П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№   1214       /16.09.2009 година,  гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                       наказателна колегия,

на шестнадесети септември, две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                  1.Н.П.

                                                                                  2.С.М.

                                                          

СЕКРЕТАР: АТАНАСКА РУСЕВА

ПРОКУРОР: Д.П.

като разгледа докладваното от съдията Г.  наказателно общ характер  дело  № 778  по описа за 2009  година на съда

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.И. – роден на ***г. в гр.Б., с  адрес на местоживеене ***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование, не работи, ЕГН ********** за НЕВИНЕН  в това, че на 30.01.2003г. в гр.Б., пред клуб „К”, находящ се на ул.”Г. И.” № ** отнел чужди движими вещи – мобилен телефон модел „Нокиа 6510” и СИМ карта, поставена в него на стойност общо 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева от владението на собственика им В.Х.Х., ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок пред Бургаски окръжен съд.

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Георгиева

                                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                                              1.Н.П.

                                                                                              2.С.М.

 

 

 

мотиви към присъда № 1214/ 16.09.2009г. по н.о.х.д. № 778/ 2009г. по описа на Районен съд- гр.Бургас

 

 

 

            Производството по делото е образувано по повод внесения обвинителен акт на Бургаска районна прокуратура, съдържащ обвинение против П.Г.И. ЕГН ********** *** за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

 В съдебно заседание прокурорът подържа обвинението, пледира за осъдителна присъда при условията на чл.54 от НК, като на подсъдимия бъде наложено наказание “лишаване от свобода” към минимума, предвиден за това престъпление за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

Защитникът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Моли съда за оправдателна присъда предвид липсата на убедителни доказателства за извършеното престъпление от подсъдимия.

Подсъдимият не се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатото обвинение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През месец януари 2003г. свидетелката В.Х.Х. работела като барман в клуб „К.”, находящ се на ул.”Г. И.” № *** в гр.Бургас.

На 30.01.2003г. в гр.Бургас около 20,10 часа на излизане от работа свидетелката В.Х. била настигната от две непознати лица от мъжки пол, едното, от които я попитало за часа. Свидетелката погледнала към дисплея на мобилния си телефон „Нокиа 6510”, който държала в ръката си. В същият момент едно от лицата взело телефона, ведно с поставената в него сим-карта и хукнало да бяга .

            Разпитана в досъдебното производство в показанията си на 30.01.2003г. и 24.02.2003г. свидетелката Х. е посочила, че лицето, което дърпало телефона, успяло да го вземе, след като я ударило един –два пъти в главата с ръка. Това лице е описано от свидетелката като 20 – годишен мъж, висок 180 см., със слабо телосложение, бяло лице и правилни черти. Същият е бил облечен със сив анцунг, сиво спортно яке, маратонки и сива шапка тип „идиотка”.

            Подсъдимият П.И. е бил идентифициран чрез разпознаване, като способ на доказване. Видно от приложения към делото протокол от проведеното разпознаване на лица от 24.02.2003г., свидетелката Х. е посочила подсъдимия П.И., като последният е бил разпознат по външен вид - ръст и лице. Според съда това следствено действие не може да бъде кредитирано, тъй като особеностите, при които е бил разпознат подсъдимия не са посочени от свидетелката по категоричен и изчерпателен начин, така както е направила в предхождащият разпознаването разпит. Следва да се отчете и обстоятелството, че деянието според показанията на свидетелката Х. е осъществено около 20,10 часа на 30.01.2003г., т.е. в тъмната част на денонощието, при намалена видимост, респективно при ограничена възможност за възприемане на обектите. От друга страна на 12.02.2009г. свидетелката е променила показанията си като е посочила, че на инкриминирата дата спрямо нея не е упражнявано никакво насилие от непознатото лице при отнемането на мобилния и телефон. Независимо от това обаче, при оценката на доказателствата по делото, събрани при проведеното разпознаване на лица, следва да се вземат предвид показанията на същата от 24.02.2003г., дадени пред разследващия орган непосредствено преди самото разпознаване. При коментираният разпит Х. сочи, че е била съборена на земята от единия от двамата нападатели, след което вниманието и е било ангажирано със запазване на фактическата власт върху процесния телефон. На свидетелката са били нанесени един или два удара в областта на лицето следствие, на което телефонът и е бил отнет. Следователно горните обстоятелства, при които свидетелката Х. е възприела лицето следва да бъдат взети предвид при оценка на разпознаването. Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че извършеното разпознаване не може да бъде кредитирано в контекста на повдигнатото обвинение.

Подсъдимият е дал обяснения в хода на съдебното следствие. Не се признава за виновен. Твърди, че не е извършвал деянието, за което е обвинен и никога не е виждал пострадалото лице В.Х..

От заключението на извършената оценъчна експертиза се установява, че към датата на деянието стойността на отнетата вещ -мобилен телефон „Нокиа 6510", ведно със СИМ карта, е била 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева.

При така изложената фактическа обстановка и правни изводи съдът намира, че не са налице категорични доказателства за да се приеме, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен и да се формира обоснован извод относно авторството на извършеното деяние. Обвинението е недоказано при наличието на показанията на свидетелката Х.,  като единствено доказателство, които не могат да бъдат приети като категорично и неопровержимо доказателство, кореспондиращо с тезата на обвинението. При това положение съставът на престъплението по чл.194, ал.1 от НК не е осъществен, поради което съдът призна подсъдимият П.Г.И. за невинен в това, че на 30.01.2003г. в гр.Б., пред клуб „К.”, находящ се на ул.”Г. И.” № ** отнел чужди движими вещи—мобилен телефон „Нокиа 6510” и сим карта, поставена в него на обща стойност 545 лева от владението на собственика им В.Х.Х. ЕГН ********** ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НК го оправда по повдигнатото обвинение.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата.

 

                                                                      Председател: Петя Георгиева

Вярно с оригинала!

Атанаска Русева