде увеличен на 250,00 лв. В останалата част за разликата над тази сума искът е неоснователен.

             На основание чл.242 ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

            По разноските:

             На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в общ размер на 259.20 лева.

             В полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 240,00 лв., предвид частичното уважаване на претенцията. В полза на ищеца Д.И. следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 200,00 лв., предвид частичното уважаване на претенцията.

             В полза на ответника следва да се присъдят и сторените разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 216,00 лв.

             Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.150 от СК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената с влязло в законна сила Решение с номер 3058 от 26.07.2016г., постановено по гр.д. № 6865/2016г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от И.Б.И., ЕГН **********, в полза на детето ***И.И., ЕГН **********, действащо чрез своята майка Д.Г.И., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същия, от 150.00 /сто и петдесет/ лева на 230.00 /двеста и тридесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.04.2020г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 230,00 лева до претендирания размер от 250,00 лева, поради неоснователност.

 

            ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената с влязло в законна сила Решение с номер 3058 от 26.07.2016г., постановено по гр.д. № 6865/2016г. по описа на ВРС, издръжка, дължима от И.Б.И., ЕГН **********, в полза на детето Д.И.И., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Д.Г.И., ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същия, от 150.00 /сто и петдесет/ лева на 250.00 /двеста и петдесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 30.04.2020г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 250,00 лева до претендирания размер от 300,00 лева, поради неоснователност.

 

          ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.

           

          ОСЪЖДА И.Б.И., ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд – ***, по сметка на съда, държавна такса в размер на 259,20.

 

         ОСЪЖДА И.Б.И., ЕГН **********, да заплати в полза на детето ***И.И., ЕГН **********, действащо чрез своята майка Д.Г.И., ЕГН **********, сумата от 240,00 лв., представляваща сторени в производството разноски.

 

         ОСЪЖДА И.Б.И., ЕГН **********, да заплати в полза на детето Д.И.И., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка Д.Г.И., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв., представляваща сторени в производството разноски.

 

          ОСЪЖДА Д.И.И., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Д.Г.И., ЕГН **********, и Д.Г.И., ЕГН **********, да заплатят в полза на И.Б.И., ЕГН **********, сумата от 216,00 лв., представляваща сторени в производството разноски.

 

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – *** в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните.

 

 

 

                                                                                Районен съдия: