Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1461 10.06.2019 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело 5576 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ЦЕНТЪР ЗА НОВИ СТОКИ И МОДА /ЦНСМ/“ ООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от
****, уточнена и допълнена с допълнителни молби, срещу
К.З.А. с ЕГН **********, адрес: ***, и А.З.А. с ЕГН **********, адрес: ***, с
която се претендира осъждането им за възстановяване на владението върху
следните недвижими имот: 1. поземлен имот с идентификатор ****.550, с площ от 1093 кв.м., с адрес гр.****, п.к. ****,
****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ****.175, ****.551, ****.552,
****.553, ****.188, ****.191 и ****.51; 2. поземлен имот с идентификатор ****.552,
с площ от 373 кв.м., с адрес гр.****, п.к. ****, ****, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, при съседи: ****.192, ****.551, ****.553 и ****.550; 3. поземлен имот с
идентификатор ****.553, с площ от 671 кв.м., с адрес гр.****, п.к. ****, ****,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ****.192, ****.552, ****.191, ****.550;
4. поземлен имот с идентификатор ****.175, с площ от 1211 кв.м., с адрес гр.****,
п.к. ****, ****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ****.547, ****.192, ****.551,
****.550, ****.51, ****.191 и ****.50; 5.
поземлен имот с идентификатор ****.51, с площ от 97 кв.м., с адрес гр.****,
п.к. ****, ****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ****.175, ****.550, ****.188,
****.191, поради отнемането му по скрит начин от
страна на ответниците. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцовото дружество, твърди, че е универсален
правоприемник на Държавна фирма „ЦЕНТЪР ЗА НОВИ СТОКИ И МОДА“, като в
качеството си на такъв, от октомври 1991 г. до месец май 2018 г. бил във владение на недвижим имот с пл. № 1025, кв.
88 по ЗРП на гр. ****, сега представляващ гореописаните от него недвижими
имоти, ведно със сградите в него. Ответниците пък
претендирали да са собственици на имотите
въз основа на реституционна процедура по ЗПСЗЗ, но така или иначе не
били завели делото срещу ищеца за установяване на правото си на собственост.
Нещо повече - ищецът завел срещу тях установителен иск за установяване
собственическите му права, по което било образувано гр.д. № 4403/2017 г. по
описа на Бургаския районен съд, като същото не било приключило с влязъл в сила
съдебен акт. Така ответникът отдал имотите си под наем на трето лице - *** ******,
като впоследствие постройките в тях били премахнати от Общината въз основа на
административни актове за това. Това препятствало възможността за ползването им
като складова база от негова страна, поради което ****** ги преотдал
под наем на 05.01.2018 г. на „****-89“ ЕООД за паркинг. Впоследствие обаче в
имота се появили работници, които започнали да разчистват останките от
сградите, за които станало ясно, че са служители на „В***“ ЕООД, наело имота от
ответниците. След проведен разговор с управителя на дружеството и представител
на ищеца станало ясно за спора между страните и същият изтеглил своите
работници. След това обаче, на 18.05.2018 г. в имота се появили други
работници, които започнали да го разчистват, изравняват и да поставят нова
ограда. Същите се представили за служители на „А***И**“ ЕООД, като след среща с
управителя на дружеството станало ясно, че има сключен договор за наем с ответниците,
като от този момент ищците не можели да влязат във владението на имотите.
Правното основание на исковете е чл. 76, предл. 2-ро от Закона за собствеността /ЗС/.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
На
първо място се сочи за недопустимост на заявените искове, тъй като същите се
явявали недопустими на основание чл. 359 от ГПК. Съдът намира така наведените
доводи за недопустимост за неоснователни. Цитираната разпоредба предвижда, че лицето,
което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви
иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за
собствеността, като в случая действително е налице висящо производството в тази
хипотеза по гр.д. № 4403/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, като същото
не е приключило с влязло в сила решение и към настоящия момент. Разпоредбата
обаче предвижда изключение, което изключва недопустимостта - освен ако
владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. В
случая се твърди, че се касае до хипотезата на отнето владение по скрит начин,
настъпило след предявяване на иска по горното дело, по което исковата молба
датира от 22.06.2017 г., видно от извършена служебна справка. Поради това
исковете се явяват допустими. Дали това действително е така е въпрос по основателността на исковете, но не и до
допустимостта им, с оглед изключението по чл. 359 от ГПК.
По
същество исковете се оспорват като неоснователни, като се заявява, че на първо
място въобще не се доказва твърдяното от ищеца правоприемство.
Твърди се също така, че първите три от процесните
имоти са собственост на ответниците, а останалите два не били тяхната
собственост и същите нямали отношения към тях. Оспорва се обстоятелството, че
ищецът има качеството на владелец по отношение на имотите, като излага подробно
доводите си в тази връзка. Оспорват се и твърденията за осъществявано държание
върху имотите от страна на *** ****** и „****-89“ ЕООД, с оглед на изложеното в
исковата молба в тази връзка. Оспорват се и
приложените към исковата молба книжа за твърдените наемни правоотношения с тези
лица. Заявява се също така, че
искът е предявен след изтичането на предвидения от закона 6-месечен преклузивен срок. Също се търси присъждане на разноските по
делото.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответните страни
по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
За
доказване на твърденията си относно осъществяваното владение върху имотите
страните да ангажирали доказателства. Така ищецът представя писмен договор за
наем досежно процесните
имоти от 01.02.2017 г., сключен между него и ******за срок от две години,
сключен с правото да се преотдават имотите под наем
на трети лица. След това на 05.01.2018 г. ****** е сключил договор за наем с „****-90“
ЕООД, с което е преотдал имотите за срок до
20.10.2018 г. С анекс от 16.05.2018 г. наемателят се е задължил да изгради
ограда и да заравни целия нает терен.
С договор за наем от 17.05.2018 г.
ответниците пък отдали под наем на „А***И**“ ЕООД четири поземлени имота - поземлен
имот с идентификатор ****.550, поземлен имот с идентификатор ****.551, поземлен
имот с идентификатор ****.552 и поземлен имот с идентификатор ****.553 т.е. три
от имотите – предмет на иска и един, който не е предмет на делото. Всъщност не
се спори, че от този момент ответниците са във владение на терена.
Със заповеди на кмета на Община **** от
2016 г. е наредено премахването на незаконни строежи „полумасивни
сгради“ в различни имоти, сред които и част от процесните,
като е предвидено изпращането на покана за доброволно изпълнение до ищеца в тази
връзка. В констативен протокол от 22.11.2017 г. е отбелязано, че в изпълнение
на дадените разпореждания собственикът на сградите е извършил тяхното
разрушаване, като са останали непремахнати части от сгради и имотът не е
почистен, включително и от отпадъците в резултат на премахването.
Представените са и покани отправени от
ищеца до ответниците за закупуването на имота им в гр. ****, с площ от
1 870 кв.м. Едната покана е от 29.05.2015 г., а на последващата,
с която е повишена предложената пазарна цена, не е видна датата на отправянето
й.
С писмо от 17.04.2018 г. Община ****
отправя покана към ответниците, в качеството им на собственици на поземлени
имоти ****.550, ****.551, ****.552 и ****.553, да предприемат спешни действия
по разкриване и прекъсване на канализационната връзка, преминаваща през
имотите, поради изтичане на отпадни води, както и по привеждане на терена в
подходящ вид за летния сезон. В изпълнение на тона в констативен протокол на
Община **** от 24.04.2018 г. е отразено, че е извършен качествен ремонт на
канализационното отклонение и с материали отговарящи на изискванията.
По делото страните са ангажирали и
гласни доказателства. Свидетелят К.А. – познат на ответниците, заявява че се е
срещнал с тях по повод разчистването на терена им, където след разрушаването на
постройките били останали боклуци и някакви строителни отпадъци. Така по
възлагане от тях той разчистил терена постепенно, като не си спомня точната
дата, но сочи, че със сигурност е приключил тези дейности преди 15-ти май 2018
г., защото тогава влизала в сила забрана за извършване на такива. Споделя и за
разговор с *** ******, като не си спомня точните му детайли, но смисълът му
бил, че теренът е негов и да спре разчистването. Преди сезона на 2018 г.
отстранили и аварията по спуканата канализационна тръба, минаваща
през имота. След това през летния сезон имотите се ползвали за паркинг.
По делото като свидетел е разпитан и ***,
който заявява, че е собственик на „****-89“ ЕООД. Същият свидетелства досежно сключения договор за наем с *** ******. Не успял да
ползва имота, тъй като когато наближил сезона в него вече имало други хора,
които работили и извършвали заравняване на терена. Към момента на сключване на договора
посетил имота, като видял отпадъци и останки от разрушените сгради. След това
до месец май не го бил посещавал, но когато минавал от там виждал, че има хора
да събарят и разчистват постройките.
Свидетелят *** ****** също споделя за
сключените договори за наем. Първоначално държал в имота техника и строителни
материали, както и мебели, които впоследствие разпродал. Поради промяна в
обстоятелства по наемането на терена го преотдал под
наем на ***. Един ден видял в имота техника, която заравнява и разчиства
терена. В крайна сметка, след проведени
разговори с ***, който след време също бил едно от лицата, започнали да
разчистват терена, че и той има договор за наем и отказва да напусне терена.
Доколкото помни разрушаването на сградите в терена било извършено някъде през
септември-октомври 2017 г., като не знае от кого е извършено, но счита, че е по
възлагане от общината. След това не бил виждал никой до месец май, когато видял
*** да извършва дейности по разчистването му.
Свидетелката *****– близка на ответниците,
заявява, че била упълномощена от тях да извършва действия от тяхно име,
свързани с възстановените им имоти. По заповед от Общината била съборени
постройките на ЦНСМ, като тя лично била на място, отишла и видяла техника,
извършваща тези дейности, като сред хората бил и Илия – бивш пазач на ЦНСМ,
който споделил, че по възлагане от ЦНСМ се извършват тези дейности. После, по
възлагане на К., започнало и разчистването на терена още през август 2017 г.,
което било възложено на ***. Дейностите продължили и през ноември и декември,
като била изградена ограда от дървени колове и бодлива тел, която по-късно била
разрушена /предполага от ромите, живеещи в близост/. Всъщност всеки месец се
извършвали някакви дейности по разчистването. По-късно била отстранена и авария
по една канализационна тръба по възлагане от Общината. След това имотите било отдадени под наем на ***,
като още април месец К. споделила със свидетелката за договорките им в тази
връзка, като не знае обаче кога точно е сключен писменият договор. Всички
дейности, за които свидетелката подробно разказва, били извършени в имота
посред бял ден, като били явни, а и отделно от това градът бил малък, а имотът
попадал на място, където има голям автопоток и няма
как това да остане скрито.
Аналогични са и показанията на свидетеля
*** ***, който също твърди, че е много близък с К., като отблизо е следял
извършваните от нея дейности по разчистването и облагородяването на терена й,
като е бил за по час –два заедно с *****. Споделя и за сключения договор за
наем, както и за обаждания от страна на други лица /*** и ******/, които се
представяли за наемател и собственик на имота, на които отговорил, че и той има
договор за наем със собственичките.
Дейностите по разчистване, извършени от *****,
по възлагане от ответниците, се потвърждават от показанията и на свидетелката *****.
Свидетелката е категорична, че държавното предприятие ЦНСМ е работило до
1992-1993 г., като след това никой не е ползвал терена и същият бил западнал и буренясъл.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За
разлика от петиторната защита, която защитава вещните
права, посесорната защита по чл. 76 от ЗС защитава фактическите
отношения /състояния/. Съгласно разпоредбата на чл. 76 от Закона за собствеността,
владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин
движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от
лицето, което я е отнело.
С
оглед правното естество на предявения иск липсва изискване владението да е
продължило определен период от време, като е от значение то да е съществувало,
да е факт към момента на отнемането му, по скрит начин в случая, както са
заявени претенциите.
При предявеното на владелчески
иск не следва да се изследва собствеността върху имота и при наличието на спор
между страните в тази насока следва да се отбележи, че същият не може да бъде
разрешен в хода на настоящото дело, затова наведените от страните доводи и
доказателства в тази насока няма да бъдат обсъждани в настоящото производство.
При това и с оглед разпределението на доказателствената тежест е в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи фактът на осъществяваното от него владение, както и отнемането му от
страна на ответниците, ведно с момента и начина, по който е станало това т.е.
по скрит начин.
С оглед на събраните по делото
доказателства съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на
твърдяното от него и релевантно за спора отнемане на владението по скрит начин.
Напротив - всички разпитани свидетели сочат за извършваните в имотите дейности от
упълномощени от ответниците лица, по разчистване на терена, заравняването и
облагородяването му, отстраняване на канализационна авария и т.н., като
показанията им са разминават само досежно момента на
тяхното извършване. Същите очевидно са станали достояние на свидетелите, а и на
други лица, за което са съставени и покани, констативни протоколи и други
актове от Община ****, при което няма как да бъдат възприети и като скрити дейности,
за да се приравняват евентуално на действия по отнемане на владението по скрит
начин. Дори и да се приеме, че същите следва да са скрити спрямо ищеца, то
отново не се установява подобен факт, тъй като обстоятелството, че са били
извършени в негово отсъствие или пък неприсъствие, не може да ги квалифицира като
скрити, при все че по време и начин на извършването им са могли обективно да
станат достояние и на ищцовото дружество.
С горните мотиви съдът намира, че
предявените владелчески искове, като недоказани,
следва да бъдат отхвърлени. Мотивите за отхвърлянето на исковете изключва
необходимостта от изследване и на това кои точно имоти се владеят от
ответниците, с оглед на възражението, че това не са всички заявени такива.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищцовото
дружество да заплати на ответниците сумата от 2 400 лв. за направените по
делото разноски. В тази връзка съдът намира за неоснователно заявеното
възражение за прекомерност на изплатеното от страна на ответниците адвокатско
възнаграждение, предвид обстоятелството, че делото касае пет отделни имота т.е.
са заявени пет самостоятелни иска с различна цена, като сборът на минималните
адвокатски възнаграждения по всички искове съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е над заплатеното възнаграждение от
2 400 лв. Съответно, неоснователна е претенцията на ищеца за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „ЦЕНТЪР ЗА НОВИ СТОКИ И МОДА /ЦНСМ/“ ООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от ****,
уточнена и допълнена с допълнителни молби, срещу
К.З.А. с ЕГН **********, адрес: ***, и А.З.А. с ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждането им за
възстановяване на владението върху следните недвижими имоти: 1. поземлен
имот с идентификатор ****.550, с площ от
1093 кв.м., с адрес гр.****, п.к. ****, ****, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, при съседи: ****.175, ****.551, ****.552, ****.553, ****.188, ****.191 и ****.51;
2. поземлен имот с идентификатор ****.552, с площ от 373 кв.м., с адрес гр.****,
п.к. ****, ****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ****.192, ****.551, ****.553
и ****.550; 3. поземлен имот с идентификатор ****.553, с площ от 671 кв.м., с
адрес гр.****, п.к. ****, ****, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при
съседи: ****.192, ****.552, ****.191, ****.550; 4. поземлен имот с идентификатор
****.175, с площ от 1211 кв.м., с адрес гр.****, п.к. ****, ****, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, при съседи: ****.547, ****.192, ****.551, ****.550, ****.51,
****.191 и ****.50; 5. поземлен имот
с идентификатор ****.51, с площ от 97 кв.м., с адрес гр.****, п.к. ****, ****,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: ****.175, ****.550, ****.188, ****.191,
поради
отнемането им по скрит начин.
Осъжда „ЦЕНТЪР ЗА НОВИ СТОКИ И МОДА /ЦНСМ/“ ООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: *********, представлявано от ****, уточнена и допълнена с
допълнителни молби, да заплати на К.З.А.
с ЕГН **********, адрес: ***, и А.З.А. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 400 лв. /две хиляди и
четиристотин лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.