Определение по дело №824/2021 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, …05.2021г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито заседание, в състав:   

               

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                    МИРОСЛАВ С.                                             

като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 824 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:          

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл. 32а ПВп.

         Образувано е по частна жалба на А.С.М. срещу определение от 17.11.2020г. на съдия по вписвания при РС – гр. София, с което на основание чл. 32, ал. 1 ПВп, чл. 22 ПВп вр.чл. 172, ал.1, изр. 1 от ЗЗД  е отказано заличаване на ипотека по заявление за вписване вх. № 67101.

          Жалбоподателката поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че не са налице предпоставките на общата норма на чл. 3 ПВп за представяне на молбата за вписване в нотариално заверен препис, тъй като специалната разпоредба на чл. 22 ПВп няма такова изискване. Сочи, че не е налице и второто посочено основание за постановяване на обжалвания отказ – липса на доказателства за подновяване на ипотеката чрез представяне на съответно удостоверение от СВП. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови исканото заличаване на вписване на договорна ипотека.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

         Производството по делото е образувано по молба за заличаване на договорна ипотека, впписана под акт № 28, том 4/2010г., с ипотекарен кредитор Прокредит банк от частната жалбоподателка А.С.М., в качеството й на ипотекарен длъжник, на основание чл. 172 ЗЗД вр. чл. 22 ПВп.

            С обжалваното определение от 17.11.2020г.  на съдия по вписвания при СРС е отказано вписване на исканото заличаване, по съображения, че молителката не е представила молба по чл. 22 ПВп с нотариално заверен подпис. Изложил е съображения, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 3 ПВп, при липса на специална разпоредба относно формата на молбата по чл. 22 ПВп, а отделно нотариалната форма е изискуема, с оглед установяване самоличността на молителя и преценка на правния му интерес да иска заличаване.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 22 ПВп вр. чл. 172 ЗЗД, когато са изминали 10 години от датата на вписването, заличаването на ипотеката става по молба на заинтересования, без други доказателства.

В случая молителката, в качеството й на ипотекарен длъжник, е заинтересована от исканото вписване, като липсва изискване в ПВп за нотариална заверка на подписа на молбата като форма за редовност. Подобно тълкуване не съответства на нормата на чл. 3 ПВп, на която се е позовал съдията по вписванията, тъй като същата касае вписване на актове с нотариална заверка на подписи, но не и сезиране на Агенцията по вписване като орган, извършващ съответната дейност. Не могат да бъдат споделени и съображенията в атакувания акт за нуждата от нотариална заверка като начин за проверка на самоличността на лицето, което сезира АВп, каквото изискване липсва в закона. По арг. на по-силното основание, липсва такова изискване и при сезиране на съда с искови молби да удостоверява вярната самоличност на сезиралите го лица. Ето защо първото сочено основание за постановения отказ не е налице.

По въпроса следва ли заинтересованато лице, което иска заличаване на ипотека, да представи доказателства пред съдията по вписвания за липса на подновяване за периода от изтичане на десестгодишния срок до датата на подаване на заявлението или съдията по вписвания служебно извършва такава проверка, е налице практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – Определение № 82/14.05.2018г. по гр.д. № 1503/2018г. на ВКС, І ГО, определение № 95/02.02.2018г. по т.д. № 3006/2017г. на ВКС, ІІ ТО. В цитираните актове е прието, че фактическият състав на нормата на чл. 22 ПВп предвижда единствено изтичане на предвидения срок, в който не е извършено подновяване на вписването, а не осъществяването на друг факт, който следва да се удостовери от молителя. Прието е също в цитираната практика, че по арг. от чл. 569, т. 5 ГПК, вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закона, са включени в главата на нотариални удостоверявания и по отношение на тях са приложими разпоредбите, касаещи нотариалните удостоверявания, поради което на основание чл. 533 вр. чл. 530 ГПК, съдията по вписвания следва служебно да извърши проверка дали срокът е изтекъл, респ. дали са налице условията за издаване на искания акт, за което може по своя инициатива да събира доказателства.

С оглед изложеното, след служебно извършена справка в имотния регистър на АВп, настоящият съдебен състав констатира, че след вписването на процесната договорна ипотека на 02.03.2010г. - № 6971 от вх.рег., персонална партида 228037, акт том 4, акт № 28, с кредитор Прокредит банк и ипотекарен длъжник А. С.М., няма следващи отбелязвания за подновяване на вписването. Налице е изминал изискуемият 10 годишен срок, поради което са налице предпоставките на чл. 22 ПВп вр. чл. 172, ал. 1 ЗЗД за исканото заличаване.

По изложените съображения, обжалваното определение  следва да бъде отменено, като вместо него постановено друго, с което да се разпореди извършване на исканото действие и делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител за извършването му.

Така мотивиран,  Софийски градски

                          

                              О П Р Е Д Е Л И:

                                             

                 ОТМЕНЯ, по жалба на А.С.М., определение от 17.11.2020г. на съдия по вписвания при РС – гр. София, с което на основание чл. 32, ал. 1 ПВп, чл. 22 ПВп вр.чл. 172, ал.1, изр. 1 от ЗЗД  е отказано заличаване на ипотека по молба вх. № 67101 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                 ДА СЕ ИЗВЪРШИ поисканото с молба вх. № 67101/17.11.2020г. заличаване на договорна ипотека, вписана като акт № 28, том 4, № от дв.вх.рег. 6856/02.03.2010г. с ипотекарен кредитор Прокредит Банк, ЕИК ******** и ипотекарен длъжник А.С.М., ЕГН **********.

  ВРЪЩА делото на съдия по вписвания при РС – гр. София за процедиране съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.