ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2763
Варна, 09.10.2023 г.
Административният
съд – Варна - ІІІ състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
ДАРИНА РАЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА
РАЧЕВА административно дело № 174 / 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 292 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по искане от Н.А.Н. срещу инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Варна да бъде прието за установено, че не дължи изпълнение по издадената от
органа Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0819-2005/02.07.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква а) от
Закона за движението по пътищата му е отнето временно свидетелството за управление
на МПС до отпадане на основанието за това.
В
иска се твърди, че заповедта била обоснована с наличието на психично
заболяване, установено със съдебно-психиатрична и психологична експертиза по
ЧНД № 1332/2020 г. по описа на Районен съд – Варна. Заповедта не била обжалвана
и влязла в сила. Според ищеца са налице новонастъпили обстоятелства, а
именно, че съгласно друго медицинско заключение той няма заболяването, на което
се основава заповедта. Твърди, че не дължи изпълнение по заповедта и иска това
да бъде прието за установено от съда.
След
запознаване с исковата молба и доказателствата по делото, събрани до
разпределяне на делото на настоящия докладчик, съдът констатира, че исковата
молба е подадена от лице, срещу което е издадена и влязла в сила заповед за
прилагане на принудителна административна мярка. Исковата молба обаче е
недопустима поради липса на предпоставката по чл. 292 от АПК, а именно лицето
да е длъжник в производство за принудително изпълнение на тази заповед.
Защитата
по чл. 292 от АПК е предоставена на длъжниците в изпълнителното производство,
тоест при наличие на висящо производство за принудително изпълнение на влязъл в
сила административен акт.
В
случая е безспорно, че е налице влязъл в сила административен акт, който обаче
не е предмет на принудително изпълнение. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3, предл.
първо от ЗДвП и разпоредбите в Глава трета, раздел трети от Наредба №
І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина налагането на
принудителните административни мерки се извършва чрез отнемане на документите
по чл. 165, ал. 2, т. 1 от същия
закон от титуляра. Според данните в делото издаденото на името на Н.
свидетелство за управление на МПС е отнето при връчване на заповедта за
прилагане на ПАМ на 02.10.2020 г. Тоест разпореждането в заповедта за
прилагане на ПАМ е изпълнено и няма данни за образувано изпълнително
производство за принудителното му изпълнение. Ето защо Н. няма качеството
длъжник по изпълнението и не е процесуално легитимиран да се ползва от исковата
защита по чл. 292 от АПК. Това обуславя недопустимостта на исковата молба и е
основание за прекратяване на производството.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 130 от Гражданския процесуален кодекс, вр.
чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Връща
исковата молба на Н.А.Н. срещу инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Варна, с която на основание чл. 292 от АПК се иска да бъде прието за
установено, че Н. не дължи изпълнение по Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0819-2005/02.07.2020 г., издадена от инспектор в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна.
Прекратява
производството по адм.д. № 174/2022 г. по описа на Административен съд –
Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
|
СЪДИЯ: |
||