Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести март две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 5859 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 51732/26.02.2019 г., постановено по гр. д.
№ 10302/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав, З.
„А.“ АД е осъден за заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“ сумата от 773, 86 лв. -
незаплатена част от обезщетение за имуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2017 г., около 20.00 ч., на ПП
I-4, в района на км. 165, ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба - 12.02.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 45, 57 лв. - мораторна
лихва за периода 16.07.2017 г. - 12.02.2018 г., като искът за главницата е
отхвърлен за разликата над 773, 86 лв. до пълния предявен размер от 912, 07
лв., както и иска за мораторна лихва за разликата над 45, 57 лв. до пълния
предявен размер от 53, 71 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
10, 50 лв. - незаплатена част от обезщетение за имуществени вреди по чл.432,
ал.1 КЗ, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 29.08.2017 г., около 12.50
ч. на път I-5, с посока от гр. Габрово към гр. Велико Търново, в района на км.
107 + 500, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба - 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както
и 0, 49 лв. - мораторна лихва за периода 29.08.2017 г. - 12.02.2018 г. Отхвърлени
са предявените искове за сумата от 152, 42 лв. - неизплатена част от
обезщетение за имуществени вреди по чл.432, ал.1 КЗ, претърпени в резултат на ПТП, настъпило
на 27.09.2017 г. на републикански път I-4 „Севлиево - Велико Търново - Антоново“, при км.
158, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска - 12.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в
размер на 5, 88 лв. за периода
27.09.2017 г. - 12.02.2018 г. Ответникът е осъден за заплати на ищеца сумата от
87, 11 лв. - държавна такка, сумата от 261, 32 лв. - разноски за експертиза и
87, 11 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 12, 89 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са отхвърлени предявените искове за разликата над 773, 86 лв. до пълния
предявен размер от 912, 07 лв. и за сумата от 45, 57 лв. до пълния предявен
размер от 53, 71 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца АГЕНЦИЯ „П.И.“.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита,
че неправилно съдът е приел като стойност на причинените щети от настъпилото на
16.07.2017 г. застрахователно събитие на Републикански път I-4 „Севлиево-Велико
Търново-Антонов“ сумата от 2 350, 18 лв., тъй като тази сума е без ДДС, както и
е приспаднал стойността на остатъчните материали от 82, 32 лв., каквато задача
не е била поставяна на вещото лице. Съгласно трайната съдебна практика при
наличие на договор за обществена поръчка, както е и в процесния случай -
сключен договор да доставка и монтаж на ограничителни системи СПО между АПИ и
съответния изпълнител, договорените цени
се приемат и за действителните пазарни цени, тъй като възложителят е обвързан
от тях и това за разходите, които е сторил за възстановяване на увреденото
имущество, които в случая е стоманени предпазни огради на републиканските
пътища. По тази причина счита, че следва да се уважи предявеният иск за
заплащане на мораторна лихва в пълня предявен размер от 53, 71 лв. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявените искове в
размер съответно от 912, 07 лв. - главница и 53, 71 лв. - мораторна лихва, като
му присъди сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника З. „А.“ АД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съгласно
трайно установената съдебна практика стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя след приспадане на размера на увредените материали при
реализирането им под формата на вторични суровини - отпадъчно желязо, както и платеното
от застрахователя обезщетение. По арг. от 39 от Закона за управление на
отпадъците не е налице пречка отпадъчното желязо от елементи и части от пътната
инфраструктура като пътни знаци, мантинели и др. да бъде връщано в пунктовете
за вторични суровини и съответно да бъде получена парична равностойност на това
отпадъчно желязо. Такава задача е била поставена на вещото лице, както и
експертното заключение на вещото лице не е оспорено от ищеца. В противен случай
би се достигнало до неоснователно обогатяване на ищеца. С оглед на това счита,
че правилно СРС е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение,
като е приспаднал стойността на остатъчния материал. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част, като му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, е на 16.07.2017 г. е настъпило
застрахователно събитие на Републикански път I-4 „Севлиево-Велико
Търново-Антоново“, при км.165, констатирано с протокол за ПТП № 1582084 от
16.07.2017 г., при което са причинени имуществени щета на ищеца. С молба за
извършване на оглед и оценка на увредено имущество от 31.08.2017 г. ответникът
е уведомен за настъпилото застрахователно събитие и е образувана щета №
14017100100076. Съгласно съставената количествено - стойностна сметка, в която
са описани причинените щети, същите се изразяват в 24 м. ограничителна система
- стоманена предпазна ограда, с обща стойност на щетата в размер на 2 406, 07
лв. Механизмът на ПТП е следният: водачът на лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксара“, рег. № ******, поради движение с несъобразена с пътните условия
скорост по Републикански път I-4, е загубил контрол над моторното преводно
средство, завъртял се и се е блъснал странично в движещото се зад него МПС и
ограничителната система, като причинява ПТП с материални щети при км. 165, за
което е съставен протокол за ПТП. Към момента на настъпване на
застрахователното събитие отговорността на виновния водач е била покрита от
ответника по силата на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника с полица № BG/11/116002064556, със срок на валидност от 02.08.2016
г. до 01.08.2017 г. Твърди, че ответникът е платил на 05.10.2017 г. част от
дължимото застрахователно обезщетение - сумата от 1 494 лв. В исковата молба са
описани още две застрахователни събитие. Доколкото постановеното съдебно
решение по отношение на тях е влязло в сила като необжалвано, същите не следва
да се обсъждат. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 912, 07 лв. - застрахователно обезщетение, както и 53, 71
лв. - лихва за забава за периода 16.07.2017 г. - 12.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че на проведения оглед във връзка с
образуваната щета № 14017100100076, образувана относно описаното в исковата
молба застрахователно събитие, е присъствал представител на ищеца, който е
подписал съставения протокол без възражения. По този начин се е съгласил с
констатациите на вещото лице. При определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение е съобразена стойността на металния отпадък, който може да бъде
реализиран на пазара за вторични суровини. С оглед на това счита, че
изплатеното застрахователно обезщетение обхваща всички претърпени от ищеца
вреди. В условията на евентуалност поддържа, че претендираното от ищеца
обезщетение е завишено по размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Липсва спор между страните, а и от представения по
делото протокол за ПТП № 1582084 се установява, че на 16.07.2017 г., в 20.00
ч., на път I-4, км. 165 г., е настъпило ПТП, с участието на лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“, рег. № ******, собственост на Е.Р.Ш.и
управляван от С.И.и лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, рег. № ******,
собственост на „Тера Норд“ ЕООД и управляван от П.Г.. Като причина за
настъпилото ПТП е посочено, че първият автомобил се е движил с несъобразена
скорост, завърта се и реализира ПТП в крайпътна мантинела. В следствие на удара
изхвърча резервна гума и реализира ПТП с попътно движещото се второ МПС. В протокола е
удостоверено, че за лекия автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“, рег. № ******, е представена
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
ответното дружество. Това обстоятелство е установява и от представената справка
за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът е депозирал на 31.08.2017
г. молба за извършване на оглед и оценка на увредено имущество във връзка с
настъпилото ПТП. В нея са описани същите обстоятелства причинили ПТП като
посочените в протокола за ПТП. Във връзка с извършения оглед е съставен
констативен протокол на 20.09.2017 г.
Съгласно представената
количествено - стойностна сметка, съгласно която общата сотйностна щетите с ДДС
възлиза на 2 405, 07 лв.
На 06.10.2017 г. ответникът е
превел по банков път в полза наищеца сумата от 1 494 лв. - застрахователно
обезщетние във връзка с процесната щета.
От заключението на вещото лице
инж. Й.Й.по изслушаната пред СРС съдебно - техническа ексертиза, неоспорено от
сраните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че
механизмът на ПТП е следният: На 16.07.2017 г., около 20.00 часа, лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „Ксара“, рег. № ****** се е движил по ПП I-4 и в района на км. 165, поради движение с
несъобразена скорост автомобилът се завърта и реализира ПТП в крайпътна
мантинела. Вследствие на удара изхвърча резервна гума и реализира ПТП с попътно
движещия се от ляво лек автомобил марка „Ситроен“, модел “Берлинго“, рег. № ******.
Вещото лице приема, че описаните щети - 6 броя звена еластична ограда и 3 броя
стълбчета, се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на
16.07.2017 г. ПТП на ПП I-4. Видът и
характерът на увреденото имущество не позволяват неговото ремонтиране, поради
което се налага замяната му с ново. Вещото лице приема, че средната пазарна
стойност на нанесените имуществени вреди от разглежданото ПТП към момента на
настъпването му възлизат на 2 350, 18 лв., а с начислен ДДС - 2 820, 22 лв.
При изслушване на вещото лице в открито съдебно
заседание същото е пояснило, че остатъчната стойност при предаване за вторични
суровини на увредените детайли 82, 32 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че към датата
на ПТП гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксара“, рег. № ******, е застрахована при ответника по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка
е отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка,
съгласно втората алинея на чл.477 КЗ са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично
писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването
на моторното превозно средство.
През време на действието на
застрахователния договор – на 16.07.2017 г., е настъпило ПТП, причинено от
водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от ответника. Причина
за настъпилото ПТП е неизпълнение на задълженията на виновния водач,
регламентирани в чл.20, ал.2 ЗДвП при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачът на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара“ не е съобразил
избраната от него скорост с характера и интензивността на движението. Ето защо
и доколкото не е оборена установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция
за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ксара“, за което липсва спор между страните.
Не се спори и относно обстоятелството, че
ищецът е претърпял вреди от настъпилия пътен инцидент, при който са увредени 24
м. стоманена предпазна ограда – мантинела. В случая ПТП е настъпило
на пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа.
Същевременно съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват
от Агенция „П.И.“, която на основание чл.30, ал.1 ЗП осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира
прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Спори се между страните по делото относно
обема на отговорността на ответника.
Съгласно чл.499, ал.2 КЗ при вреди на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда. В чл.400, ал.1 КЗ е регламентирано, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. В
случая действителната стойност на вредите възлиза на 2 820, 22 лв., с начислен
ДДС, съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС авто –
техническа експертиза, което не е оспорено от страните. Не е налице основание
стойността на вредите да се определя без ДДС, доколкото се касае за облагаема
сделка, върху която се начислява ДДС. Ето защо средната пазарна стойност на
нанесените имуществени вреди на ищеца, в резултата на процесното ПТП възлиза на
2 820, 22 лв. Следва да се посочи, че при съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие - чл.208, ал.3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, съгласно
разясненията, дадени с решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009
г., на ВКС, ТК, І ТО.
Жалбоподателят излага съображения, че при
определяне размера на застархователното обезщетение не следва да се съобрази
стойността на материалите, които биха могли да се реализират като вторични
суровини от страна на увреденото лице. Въззивният съд счита, че действителният
размер на щетите следва да се определи като разлика между стойността на
поставянето на нова мантинела и стойността на остатъчните материали, които биха
могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. Противното би довело до
неоснователно обогатяване на увреденото лице. Следва да се отбележи също така,
че е налице формирана съдебна практика относно определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение при настъпила т. нар. тотална щета, при която
стойността на ремонта надвишава действителната стойност на увреденото
имущество. С нея е възприето, че застрахователното обезщетение се определя като
от действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП се
приспадане стойността на запазените части - решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Тези разяснения
следва да намерят приложение по аналогия и в разглеждания случай. Ето защо от
размера на средната пазарна стойност на щетите към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 2 820, 22 лв., следва да се приспадне стойността на
остатъчните материали – 82, 32 лв. Така размерът на дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 2 737, 90 лв. Ответникът е платил застрахователно
обезщетение в размер на 1 494 лв., която сума следва да се приспадне от
застрахователното обезщетение. Така разликата възлиза на 1 243, 90 лв.
Същевременно ищецът претендира обезщетение в по - нисък размер: сумата от 912,
07 лв. Ето защо предявеният иск относно претендираната главница се явява изцяло
основателен.
Задължението на ответника е парично и за
периода на своята забава същият дължи заплащане на мораторна лихва, на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД. По делото не са заявени оплаквания относно периода
на лихвата за забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос е
извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда. Доколкото
лихвата за забава върху претендираната главница за периода 16.07.2017 г. - 12.02.2018
г. възлиза на 53, 72 лв., предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат частично, решението в обжалваната част следва да се отмени,
като предявените искове относно настъпилото на 16.07.2017 г. застрахователно
събитие следва да се уважи изцяло в претендираните от ищеца размери, с оглед
установения принцип на диспозитивното начало в гражданския процес.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 50 лв.,
представляваща сторени във въззивното производство разноски.
Доколкото жалбоподателят е защитаван по
делото във въззивното производство от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8
вр. с ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
С оглед изхода на спора и с оглед
извършеното плащане на част от претендираните суми в хода на производството
пред СРС, което е съобразено от решаващия съд при разпределяне отговорността за
разноските, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която на
ответника е присъдена сумата от 12, 89 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На
ищеца следва да се присъди сумата от още 12, 89 лв. - държавна такса, още 38,
68 лв. - разноски за експертиза и още 12, 89 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 51732/26.02.2019 г., постановено по гр. д. №
10302/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ, от АГЕНЦИЯ „П.И.“, с адрес гр. София, бул. „******, срещу З. „А.“ АД,
ЕИК ******, с адрес *** за сумата над
773, 86 (седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет
и шест стотинки) лв. до пълния предявен размер от 912, 07 (деветстотин и дванадесет лева и
седем стотинки) лв. - незаплатена част от
обезщетение за имуществени вреди за претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
16.07.2017 г., около 20.00 ч., на ПП I-4, в района на км.
165, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата
молба - 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и с
правно основание чл.86 ЗЗД - за сумата над
45, 57 (четиридесет
и пет лева и петдесет и седем стотинки) лв.
до пълния предявен размер от 53, 71 (петдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки) лв. -
мораторна лихва за периода 16.07.2017 г. - 12.02.2018 г., както и В ЧАСТТА, с която АГЕНЦИЯ „П.И.“, с
адрес гр. София, бул. „******, е осъдена да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ******,
с адрес *** сумата от 12, 89 (дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лв. - юрисконсултско
възнаграждение, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******, с адрес *** да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“, с
адрес гр. София, бул. „******, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата над
773, 86 (седемстотин седемдесет и три лева и осемдесет
и шест стотинки) лв. до пълния предявен размер от 912, 07 (деветстотин и дванадесет лева и
седем стотинки) лв., или още сумата от
138, 21 лв. - незаплатена част от
обезщетение за имуществени вреди за претърпени в резултат на ПТП, настъпило на
16.07.2017 г., около 20.00 ч., на ПП I-4, в района на км.
165, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и да заплати, на основание чл.86 ЗЗД; да заплати
сумата над 45, 57 (четиридесет и пет лева и
петдесет и седем стотинки) лв. до пълния
предявен размер от 53, 71 (петдесет и три лева и
седемдесет и една стотинки) лв., или още
сумата от 8, 14 лв. - мораторна лихва за
периода 16.07.2017 г. - 12.02.2018 г.; да заплати сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78,
ал.8 вр. с ал.1 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство; да заплати сумата от още 12, 89 (дванадесет лева и осемдесет
и девет стотинки) лв. - държавна такса, още
38, 68 (тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки) лв. - разноски за
експертиза, както и още 12, 89
(дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лв. - юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СРС.
Решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.