Решение по дело №6658/2020 на Районен съд - Пловдив

                    Р     Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260038

Гр. Пловдив, 08.01.2021г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Пловдивски районен съд, ІV н. с. в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА АНАСТАСОВА

          При участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6658/2020г. по описа на ПРС, ІV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №                                                           20-1030-009120/03.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на Т.Е.Т., ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания - глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Г.Б., жалбоподателят Т. моли съда да отмени НП. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 19.07.2020г. в 11.29ч. в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе” № 1, посока бул. „Менделеев”, жалбоподателят Т. управлявал л. а. „БМВ 320 Д” с рег. № ****, лична собственост, движейки се със скорост от 109 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. Посоченото превишение на скоростта било установено с автоматизирано техническо средство – мобилна камера TFR1-M № 546 /клип 16933/ с фиксирани скорост, дата и час и заснетият материал бил показан на водача. Отчетен бил толеранс минус 3% от измерената скорост в полза на водача, в резултат на което била приета наказуема скорост за движение 106 км/ч, която превишавала с 56 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място.

Във връзка с така извършеното нарушение, св. Б., на длъжност „*****“ при Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив, съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АА № 816475/11.08.2020г. на нарушителя Т., с квалификация на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят потвърдил писмено в декларация от11.08.2020г., че в процесното време именно той е управлявал конкретния автомобил.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на Т.Т.  са наложени административни наказания – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя С.С.Б., разпитана в качеството на свидетел, чийто показания съдът кредитира като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото - АУАН Серия АА № 816475/11.08.2020г., справка за нарушител/водач относно Т.Е.Т., справка за собственици на превозното средство, покана от 31.07.2020г. на основание чл.40 ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания, декларация от 11.08.2020г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-23189/20.07.2020г., снимков материал, клип 16933, Протокол № 4-32-20/13.03.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г. Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво поведение е санкциониран.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят Т., управлявайки л. а. „БМВ 320 Д” с рег. № ****, с наказуема скорост от 106 км/ч, превишавайки с 56 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е нарушил разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП. Всъщност самият жалбоподател не оспорва, че на датата, времето и мястото, посочени в постановлението, е управлявал процесния автомобил, видно от приложената по делото декларация от 11.08.2020г.  

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 546, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване  № 10.02.4835/24.02.2010г. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала и последваща проверка със заключението, че съответства на одобрения тип, за което е съставен Протокол № 4-32-20/13.03.2020г.

По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-23189/20.07.2020г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и др. обстоятелства, необходими за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление. Неоснователно се явява възражението за неспазена процедура по чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно ал.1 от която разпоредба протоколът се съпровожда със снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая е изпълнено. Такава снимка е неразделна част от протокола и има предназначение да се даде визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване на АТСС.  В случая към протокола е приложен снимков материал, в резултат на който се установява разположението на мобилната камера, а именно в служебния автомобил на процесното място, което е посочено в протокола – гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 1, а джи пи ес координатите на местонахождението на служебния автомобил са посочени в съставения за установяване на нарушението клип 16933. Предвид изложеното съдът намира, че цялата налична по преписката доказателствена съвкупност, ведно с показанията на актосъставителя Б., безспорно установява извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДП, а сочените твърдения целят единствено освобождаването му от отговорност  на формално основание.

 Наложените на жалбоподателя наказания  – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съответстват на предвиденото в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, съгласно която разпоредба за превишаване над 50 км/ч се налага глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. /в случая + 6 км/ч превишение над превишените вече 50 км/ч./

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо електронен фиш – по аргумент на противното на чл.189 ал.4 от ЗДП, доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

 При  извършената служебна  проверка  съдът  не  констатира  допуснати  в  хода  на  административнонаказателното производство  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила,  които  да  налагат  отмяна  на НП.

Ето защо съдът намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски, но предвид липсата на изрично искане от страна на въвзиваемата страна за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне. Предвид изхода на делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.  

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №                                                           20-1030-009120/03.09.2020г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на Т.Е.Т., ЕГН ********** ***, са наложени административни наказания - глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.            

                                                       

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

         Вярно с оригинала.

         А. Д.