№ 4047
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110142007 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Група“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата в размер на 21461,83
лв., представляваща неизплатена част от регресна претенция за изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва от предявяване на исковата молба – 15.07.2024 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е
настъпило пътнотранспортно произшествие на 05.04.2023 г. около 18:30 ч. в
гр. София, при което вследствие виновното поведение на водач на МПС „БМВ
3 ЕР“ с рег. № ** **** ** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху лек
автомобил марка и модел „Тойота Ц ХР“, с рег. № ** **** ** в размер на
42678,65 лв. платено застрахователно обезщетение, 70 лв. транспортни
разходи (репатрак), 150 лв. разоборудване и 25 лв. ликвидационни разходи.
1
Поддържа, че до ответника е изпратена покана за заплащане на сумата в общ
размер от 42923,65 лв., като последният е изплатил сумата в размер на
21461,82 лв. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на
05.04.2023 г. около 18:30 ч. в гр. София между водачите на МПС „БМВ 3 ЕР“ с
рег. № ** **** ** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена
с ответното дружество и на лек автомобил марка и модел „Тойота Ц ХР“, с рег.
№ ** **** ** с валидна застраховка „Каско” при ищеца, както и че ищецът е
изплатил сумата в размер на 42678,65 лв. представляваща застрахователно
обезщетение, 70 лв. транспортни разходи (репатрак), 150 лв. разоборудване.
До ответника е изпратена покана за заплащане на сумата в общ размер от
42923,65 лв., като последният е изплатил сумата в размер на 21461,82 лв.
Съдът намира за установено, че на 05.04.2023 г. около 18:30 ч. в гр.
София, водач на МПС „БМВ 3 ЕР“ с рег. № ** **** ** движейки се по ул.
„К.Д. С.” с посока на движение от бул. „Х. К.” към ул. „****-ма” на
2
кръстовището с бул. „К. П.” при маневра ляв завой не пропуска и реализира
ПТП с насрещно движещия се по ул. „К.Д. С.” лек автомобил марка и модел
„Тойота Ц ХР“, с рег. № ** ****. За да направи този извод, съдът взема
предвид отбелязванията върху съставения двустранен протокол за
произшествието, който макар да не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по
същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно
причините за произшествието, съставен при предвидените в закона
предпоставки, то отразеното в него съответства на заключението по съдебно –
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от
съда. Механизмът на процесното ПТП се установява и от събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – участници
в процесното ПТП. Съдът кредитира показанията им като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Следователно механизмът на процесното ПТП се установява от цялата
съвкупност на събрания по делото доказателствен материал – двустранен
констативен протокол, свидетелски показания на участниците в ПТП-то и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
При така установените факти съдът стига до еднозначен правен извод,
че вина за настъпване на произшествието има водачът на МПС марка и модел
„БМВ 3 ЕР“ с рег. № ** **** ** с валидна застраховка ГО при ответника.
Относно възражението за съпричиняване настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно, доколкото от допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че водачът на МПС „Тойота” е имал
възможност да предотврати процесното ПТП, ако е задействал спирачната
уредба в момента на потегляне на лек автомобил БМВ. Към този момент обаче
водачът на МПС Тойота не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че водачът
на МПС БМВ ще му отнеме предимството. От житейската логика съдът
достига до извод, че фактът, че лекият автомобил БМВ е потеглил не води до
еднозначно заключение за насрещнодвижещия се водач, че няма да спре в
кръстовището и да изчака преминаване на МПС-то, което е с предимство.
Вещото лице дава заключение, че в момента, в който лекия автомобил БМВ е
навлязъл в лентата за движение на лек автомобил Тойота ударът е бил
3
непредотвратим за водача на МПС Тойота дори да се е движел с разрешената
скорост от 50 км/ч. От заключението се установява и, че вредите биха били на
същата стойност и водачът на МПС Тойота да се е бил движил с разрешената
скорост от 50 км/ч. Поради изложеното съдът не споделя доводите на
ответника за наличие на съпрчиняване.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно -
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност по
възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху
автомобила, предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка,
възлиза на сумата от 46986,06 лева. Вещото лице дава заключение, че
действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на
произшествието възлиза на 54 293 лв. Следователно стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС надхвърля 70% от неговата действителна
стойност, поради което е налице тотална щета на превозното средство. От
заключението на САТЕ се установява, че стойността на обезщетението за
4
уврежданията на лек автомобил марка и модел „Тойота Ц ХР“, с рег. № **
****, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части (в размер на 25%) е 40 720 лв. Вещото лице дава заключение,
че щетите се намират в пряко-причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП. От експертизата се установява, че предвид уврежданията на МПС
„Тойота Ц ХР“, с рег. № ** ****, последното не е имало възможност да се
придвижи на собствен ход и е следвало да се репатрира, като заплатените
разходи за репатриране са по-ниски от средните пазарни цени за такава услуга
към 05.04.2023 г.
Поради изложеното съдът намира, че ответникът в качеството си на
застраховател по ГО на виновния за настъпилото ПТП водач дължи
възстановяване на направените от ищеца в качеството на застраховател по
застраховка Каско разходи в размер на 40720 лв. от платеното застрахователно
обезщетение, 70 лв. транспортни разходи (репатрак), 150 лв. разоборудване и
25 лв. ликвидационни разходи, които съдът намира за обичайни или сумата в
общ размер на 40 965 лв. С оглед обстоятелството, че ответникът е заплатил
на ищеца по процесната щета сумата в размер на 21461,82 лв. (факт, който не е
спорен между страните), то съдът намира предявения иск за основателен за
разликата в размер на 19 503,18 лв., до която сума искът следва да се уважи, а
за горницата да се отхвърли като недоказан.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3216,45 лв., съобразно
уважената част от иска, представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът дължи на ищеца разноски в размер на 82,14 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете, представен списък и доказателства за
извършването им.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основаниe чл. 411 КЗ ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да
заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Група“ ЕАД, ЕИК *********
5
сумата в размер на 19 503,18 лв., представляваща неизплатена част от
регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка Каско на лек автомобил марка и
модел „Тойота Ц ХР“, с рег. № ** **** ** и ликвидационни разходи, които
ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 05.04.2023 г. около 18:30 ч. в гр. София водач на МПС „БМВ
3 ЕР“ с рег. № ** **** ** не е платило, ведно със законна лихва от
предявяване на исковата молба – 15.07.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Група“ ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 3216,45 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Група“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* сумата в размер на 82,13 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6