Решение по дело №2349/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), във вр. с чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК) .

Образувано е по жалба от „ЕЛИТ СМ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от М. М. С., подадена чрез адв. С. Ж., срещу Решение № 32-571682 от 28.09.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница – Варна (ТД Митница Варна), към митническа декларация (МД) с MRN 22BG002007002975R5/27.10.2022 г., в частта, с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стоки № 3 и № 5, определена нова митническа стойност на стока № 3 в размер на 3024,92 лв., а на стока № 5 – 3074,92 лв., коригирана е МД и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито (А00) – 101,01 лв. и за ДДС (В00) – 222,24 лв., общо в размер на 323,25 лева, ведно с лихва за забава, считано от 27.10.2022 г.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен. Обобщено твърденията на оспорващия са, че административният орган е формирал изводите си в явно противоречие с фактите и в нарушение на правилата на формалната логика, което е резултирало в неяснота на мотивите на решението, респективно – същото е немотивирано. Сочи се, че в подкрепа на декларираната стойност оспорващият е представил на митническите органи фактура и счетоводни документи, доказващи стойността на стоките. Изтъква се, че в оспорения административен акт са включени противоречиви мотиви, тъй като от една страна се твърди, че с оглед наличните данни, стойността на процесната стока трябва да се определи въз основа на оценка, която ползва „пазарни аналози“, а от друга страна се твърди, че няма данни за сходни стоки, с които да бъде сравнена процесната стока. Възразява се, че митническите органи трябва да прилагат последователно методите, предвидени в чл. 74 § 2 МК, и само в случай, че не открият договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива стоки, може да се премине към определяне на стойност по чл. 74, § 3 МК. Възразява се, че единствено констатацията в административния акт, че разпоредбите на чл. 70 и чл. 74, § 2, б. “а“, б. “б“, б. “в“ и б. “г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени, не е достатъчна, за да се обоснове извод, че митническият орган законосъобразно е преминал към метода, регламентиран в чл. 74, § 3 за определяне на митническата стойност на стоките. Според оспорващия, не съществува способ, регламентиран в МК, който да позволява митническата стойност на една стока да се определя по пазарна оценка, защото това би означавало, че във всеки един момент, митницата може да отхвърли договорната стойност под претекст, че има съмнения и да прави „пазарна оценка“ за остойностяване на стоките, което е в пълно противоречие с дефиницията за митническа стойност, дадена в МК, а именно - договорната, реално платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки. С тези подробно развити доводи, се отправя искане до съда за отмяна на решението и присъждане на разноски. В хода на делото изложените в жалбата доводи и направените искания се поддържат от адв. Ж. - процесуален представител на оспорващия.

Ответникът – Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител юриск. Л. С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и настоява съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на органа. Алтернативно прави възражение за прекомерност на размера на претендирания от оспорващото дружество адвокатски хонорар. С писмени бележки се сочи, че митническите органи са установили, че за внесените автомобили е налична информация в интернет сайтове за аукциони в САЩ, на които същите автомобили са били продадени на значително по-високи цени, отколкото са декларирани за свободно обръщение в България, което е породило основателни съмнения относно декларираните от оспорващото дружество митнически стойности. Посочва се, че дружеството не е представило допълнителни документи по случая, а представените по вноса документи не могат да бъдат приети за удостоверяващи покупно-продажната цена на стоките. Изтъква се, че няма данни представеният като продавач от Грузия да е бил собственик на внесените от дружеството автомобили, който се твърди от ответника, че са изнесени от САЩ и превозени по море до Грузия, разтоварени са на пристанище в Грузия и няма данни да се били допускани за свободно обращение (т.е. не са получили статус на местни грузински стоки), като от там са изнесени, съответно транзитирани до България, което буди сериозни съмнения, че още при износа на стоките от САЩ същите са били предназначени за получателя в България, а и не са представени документи за продажбата, осъществена от собственика на автомобила, посочен в документа за регистрация. Позовавайки се на така посоченото, ответникът заявява, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а и липсват установени идентични или сходни стоки, поради което митническата стойност е определена по метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на експертна оценка от вещо лице за стойността на процесните автомобили и елементите, които се включват в нея. Изтъква се, че до вносителя е изпратено съобщение по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но дружеството не е изразило становище. Настоява се, че начинът на осчетоводяване е без касателство към митническата стойност на стоката, определена чрез използвания вторичен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а и безспорно липсва търговска документация – договори, заявки, кореспонденция или друг документ, удостоверяващ договарянето на покупко-продажбите на автомобили, както и платежни документи.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал. 1 АПК, пред родово и местно компетентен съд и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустима. Известието за доставяне на процесното оспорено решение е с отбелязване, че е пратката е получена от лице, различно от представляващия оспорващото дружество и лице, което не е служител на дружеството, поради което следва да се приеме, че предвид липсата на данни за надлежно съобщаване на оспорващото дружество за постановеното решение, подадената жалба не е просрочена.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и ги прецени поотделно и в съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.10.2022 г. „ЕЛИТ СМ“ ООД с МД с MRN 22BG002007002975R5/27.10.2022 г. декларира на режим „допускане до свободно обращение“ 5 стоки – 5 бр. леки автомобили, държава на износ Грузия, сред които и:

Стока № 3, описан в Е.Д. 6/8 на МД като „УПОТР.ЛЕК АВТОМОБИЛ КАТАСТРОФИРАЛ С ЛИПСИ, МАРКА: *МОДЕЛ: *, ТИП: БЕНЗИН, ПЪРВА РЕГ.: 01/01/2017, ЦВЯТ: ЧЕРЕН, Р. ОБЕМ: 2000, МОЩНОСТ 150.0 КС/DIN, БР. МЕСТА: 5, Д-ТЕЛ: НЕОТКРИТ, ШАСИ: JF2GTALC1JH252815, деклариран с код по ТАРИК **********, произход: JP-Япония, В Е.Д. 4/17 Преференция е посочен код 100-ставки на митата по отношение на трети страни erga omnes, В Е.Д 4/17 Цена на стоката – 1200 $“;

Стока № 5, описана в Е.Д. 6/8 на МД като „УПОТР.ЛЕК АВТОМОБИЛ КАТАСТРОФИРАЛ С ЛИПСИ, МАРКА: *МОДЕЛ: *, ТИП: БЕНЗИН, ПЪРВА РЕГ.: 01/01/2012, ЦВЯТ: ЧЕРЕН, Р. ОБЕМ: 2000, МОЩНОСТ 150.0 КС/DIN, БР. МЕСТА: 5, Д-ТЕЛ: НЕОТКРИТ, ШАСИ: YV1612FH9D2175092, деклариран с код по ТАРИК **********, произход: US-Съединени американски щати, В Е.Д. 4/17 Преференция е посочен код 100-ставки на митата по отношение на трети страни erga omnes, В Е.Д 4/17 Цена на стоката – 1150 $“

Към МД за допускане за свободно обращение са приложени: фактура № **********/20.10.2022 г. за разходи за превоз, 5 бр. талони на превозните средства, 5 бр. нотариално заверени договори за покупко-продажбата.

На 27.10.2022 г. е извършена митническа проверка, констатациите от която са обективирани в Протокол за извършена митническа проверка с № 22BG002007M020024/27.10.2022 г. (л. 42-45 от адм. пр.). По отношение на стока № 3, при извършения оглед са установени конкретно увредите и липсите, както и че при извършена проверка в сайта BIDFAX.INFO е установено, че последното наддаване за този автомобил е за 800 USD на 03.05.2022 г., със забележка „Stationary“, което видно отговаря за представеното МПС, но тази цена е по-ниска от декларираната, като в същия сайт е представена и последваща продажба на цена 1625 USD на 04.05.2022 г. за същия автомобил, като посочената стойност за възстановяване на автомобила в сайта е по-висока от оценката на автомобила като „здав.“ декларирана стойност 1200 USD. По отношение на стока № 5, при извършения оглед са установени конкретно увредите и липсите, както и че при извършена проверка в сайта BIDFAX.INFO е установено, че последното наддаване за този автомобил е за 1650 USD на 03.05.2022 г., със забележка „Stationary“, което видно отговаря за представеното МПС, като посочената стойност за възстановяване на автомобила в сайта е по-висока от оценката на автомобила като „здав.“ декларирана стойност 1150 USD. В протокола е вписано възражение на проверяваното лице, че автомобилите са закупени от Грузия, а не от САЩ, както и че сделките са изповядани пред нотариус.

Доколкото при проверката на данните в приетата митническа декларация е установено, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в ЕС, на основание чл. 195а, ал. 1 ЗМ дружеството-вносител е уведомено с писмо peг.№ 32-369193/28.10.2022 г. (л. 40 от адм. пр.), че за целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл.195 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл.48 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), в определен 3 - дневен срок трябва да учреди обезпечение в размер на 2116,55 лв. и произтичащите последствия от неизпълнението на това задължение. Предоставено е обезпечение с GRN GRNBG002000X254294.

С писмо peг. № 32-369199/28.10.2022 г. (л. 39 от адм. пр.) от дружеството са изискани допълнителни документи съгласно разпоредбите на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в подкрепа на декларираната митническата стойност на стоките. Писмото е връчено на представител на дружеството на 29.10.2022 г. В определения от митническите органи срок, дружеството вносител не е предоставило допълнителни документи по случая.

На 11.11.2022 г., с писмо peг. № 32-387976/11.11.2022 г. (л. 9 от адм. пр.)до Г. Д., вещо лице от списъка на Окръжен съд – Варна, Директорът на ТД Митница Варна, възлага да се изготви експертната оценка за определяне стойността на стоките – пазарната стойност на 5-те автомобила по МД и елементите, които се включват в нея.

Според представената експертна оценка с peг. № 32-423787/06.12.2022 г. (л. 12 и сл. от адм. пр.) за стоки с № 3 и № 5 вещото лице е определило по-висока стойност от декларираната в митническата декларация, а за стоки с № 1, № 2 и № 4 оценката на вещото лице потвърждава декларираната митническа стойност на автомобилите.

На 23.02.2023 г. със становище рег. № 32-72917 от Началник отдел до Началника на МП Варна-Ферибот, във връзка служебна бележка рег. № 450934/06.12.2022 г. на Началника на МП Варна-Ферибот, относно проверка на митническата стойност на стоките от МД с MRN 22BG002007002975R5/27.10.2022 г. и след разглеждане на документите и прилагане на правилата за определяне на митническа стойност, е посочено, че следва да се прекрати процедурата по оспорване на митническата стойност, доколкото и възлагателното писмо от 11.11.2022 г. за изготвяне на експертна оценка на автомобилите по процесната МД е след като вдигане на стоките на 07.11.2022 г.

На 06.07.2023 г. с писмо рег. № 32-465651, в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, деклараторът е уведомен за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за отговор. Позовавайки се на непредставянето на допълнителни документи по случая, въпреки дадената възможност с писмо рег. № 32-369199/28.10.2022 г. и на представената експертна оценка по възлагане от Директора на ТД Митница Варна, според която вещото лице определя за стоки № 3 и № 5 стойност, която е по-висока от декларираната, митническият орган посочва, че митническата стойност следва да се определи в съответствие с чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Писмото съдържа констатация, че е направена справка в МИС3А за периода 29.07. – 29.10.2022 г., като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обръщение на стоки, по зададени критерии и характеристики (дата на първа регистрация, работен обем, товароносимост), произход Япония (стока № 3) и САЩ (стока № 5), чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно приета от митническите органи, като от анализа се установява, че не може да се определи митническата стойност въз основа на „идентични“, „сходни“ стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Посочено е и че липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди и дефекти, включително за идентични и сходни стоки, както и че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди такива, се продават на територията на вноса обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което няма обективни данни. Според посоченото в писмото няма и предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя. Предвид така обективираното, митническият орган, позовавайки се на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и предвид липсата на данни за определени преди това митнически стойности, които са съпоставими с декларираната стока, приема, че следва да се приложи резервният метод в съответствие с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По изложените съображения, дружеството вносител е уведомено, че митническата стойност на стока № 3 и стока № 5 следва да бъде определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с прилагането на чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съгласно експертната оценка, съответно: за стока № 3 – в размер на 3024,92 лв. (2800 лв. + 224,92 лв. декларирани транспортни разходи от вносителя при вноса); за стока № 5 – в размер на 3074,92 лв. (2850 лв. + 224,92 лв. декларирани транспортни разходи от вносителя при вноса), като административният орган посочва, че счита, че за декларираните стоки възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания в размер на 101,01 лв. мито и 219,24 лв. ДДС. Писмото е връчено на 07.07.2023 г. лично на управляващия дружеството, като в посочения в писмото срок не е депозирано становище.

Последвало е постановяването на оспореното Решение № 32-571682 от 28.09.2023 г. на Директора на ТД Митница Варна, с което по идентичен начин както с уведомителното писмо по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 съгласно чл. 74, § 1 от същия регламент е обоснована неприложимостта на визираните в чл. 74, § 2, б. а), б. б), б. в) и б. г) методи за определяне на митническата стойност на стока № 3 и стока № 5, като е определена митническата стойност на процесните стоки чрез прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Позовавайки се на определените стойности с експертната оценка, с решението си в оспорената му пред съда част, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, §1, б. а), вр. чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 ЗМ, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, Директорът на ТД Митница Варна: Отказва да приеме митническата стойност на декларираните стоки с № 3 и 5 по МД с MRN 22BG002007002975R5/27.10.2022 г.; Определя митническа стойност за стока № 3 в размер на 3024,92 лв., за стока № 5 – 3074,92 лв., Разпорежда съответните корекции на МД; Определя дължимите суми за доплащане за мито (А00) – 101,01 лв., за ДДС (В00) – 222,24 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС; Определя дата на възникване на задължението – 27.10.2022 г.

По делото е допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че е налице съответствие между: договореният вид и количество и декларираният вид и количество стока № 3 и стока № 5; датата на договорите за доставки на транспортните средства и декларираните дата на договорите по ЕАД; цената на стоката по договорите от 8 950,00 USD и декларираната обща стойност в клетка 4/11 на ЕАД; платената цена за стоките е в пълния договорен размер от 8 950 USD общо; декларираната стойност по процесната митническа декларация е за 8950 USD, т.е. за цялото договорено количество стоки. В съдебно заседание на въпроси на ответника вещото лице посочва, че на място в офиса на оспорващото дружество се е запознало с цялата необходима му за изготвяне на заключението документация.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалните дирекции, при Агенция "Митници", където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. От своя страна, чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. предвижда, че освен, когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Последователното тълкуване на посочените норми обосновава извода на съда, че оспореното решение на Директор на ТД Митница Варна при Агенция "Митници", е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г.

Оспореното решение е обективирано в изискуемата писмена форма и е мотивирано от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, като му е предоставена възможност да изрази становище в 30-дневен срок.

За извършената проверка обаче в рамките на последващия контрол ответникът не представя заповед за възлагане, изискуема съгласно чл. 84в, ал. 1 ЗМ, с реквизити по чл. 84в, ал. 3 ЗМ, както и не са представени доказателства за връчването на оспорващия на такава заповед, както изисква нормата на чл. 84в, ал. 4 ЗМ. Ответникът не установява, че последващият контрол е извършен и в регламентираните в срока, регламентиран в чл. 84в, ал. 6 и ал. 7 ЗМ. Така констатираното от съда представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо крайният административен акт, което е и самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, както и оспорващият твърди.

Същевременно се установява и че е налице неправилно приложение на материалния закон, което представлява също самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение

Спорът основно е дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 140 от същия регламент, вр. чл. 74, § 3 МК – Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните две стоки, ползвайки като база за формиране на митническата стойност Експертната оценка рег. № 32-423787/06.12.2022 г. за пазарната стойност на въпросните стоки.

По отношение на преценката за приложение на материалния закон и наведените в тази връзка възражения от оспорващия съдът взема предвид, че правната уредба за определянето на митническата стойност, върху която се следват митните сборове се съдържа в Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за създаване на МК на Съюза. В разпоредбата на чл. 70 МК е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата територия на Съюза.

Разпоредбата на чл. 48 МК предвижда, че за целите на митническия контрол, митническите органи могат след вдигане на стоките да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническата декларация, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи я документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

В конкретния случай, процесната митническа декларация е била предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, релевантна за определяне на митническата стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС, по реда на чл. 48 МС, във вр. чл. 84 ЗМ.

В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност митническите власти да не приемат декларираните договорни стойности - в случаите, когато са налице основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", включително, докато се стигне до първата от тях, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2 МК, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност следва да бъде заменена договорната стойност, следва да бъдат приложени вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 МК, при което в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, които да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Нормативните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, се прилага следващото в установената поредност правило.

Задължително е възникналите основателни съмнения да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката/стоките и едва ако те не бъдат разсеяни от него чрез представяне на нови доказателства или друго, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените вторични методи. Терминът "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в МК или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай, съобразно конкретно установените факти и обстоятелства, като настоящият състав счита, че за наличието на такива следва да се приемат всички действителни факти, поставящи обективно под съмнение посочената в декларацията обща сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача.

Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, § 1 МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Soprop, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т. 49.

От горното следва, че митническият орган е длъжен да събере доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по арг. от чл. 140 от Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2447, който изисква да са налице „основателни съмнения" и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността, посочена в чл. 74 § 1 МК. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 МК.

В случая мотивите на органа и процедирането в контекста на основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на процесния автомобил е извършено без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава.

Административният орган без да оспорва автентичността на представената фактура от купувача, респ. на инкорпорирания в нея договор за покупко-продажба на двата автомобила между ШПС БИ ТУ БИ-Р. Г. като продавач и „ЕЛИТ СМ“ ООД като купувач, включително уговорената между страните продажна цена на автомобилите, приема, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата.

Констатираното от митническия орган при извършената проверка, обективирана в протокола от 27.10.2022 г., че в интернет сайт са налице данни за продажба на процесните два автомобила на стойност по-висока от декларираната от дружеството-вносител митническа стойност е предпоставка за възникване на съмнения, че декларираната митническа стойност на двата автомобила е различна от действителната. В случая обаче, митническите органи обосновават основателните си съмнения на експертна оценка за пазарната стойност на двата автомобила, определената по възлагане от 11.11.2022 г. на вещо лице. Със съобщението по реда на чл. 22, § 6 МК до дружеството-вносител същото е уведомено, че мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган са именно пазарната оценка на имота на основание чл. 74, § 3 МК, без да са посочени в уведомлението конкретни доказателства за обосноваване неприложимостта на разписаните в регламента предходни методи за определяне на митническата стойност на процесните автомобили. Следва да се отбележи, че дори в съобщението по реда на чл. 22, § 6 МК не е посочено, че митническият орган ще прибави към определената от вещото лице пазарна стойност и декларираните транспортни разходи от вносителя при вноса и така ще формират митническата стойност на автомобилите.

Недоказан по делото е релевантният факт за наличие на „основателни съмнения“ за действителността на декларираната от оспорващото дружество митническа стойност на двата автомобила. Неоснователно е позоваването на митническите органи на обстоятелството, че доколкото пазарната цена на процесните два автомобила е по висока от декларираната, то това представлява основателно съмнение.

Съдът намира, че и обосноваването, както на неприложимостта на методите за определяне на митническата стойност на двата автомобила по чл. 70 и чл. 74, § 2, б. а) – г) МК, така и на приложимостта на метода по чл. 74, § 3 МК, е недостатъчно и недоказано в настоящия съдебен процес.

Несъстоятелно е определянето на митническата стойност на процесните стоки въз основа на пазарната им оценка и декларираните транспортни разходи от вносителя при вноса. Прилагайки резервния метод по чл. 74, § 3 МК, митническата администрация е следвало да съобрази и нормите чл. 144 от Регламента за прилагане и забраната по чл. 144, § 2, съгласно която митническата стойност не може да се определя въз основа на: а) продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза; б) система, при която за определяне на митническата стойност се използва по-високата от две възможни стойности; в) цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне; г) разходите за производство, различни от изчислените стойности, които са определени за идентични или сходни стоки по член 74, § 2, буква г) от Кодекса; д) цените за износ в трета държава; е) минимални митнически стойности; ж) произволно определени или фиктивни стойности.

Освен това според посоченото в доклада към експертната оценка на пазарната стойност на процесните два автомобила, възложена от митническия орган, експертът не е установил МПС на вторичния пазар, които да са в същото състояние с тези, които следва да се оценят, като при проучване на пазара за употребявани автомобили са налични МПС с аналогични (технически данни) в добро техническо и общо състояние и изводите се основават на ползвана от вещото лице информация (без да се посочва каква точно информация е ползвана) от електронни сайтове (без да се посочва кои) с предложения/обяви (без да се посочва кои точно обяви) за продажба на употребявани МПС/втора употреба и след ПТП в различни региони (без да се посочва кои точно аналози са ползвани). Извън противоречието в доклада по отношение има или няма аналози на оценяваните два автомобила и неяснотата какви точно аналози са ползвани при определянето на пазарната стойност на процесните автомобили не е ясно дали ако са ползвани аналози за МПС в добро техническо и общо състояние, е налице коригиране с някакви коефициенти при определянето на действителната и най-близко до реалната и достоверна пазарна оценка на процесните по делото два автомобила. Тоест необоснована и недоказана е приетата от митническите органи пазарна цена на процесните два автомобила, а именно необосновано определената пазарна цена е предизвикала „основателните съмнения“ на митническия орган и именно въз основа на така определената пазарна цена е определена митническата стойност на двете стоки с оспореното пред съда решение.

Предвид изложеното дори да се приеме (а съдът намира, че е необоснован изводът за наличие на основателни съмнения, доколкото същите се основават на необосновано определена пазарна стойност на двата автомобила), че се установява наличието на надлежно обосновани съмнения относно реално платената или подлежаща на плащане цена за двата автомобила, не се установява митническите органи да са определили правилно и обосновано митническата стойност на тези автомобили въз основа на определената тяхна пазарна цена.

Във връзка с обосноваване неприложимостта на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2, б. а) – г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да се посочи следното:

Не са представени доказателства за извършени справки за установяване на митнически стойности на „сходни“ или „идентични“ стоки в информационната система на Агенция „Митници“, както и за извършена такава справка за внесени такива стоки в рамките на ЕС (чрез изискване на данни от останалите държави членки на ЕС – решение по дело С-187/21). Не са представени изискуемите съгласно чл. 84д, ал. 2 ЗМ протоколи за извършени действия, удостоверяващи извършените от митническите органи действия във връзка с анализиране на данни и обосноваване неприложимост на всеки един от вторичните методи по чл. 74, § 2 МК. Няма данни за извършвана проверка в националната база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач – арг. от решение от 09.11.2017 г. на СЕС по дело С-46/16, т. 52 и решение от 09.06.2022 г. по дело С-187/21, Решение № 3 от 03.01.2024 г. по адм. д. № 6110/2023 г. на ВАС, Решение № 847 от 24.01.2024 г. по адм. д. № 5517/2023 г. на ВАС. Липсата на документ, удостоверяващ извършените действия, в който точно и ясно да са посочени зададените критерии при търсенето, прави невъзможно и упражняването на съдебен контрол върху извършените действия от митническите органи.

В оспореното решение декларативно е посочено, че е направена справка в МИС3А за периода 29.07. – 29.10.2022 г., който период не е в съответствие с тълкуванието, дадено от СЕС с решението по дело С-187/21 на понятието „в същия или приблизително същия момент“ по чл. 74 МК, съответстващ на чл. 30, § 2, б. а) и б. б) от Регламент № 2913/92 г., а именно 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне на подлежащите на остойностяване стоки.

В случая липсват мотиви и доказателства, че митническите органи преди да пристъпят към прилагането на чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и след като са отхвърлили вторичните методи по чл. 74, § 2 МК, са отхвърлили и възможността за прилагане на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Процедурата по чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 се различава от процедурата по чл. 74, § 2 МК и хронологично следва да бъде приложена последващо. За да се отхвърли приложимостта на чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, следва да бъде анализирана информацията за допуснати до свободно обръщение сходни или идентични автомобили, чиято митническа стойност обаче е определена по методите от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а не по договорна стойност.

Тоест справката, която дължи, но няма данни да е направена в случая от митническият орган следва да обхване всички стоки, с определена митническа стойност както по метода по чл. 70 МК, така и по методите по чл. 74, § 2, б. а) – г) МК.

Предвид изложеното съдът намира за необосновани изводите на митническия орган за неприложимост на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2, б. а) – г) МК - Регламент (ЕС) № 952/2013.

Незаконосъобразното приложение на метода по чл. 74, § 3 МК в случая се обуславя и от обстоятелството, че с оспореното решение не е използван метод за остойностяване, а само е осъществено заместване на стойността, декларирана при вноса на процесните два автомобила с пазарната им оценка. Административния орган не посочва причина за незачитане на данните за договорената и платена сума за процесните автомобили, при условие, че не се отрича и автентичността на договорите и фактурите във връзка с покупко-продажбата на двата автомобила. Доколкото административният орган не е оспорил фактурите, то настоящият състав приема, че по делото не е спорно извършването на сделки с предмет процесните два автомобила, не са спорни и страните по сделките в качеството им на продавач и купувач, а единственият спорен елемент е продажната цена на двата автомобила.

В решението си органът е направил констатация, че „не се установиха декларирани и приети митнически стойности за „идентични стоки“ и „сходни стоки“, предвид разпоредбите на чл. 74, § 2, буква „а“ и „б“ от Регламент 952/2013г. (конски сили, работен обем, първоначална регистрация и евентуални повреди)“. От тази констатация е изведен извод, че при прилагане на методите за остойностяване, предвидени в чл. 74, § 2, б. а) и б) МК, съответно приети договорни стойности на „идентични“ или „сходни“ с тези, които се оценяват, и са изнесени в приблизително или по същото време като стоката, представена в момента на вноса, е невъзможно съпоставяне на характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне.

По отношение на хипотезата на чл. 74, § 2, б. в) МК е посочено, че тя е трудно приложима за определяне на нова митническа стойност, ако внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса в състоянието, в което са внесени, или се продават в страната на вноса след тяхното ремонтиране, защото тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт.

Разпоредбата на чл. 74, § 2, б. г) МК също не може да бъде приложена, според административния орган, предвид на това, че превозните средства не се произвеждат като повредени или с щети по тях, така както се установява в момента на вноса.

Така административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 МК. Настоящият съд намира, че в случая напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 МК, без да са изложени каквито и да било конкретни мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б), в) и г). Липсата на надлежна обосновка и непредставянето на доказателства за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 МК е пречка за преминаване към възможността по чл.74, §3 от същия Регламент.

Както бе посочено по-горе в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото съюзно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, и да обосноват извършеното увеличаване на стойността на процесните автомобил, което в конкретния случай не е направено. В тази връзка "основателно съмнение" е съмнение, което се основава на обективно съществуващ факт, но не и на невъзможността на митническия орган да събере необходимата информация.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява, че цената на процесните две стоки съответства на договорените и декларираните с МД стойности, установено е и плащането на тези договорени цени. Така установяващото се е в подкрепа на извода за липсата на обосновано основание за определяне на митническа стойност, различна от декларираната и подкрепя тезата на оспорващото дружество, че платената цена е действително уговорената и представлява митническата стойност на двата автомобила.

В случая новата митническа стойност е определена от експертна оценка, която почива единствено на субективна и необоснова преценка на експерт, без да са изложени конкретни аргументи и доказателства какви точно пазарни аналози е използвал експертът. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност.

От изложеното се налага извод, че не са налице предвидените в закона предпоставки за определяне на нова митническа стойност на процесните автомобили. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно са и определените суми за доплащане за мито и ДДС, както и лихви за забава.

По така изложените съображения съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на оспорващото дружество следва да бъдат присъдени съдебните разноски общо в размер на 310 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 300 лв. депозит за вещо лице. Доказателства за платено адвокатско възнаграждение не се представени.

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 32-571682 от 28.09.2023 г. на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, към митническа декларация MRN 22BG002007002975R5/27.10.2022 г., в оспорената му част, с която е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стоки № 3 и № 5, определена нова митническа стойност на стока № 3 в размер на 3024,92 лв., а на стока № 5 – 3074,92 лв., коригирана е МД по отношение на стока № 3 и стока № 4 и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито (А00) – 101,01 лв. и за ДДС (В00) – 222,24 лв., общо в размер на 323,25 лева, ведно с лихва за забава, считано от 27.10.2022 г.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „ЕЛИТ СМ“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от М. М. С. сумата в размер на 310 (триста и десет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.