Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9
СЪСТАВ,
в публично заседание на десети
октомври
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 2114
по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕН
Е ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 422 АЛ. 1, ВЪВ ВР. С ЧЛ. 415 ГПК.
Ищецът „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, к.к. „********, с искова молба от 28.06.2017 г. твърди, че в законоустановения
срок, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, е
предявил настоящия иск за установяване на вземането си срещу „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***. Твърди се, че по молба на заявителя „П.“ ЕООД, ЕИК ******** за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за сумата 600 000 лева, частична претенция от общо дължима сума в
размер на 2 769 765.87 лева, е образувано ч. гр. д. № 5126/2017 г. по
описа на СРС, 140 с-в, и са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение постъпило писмено възражение
от длъжника, което обусловило правния интерес на кредитора от предявяване на
настоящия положителен установителен иск. В исковата молба се твърди, че със Споразумение
с нотариална заверка на подписите, per. №
3147 на нотариус П.Ц.П., per. №
533 от 06.11.2014 г. „Н.с.” ЕАД се задължило да заплати на „НС- А.” АД, ЕИК ********
сума в размер на 2 769 765. 87 (два милиона седемстотин шестдесет и девет
хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, в
срок до 31.12.2014 г. Вземането произтичало от сключен Договор за услуга № Д¾53¾269/02.08.2012 г.,
като видно от нотариално заверената декларация от тогавашния изпълнителен
директор на длъжника - Д.И., „НС - А.” АД е изпълнило точно поетите задължения
с дължимото качество и срок, като работата била приета в цялост и без
забележки. Нито в уговорения срок, нито към настоящия момент, „Н.С.” ЕАД, е
изпълнило така поетото от него парично задължение. На 28.07.2016 г. „НС ¾ А.” АД е прехвърлило
гореописаното си вземане от „Н.С.” ЕАД на „П.” ЕООД, ЕИК ******** чрез договор
за прехвърляне на вземане (цесия) с нотариална заверка на подписите peг. № 7222/2016 г. на нотариус Ж.Т., per. № 214 на Нотариалната камара. В
съответствие с изискването на чл. 99 от ЗЗД „НС ¾ А.” АД уведомило „Н.с.” ЕАД, че вземанията
му, произтичащи от Споразумение с нотариална заверка на подписите по Договор № Д¾53¾269/02.08.2012 г. с
удостоверяване на подписите per. №
3147/06.11.2014 г., извършено от нотариус П.П., per. № 533, с район на действие Софийски
районен съд, в размер на 2 769 765. 87 лева, са били прехвърлени на „П.” ЕООД,
което от датата на получаването на съобщението е нов кредитор. Поради приетото от
СРС за редовно възражение от страна на длъжника, за „П.” ЕООД възникнал правен
интерес от подаване на иска по чл. 422 ГПК. По изложените съображения ищецът
моли съда да постанови решение,
с
което да признае за установено, че ответникът „Н.С.” ЕАД дължи на „П.“ ЕООД
сумата 600 000 (шестотин хиляди) лева,
представляващи част от цялата дължима сума 2 769 765,87 (два милиона
седемстотин шестдесет и девет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки) лв. по Споразумение с нотариална заверка на
подписите по Договор № Д¾53¾269/02.08.2012 г. с
удостоверяване на подписите per. №
3147/06.11.2014 г., извършено от нотариус П.П., per. № 533, с район на действие Софийски
районен съд. Претендира се присъждане на всички
разноски, направени в настоящото исково производство.
Ответникът „Н.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, с адрес за връчване на книжа - град София, бул. „Ц.Б.ПГ
№ *******, представлявано от С.Д.- Изпълнителен директор,
е
депозирал на 25.10.2017 г. отговор на исковата молба. В
същия ответникът заявява становище, че заявените претенции са допустими, но
счита същите за неоснователни. Ответникът оспорва изцяло по основание и размер
искането на „П.” ЕООД да бъде осъдено „Н.с.” ЕАД да заплати сума в размер на
600 000 лева, представляваща част от обща дължима сума 2 769 765,87 лв. по Споразумение с
нотариална заверка на подписите от 06.11.2014 г. между „Н.с.” ЕАД и „НС А.” АД.
Твърди
се, че „Н.с.” ЕАД е еднолично акционерно дружество със 100 % държавно участие в
капитала, като едноличен собственик на капитала е Министерство на земеделието,
храните и горите. Предвид това намирали приложение специалните разпоредби на
Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества
с държавно участие в капитала (ПРУПДТДДУК). Чл. 12, т. 12 от ПРУПДТДДУК
разпорежда, че едноличният собственик на капитала в едноличните
акционерни дружества с държавно участие дава разрешение за разпоредителни сделки с дълготрайни активи
и за учредяване на вещни права върху недвижими имоти; за наем на недвижими
имоти с балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова
стойност на дълготрайните активи към 31 декември на предходната година; за
придобиване или разпореждане с дялове или акции - собственост на дружеството в
други дружества; за сключване на договори за кредит; за съвместна дейност; за
поемане на менителнични задължения; за обезпечаване на вземания - учредяване на
ипотека и залог на дълготрайни активи на дружеството; за даване обезпечения в
полза на трети лица; за сключване на
съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се
опрощава дълг. В конкретния случай чрез споразумението с
нотариална заверка на подписите от 06.11.2014 г. между „Н.с.” ЕАД и „НС А.” АД
е била сключена извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения на „Н.с.“
ЕАД, за което е било необходимо изричното разрешение от едноличния собственик
на капитала - Министъра на земеделието, храните и горите. В случая липсва както
изричното разрешение на едноличния собственик на капитала, така и решение на
Съвета на директорите, поради което споразумението е сключено в нарушение на
императивната норма на чл. 12
т. 12. от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в
дружествата с държавно участие. В тази връзка следва да се направи обоснован
извод, че сключеното Споразумение с
нотариална заверка на подписите от 06.11.2014 г. между „Н.с.” ЕАД и „НС А.” АД
е нищожно по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона,
с оглед на което не следва да породи правни последици за страните. В този
смисъл е Решение № 93 от 06.04.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г., ГК IV г.о. на
ВКС, според което е налице нищожност поради противоречие на закона (чл. 26, ал.
1 от ЗЗД), когато предметът на договора е напълно възможен, но законът изрично
забранява разпореждането с този предмет чрез договор.
На
следващо място - във връзка със сключения договор № Д-53- 269/02.08.2012 г.,
въз основа на който е възникнало задължението, заложено в сключеното
споразумение от 06.11.2014 г., е било образувано производство по исков ред от
страна на „Н.с.” ЕАД ¾ т.д. №
250/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр. Добрич, в което се иска от съда
прогласяването на нищожността на цитирания договор. Според ответника въпросът
за прогласяването на нищожността на договор № Д¾53¾269/02.08.2012
г. въз основа на който възниква задължението, подробно описано в сключеното
споразумение от 06.11.2014 г., следва да се тълкува, че има пряка връзка с
предмета на настоящата искова претенция, тъй като споразумението от 06.11.2014
г. възниква и съществува въз основа на сключения договор № Д¾53¾269/02.08.2012 г.,
като при евентуално уважаване на исковата молба на „Н.с.” ЕАД за прогласяване
на нищожността на този договор, същият ще се счита, че не е породил никакви
правни последици и няма обвързваща сила между страните, с оглед на което няма
да са налице и възникнали задължения за същите, т.е. няма да е налице и
основание за уважаване на исковете на „П.” ЕООД, предвид факта, че същите се
основават на споразумение, касаещо задължение по договор № Д¾53¾269/02.08.2012 г.,
чието прогласяване за недействителност е предмет на образувано дело по описа на
Окръжен съд ¾ гр. Добрич
¾ т.д. 250/2017 г.
Освен това във връзка със сключения
договор № Д¾53¾ 269/02.08.2012 г.,
въз основа на който е било сключено споразумението от 06.11.2014 г., е
образувано досъдебно производство, с оглед на което е инициирана проверка от
компетентните разследващи органи относно законосъобразността на действията на
изпълнителния директор на „Н.с.” ЕАД към момента на сключването на договора.
Вследствие на извършените следствени действия и предвид наличието на достатъчно
данни, по отношение на сключения с „НС А.” АД договор № Д¾53¾ 269/02.08.2012г. от
страна на Софийска градска прокуратура е било повдигнато обвинение на
изпълнителния директор на „Н.с.” ЕАД към момента на сключването на договора ¾ Стайко Ганчев, за
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, което се
установява от постъпило в дружеството писмо с изх. номер 509/17/18.05.2017 г.
от Софийска градска прокуратура. По изложените съображения ответникът моли да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на „П.” ЕООД да бъде
осъдено „Н.с.” ЕАД да заплати сума в размер на 600 000 лева, представляваща
част от цялата дължима сума 2 769 765,87 лв. по Споразумение с нотариална
заверка на подписите от 06.11.2014 г. между „Н.с.” ЕАД и „НС А.” АД и сторените
разноски.
На 20.11.2017 г. ищецът „П.“
ЕООД, ЕИК
********, е подал допълнителна искова
молба. Ищецът счита, че оспорването по основание и размер на предявения от
него иск е напълно неоснователно и неподкрепено с каквито и да е доказателства
и правни аргументи, а твърдението за нищожност на процесното споразумение с
нотариални заверка на подписите е лишено от опора в закона.
На
08.12.2017 г. ответникът „Н.С.” ЕАД,
ЕИК: ********, е подал по делото допълнителен отговор на исковата молба. Поддържа заявеното с първоначалния отговор. Изразява становище по допълнителните
аргументи и доказателства на ищцовата страна.
Съдът като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със Споразумение
по Договор № Д-53-269/02.08.2012 г., с нотариална заверка на подписите с рег. №
3147 от 06.11.2014 г. на нотариус П.П., с рег. № 533 на НК, с район на действие СРС, сключено между „Н.с.” ЕАД като ВЪЗЛОЖИТЕЛ по
договор № Д-53- 269/02.08.2012 г. и „НС - А.” АД като ИЗПЪЛНИТЕЛ по договор №
Д-53-269/02.08.2012 г., страните са приели за безспорно установено, че: ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ
е образувал срещу ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ заповедни и изпълнителни съдебни производства.
Присъдените на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ разноски с издадените изпълнителни листи по
заповедни производства № 14204/2013г. и № 30737, 30738, 30740, 30742, 30745,
30749, 30752, 30753 и 30754/2014г. по описа на СРС, представляващи държавна
такса и адвокатски хонорар, възлизат общо на 13 619, 15 лв. (тринадесет хиляди
шестотин и деветнадесет лева и петнадесет стотинки), а разноските по
изпълнителните дела с № 509, 1459, 1460, 1490, 1502, 1509/2014 по описа на ЧСИ
Николай Георгиев, peг. № 716 са в размер на 492,00 лв. (четиристотин
деветдесет и два лева). Разноските по делото са платени от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на
ИЗПЪЛНИТЕЛЯ със сумите получени по изпълнителнителните производства. Общото
задължение на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ към ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по издадени, приети с
приемо-предавателни протоколи и неплатени фактури за извършени услуги по
договор № Д- 53-269/02.08.2012 г. съгласно техническо задание, към 06.11.2014
г., е в размер на 2 769 765. 87 лв.
(два милиона седемстотин шейсет и девет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем
стотинки). ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ
се е задължил да плати на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ сумата в размер на 2 769 765, 87лв. (два милиона
седемстотин шейсет и девет хиляди седемстотин шейсет и пет
лева и осемдесет и седем стотинки) в срок до 31.12.2014 г. Посочено е, че вземането произтича от сключен
между „Н.с.“ ЕАД и „НС-А.” АД Договор за услуга № Д-53-269/02.0.2012 г., по
силата на който „НС-А.” АД е поел задължение да изготви пакет от документи за
регистриране на „Н.с.” ЕАД като оператор по смисъла на Закона за регулиране на
ВиК услуги и в срок от 60 месеца да изгради система за контрол и управление на
продажбите, срещу което Възложителят се е задължил за заплаща на Изпълнителя
ежемесечно възнаграждение. „НС А.“ АД е изразило изричното си и неотменимо съгласие
„Н.с.“ ЕАД да задържи по банковите си сметки паричната гаранция за добро
изпълнете (съгласно СПОРАЗУМЕНИЕ от 14.02.2014 г., разписано от страните и одобрено от Министъра на земеделието
и храните проф. дсн.Д.Г.), в размер на 90 000 лв. (деветдесет хиляди лева) за срок от 37 месеца, считано от
02.08.2014 г., в съответствие с чл.4, ал.1 от Договора, която сума представлява част от дължимите за плащане от „Н.с.“
ЕАД, на „НС А.“ АД, суми по издадени фактури.
С Декларация от 06.11.2014 г. Изпълнителният директор на „Н.С.“ ЕАД –Д.М.И., е декларирал, че към дата 06.11.2014 г. ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ дължи на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за
приетата работа възнаграждение, съгласно подписано Споразумение между страните
по Договор №Д-53-269/02.08.2012 г. с нотариална заверка на подписите с peг. № 3147 от
06.11.2014 г. по
регистрите на нотариус П.П., peг. № 533 при
СРС.
На 28.07.2016 г. е сключен Договор за
прехвърляне на вземане, между „НС-А.“ АД, в качествата му на ЦЕДЕНТ и „П.“ ЕООД, в качеството му на ЦЕСИОНЕР, по силата
на който ЦЕДЕНТЪТ продава на ЦЕСИОНЕРА
остатъка от вземането си по Споразумение с нотариална заверка на подписите
по Договор № Д - 53 - 269/02.08.2012 г. с удостоверяване на
подписите peг. № 3147/06.11.2014 г. извършено от Нотариус П.П., peг. №
533, с район на действие Софийски районен съд в размер на 2 492 837, 63 (два
милиона четиристотин деветдесет и две хиляди осемстотин тридесет и седем лева и
шесдефг и три стотинки) срещу „Н.с.“ ЕАД, при условията на настоящия
договор, а ЦЕСИОНЕРЪТ го закупува. ЦЕСИОНЕРЪТ се е съгласил да придобие
вземането за цена равна на10 % (десет на сто) от неговия размер (чл. 3 от
Договора). В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че цената по чл. 3 се дължи
след събирането на вземането.
Със
Съобщение с вх. № АД-53-269#14/28.07.2016 г. „Н.С.“ ЕАД, е уведомено от „НС-А.“ АД, на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, че остатъкът
от вземанията на „НС- А.“ АД към „Н.с.“ ЕАД, по Споразумение
с нотариална заверка на подписите по Договор № Д-53-269/02.08.2012 г., с удостоверяване на подписите peг. №
3147/06.11.2014 г., извършено от Нотариус П.П., peг. № 533, с
район на действие СРС, в размер на 2 769 795,87 (два милиона седемстотин шестдесет и
девет хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки)
лева, са прехвърлени с цесия на „П.“
ЕООД, което от
датата на получаване на настоящото съобщение вече е негов кредитор за сумата от
2 492 837,63 лв. (два милиона четиристотин деветдесет и две хиляди осемстотин
тридесет и седем лев и шестдесет и три стотинки) и на него дължи същата.
По
делото е прието като доказателство Споразумение
от 14.02.2014 г., сключено между „Н.С.” ЕАД, в качеството му на ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „НС - А.” АД, в качеството му на
ИЗПЪЛНИТЕЛ, одобрено от проф. дснД.Г. –
министър на земеделието и храните, с което, като е взето предвид, че на 02.08.2012
г. между страните е сключен Договор за услуга № Д-53-269, по силата на който
„НС - А.” АД е поел задължението да изготви пакет от документи за регистриране
на „Н.с.” ЕАД като ВиК оператор по смисъла на Закона за регулиране на ВиК услуги
и в срок от 60 месеца да изгради система за контрол и управление на продажбите,
срещу което възложителят се е задължил да заплаща на Изпълнителя ежемесечно
възнаграждение, както и че „Н.с.” ЕАД дължи на „НС - Aгро” АД сумата от 2 071
725,03 лв. с ДДС, представляваща главница за неплатено възнаграждение,
уговорено в чл. 9 от
Договора, по извършена и приета работа, страните са изразили съгласие представената
от „НС - А.” АД банкова гаранция за добро изпълнение да бъде заменена с
предоставени от дружеството парични средства по банкова сметка *** „Н.с.” ЕАД в
размер на 120 000 лв. за срок от 49 месеца, считано от 02.08.2013 г. в
съответствие с разпоредбите на на чл. 4, ал. 1 от Договора. Приложена е Справка с издадени фактури и плащания към
14.02.2014 г.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Съобщение от 26.09.2017 г. до „Н.С.“ ЕАД, от ОС-гр. Добрич, по т.д.
№ 250/2017 г.; Разпореждане № 1160/26.09.2017 г. на ОС-гр. Добрич, ТО, по т.д.
№ 250/2017 г. по описа на ДОС; Искова малба с вх. № на ДОС 5978/21.09.2017 г., подадена от „Н.С.“ ЕАД, срещу „НС А.“ АД; Молба с изх. № на „Н.С.“ ЕАД
АД-11-110-4#3/13.10.2017 г. до ОС-гр. Добрич, по
т. д. № 250/2017 г.; Писмо с вх. № на „Н.С.“ ЕАД Д-53-269#26/23.05.2017 г., от СГП, видно от което по отношение на договор с „НС А.“ АД – Договор №
Д-53-269/02.08.2012 г., е повдигнато обвинение на С.Г.за престъпление по чл.
219, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 1 от НК; Писмо с вх. № на ДКЕВР В-17-77-1/03.09.2013 г. от „Н.С.“ ЕАД;
Фактура № **********/09.12.2013 г., за сумата от 139 568,75 лв. с ДДС, издадена от „НС А.“ АД, с получател „Н.С.“ ЕАД, във вр. с извършена услуга
по Договор № Д-53-269 от 02.08.2012 г.; Фактура № **********/26.06.2014 г., за сумата от
148,75 лв. с ДДС, издадена от „С.Х..БГ“ ООД, с получател „НС А.“ АД; Фактура № **********/24.06.2015 г.,
за сумата от 152,75 лв. с ДДС, издадена от „С.Х..БГ“ ООД, с получател „НС А.“ АД; Фактура № **********/28.06.2017 г.,
за сумата от 75,00 лв. с ДДС, издадена от „С.Х..БГ“ ООД, с получател „НС А.“ АД; Молба за потвърждение с вх. №
97/29.01.2015 г.; Протокол от 08.08.2013 г., във връзка с проведена
среща между представители на „Н.С.“ ЕАД и „НС А.“ АД.
Приети
като доказасетво са следните неоспорени писмени доказателства - 43 (четиридесет
и три) броя Приемо-предавателни протоколи, подписани от
представители на възложителя „Н.С.“ ЕАД и на изпълнителя „НС А.“ АД, във връзка с изпълнение на
сключения между страните Договор № Д-53-269 от 02.08.2012 г., а именно: Приемо-предавателен протокол от
13.09.2012 г.; Приемо-предавателен протокол от 25.09.2012 г.;
Приемо-предавателен протокол от 09.10.2012 г.; Приемо-предавателен протокол от
12.10.2012 г.; Приемо-предавателен протокол от 12.11.2012 г.;
Приемо-предавателен протокол от 10.12.2012 г.; Приемо-предавателен протокол от
18.12.2012 г.; Приемо-предавателен протокол от 10.01.2013 г.;
Приемо-предавателен протокол от 05.02.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от
12.02.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от 07.03.2013 г.;
Приемо-предавателен протокол от 13.03.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от
21.03.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от 09.04.2013 г.;
Приемо-предавателен протокол от 13.05.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от 07.06.2013
г.; Приемо-предавателен протокол от 11.07.2013 г.; Приемо-предавателен протокол
от 18.07.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от 25.07.2013 г.;
Приемо-предавателен протокол от 08.08.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от
02.09.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от 11.09.2013 г.;
Приемо-предавателен протокол от 09.10.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от
09.10.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от 11.11.2013 г.;
Приемо-предавателен протокол от 09.12.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от
17.12.2013 г.; Приемо-предавателен протокол от 18.12.2013 г.;
Приемо-предавателен протокол от 24.10.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от 10.10.2014
г.; Приемо-предавателен протокол от 09.01.2014 г.; Приемо-предавателен протокол
от 10.10.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от 10.10.2014 г.;
Приемо-предавателен протокол от 10.09.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от
12.08.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от 10.07.2014 г.;
Приемо-предавателен протокол от 10.07.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от
09.06.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от 10.05.2014 г.;
Приемо-предавателен протокол от 11.04.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от
10.04.2014 г.; Приемо-предавателен протокол от 10.03.2014 г.;
Приемо-предавателен протокол от 12.02.2014 г.
Изискани и приобщени в производството са материалите по инициираното от
ищеца заповедно производство, а именно:
ч.гр.д. № 5126/2017 г. по описа на СРС, 140 състав. Видно от данните,
съдържащи се в преписката, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав, е сезиран от „П.“ ЕООД със Заявление на 26.01.2017
г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
срещу длъжника „Н.С.“ ЕАД, за сумата от 600 000 лв., частично от 2 769 765,87 лв.,
ведно със законната лихва от 26.01.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, които първоинстанционният съд
е издал на 01.02.2017 г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от Споразумение
с нотариална заверка на подписите, рег. № 3147 на нотариус П.Ц.П., рег. № 533
от 06.11.2014 г.
С
Разпореждане от 22.03.2017 г. на СРС, 140 състав, издадено по ч.гр.д. № 5126/2017
г. е указано на заявителя „П.“ ЕООД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, считано от получаване на съобщението. Препис от Разпореждането е връчен на заявителя на 31.05.2017 г.
С молба
вх. № на СРС 3049757/29.06.2017 г. г., депозирана по ч.гр.д. № 5126/2017
г. по описа на СРС, „П.“ ЕООД е представил доказателства, относно предявен иск по чл.
422 от ГПК.
Ответникът „Н.С.“ ЕАД е упражнил правата по чл. 419 ГПК. В резултат на това – с Определение №16343/21.06.2017г. на СГС, ІV-Бсъстав по възз.ч.гр.д.
№ 7524/2017г., е отменено Разпореждане от 01. 02.2017г. по дело №5126/2017г. на
СРС, 140св., с което е постановено незабавно изпълнение на издадедената по
делото заповед за изпълнение от 01.02.2017г., като е обезсилен издадения по чгр.д. № 5126/2017г. изпълнителен лист.
По делото
е приета съдебно-счетоводна експертиза,
която като неоспорена, обективно и компетентно дадена, се възприема изцяло от
съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото, както и с предоставената от „НС - А.”
АД, „П.” ЕООД и от „Н.с.” ЕАД счетоводна документация, е установило, че в счетоводството на “НС
- А.” АД процесните фактури включени в
споразумението са осчетоводени като
вземане по дебита на
сметка 411
"Клиенти”, като общият им размер (по Споразумение към договор
Д-53-269/79/02.08.2012 г.), възлиза на 3 978 614.98 лв., а посоченият
неизплатен остатък е 2 769
765.87 лв. Фактурите са
включени в дневника за
продажбите на
дружеството за месеца, в който са издадени и съответно в справка - декларация
за ДДС, предадени в НАП с входящи номера на данните, подробно описани в
заключението. В
счетоводството на “Н.с.” ЕАД процесните фактури са
осчетоводени като задължение по кредита на сметка 401
’’Доставчици ”. Фактурите са включени в дневника за покупките
съответно и в справка декларация за ДДС. Постъпилите в НАП от “Н.с.” ЕАД
справки декларации по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби, за
съответните данъчни периоди са с входящи номера на данните, подробно описани в
заключението. В
счетоводството на цесионера “П.” ЕООД, вземането, възникнало във връзка с договор за прехвърляне на
вземане от 28.07.2016 г., сключен между “НС А.” АД, в качеството му на цедент и
“П.” ЕООД, в качеството му на цесионер, в размер на 2 769 795.87 лв., е
осчетоводено по сметка 498 ’’Други дебитори” аналитични ’’нап.системи цесия от
28.07.2016 г.” Началното салдо по сметката е
2 769 795.87 лв., след извършени плащания крайното дебитно салдо към момента на
настоящата проверка - 21.09.2018 г., е в размер на 1 475 604.23 лева. При
изпълнение на възложените задачи и предприетата проверка, на вещото лице е бил
представен Ревизионен акт № Р-29002915007432-091 - 001/26.10.2016г.,. по смилъса
на който на ответното дружество и по смисъла на който на ответното дружество е отказано правото на
дънъчан кредит по фактури издадени 2013 г. и 2014 г. от НС — А. АД, в размер на
главница 571 830.90 лв. и лихви 221 197.70 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуване на вземане в размер на 600 000 (шестотин хиляди) лева,
представляващи част от цялата дължима сума 2 769 765,87 (два милиона
седемстотин шестдесет и девет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки) лв. по Споразумение с нотариална заверка на
подписите по Договор № Д¾53¾269/02.08.2012 г. с
удостоверяване на подписите per. №
3147/06.11.2014 г., извършено от нотариус П.П., per. № 533, с район на действие Софийски
районен съд. Съгласно процесуалния закон искът се счита
предявен от момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
към този момент се считат настъпили, както материално правните, така и
процесуално правните последици от предявяването му. Процесът се смята висящ от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а
предмет на делото във всички случаи е установяване дължимостта на определени
парични задължения, във връзка с които е образувано заповедното производство.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК е специална процесуална норма, относима
към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на
установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в заповедното
производство. Изискването вземането да бъде изрично признато в заповедното
производство и при подаване на възражение от длъжника кредиторът да упражни
нормативно установеното си право да предяви положителен
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК е задължителна предпоставка, тъй като в
противен случай при неуважаване на искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и непризнаване на вземането му, редът за процесуална защита на
заявителя е различен от този по чл.422 ал.1 от ГПК, а именно - чл.418 ал.4 от ГПК.
Видно от
материалите по делото, с оглед подадено възражение от страна на ответника,
изцяло в законоустановените срокове и ред е упражнено правото на кредитора за
предявяване на установителен иск за съществуване на вземане, което е признато в
рамките на заповедното производство, образувано като ч.гр.д. № 5126/2017 г. по описа на СРС - 140 св., със
Заявление вх.№ на СРС 3006005/26.01.2017 г. на ищеца срещу Н.с. ЕАД за
сумата, в размер на 600 000 (шестотин хиляди) лева, представляващи част от
цялата дължима сума 2 769 765,87
лв.;
Същевременно от данните, съдържащи се в приобщената в
проиводството преписка по ч.гр.д. №
5126/2017г. по описа на СРС - 140 св.,, се установява също така, че ответникът „Н.С.“ ЕАД е упражнил правата по чл. 419 от ГПК. В резултат на това с
Определение №16343/21.06.2017 г. на СГС, ІV-Б състав по възз.ч.гр.д. №
7524/2017г., е отменено Разпореждане от 01. 02.2017 г. по дело №5126/2017г. на
СРС, 140св., с което е постановено незабавно изпълнение на издадедената по
делото заповед за изпълнение от 01.02.2017 г., като е обезсилен издадения по
ч.гр.д.№ 5126/2017г. изпълнителен лист. Доколкото обаче, последица
от уважаването на частната жалба по реда на чл. 419 ГПК е само съдебния
акт, с който е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист, решаващият състав намира, че същата не засяга
самата заповед за изпълнение. В този смисъл, обезсилването на
изпълнителния
лист по чл.418 ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на
заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес на кредитора от установителния иск за вземането, предмет на
издадената заповед., като в тази хипотеза заповедта за изпълнение ще
съставлява съдебно изпълнително основание
в случай на успешно проведен исков процес по положителния установителен
иск по чл.422, вр. с чл.415 ал.1 от ГПК. (Решение №152/15.11.2012г. ВКС, ТО, ІІ ТК; Решение № 17/07.02.2018г. ВКС ІІ ТК т.д.
№539/17г.).
По изложените съображения, съдът
приема, че процесният иск е допустим, поради което дължи произнасяне по
неговата основателост.
От събрания в произвоството
доказателствения материал се
установява, че по силата на Споразумение с нотариална заверка на подписите, per. №
3147 на нотариус П.Ц.П., per. № 533 от
06.11.2014 г. „Н.с.” ЕАД се задължило да заплати на „НС¾ А.” АД, ЕИК ******** сума в размер на 2 769
765. 87 (два милиона седемстотин шестдесет и девет хиляди седемстотин шестдесет
и пет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, в срок до 31.12.2014 г. Страните по цитираното Споразумение са приели, че вземането произтича от сключен
помежду им Договор за услуга № Д¾53¾269/02.08.2012
г., като видно от представената по делото нотариално заверената
декларация от тогавашния изпълнителен директор на длъжника - Д.И., „НС - А.” АД
е изпълнило точно поетите задължения с дължимото качество и срок, като работата
е била приета в цялост и без забележки. Установено е също така, че на
28.07.2016 г. „НС ¾ А.” АД е
прехвърлило гореописаното си вземане от „Н.С.” ЕАД на „П.” ЕООД, ЕИК ********
чрез договор за прехвърляне на вземане (цесия) с нотариална заверка на
подписите peг. № 7222/2016 г. на нотариус Ж.Т., per. №
214 на Нотариалната камара. В процеса не
е повдигнат спор за уведомяване на длъжника относно извършената цесия,
но дори и при наличие на тъкъв – той би бил неоснователен, досежно
обстоятелство – че Съобщението по чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, поради което не е условие
за прехвърлителното действие на цесията. Единствените правни
последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че
до съобщаване на цесията,длъжникът може да плати на цедента и плащането да го
освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията
недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор.
Установени за производството, предвид констатациите на допуснатата,
изслушана и прието по делото ССЕ, чието заключение като неоспорено, обективно и
компетентно дадено се възприема от съда, са фактите за съответното отразяване на фактурите, включени в процесното споразумение от 06.11.2014 г.
в счетоводствата на цедента,
ищеца и ответника, както и наличието реализирано от последния частично плащане по тях, в резултат на което, към момента на
проверката - 21.09.2018 г., крайното дебитно салдото по сметка на ищеца е
намалено до размер на 1 475 604.23 лева. Изън предмета на разглеждане и
произнасяне за производството са резултатите, отразени в Ревизионен акт №
Р-29002915007432-091 - 001/26.10.2016 г.,
като единствено за яснота на изложението, съдът посочва, че и при тяхното
съобразяване, дължим остатък от конкретното задължение е налице.
Предвид становището
на страните и данните за правосубктността им, безспорното за произвоството е
обстоятелството, че ответникът е търговско дружество с държавно участие в капитала.
Съобразно горното, спорен за процеса, с оглед въведените от ответната
страна правопогасяващи възражения е въпросът относно действителността на
процесното Споразумение, като конкретно твръденията са за неговата
нищожност, заявена в хипотезата на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. с чл. 12,
т.12 от ПРУПДТДДУК, а именно - че е
налице сключванетото на спогодба при липсата на разрешение от страна на едноличния собственик на
капитала на дружеството-ищец, което е в противоречие с императивна норма.
Така
заявеното възражение съдът намира за неоснователно, предвид следното:
По правната си
същност процесното Споразумение представлява установителен договор, с който
вземането на цедента „НС – А.“ АД от „Н.с.“ ЕАД в размер на 2 769 765,87 лв. е
определено от подписалите го страни като безспорно по своите размер и
основание. Същото е насочено към установяване единствено на действителното
правно положение /без воля за взаимни отстъпки/ и има декларативно и регулиращо
действие в отношенията между страните по него, обвързва ги и представлява
самостоятелно правно основание за предявяване на исковата претенция.
Доколкото обаче в него няма изрично изразена воля от подписалите го страни за
взаимни отстъпки, а само е определено по основание и размер посоченото в
съдържанието му парично задължение и е договорено конкретна дата за неговото
изпълнение, Споразумението няма характер на същинска спогодба по смисъла на
чл.365 от ЗЗД.
Но, дори и да се приеме, че
процесното Споразумение е същинска извънсъдебна спогодба, липсата на разрешение за сключването й по
смисъла на чл.12,т.12 от Правилника не би могла да се противопостави на третите
лица, тъй като същата има значение само в отношенията между дружеството и
представляващия го. Редът за упражняване правата на държавата върху дялове или
акции на търговски дружества се урежда с Правилник за реда за упражняване
правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала,
приет с ПМС № 112 от 23.05.2003 г., обн., ДВ, бр. 51 от 3.06.2003 г. В чл.8,
ал.1 от Правилника е предвидено, че Министерският съвет или министрите
упражняват правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в
капитала съобразно отрасловата им компетентност. Според чл.12, т.12 от
Правилника едноличният собственик на капитала в едноличните акционерни
дружества с държавно участие дава разрешение за сключване
на различни сделки, в това число съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или
се опрощава дълг; Държавата обаче упражнява правата си на едноличен собственик
на капитала, като решава въпроси от компетентността на общото събрание чрез
съответните министри (съобразно отрасловата им компетентност), които в случая
не действат като орган на власт, а като равнопоставен участник в гражданския
оборот (Решение №208/18.04.2012 г. на ВКС
по т.д.№1159/2010 г., ІІ т.о.). Във връзка с така изложеното, липсата на
разрешение по смисъла на чл.12,т.12 от Правилника не би могла да се
противопостави на ищцовата страна, като аргументите в тази насока следват на
първо място по аналогия на закона – чл.236, ал.1 до ал.4 ТЗ, които разпоредби
предвиждат, че сделка, сключена без да е налице предварително разрешение на
надзорен съвет на акционерното дружество, съответно без решение на съвета на
директорите или на управителния съвет, когато такова е предвидено в устава, е
действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за
причинените вреди. На следващо място, извод за това може да бъде изведен и от
тълкувателната практика на ВКС – ТР №3/2013 от 15.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, по
тълк.д.№3/2013 г., относно възприетото становище, че нормите регулиращи
управлението на дружеството, не засягат правото на представляващия да изразява
воля, като липсата на решение на ОС не
може да се противопостави на третите лица и несъответствия от
вътрешноорганизационен характер не съставляват липса на съгласие и имат правно
значение само в отношенията между дружеството и представляващия го. В общение, изложеното
мотивира решаващият състав да приеме, че разрешението на едноличния собственик
на капитала на ЕАД (който при едноличните търговски дружества изпълнява
функциите на общо събрание и решава въпросите от неговата компетентност –
чл.219, ал.2 ТЗ,) не е елемент от фактическия състав на процесното
Споразумението, поражащ правно действие на същата и липсата на такова не може
да се противопостави на трети лица, какъвто е ищецът.
За процеса е безспорно, че Споразумението носи нотариална
заверка на подписите на страните по него. Автентичността на
тази спогодба и в частност автентичността на подписа на физическото лице, подписало
спогодбата от името на ответника, не е
оспорена, както и наличието на представителни права на
същото лице спрямо дружеството към момента на сключването й. Щом
е така, то следва да се приеме, че
Споразумените материализира волеизявления на
подписалите я страни и в частност волеизявлението на длъжника за признаване на
паричното му задължение спрямо ищеца по предявения иск в размера, отразен
в документа. При
наличието на такова валидно признание на дълга, въпросът
за действителността на основния договор и/или реалното точно изпълнение на възложеното подлежи на изследване само ако ответникът
в рамките на процесното исково производство изрично е оспорил облигационната връзка между страните, съответно фактическото изпъление на възложеното. По делото не се релевират свовременно възражения
в тази насока, като с оглед въведената процесуална преклузия, съдът следва да
откаже разглеждане и произнасяне по същите. В този смисъл, видно от
депозираните ОИМ и ОДИМ валидността на Договор за услуга от
02.08.2012г. е обосновал единствено искане по реда на чл. 229 от ГПК, но същата не е заявена като възражение
или като предмет на изследване в настоящото производството при условията на
предявен инцидентен установителен иск. Що се касае до твърденията за неизпълен
договор, изтекъл срок и/или приета работа такива се въвеждат в процеса за първи
път едва с молби-становища на ответника от 16.04.2018 г. и 18.06.2018 г.,
съответно – писмените бележки му от 23.10.2018 г.
Процесуална
преклузия е налице и по отношение възражението за изтекла погасителна давност
предвид следното:
Осъществяването на
фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в
законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна
давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на
конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява
правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок
по чл.110 ЗЗД е приложим в случаите, когато законът не е определил друг
специален давностен срок. Съда не може да приложи служебно давността, освен ако
страната не се е позовала на нея и то в определените за това срокове. В тази връзка и по отношение възраженията
изобщо и конкретно тези за придобивна и погасителна давност, настоящият състав
съобрази наличието на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 гр.София, 9 декември
2013год. на ОСГТК, ВКС, по смисъла на
т.4 от което съгласно
изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи
и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното
начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция
пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в
първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се
обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване
на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на
действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на
възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за
възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в
посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на
нововъзникнал факт. В тази връзка, за конкретното производство възражението за
давност е релевирано за първи път на 16.04.2018 г., съответно – 18.06.2018 г. Същевременно,
видно от доказателствения материал по делото - в това число и преписите
от документите по заповедното производството, представляващи приложения към
молбата на ищеца с вх. № 3006005/26.01.2017 г., падежът на задълженията е бил
известен на ответната страна. Възражението за давност, реализирано като отговор
на предприето от ищцовата страна съдопроизводствено действие, не е основание за преодоляване на въведената
процесуална преклузия, доколкото в случая не се касае за нововъзникнал факт.
Но, дори и при възприемане в обратен смисъл, а
именно – за допустимост на възражението за изтекла погасителна давност, то
същото е неоснователно, тъй като видно от данните по делото, най-ранното непогасено
вземане е възникнало с дата 13.09.2012 г. (съгласно
представения по делото двустранно подписан от страните приемо-предавателен
протокол), или 10.10.2012г. (датата
на отразена в процесното споразумение фактура №4). С оглед характера на
претенцията относима за давността е общата разпоредба, визирана в текста на чл.
110 ЗЗД, която към датата на подаване на Заявлението по реда на чл. 417 ГПК (26.01.2017г.)
не е изтекла. Както бе посочено в изложението по-горе искът по чл.422, ал.1 от ГПК е специален и се счита предявен от момента на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като към този момент се считат настъпили, както
материално правните, така и процесуално правните последици от предявяването му,
Т.е. - процесът се смята висящ от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С предявяване
на иск, давността се прекъсва (чл.116 ЗЗД), като такава не тече докато трае съдебният процес относно вземането
(чл.115 ЗЗД):
С оглед така направените фактически и правни извод
настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът по делото
доказа вземането си за сумата от 600 000
(шестотин хиляди) лева, представляващи част от цялата дължима сума 2 769
765,87 (два милиона седемстотин шестдесет и девет хиляди седемстотин шестдесет
и пет лева и осемдесет и седем стотинки) лв. по Споразумение с нотариална
заверка на подписите по Договор № Д¾53¾269/02.08.2012 г. с
удостоверяване на подписите per. №
3147/06.11.2014 г., извършено от нотариус П.П., per. № 533, с район на действие Софийски
районен съд, като същевременно, в резултат на
процесуалното поведение, възприето от ответната страна,
преклудирани за процеса остават въведените възражения за нищожност на Договор № Д¾53¾269/02.08.2012
г., фактическо неизпъление и/или
неприемане на възложеното, погасяване по давност. При липса на други доказателства,
опровергаващи дължимостта на процесните суми, Съдът, че намира предявеният иск
е основателен, поради което същият следва да се уважи изцяло.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно разпоредбата
на чл.78 от ГПК, всяка от страните в процеса има право на направените от нея
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Искане за присъждане
на разноски е направено своевременно от ищцовата страна. В конкретното производство ищецът пертендира
разноски в общ разноски на 21 900 лв., от които: 1.) държавна такса – 12 000
лв.; 2.) депозит вещо лице – 400 лв.; 3.) възнаграждение за процесуално
представителство и защита в размер на 9 500лв, срещу което не е постъпило
възражение за прекомерност.; За основателността и размерът на разноските, по
делото са представени съответните документи и Списък, изготвени по реда на
чл.80 от ГПК.
Според
т.12 на ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид
гореизложеното и с оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца 1.) сторените от него разноски в
заповедното производство, възлизащи в
размер общо на 19 500лв. и от които: държавна такса по заявлението 12 000
лв и 7 500 лв., адвокатско
възнаграждение, 2.) както и на осн.
чл.78 ал.1 ГПК, направените от него разноски за настоящото исковото
производство общ разноски на 21 900 лв.,
от които: държавна такса – 12 000 лв.;
депозит вещо лице – 400лв.; възнаграждение за процесуално представителство и
защита в размер на 9 500лв.;
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, ал.1 ГПК, по иска, предявен от „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, к.к. „********, представлявано от управителя Н.М.Е. против „Н.С.”
ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на книжа - град
София, бул. „Ц.Б.ПГ № *******, представлявано от С.Д.- Изпълнителен директор,
че „Н.С.” ЕАД, ЕИК ******** дължи на „П.“ ЕООД, ЕИК
********, сумата от 600 000 (шестотин
хиляди) лева, представляващи част от цялата дължима сума 2 769 765,87
(два милиона седемстотин шестдесет и девет хиляди седемстотин шестдесет и пет
лева и осемдесет и седем стотинки) лв. по Споразумение с нотариална заверка на
подписите по Договор № Д¾53¾269/02.08.2012
г. с удостоверяване на подписите per. №
3147/06.11.2014 г., извършено от нотариус П.П., per. №
533, с район на действие Софийски районен съд, както и разноските, направени в заповедното производство в общ размер
на 19 500 (деветнадесет хиляди и петстотин) лева.,
присъдени на „П.“ ЕООД, ЕИК ******** със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на СРС, 140 св. по
ч.гр.д. № 5126/2017 г.
ОСЪЖДА „Н.С.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, с адрес за връчване на
книжа - град София, бул. „Ц.Б.ПГ № *******, представлявано от С.Д.-
Изпълнителен директор
да
заплати
на „П.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, к.к. „********, представлявано от управителя Н.М.Е. сумата от 21 900 (двадесет и една
хиляди и деветстотин)
лева – разноски пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: