РЕШЕНИЕ№261269

гр. Пловдив, 20.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шести април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 18401 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД против А. И.кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6437/12.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11173/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав за сумата от 883, 05 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, предоставени за периода от 15.05.2018 г. до 14.19.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 09.02.2016 г. за абонатен номер *** и сумата от 77, 46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен план, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2019 г., до окончателното й заплащане.

              Ищецът твърди, че между А. И.– клиент с клиентски номер ***, и „Теленор България“ ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от 09.02.2016 г. По силата на така сключения договор е избрана програма “Нонстоп 49, 99” с неограничени национални минути, със срок на действие от 24 месеца. Сочи, че правоотношението е новирано с подписване на Допълнително споразумение от 08.05.2018 г., като абонатът е предпочел да ползва абонаментна програма “Тотал 30, 99” с допълнителни 6 000 МВ и уговорен срок на действие от два месеца - - до 08.05.2020 г. За ползваните от абоната услуги за периода от 15.05.2018 г. до 14.09.2018 г. била издадена на основание чл. 26 ОУ фактура № ***/15.06.2018 г. за сумата от 915, 17 лв., коригирана с кредитно известие  № ***/15.07.2018 г. за сторниране на сумата от 23 лв. и кредитно известие № ***/15.08.2018 г., като е сторнирана сумата от 9 лв. Така дължимата стойност на потребените услуги за посочения период е от 883, 05 лв. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на абоната, ищецът е прекратил едностранно договора за мобилни услуги на основание т. 11 от Договора. Твърди, че датата на деактивация на процесния абонамент е 20.08.2018 г., като е издадена крайна фактура № ***/15.09.2018 г. за сумата от общо 960, 51 лв., като е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 77, 46 лв. Сочи, че поради предварителното прекратяване на договорните отношения между страните, е ангажирана договорната отговорност на абоната, като е начислена неустойка, съобразно новите правила за изчисление, а не по начина, установен в т. 11 от Договора. Неустойката е в размер на три месечни абонаментни такси по план “Тотал 30, 99”, като стойността на месечния абонамент е взета без включен ДДС. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 27 от Общите условия, заплащането на посочената във фактурата сума се осъществява в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Така допуснатото неизпълнение представлявало основание за едностранно и предсрочно прекратяване на договора на основание т. 19 б от ОУ. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни искове.

Ответникът А. И.е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба чрез назначения му от съда особен представител адв. Р.И.. Счита предявения иск за неоснователен, поради което моли за неговото отхвърляне.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

От договор за мобилни услуги от 09.02.2016 г., сключен между страните в настоящото производство, се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на А. И.за срок от 24 месеца мобилните услуги, посочени в Раздел II на Общите условия на “Теленор България” ЕАД, по стандартен месечен абонамент от 49, 99 лв. на месец с предпочетен номер ***, срещу насрещната престация – парично възнаграждение по абонаментна програма “Нон стоп 49, 99 с неограничени национални минути” съгласно подписаното от потребителя Приложение – Ценова листа за абонаментни планове за частни лица. В договора е предвидено, че при изтичане на срока на договора, последният се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време на действието му.

С Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер *** от 08.05.2018 г. ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни услуги по абонаментен план „Тотал 30, 99 с допълнителни 6 000 МВ“ срещу насрещното задължение на абоната да заплаща стандартен месечен абонамент от 30, 99 лв.

Представен е и препис от Общите условия, които по съгласие на страните са част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение.

От Общите условия се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща уговореното възнаграждение след предоставяне на уговорените услуги – арг. чл. 23 от Раздел ІV „Цени услугите“.

Ищецът е представил дубликати данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени разговори и месечни абонаментни такси и лизингови вноски. Тези дубликати на данъчни фактури съдът приема, че не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. В този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бе подписана от двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е получил от оператора услугите на стойност, посочени във фактурите.

От допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че за периода от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. чрез предоставения на ответника телефон номер ***са предоставяне далекосъобщителни услуги чрез обществената далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа от “Теленор България” ЕАД.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на поетото от ответника задължение да заплати уговореното възнаграждение за предоставените му услуги чрез включване в обществената клетъчна далекосъобщителна мрежа, поддържана от ищеца, по договор от 09.02.2016 г., изменен с Допълнително споразумение от 08.05.2018 г.. както и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка, начислена, поради прекратяване на договора.

Процесният договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.

Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел.

Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги.

Сключеният между страните договор за мобилни услуги се е трансформирал в безсрочен, след изтичане на първоначално установения срок от 24 месеца, т.е. след 09.02.2018 г., съгласно предвидената за това възможност в разпоредбите на договора. Условията на договора досежно предоставения мобилен номер ***, са изменени със сключване на Допълнително споразумение от 08.05.2018 г., с което е избран абонаментен план „Тотал 30, 99 с допълнителни 6 000 МВ“ срещу насрещното задължение на абоната да заплаща стандартен месечен абонамент от 30, 99 лв. Установен е срок на действие на допълнителното споразумение – до 08.05.2020 г.

Досежно възникналото между страните правоотношение следва да се прилагат условията, установени в Допълнителното споразумение, неразделна част от договора за мобилни услуги, доколкото се претендира цената на предоставените мобилни услуги, след влизане в сила на условията по допълнителното споразумение.

Страните са уговорили в чл. 26 от Раздел V “Заплащане на услугите” от Общите условия, че задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на процесните мобилни услуги от абоната.

Следователно, операторът трябва да престира пръв, като не може да претендира възнаграждение, преди потребителят да е получил мобилните услуги. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите договорни задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 ГПК. Представените данъчни фактури като частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ищеца обстоятелства.

Правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е предоставил на ответника процесните мобилни услуги, обаче се установява от изслушаната в производството по делото съдебно-техническа експертиза, която е дала своите фактически констатации след проверка на техническите записващи средства, находящи се при ищеца, които отчитат предоставените услуги.

Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.

Доколкото ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство не установи, че е заплащал в срок задълженията си по договора за мобилни услуги.

Следователно и по така изложените съображения предявения иск за установяване на паричните притезания за сумата от 883, 05 лв. - незаплатени абонаментни такси за отчетен период от 15.05.2018 г. до 14.09.2018 г. следва да бъде уважен.

С разпоредбите на Допълнителното споразумение от 08.05.2018 г. към договора за мобилни услуги от 09.02.2016 г. е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в това число и приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

От събраните в производството по делото доказателства бе установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на предоставените мобилни услуги за периода от 15.05.2018 г. до 14.09.2018 г., поради което са възникнали условията, установени в клаузата на чл. 4 от Допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги за начисляване на неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Пораждането на това акцесорно, добавъчно, несамостойно задължение представлява неустойка, която съгласно правилото, уредено в чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, т. е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните задължения.

В случая установената между страните неустоечна клауза е действителна, тъй като размерът на отнапред установеното обезщетение за вредите на кредитора от неизпълнението на задължението на абоната за заплащане на ползваните мобилни услуги, е установено в съответствие с типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката.

Съгласно клаузите на договора неустойката се формира от трикратния размер на месечните абонаментни такси, като в исковата молба са изложени твърдения, че таксата следва да бъде съобразена, без включване на данък добавена стойност. Съгласно допълнителното споразумение потребителят е поел задължение за заплащане на месечна абонаментна такса от 30, 99 лв. на месец с включен ДДС или сумата от 24, 79 лв. без включен ДДС. Следователно неустойката, определена като стойност равна на трикратния размер на абонаментната такса без включен ДДС е в размер на сумата от 74, 37 лв. (24, 79 х 3), до който размер предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата над 74, 37 лв. до пълния му предявен размер от 77, 46 лв. исковата претенция следва да се отхвърли.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят, съобразно изхода на правния спор, сторените от последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч.гр.д. № 11173/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 206, 92 лв. за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които съобразно изхода на правния спор, следва да се присъдят разноски в размер от 206, 26 лв.

В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер от общо 606, 92 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса, 181, 92 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лв. – депозит за особен представител и сумата от 100 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза. С оглед изхода на правния спор, съобразно уважения размер на предявените искове, следва да се присъди сумата от 604, 97 лв.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против А. И., ЕГН **********, с адрес ***,  искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А. И., че „Теленор България” ЕАД, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 6437/12.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11173/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав за сумата от 883, 05 лв., представляваща стойността на месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, предоставени за периода от 15.05.2018 г. до 14.19.2018 г. по Договор за мобилни услуги от 09.02.2016 г., изменен с Допълнително споразумение от 08.05.2018 г. за абонатен номер *** и сумата от 74, 37 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, формирана от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен план, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2019 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над 74, 37 лв. до пълния му предявен размер от 77, 46 лв.

              ОСЪЖДА А. И. да заплати на „Теленор България” ЕАД сумата от 206, 26 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 11173/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХII граждански състав, и сумата от 604, 97 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 18401/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала! ПК