№ 28
гр. Варна, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000587 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
образувано след постановяване на решение № 60102/06.10.2021г. по т. д. №
1922/2020г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., с което е отменено решение №
84/13.04.2020г. по въззивно т. д. № 4/2020г. по описа на ВнАпС, в частта за
отмяна на решение по т. д. № 316/2018г. по описа на ОС Добрич, за
установяване вземане на „Банка ДСК " ЕАД – гр. София, ЕИК *********, към
кредитополучателя ИБР. ИБР. Х., по реда на чл. 422 ГПК, за редовни
договорни лихви по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г. и такси за
управление на кредита, дължими за периода 17.01.2015г. – 11.01.2018г., и
делото е върнато за разглеждане на исковете в отменената част от друг
състав.
С въззивна жалба вх. № 7399/18.11.2019г., подадена от адв. П.А. от АК
– Добрич, в качеството му на назначен от съда особен представител на
ответника ИБР. ИБР. Х., по която е постановено частично отмененото
решение на ВнАпС, се обжалва в цялост решение № 137/31.10.2019г. по т. д.
№ 316/2018г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е прието за
1
установено съществуването на вземания на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД към
ответника както следва: 1./ в размер на 109 310.55лв., представляваща
главница по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; 2./ в размер на сумата 81 923.34лв., представляваща договорна
лихва, 3./ в размер на сумата 1 617.68лв., представляваща неустойка по
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 17.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, и 4./ в размер на сумата
3 756.78лв. - дължими такси и разноски.
С оглед резултата от касационното обжалване, решение №
84/13.04.2020г. по въззивно т. д. № 4/2020г. по описа на ВнАпС, е влязло в
сила в следните части: 1./ в частта за потвърждаване на решение по т. д. №
316/2018г. по описа на ОС Добрич, за установяване вземане на „Банка ДСК "
ЕАД – гр. София, към кредитополучателя ИБР. ИБР. Х., по реда на чл. 422
ГПК, до размера на сумата 108 989.11лв., представляваща главница по
договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
до размера на сумата 1 304.66лв., представляваща неустойка по договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 17.01.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, до размера на сумата 456.63лв. - дължими такси
и разноски, както и в частта му, с която ИБР. ИБР. Х. е осъден да заплати на
банката направените по първоинстанционното делото разноски до размера на
сумата 3 320.43лв. и юрисконсултско възнаграждение до размера на сумата
197.16лв.; 2./ в частта за отмяна на решение по т. д. № 316/2018г. по описа на
ОС - Добрич, и отхвърляне на исковете за установяване вземания на „Банка
ДСК " ЕАД – гр. София, към кредитополучателя ИБР. ИБР. Х., по реда на чл.
422 ГПК, за разликата над 108 989.11лв. до 109 310.55лв., претендирана като
главница по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г., за редовна договорна
лихва за периода 15.11.2021г. – 16.01.2015г., за разликата над 1 304.66лв. до 1
617.68лв., претендирана като договорна неустойка за периода от 29.11.2012г.
до 17.01.2015г. и за такси управление и застраховка обезпечение за периода
2
от 15.11.2021г. до 16.01.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
№ 186 от 18.01.2018г. по ч. гр. дело № 271/18г. по описа на Добрички районен
съд, и 3./ в частта, с която ИБР. ИБР. Х. е осъден да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД - гр.София, сумата 2 243.18лв., представляваща направени в заповедното
производство разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
сумата 253.49лв., представляваща направени пред въззивна инстанция
разноски и сумата 253.49лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Предмет на въззивното производство при второто разглеждане на
делото са само предявените искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
парични вземания на „Банка ДСК " ЕАД към кредитополучателя ИБР. ИБР.
Х. за редовни договорни лихви по процесния договор за ипотечен кредит от
17.11.2008г. и такси за управление на кредита, за които е направен извод от
ВКС, че са дължими само за периода 17.01.2015г.– 11.01.2018г. Релевантни за
предмета на този спор са оплакванията в жалбата за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд по възражението за погасяване по
давност на тези вземанията.
Касационното обжалване на частично отмененото решение №
84/13.04.2020г. по въззивно т. д. № 4/2020г. по описа на ВнАпС, в частта,
имащо за последица отхвърлянето на иска за сумата 81 923.34лв. договорна
лихва, претендирана за периода 15.11.2012г.-16.01.2018г. и за сумата 2
937.52лв. такси по кредитния договор е допуснато по въпроса: При отхвърлен,
по съображения за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредит, иск по чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, допустимо ли е при нов иск
със същото правно основание и твърдение за обявена след влизане в сила на
решението по предходното дело предсрочна изискуемост на същия кредит,
последната да се счете доведена до знанието на длъжника още с връчване на
препис от подадената по предходното дело искова молба, съдържаща
твърдение за наличие на предпоставките за отнемане преимуществото на
срока при допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато,
съставът на ВКС е дал следното разрешение:
„ При отхвърлен с влязло в сила решение иск, предявен по реда на чл.
3
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК по съображения за
ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредит, на която ищецът се
позовава, силата на пресъдено нещо относно отречения факт / отсъствие на
предпоставките за отнемане на преимуществото на срока/ се формира към
датата на приключване на устните състезания по делото на съдебната
инстанция, чието решение е влязло в сила. В тази хипотеза е установено, че
правото на ищеца за предсрочно изискуемо вземане не е възникнало към
момента на влизане в сила на съдебното решение. Със сила на пресъдено
нещо между страните е отречено съществуването на предявените вземания на
банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене.
Допустимо е в нов процес по реда на чл.422,ал.1 ГПК ищецът да предяви
срещу същия ответник вземанията си, основани на същия договор за кредит,
като твърди нов / новонастъпил/ факт - осъществяването на условията и
предпоставките за предсрочна изискуемост на остатъка от кредитното
задължение, настъпило след края на устните състезания по предходното дело,
тъй като в приключилото производство съществуването на вземането за
предсрочно изискуеми вноски е отречено като неизискуемо, а не поради
несъществуването на уговорена в кредитния договор възможност ищеца да
получи предсрочно цялата неиздължена част. Съгласно мотивите към т. 18 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 на
ОСГТК, ВКС, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В новия процес
съдът не е обвързан от твърдяната от ищеца дата на отнемането на
преимуществото на срока и може да приеме за различна от посочената от
ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства
/решението по т. д. № 1912/2017г. на Първо т.о. на ВКС/, но във всички
случаи е длъжен да зачете, че тази изискуемост не е настъпила преди датата
на приключване на устните състезания по предходното производство, в което
е отречено вземането на кредитора за вноските с ненастъпил падеж. В
последващото производство съдът не може да приеме настъпването на
предсрочната изискуемост към дата, към която с влязлото в сила решение е
отречено настъпването на този факт“.
По тези съображения в решението на касационната инстанция е
4
прието, че ако с влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК поради ненастъпване на твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на вземания по договор за кредит, недопустимо е, с
оглед разпоредбата на чл. 297 ГПК, при нов иск със същото правно основание
и позоваване на обявена след влизане в сила на решението по предходното
дело предсрочна изискуемост на същия кредит, последната да се счете за
доведена до знанието на длъжника с връчване на препис от подадената по
предходното дело искова молба, съдържаща твърдение за отнемане на
преимуществото на срока.
При така дадения отговор на правния въпрос, в отменителното
решение № 60102/06.10.2021г. са направени следните извододи по
конкретния казус, които се възприемат изцяло от настоящия въззивен съдебен
състав:
С влязло в сила решение по т. д. № 1/2014г. на ОС Добрич са
отхвърлени претенциите на „Банка ДСК“ ЕАД против ответника И.Х. по реда
на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на предсрочно изискуеми
вземания на банката по същия договор за банков кредит по съображения, че
не са настъпили изискванията на чл.60, ал. 2 ЗКИ - кредитът да е обявен за
предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението не е направено пред
длъжника и не е достигнало до него. Отречено е настъпването на
предсрочната изискуемост, която макар и договорена, има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
съобразно т. 18 от ТР № 4/ 2014г. на ОСГТК на ВКС. Със сила на пресъдено
нещо между страните е отречено съществуването на предявените вземания на
банката като неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене
пред въззивната инстанция - 20.01.2015г., но не е отречено възникването на
спорното право - вземания по договора за банков кредит. Установителният
иск е бил преждевременно заведен и като такъв е отхвърлен, поради което и
ищецът е предявил новия иск при твърдение, че изискуемостта е настъпила,
позовавайки се на новонастъпил факт. Силата на пресъдено нещо по
приключилото т. д. № 1/2014г. на ОС Добрич / потвърдено с решение от
20.02.2015г. по т.д. № 752/2014г. на АС Варна, недопуснато до касационно
обжалване с определение по т. д. № 2366/2015г. на ВКС, ІІ т. о./ по отношение
неосъществяването на предпоставките за отнемането на преимуществото на
срока, уговорен в полза на кредитополучателя като възможност за
5
издължаване на кредита на вноски, е формирана към датата на устните
състезания пред въззивната инстанция. Със сила на пресъдено нещо е
отречено настъпването на предсрочната изискуемост към датата 20.02.2015г.
Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо относно този факт и
съдът е бил длъжен да я зачете.
В настоящото производство е надлежно удостоверено връчването
лично на адресата И.Х., на 08.01.2018г., нотариална покана изх. № 01-20-
06822/26.10.2017г., с която банката е уведомила кредитополучателя, че на
основание предвидените в договора за банков кредит от 17.11.2008г.
предпоставки, е обявила кредита за предсрочно изискуем. Последното
извършено плащане по кредита е на 23.08.2012г., към който момент
експертизата е установила спиране на плащанията и обслужването на кредита
и към който неплатената редовна договорна лихва за периода до датата на
обявяването на кредита за предсрочно изискуем е 81 923.34лв. На 17.01.2018г.
банката е депозирала заявлението за издаване на заповедта за изпълнение,
към който момент искът по чл. 422, ал. 1 ГПК се счита предявен. По
отношение на редовната възнаградителна лихва и с оглед приложимата по
отношение на нея тригодишна погасителна давност, възражението за изтекла
погасителна давност за периода 15.11.2012г. до 16.01.2015г. е основателно. За
същия период е изтекла и погасителната давност и по отношение на
периодично дължимото плащане за такса управление по кредита. Съответно,
не е изтекъл давностният срок по отношение на дължимите вноски за редовна
договорна лихва и такса управление по кредита за периода 17.01.2015г. -
11.01.2018г. Тъй като това са вземания на банката за редовна лихва, дължими
преди обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, установителният
иск за съществуването им е основателен.
С определение № 380/11.10.2021г., в изпълнение на указания на ВКС в
отменителното решение с № 60102/06.10.2021г., вторият въззивен съдебен
състав е допуснал съдебно - счетоводна експертиза за установяване размерите
на спорните непогасени по давност вземания. С помощта на експерт,
разполагащ със съответните специалност и квалификация, необходими за
изпълнение на задачата, чиито заключение, прието в открито съдебно
заседание на 19.01.2022г., не е оспорено от страните и се кредитира изцяло, се
установява, че дължимите незаплатени договорни лихви по процесния
договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г. и такса за управление на кредита,
6
за периода 17.01.2015г. – 11.01.2018г. са в следните размери: редовни лихви –
47 253.31 лв. и такси за управление на кредита – 1 311.72лв. Следователно
искът за установяване съществуването на тези вземания е неоснователен за
разликата над 47 253.31лв. до 81 923.34лв. - договорна лихва по Договор за
ипотечен кредит от 17.11.2008г., и за разликата над 1 311.72лв. до 3756.78лв.-
дължими такси и разноски.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора, предмет на настоящото въззивно производство,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е прието
за установено съществуването на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към ИБР.
ИБР. Х. за разликите съответно над 47 253.31лв. до 81 923.34лв. – за
договорни лихви и над 1 311.72лв. до 3 756.78лв. – за дължими такси и
разноски, като исковете се отхвърлят в тези части.
С оглед резултата от въззивното обжалване, допълнителни разноски,
освен присъдените с първото решение на ВнАпС, не се дължат на
въззиваемото дружество за проведени преди касационното обжалване
първоинстанционно, въззивно и заповедно производство. На основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК въззивникът дължи част от направените от въззиваемото
дружество съдебно – деловодни разноски за второто разглеждане на делото
във въззивна инстанция в размер на 84.87 лв., както и 170 лв. – част от
дължимо юрисконсултско възнаграждение, тъй като с първоинстанционното
решение установителният иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е уважен
изцяло, а с настоящото второ въззивно решение е установено съществуването
на част от вземания на банката към кредитополучателя в конкретни,
установени с помощта на експертиза, размери за договорни лихви и такси
управление на кредита. За касационна инстанция на „Банка ДСК“ ЕАД следва
да се присъдят съответната част от направените съдебно – деловодни
разноски за държавни такси в размер на 988.29лв. / от общо доказани
разноски в размер на 1 737лв./, както и 170 лв. – част от юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, тъй като въззивната жалба е
подадена от особен представител, който е освободен от заплащането на
държавна такса, въззивникът дължи държавна такса върху неоснователната
част от жалбата в частта по исковете, предмет на второто въззивно
7
производство, а именно 971.30 лв. / 2 % върху 48 565.03 лв./, а банката дължи
сумата 742.30 лв. / 2 % върху 37 115.09 лв./.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 137/31.10.2019г., постановено по т. д. №
316/18г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с които е прието за
установено съществуването на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********, към ИБР. ИБР. Х. от гр. Добрич, ул. „Генерал Георги Попов“
№ 24, ЕГН **********, за разликата над 47 253.31лв. до 81 923.34лв.,
представляваща договорна лихва по Договор за ипотечен кредит от
17.11.2008г., и за разликата над 1 311.72лв. до 3 756.78лв. - дължими такси и
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище
гр. София, ЕИК *********, срещу ИБР. ИБР. Х. от гр.Добрич, ЕГН
**********, по реда на чл. 422 ГПК, за приемане за установено че ИБР. ИБР.
Х. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата 34 670.03 лв., представляваща
разликата над 47 253.31лв., дължима за периода 17.01.2015г.–11.01.2018г., до
81 923.34лв., претендирана като общ размер на договорна лихва по Договор
за ипотечен кредит от 17.11.2008г., и за сумата 2 445.06 лв., представляваща
разликата над 1 311.72лв., начислена за периода 17.01.2015г.–11.01.2018г., до
3 756.78лв. – заявен общ размер на дължими такси и разноски по Договор за
ипотечен кредит от 17.11.2008г., за които суми е издадена Заповед № 186 от
18.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 271/2018г. по описа на РС - Добрич.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/31.10.2019г., постановено по т. д. №
316/18г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с които е прието за
установено съществуването на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София,
ЕИК *********, към ИБР. ИБР. Х. от гр. Добрич, ул. „Генерал Георги Попов“
№ 24, ЕГН **********, за сумата 47 253.31лв., представляваща договорна
лихва по Договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г., и за сумата 1 311.72лв. -
дължими такси и разноски, за които суми е издадена Заповед № 186 от
18.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 271/2018г. по описа на РС-Добрич.
8
В останалите части решението на ДОС е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИБР. ИБР. Х. от гр. Добрич, ул. „Генерал Георги Попов“ №
24, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.
София, ЕИК *********, сумата 988.29лв. (деветстотин осемдесет и осем лева
и двадесет и девет ст.), представляваща част от направени съдебно –
деловодни разноски за касационна инстанция, съобразно уважената част от
касационната жалба и от въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 84.87лв. (осемдесет и четири лева и осемдесет и седем ст.),
представляваща част от направени съдебно – деловодни разноски за втора
въззивна инстанция, съобразно уважената част от въззивната жалба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата 340 лв. – част от юрисконсултско
възнаграждение за касационна инстанция и втора въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ИБР. ИБР. Х. от гр. Добрич, ул. „Генерал Георги Попов“ №
24, ЕГН **********, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, SWIFT BIC: STSABGSF,
IBAN - BG02STSA93003106866501, сумата 971.30 лв. (деветстотин
седемдесет и един лева и тридесет стотинки), на основание чл. 77 и чл. 78, ал.
6 ГПК.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, да заплати
в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, SWIFT BIC: STSABGSF, IBAN -
BG02STSA93003106866501, сумата 742.30 лв. (седемстотин четиридесет и
два лева и тридесет стотинки), на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред ВКС, при
условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9