РЕШЕНИЕ
№ ……………
гр. София, 25.5.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на
деветнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана
Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 2553 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
разглеждане са главни искове иск с правно основание чл. 4 § 3 ДФЕС, предявен от
Д.С. срещу Районен съд - Сливница и Народно събрание на Р.Б..
Ищцата твърди,
че с определение от 26.04.2017 г. по НОХД 325/2017 на РС Сливница е одобрено
споразумение между защитника на Д.С. и РП гр. Сливница за извършено от
подсъдимата престъпление по чл. 251 НК, като ищцата е осъдена на 5 м. лишаване
от свобода при отложено изпълнение на наказанието за срок от три години. Наред
с това съдът е постановил конфискация на иззетата от подсъдимата сума в размер
на 39490 евро, равняваща се на 77235,73 лв. Постановявайки конфискация на
недекларираната сума РС Сливница е нарушил общностното право – Регламент 1889
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари
в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Противоречието на чл. 251 НК с
регламента е констатирано от СЕС в решениея по дела С-255/2014 г., С-335 и
С-336. Наред с това Н.с.е дължало да отмени националната разпоредба,
противоречаща на правото на ЕС. Бездействието е станало със закъснение и след
конфискация на сумата. В резултат на тези противоправни действия ищцата е
претърпяла имуществени вреди в размер на 39490 евро в левова равностойност
77235,73 лв. Лихва е дължима от момента на понасяне на вредите – 25.04.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По изложените
съображения се иска солидарно осъждане на ответниците Районен съд гр. Сливница
и Народно събрание да заплатят на ищеца солидарно сумата от 77235,73 лв.,
представляваща причинени имуществени вреди от неприлагане право на ЕС, ведно
със законната лихва, считано от 25.04.2017 г. до окончателното изплащане..
В отговор по
исковата молба от ответникът Народно събрание заявява становище за
недопустимост на предявения иск по отношение на ответника. По същество посочва,
че искът по чл. 4 § 3 ДФЕС не е способ за ревизия на правилността и
законосъобразността на влезли в сила съдебни актове и е недопустимо гражданския
съд да извършва подобен контрол. Наред с това отнемането на предмета на
престъплението в полза на държавата е законоустановена санкция в нормата на чл.
251, ал. 2 НК. Подсъдимата е сключила споразумение и е приела последиците без
възражения като следствие от противоправното си поведение. Твърди се
нарушението да не е съществено и да не е налице причинно-следствена връзка с
твърдяните вреди. Съдът е дължал да не приложи общностната норма, поради което
постановената конфискация не е в резултат на противоправно поведение на
Народното събрание.
В отговор на
исковата молба РС Сливница излага съображения за неоснователност на иска.
Посочва, че ответникът е одобрил споразумение, сключено между защитник и
прокурор при съгласие на подсъдимия. Съдът е дължал да разгледа производството
в кратък срок и не е било възможно отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
Съдът е приложил действаща правна норма, впоследствие обявена за противоречаща
на правото на СЕС, като нарушението не се явява достатъчно съществено. От чл. 4
§2 и чл. 9 §1 на регламента не може да се изведи извод, който да е бил очевиден
за РС Сливница, при постановяване на определението от 26.04.2017 г. за
несъвместимост на чл. 251 ал. 2 НК с правото на Съюза. Отговорът, даден с
решение от 20.02.2019 г., не е бил очевиден. Недоказана е пряката-причинно
следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди в претендиран
размер.Сумата е постъпила в полза на държавния бюджет, а не на бюджета на
съдебната власт.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
С определение от 26.04.2017 г. по НОХД 325/2017 г. на РС Сливница е одобрено
споразумение, сключено между прокурор при РП Сливница и адв. М.– защитник на
подсъдимимата Д.С., с което страните постигат съгласие, че подсъдимата Д.С. на
25.04.2017 г., около 15:15 часа, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси“
на Митнически пункт „Калотина“, при влизане от Република Сърбия към Р.Б. не е
изпълнила задължението си да декларира пред митническите органи писмено във
валутна митническа декларация сумата от 39490 евро, равняваща се на 77235,73
лева, пренасяни през границата на страната, която граница е външна на ЕС, като
е нарушила разпоредбите на Валутния закон: чл. 11а, ал. 1, чл. 11а, ал. 5, чл.
14г, и на обнародваната Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. – чл. 2, ал. 1, чл. 8,
ал. 3, чл. 9, ал. 1, чл. 9, ал. 2, с което извършила престъпление по чл. 251,
ал. 1 НК. На подсъдимата е определено наказание от 5 месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години., като е
приспаднато времето, през което на основание чл. 59, ал. 1 НК е била задържана.
На основание чл. 251, ал. 2 НК вещественото доказателство, предмет на
престъплението – сумата от 39490 евро е отнета в полза на държавата.
Съгласно член 4, § 3 от
Договора за Европейския съюз по силата на принципа на лоялното сътрудничество,
Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при
изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат
всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на
задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на
Съюза, съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат
от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на
Съюза. Същевременно член 19 § 2 ДЕС задължава държавите-членки да установяват
правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в
областите, обхванати от правото на Съюза.
Отговорността на държавите
членки е разгледана в поредица съдебни решения на СЕС. В делото C-6/90 и C-9/90
се подчертава, че “принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на
частноправните субекти вследствие на нарушения на общностното право, за които
носи отговорност държавата, е присъщ на системата на Договора. Задължението на
държавите-членки да поправят такива вреди намира своето правно основание в член
5 от Договора, съгласно който държавите-членки са длъжни да предприемат всички
необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията
си по силата на общностното право. Сред тях е и задължението да отстранят
неправомерните последици от нарушение на общностното право.”
По изложените съображения
съдът намира за приложими елементите на фактическия състав, обуславящ
отговорност на държавата, установени в съединени дела С‑46/93 и С‑48/93 (Brasserie du
pêcheur SA и Bundesrepublik Deutschland). В т. 51 от решението на СЕС се
посочва, че правото на обезщетяване е признато от общностното право, при
положение, че са изпълнени три условия, а именно: 1. че нарушената правна норма
има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, 2. че
нарушението е достатъчно съществено и накрая, че 3. съществува пряка
причинно-следствена връзка между нарушението на задължението, за което носи
отговорност държавата, и вредата, претърпяна от увредените лица.
Спорно по делото е дали
разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК (отм.) и приложението й от съда чрез конфискуването
на недекларираната сума съставлява нарушение на правото на ЕС, обуславящо
отговорността на ответниците в производството.
Регламент (ЕО) 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола
на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността влиза в сила на 15 юни
2007 г. и неговите разпоредби са задължителни за държавите-членки на ЕС. За
държавата, чрез законодателния орган, възниква задължение да съобрази
националното право с посочения регламент, като отмени или измени онези норми, които
му противоречат. За съда - като правоприлагащ орган, възниква задължение при
съществуващото противоречие да не приложи националната правна норма,
съобразявайки вторичното право на ЕС или да отправи преюдициално запитване.
С Решение на Съда (втори състав) от 16 юли 2015 г. по делото Robert Michal Chmielewski срещу Nemzeti Adó-
és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális
Vám- és Pénzügyőri
Főigazgatósága, Дело C-255/14, СЕС приема, член 9, параграф
1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26
октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят
от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за
неизпълнението на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за
деклариране се налага като санкция заплащането на административна глоба, чийто
размер съответства на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази
сума е по-голяма от 50000 EUR. В мотивите на решението по преюдициалното
запитване е прието, че „ с оглед на естеството на съответното нарушение, а
именно — неизпълнение на задължението за деклариране, предвидено в член 3 от
Регламент № 1889/2005, глоба, чийто размер съответства на 60 % от
недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50000 EUR, не
изглежда съразмерна. Всъщност подобна глоба надхвърля границите на
необходимото, за да се гарантира изпълнението на това задължение и да се
осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели.“
Определение на Съда на Европейския съюз от 30 януари 2019 година по съединени дела
C‑335/18 и C‑336/18 е прието, че член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005
на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в
главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в
член 3 от този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода
до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в
брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.
Настоящият съдебен състав намира, че с
постановяване на решението по делото Chmielewski
националният съд е следвало да съобрази даденото от СЕС тълкуване, вкл.
съобразявайки, че санкцията в националното българско право е по-тежка от тази,
предвидена в унгарското законодателство. Националният съд е следвало да съобрази
това решение и да не одобри споразумението или да отправи преюдициално
запитване за тълкуване на чл. 9 от регламента във вр. с чл. 251 от НК (в този
смисъл и Определение № 217 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4242/2021 г., IV
г. о., ГК).
По отношение на втората предпоставка –
нарушението да е достатъчно съществено, съдът съобрази следното. С решенията по
Дело С-168/15 и Дело С-224/01 на СЕС е прието, че за да се определи дали е
налице достатъчно съществено нарушение, следва да се отчитат всички фактори,
характеризиращи положението, представено пред националния съд. Посочено е, че
елементите, които следва да съобразят при преценката за характера на
нарушението, са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма,
обхватът на правото на преценка, който нарушената норма оставя на националните
органи; умисълът или небрежността при извършването на нарушението или при
причиняването на вредата; извинимият или неизвиним характер на евентуална
грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че действия на институция на
Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или
практики, нарушаващи правото на Съюза, както и неизпълнението от разглежданата
юрисдикция на задължението й за отправяне на преюдициално запитване по силата
на член 267, трета алинея ДФЕС. От друга страна, в § 26 от решение по дело С-168/2015
г. е посочено, че при всички положения нарушението
на правото на Съюза е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно
несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (дело C-224/01 и
дело C-446/04). В конкретния случай настоящия състав намира, че ответникът
Районен съд-Сливница, одобрявайки, на основание чл. 382, ал. 7 НПК,
споразумението по чл. 382 НПК, е постановил необжалваем по същество акт. Според
правилото на чл. 267, ал. 3 ДФЕС, националната юрисдикция, чието решение не
подлежи на обжалване, е длъжна да сезира Съда на ЕС (независимо дали счита това
за необходимо или не) по относим за главния спор въпрос относно тълкуване
правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна практика,
която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС. Това ограничаване на
правото на преценка на последната инстанция е гаранция, че окончателното
решение по делото ще бъде правилно, както и че правото на ЕС ще бъде прилагано
еднакво в отделните държави-членки.
Съблюдаването на общностното право е
независимо от изразената воля на подсъдимия за съгласие за одобряване на
споразумение.
Не се спори, че сумата е отнета в полза на държавата,
поради което съдът намира за установена и пряката причинно-следствена връзка.
По изложените съображения съдът намира за
установени елементите от фактическия състав на чл. 4 § 3 ДЕС, обуславящи
отговорността на всеки от ответниците: Н.с.извършва нарушение чрез бездействие
да бъде изменен закон, противоречащ на общностното право (Решение № 71/06 април
2019 г. по гр.д. № 3804/2019 година на ВКС, ІV Г.О). Налице е и неизпълнение на
задължение от страна на правоприлагащия орган – Районен съд Сливница, да
съобрази общностното право и да откаже да наложи санкция, нарушаваща принципа
за пропорционалност или да отправи преюдициално запитване до СЕС на основание
задължението, вменено с чл. 267 §3 ДФЕС. Тези противоправни деяния, които съдът
приема за достатъчно съществени, са довели до причиняване на вреда за ищцата
чрез налагане на наказание, противоречащо на общностното право - конфискация на
сумата от 39490 евро. С тази сума е намален патримониумът на ищцата.
Претърпяната загуба в пряка причинно-следствена връзка констатираните
противоправни действия и бездействия на Н.с.и РС Сливница.
По изложените съображения
съдът намира, че в полза на ищцата е налице вземане срещу ответниците за
обезщетение на причинените му вреди в претендиран размер, ведно със законната
лихва, считано от 26.04.2017 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят сторените от ищеца разноски за държавна
такса в размер на 10 лв. (арг. от определение № 269 от 08.05.2015 г. по ч. гр.
д. №1867/2015 г. на ВКС, III гражданско отделение), както и 3200 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.с.на
Р.Б., адрес: гр. София,
пл. “******и Районен съд - Сливница, адрес: гр. Сливница, пл. „******да заплатят
солидарно на Д.С.,
гражданин на Република Австрия, родена на *** г., постоянен адрес: Република
Австрия, гр. Виена, 7111-Парндорф, ул. „******на основание чл. 2в,
ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. 4 § 3 ДЕС сумата от 77235,73
лв. - имуществени вреди, изразявяващи се в неотмяна на разпоредбата на чл.
251, ал. 2 НК от законодателния орган - Народно събрание и неприлагане на чл. 9
§1 и чл. 4, §2 Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на ЕП и ЕС при постановяване на
окончателен съдебен акт по НОХД № 325/2017 г. на РС Сливница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.04.2017 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Н.с.на Р.Б., адрес: гр. София, пл. “******и Районен съд - Сливница, адрес: гр. Сливница, пл. „******да заплатят солидарно на Д.С., гражданин на Република
Австрия, родена на *** г., постоянен адрес: Република Австрия, гр. Виена,
7111-Парндорф, ул. „******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3210 лв. - държавна такса за първоинстанционното разглеждане на
делото и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
СЪДИЯ: