Решение по адм. дело №1543/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба на З. З. Д. от [населено място] и., общ.Димитровград, против Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/897 от 15.07.2025 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, потвърдена с Решение №26-РД06-0012/13.08.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.

В жалбата се сочи, че социалното подпомагане имало за цел да окаже подкрепа за справяне с проблем, какъвто за жалбоподателката бил възникнал внезапно и непредвидено на 11.06.2025 г., когато при падане у дома си счупила тазобедрена става. Това трайно нарушило обичайния й начин на живот, и наложило задоволяването на извънредната потребност чрез намесата на хирургическа интервенция, следоперативно възстановяване и последваща рехабилитация. Жалбоподателката считала изложеното за достатъчни предпоставки за автоматично причисляване на случая към внезапно възникнал здравословен проблем, излизащ извън рамките на обичайните й разходи, който не можела да предвиди и разреши сама. Жалбоподателката не оспорвала, че получила морална подкрепа от разширения й семеен кръг, който се състоял от дъщеря, зет и внучка. Те от своя страна били лица с ЕР на ТЕЛК и при една щателна проверка от страна на служител от ДСП – Димитровград този факт щял да бъде установен. Тези роднини тя не била задължила да я издържат, нито били длъжни по закон да го сторят, тъй като самите те били със здравословен проблем и потенциални „рискови лица“, подлежащи на социално подпомагане. Те не били част от домакинството й. Жалбоподателката живеела сама в единственото за нея жилище – къща в [населено място] и., общ.Димитровград, придобита по наследство, с минимална пенсия за прослужено време и старост.

Следвало да се приеме, че причината за нуждата от социална помощ била извънредна, нетипична, извън обичайния ход на ежедневието на жалбоподателката, особена ситуация, разстройваща начина й на живот, и да се приеме, че потребността й била инцидентна. В случая били налице ясни предпоставки за получаване на исканата еднократна социална помощ. В тази връзка, органът не бил изследвал другия елемент, нужен за приложимостта на чл.16 от ППЗСП, а именно обстоятелството дали лицето било в състояние да покрие или не непредвидените разходи със собствени средства. Редно било да се вземе под внимание и това, че внезапно възникналият проблем на жалбоподателката не приключвал с оперативната интервенция, а той бил предпоставка за дълъг и продължителен следвъзстановителен период. В случая не бил отчетен именно факта, че при жалбоподателката били изчерпани всички възможности за самоиздръжка, като нямала задължени по закон лица да я издържат, а без помощта на другиго тя нямало да може да задоволи своите основни жизнени потребности.

Твърди се, че с бездействията си административните органи неглижирали преписката на жалбоподателката, като обосновали клиширано своя мотив, без да направят обстойно социално проучване, което да обобщи не само наличния риск и начините за справяне с него, а и евентуалния бъдещ такъв, който криела една инцидентно възникнала нужда от здравен характер. Фокусирали се единствено върху направените разходи за оперативна интервенция и изключително обидно дефинирали, че не се възстановяват направените разходи. Не проявили нужната чувствителност, индивидуален подход и обстойност по повод извършената социална оценка, и не се съобразили с ясния и точен регламент на ЗСП, както и с Правилника за неговото прилагане.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена, като неправилно обоснована, незаконосъобразна и несъответстваща на целта на ЗСП.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа жалбата и дава обяснения, че при падане у дома си счупила крака. След това се оказало, че трябвало да й бъде поставена изкуствена става, за която й казали, че ще струвала 4700 лв. Затова започнала да събира пари от познати и сега трябвало да ги връща. Моли оспорения акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган.

Ответникът, Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, в писмено становище по жалбата моли да бъдат взети предвид съображенията, изложени в Решение №26-РД06-0012/13.08.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково и в адресираното до този административен орган Становище.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2025 г. жалбоподателката З. З. Д. от [населено място] и., общ.Димитровград, обл.Хасково, подала до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград Заявление-декларация (по образец) с вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/897/02.07.2025 г., с молба за отпускане на еднократна помощ с мотив „счупване на шийката на лява бедрена кост“, като декларирала, че е: [семейно положение]; здрава (без ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК); с пенсия в размер на 754.57 лв.; обитава собствено жилище в [населено място] и., което е единствено за нея и притежава земеделска земя.

Към заявлението е била приложена издадена на 23.06.2025 г. от „МБАЛ – Хасково“ АД, Ортопедия, Епикриза на З. З. Д., по КП №218 „Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става“, във връзка с престоя й в МБАЛ – Хасково в периода от 12.06.2025 г. до 23.06.2025 г., с поставена окончателна диагноза „Счупване на шийката на лява бедрена кост“, и с анамнеза по данни на болната: падане и удряне в лява тазобедрена област, от която Епикриза е видно, че на 16.06.2025 г. З. З. Д. е оперирана в спешен порядък, като й е била извършена тотална смяна на тазобедрена става. Приложена е била и фактура №********** с касов бон от 16.06.2025 г., издадени от МБАЛ – Хасково АД, за заплатена сума от 4020.00 лв. – за доплащане на медицинско изделие „Тотална безциментна протеза, безциментно ендопротезиране, включващо безциментна двойноподвижна ацетабуларна капсула и стебло, изцяло покрито с двойнопоресто покритие“ за пациент З. З. Д..

Във връзка с подаденото Заявление-декларация, на 15.07.2025 г. е бил изготвен Социален доклад от социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград. В Социалния доклад е установено съответствие с декларираното от заявителката, като е посочено, че г-жа Д. е в пенсионна възраст, няма данни за задължени лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на декларатора, установени са доходите й в размер на 754,74 лв. на месец от пенсии, че жилището е собственост на заявителката и дъщеря й, няма осъществена дейност като ЕТ, няма участие в капитала на търговски дружества, няма извършени прехвърляния или продажби на имоти през последните 2 години, няма сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Посочено е, че заявителката е [семейно положение], пенсионер за ОСВ, обитава едноетажна къща от три стаи и кухня, живее сама, има една дъщеря, [семейно положение], която работи и живее в гр.Хасково. Установено е, че на 12.06.2025 г. г-жа Д. счупва шийката на лява бедрена кост и постъпва за лечение в МБАЛ – Хасково, Ортопедия, където при операция на 16.06.2025 г. й е извършена тотална артропластика на тазобедрена става – едностранно. При операцията на лицето е поставена Безциментна двойно подвижна ацетабуларна капсула и стебло изцяло покрито с двойно поресто покритие на стойност 4020 лв., които са заплатени с финансова помощ от дъщеря й. Изготвилият доклада социален работник е предложил отказ на помощта по чл.16 от Правилника за прилагане на ЗСП, с мотиви, че г-жа Д. е получила помощ от разширения семеен кръг, с която е покрила разходите за извършената медицинска дейност. Посочил е, че социалното подпомагане има за цел да окаже подкрепа за справяне с възникнал проблем, а не да възстановява направени от лицето разходи.

С оспорената в настоящото производство Заповед №3СП/Д-Х-ДГ/897/15.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, издадена на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП, на З. З. Д. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди по чл.16 от ППЗСП по подаденото от нея заявление-декларация, със следните мотиви: г-жа Д. е получила помощ от разширения семеен кръг, с която е покрила разходите за извършената медицинска дейност. Социално подпомагане има за цел да окаже подкрепа за справяне с възникналия проблем, а не да възстановява направени от лицето разходи.

Според представеното Известие за доставяне, заповедта е била изпратена до З. З. Д. и получена на 04.08.2025 г.

С жалба рег.№26-943-00-1265/08.08.2025 г. З. З. Д. е обжалвала горепосочената заповед пред Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково. Към жалбата е била приложена и Епикриза от Отделение по физикална и рехабилитационна медицина при „СБПЛР – Любимец“ ЕООД, гр.Любимец, според която З. З. Д., постъпила на 23.07.2025 г. и изписана на 30.07.2025 г., е провела физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-двигателния апарат.

С Решение №26-РД06-0012/13.08.2025 г. Директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково се е произнесъл по подадената жалба на основание чл.81, ал.1, чл.93, ал.1 и чл.97, ал.1 от АПК, във връзка с чл.13, ал.5 от ЗСП, като е потвърдил Заповед №3СП/Д-Х-ДГ/897/15.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград.

В Решението е цитирано съдържанието на разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСП; чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗСП; §1, т.1 от ДР на ЗСП; чл.16 от ППЗСП; чл.2, ал.3 от ЗСП и чл.124, ал.5 от СК. Прието е, че са представени документи, доказващи необходимостта от спешно и неотложно лечение, както и такива, доказващи извършени разходи, но г-жа Д. се е справила с възникналия здравословен проблем самостоятелно и с помощта на разширения семеен кръг. Посочено е, че за да се отпусне еднократна помощ по реда на чл.16 от ППЗСП, следва да са докаже наличието на две кумулативни условия – да е доказана инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидимо, неочаквано, непреодолимо събитие, и лицата или семействата да са в невъзможност да покрият непредвидените разходи със собствени средства или с помощта на задължените по закон да им осигуряват издръжка лица. Трябвало безспорно да се докаже, че лицето не е могло самостоятелно да се справи със задоволяване на потребности от здравен характер и че направените разходи са извън рамките на регулярните или надхвърлят многократно реализирани доходи. Прието е, че от представената епикриза, разходооправдателните документи за извършените разходи за лечението, вземайки предвид месечните доходи на г-жа Д. и помощта от разширения семеен кръг, се установява, че спрямо жалбоподателката не е налице потребност, относима към кумулативните условия за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП.

Решението по получено от З. З. Д. лично срещу подпис на 14.08.2025 г.

Жалбата срещу Решението е подадена на 25.08.2025 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в съда.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и изхожда от адресат на акта, за който последният е неблагоприятен, и е налице правен интерес от търсената защита. Изчерпан е задължителният ред за административно обжалване на заповедта, предвиден в чл.13, ал.5 от ЗСП.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Разпоредбата на чл.13, ал.2, предл.първо от ЗСП предвижда помощите да се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, предвид което оспорената заповед е издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград като материално и териториално компетентен орган.

Няма спор, че обжалваната Заповед е издадена в изискуемата съобразно чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) форма – по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Освен това по отношение съдържанието на Заповедта могат да се приемат за спазени и общите нормативно установени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК изисквания, тъй като в акта са посочени както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактическото обстоятелство, което административният орган е възприел като релевантно за постановения отказ да бъде отпусната еднократната помощ по чл.16 от ППЗСП на заявителката. Освен че в оспорената заповед се съдържат ясни мотиви за постановения отказ, такива могат да бъдат извлечени както от документите в административната преписка по издаването на акта, какъвто се явява изготвения Социален доклад от 15.07.2025 г., така и в потвърдителното решение на горестоящия административен орган, което е допустимо съгласно приложимото Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

В хода на административното производство са били спазени относимите изисквания на чл.26 и чл.27 от ППЗСП, като З. З. Д. е подала заявление-декларация по образец с приложени документи към него, проведена е социална анкета и в законовия срок е изготвен социален доклад, в който са отразени фактите и обстоятелствата, които според административния орган са от значение за правото на подпомагане на заявителя, както и е направено въз основа на проведеното социално проучване предложение от социалния работник за отказ да се отпусне заявената помощ. След изготвяне на социалния доклад, в срока по чл.28, ал.1 от ППЗСП е издадена процесната заповед, която е съобщена на заинтересованото лице в срока по чл.28, ал.2 от ППЗСП.

Относно спазването на материалноправните разпоредби, съдът намира следното:

Съгласно чл.1, ал.2, т.1 и т.2 от ЗСП, целта на закона е подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации.

Според чл.2, ал.3 от ЗСП, право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.

Разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 от ППЗСП предвиждат за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата да може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно, като размерът на еднократната помощ е ограничен до трикратния размер на линията на бедност за съответната година.

В чл.12, ал.1 от ЗСП са изброени видовете социални помощи като месечни, целеви и еднократни, а в ал.2 на същата норма е регламентирано, че социални помощи се отпускат след преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование; 7. възрастта; 8. други констатирани обстоятелства.

В случая събраните по делото доказателства, включително данните от социалната анкета, сочат на това, че жалбоподателката е на 70 годишна възраст и не работи, пенсионер е, с размер на месечната пенсия от 754.47 лв., няма други доходи, [семейно положение] е, живее сама, като обитава едноетажна къща с три стаи и кухня. Освен това, в хода на административното производство е установено, че тя има една дъщеря, [семейно положение], която живее и работи в гр.Хасково.

Съдът намира, че е налице първата предпоставка за получаване на помощта по чл.16 от ППЗСП, а имено инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидимо, неочаквано и непреодолимо събитие. Няма спор между страните по делото, че жалбоподателката е получила счупване на шийката на лявата бедрена кост при падане в дома си. Ясно е по делото, че тя е претърпяла оперативна интервенция за смяна на тазобедрена става, за което е заплатила сумата от 4020 лв., представляващи доплащане на медицинско изделие и извършена интервенция „Тотална безциментна протеза, безциментно ендопротезиране, включващо безциментна двойноподвижна ацетабуларна капсула и стебло, изцяло покрито с двойнопоресто покритие“. Следователно налице са обстоятелствата инцидентност и потребност по смисъла на чл.16, ал.1 от ППЗСП, тъй като извършената поради полученото счупване операция за тотална смяна на тазобедрена става представлява възникнала потребност с инцидентен здравен характер. З. З. Д. не е могла да предвиди възникването на такава внезапна, неочаквана и извънредна потребност.

Освен това, от доказателствата и данните по делото се установява, че тази потребност е свързана с необходимост от заплащане, а същата излиза извън рамките на обичайните разходи на жалбоподателката.

Всички установени по отношение на жалбоподателката обстоятелства не обосновават извод, че тя е могла самостоятелно да се справи със задоволяването на потребността си от здравен характер, представляваща заплащане на сумата в размер на 4020 лв. по фактура №**********/16.06.2025 г. Това е така поради безспорния факт, че размерът на месечната й пенсия е повече от 5 пъти по-нисък от сумата, която е следвало да заплати еднократно и в спешен порядък за нужната й протеза и извършената медицинска интервенция по поставянето на същата. Няма данни заявителката да има доходи от други източници, не й е оказвано финансово подпомагане, с които да е била в състояние със собствени средства да посрещне инцидентно възникналата нужда от заплащане на посочената сума поради счупването на шийката на лявата бедрена кост. Не е установено З. З. Д. да притежава имущество и/или доходи от такова, чиято стойност и размери да предполагат, че тя има възможност да се справи с нуждата от финансови средства за покриване на разходите за възникналата потребност, нито е установено да е била трудово заета и да е получавала възнаграждение във връзка с това. При това положение, без съмнение направените разходи са били извън рамките на регулярните такива на лицето и те надхвърлят многократно нейните доходи.

Ето защо неправилен е изводът на административния орган в насока, че месечните доходи на жалбоподателката и помощта от разширения семеен кръг не предполагат потребност, относима към кумулативните условия за отпускане на еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП. Съображенията на органите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград в това отношение са необосновани и не почиват на реално установени факти, а на предположения. Това е така и поради приетото в административното производство, че дъщерята на З. З. Д. й е оказала финансова подкрепа при заплащането на сумата от 4020 лв. От данните по делото става ясно, че информацията за оказана подкрепа от близък роднина е била предоставена от заявилото помощта анкетирано лице, но в жалбата си до съда З. З. Д. сочи получаване само на морална подкрепа от разширения й семеен кръг (дъщеря, зет и внучка), които от своя страна били лица с ЕР на ТЕЛК, а в съдебно заседание същата заявява, че й се наложило да събере сумата от 4700 лв. от познати, на които сега следвало да ги връща.

В изготвения Социален доклад изрично е посочено, че няма данни за лица, задължени по закон да осигуряват издръжка на заявителката, както и е възприето, че поискалото помощта лице живее само, в отделно домакинство от това на дъщеря си. Ето защо административният орган неправилно е приел, че в случая не е налице втората изискуема по закон предпоставка за отпускане на поисканата помощ, а именно лицата или семействата да са в невъзможност да покрият непредвидените разходи със собствени средства или с помощта на задължените по закон да ги осигуряват лица. Действително в разпоредбата на чл.124, ал.5 от СК е предвидено, че пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители, но това задължение не включва императивно осигуряването на финансови средства за покриване на инцидентно възникнала потребност, свързана с необходимост да бъдат направени внезапно финансови разходи в голям размер. Дори действително жалбоподателката да е събрала предварително необходимата й сума с финансовата подкрепа на дъщеря си, то не е било установено от административния орган какви са реалните възможности на дъщерята да подпомага майка си, без това да доведе до финансови затруднения за нейното семейство, както и вероятността паричните средства да са били предоставени на оспорващата под формата на заем. Обстоятелството, че З. З. Д. има пълнолетна дъщеря не е достатъчно основание да се приеме, че последната е в състояние да поеме финансови разходи в нейна подкрепа. За да се направи този извод е било необходимо да се установи размера на получавания доход от това лице, както и семейното му положение, в т.ч. и здравословното състояние на членовете на семейството, след което да се направи съпоставка на необходимите на последното разходи за издръжка с получаваните от него доходи. Всичко това не е било направено в случая, съответно не е установено реалното положение на близкия роднина, за който се приема, че е оказал необходимата на оспорващата финансова помощ за инцидентно възникнала нужда от здравен характер.

В чл.27, ал.8 от ППЗСП е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. Без съмнение, в случая тази разпоредба не е била спазена, а директно е прието, че дъщерята на жалбоподателката е предоставила помощ за покриване на разходите за доставено медицинско изделие и извършената медицинска дейност.

Следователно фактическите обстоятелства, на които се е позовал издателят на заповедта, възприети и по-горестоящия административен орган, са останали недоказани. Не е доказано, че доходите на жалбоподателката са достатъчни за задоволяване на инцидентно възникналата нужда, нито е доказано, че лице от разширения й семеен кръг има възможностите да окаже нужната финансова подкрепа и че дори последното да е факт – не е изследвано дали тази подкрепа е била предоставена с уговорка за връщане или не на предадените парични средства. Доколкото задължение по закон за административния орган е да издаде административен акт след установяване обективно на фактите от значение на случая, то и в тежест на администрацията е да докаже твърденията си, което в конкретния случай не е сторено.

В контекста на изложеното, в конкретния случай не може да се обоснове приетото от ответника приложение на чл.124, ал.5 от СК и чл.11, ал.2 от ЗСП.

Като се съобрази необходимостта на жалбоподателката от средства за задоволяване на нейни екзистенциални нужди като храна, ток, вода, произтичащи от самия факт на биологичното й съществуване, както и определения с Постановление №328 на МС от 30 септември 2024 г. размер на линията на бедност за страната за 2025 г. – 638 лв., следва извода, че в случая за З. З. Д. не е налице възможност чрез самоиздръжка или и с издръжка от лицата по чл.140 от СК да задоволи и възникналата инцидентно жизненоважна потребност от плащане на сумата по фактура №**********/16.06.2025 г.

Изводите на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград в обратен смисъл са в противоречие с материалния закон, поради което не могат да бъдат споделени.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл.1, ал.2, т.1 и т.2 от ЗСП целта на закона включва подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, и укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни житейски ситуации, а анализът на семейното и имущественото състояние на жалбоподателката показва, че същата отговаря на условията на чл.16 от ППЗСП. За заявителката се установява възникнала потребност, която обуславя отпускане на еднократна парична помощ в предвидения от закона размер. Постановеният отказ да бъде отпусната такава е резултат от неправилно приложение на материалния закон, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.

Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката Заявление-декларация, съобразено с указанията, изложени в мотивите на настоящото решение.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-Х-ДГ/897 от 15.07.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, потвърдена с Решение №26-РД06-0012/13.08.2025 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.

ВРЪЩА административната преписка на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Димитровград за ново произнасяне по подаденото от З. З. Д. З.-декларация вх.№ЗСП/Д-Х-ДГ/897/02.07.2025 г., съобразено със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение, като му определя 14 дневен срок за произнасяне.

Решението е окончателно.