Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260002
гр. Перник, 28.06.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЕРНИК, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ВЕЛКОВА
и секретар Розалия Зафирова, като разгледа докладваното
от председателя Велкова гражданско дело
№ 32 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, (с предишно наименование „Българска пощенска
банка“ АД), представлявано
от М.В. - прокурист и П.Н. Д. - изпълнителен
директор, чрез пълномощник, срещу
„А.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Е., А.Д.Е., ЕГН **********, Л.С.Е., ЕГН **********,
и В.А.Д., ЕГН **********. Ищецът твърди, че по силата на договор за банков кредит,
продукт „бизнес помещения” № ***, сключен между „Българска Пощенска Банка” АД, ЕИК *********, от
една страна и от друга страна „А.“ ЕООД,
ЕИК *********, банката е предоставила на Кредитополучателите кредит в размер на
65 000,00 лева за рефинансиране на текущ инвестиционен кредит в Уникредит
Булбанк АД. Крайният срок за погасяване на кредита
съгласно чл. 1 от договора е бил 120 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка, която съгласно чл. 1, приложение № 1 към договор за банков кредит,
продукт „бизнес помещения” № *** е 26.10.2007 г.
Според ищеца, видно от приложеното към настоящата
искова молба банково бордеро № ***и банково бордеро № ***, по банковата сметка на „А.“ ЕООД „Юробанк И Еф Джи България” АД е превело сумата в размер на 65 000,00
лева. С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя банката
е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит. Съгласно т. 11 от АНЕКС № 2 и т. 9 от АНЕКС № 5 към договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, № *** А.Д.Е., ЕГН **********, Л.С.Е.,
ЕГН **********, и В.А.Д., ЕГН **********, са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „А.“ ЕООД, ЕИК
*********, за задълженията му относно погасяване на кредита.
За обезпечение на отпуснатия кредит
кредитополучателят „А.“ ЕООД е учредил в полза на „Българска Пощенска
Банка” АД договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт за договорна
ипотека на недвижим имот , № ***, том ***, peг. №***, дело № 602 от 2007 г. на нотариус Н. З., peг. № ***, с район на
действие Районен съд - гр. Перник. Поради
неиздьлжаване на погасителна вноска с падеж 21.12.2013 г. на основание т. 6,подт. А) от Анекс 5 във вр. с чл. 25, подт. Г) и
чл. 26, подт. В) и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД банката е обявило цялото задължение
за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора с
Нотариална покана 04.01.2016 г. с
Рег. № ***, Том *** № ***, ведно с
уведомление за връчване на нотариус В.Я., Рег.
№*** в регистъра на НК, връчена на 19.01.2016 г., с Писмо-уведомление с изх. № Р2917/20.11.2015 г., с Писмо-
уведомление с изх. № Г2914/20.11.2015 г., получено на
23.11.2015 г., с Писмо- уведомление с изх. № Г2915/20.11.2015
г., получено на 23.11.2015 г., с
Писмо- уведомление с изх. № Е2916/20.11.2015 г., получено на
23.11.2015 г.
Поради
неизплатеното от Кредитополучателя задължение, произтичащо от договор за банков
кредит, продукт „бизнес помещения” № ***,
което е в размер, както следва: главница
в размер на 54 953,54 лв.; договорна
лихва за редовен кредит в размер на 16 557,16 лв.; мораторна лихва в размер на
50 793,28 лв.; такси в размер на 40,00 лв., застраховки
в размер на 548,70 лв., към датата на подаване на настоящата искова
молба в полза на ищеца се твърди, че
съществува изискуемо и неудовлетворено притезание, което обуславя и правния
интерес от предявяване на настоящия частичен иск.
Ищецът
„ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД),
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците „А.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Е., А.Д.Е.,
ЕГН **********, Л.С.Е., ЕГН **********, и В.А.Д., ЕГН **********, да му заплатят солидарно частично дължимите се от тях суми, произтичащи от
договор за банков кредит, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, № *** в размер както
следва:
- 43 310,75 лв., представляваща непогасена главница
по договор за банков кредит за период 21.05.2015 г. до 14.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- 370,38 лв., представляваща
договорна лихва за редовен кредит за период 21.05.2017 г. до 14.05.2020 г.;
- 9 629,20 лв., представляваща мораторна лихва за период
21.08.2019 г. до 14.05.2020 г. Претендира и разноски.
Ответниците „А.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от А.Д.Е., А.Д.Е.,
ЕГН **********, Л.С.Е., ЕГН **********, и В.А.Д., ЕГН **********, депозират в срок
отговор на искова молба, с който изцяло
оспорват исковете, както
по основание, така и по размер, тъй като считат същите
за неоснователни, недоказани и
недопустими и като такива молят
съда да бъдат отхвърлени
изцяло. Според ответниците, ищецът не
е имал основание да обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като не е
бил настъпил фактическият състав за това, поради което не
са били изпадали в забава при заплащане на месечните анюитетни вноски. Не
само, че не били изпадали в забава, а точно обратното - заплащали са
много над първоначално договореното. Налице
е и значително неравновесие между правата и
задълженията на страните. Това личало най-ясно в крайния резултат след
вдигането на лихвения процент.
Извън горното, ответниците
сочат, че физическите лица по договора попадат в приложното поле на Закона за
защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. В този смисъл считат, че са налице
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗПр.
Оспорват,
че са били и налице условия за вдигане на базовия лихвен процент на банката.
Тъй като не са подписвали и не са се
съгласявали с Общи условия на банката, към
нито един момент не са били наясно с методиката на изчисляване на
БЛПМФ. Всички външни индекси след подписване на договора драстично паднали,
поради което и лихвата следвало да бъде намалена. Считат, че освен това неправомерно
вдигане на вноската, банката не била изпълнила и собствената си методология за
изчисляване на БЛПМФ. Нямало основание за покачване на лихвата, но имало и
такова за нейното намаляване. По този начин банката не е
спазвала собствената си методика, макар и неясно формулирана. Липсвала
ежемесечна актуализация и своевременно коригиране на базовия лихвен процент с
оглед на намалените стойности на всички външни индекси. Твърдят,
че банката не е спазвала това си задължение и не е
променяла адекватно лихвата, с което е нарушила
договорните им отношения, без да има реално основание за това. С едностранното вдигане на вноската, банката е
прехвърлила изцяло риска върху кредитополучателите, които
са били принудени да носят последствията както от собствената си финансова
криза, така и тази на банките. Прехвърлянето на риска върху тях като
кредитополучател и солидарни длъжници посредством подписването на процесния
договор пряко противоречало на чл. 2, ал. (1) от Закона за кредитните
институции, който със съответните промени е в сила през цялото време на
процесния договор. Според чл. 2, ал. 1 от този закон „Банка (кредитна
институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове
или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за
своя сметка и на собствен риск.” По този начин се нарушавал
и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, според който
нищожни били договори или клаузи от договори, които противоречат на закона или
го заобикалят.
Ответниците
твърдят, че представените анекси са
нищожни, тъй като: Видно от съдържанието на представения анекс № 5 никъде не се
сочело какъв е размера на дълга след извършеното служебно преоформяне от страна
на банката. В анекс № 5 било посочено единствено „дълга“ и „кредитното задължение“,
но никъде не е посочен какъв е неговият размер
и по какъв начин е формиран. Липсвало остойностяване на посочените компоненти
от евентуално задължение с цел установяване на задължението по което встъпват в
дълг ответниците по настоящето дело - Л.С.Е. и В.А.Д.. Нещо повече, извършеното
служебно преоформяне не посочвало върху каква главница се натрупва и
капитализират ли се суми, в това число за главница и лихва. Считат, че е
недопустимо капитализирането на просрочени задължения към редовна главница и
новото олихвяване на новосформирания дълг, тъй като на практика се получава
начисляване на лихва върху лихва, т.нар. анатоцизъм. Същият е
забранен в договорните правоотношения, в които има участие на физически лица съгласно
Закона за задълженията и договорите. Твърдят, че няма
получено волеизявление за обявената предсрочна изискуемост. Недопустимо било
банката - ищец да претендира договорни лихви след датата на предсрочна
изискуемост. Видно от петитума на исковата молба, банката - ищец претендирала
договорна лихва за периода от 21.07.2017 год. до 14.05.2020 г.,
а липсата на посочена дата на предсрочна изискуемост не позволява да бъде
изследван въпросът за датата до която е допустимо начисляването на договорна
лихва.
Правят възражение
за изтекла погасителна давност, тъй като в случай, че се твърди предсрочна
изискуемост след приложените покани, то задължението било погасено.
С допълнителна искова
молба ищецът твърди, че освен по силата на договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения” № *** между страните са сключени и пет броя допълнителни анекси. Първоначалният договор е бил предоговорен, тъй като длъжниците са били изпаднали в забава досежно
плащането на месечни вноски и по изрично тяхно искане, след депозирана от тях
молба, са били осъществени и
предоговарянията по банковата сделка. Тъй като се касаело за абсолютна
търговска сделка, с оглед предоставянето на договорените суми с цел финансиране
на търговска дейност „анатоцизмът“ се допускал съгласно нормите на търговския
закон.
Възраженията за нищожност на клаузи по
сключения договор поради противоречие със Закона за защита на потребителите не
следвало да се разглеждат тъй като спорът по отношение на тях бил решен с
влезли в законна сила съдебни актове, посочени от ответниците.
Ищецът излага, че относно релевираните възражения за
настъпила предсрочна изискуемост от страна на ищеца са били изпратени: писма уведомления
, нотариални покани с рег. № *** том. ***, № *** на нотариус В.Ш. с рег. № *** от НК, връчени чрез залепване по реда на
чл. 47 от ГПК, а ако не се приемело, че ответниците са били уведомени, то с получването
на препис от ИМ и приложенията към него, които включвали и посочените писма, следва да се счита, че са се уведомили.
Ответниците „А.“ ЕООД,
представлявано от А.Д.Е., А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д. са депозирали допълнителен отговор, с който твърдят че
претендираните с исковата молба капитализирани просрочия представляват реално
усвояване на главница. Твърдят, че извън посочената главница по първоначалния договор не са усвоявани никакви други суми.
Процесният договор е бил сключен
17.10.2007 година, поради което позоваването на Наредба № 9 от 03.04.2008 година за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за
кредитен риск на БНБ била неприложима в посочената редакция. Считат, че са неоснователни възраженията, касаещи приложението на Закона за
защита на потребителите и Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като участници в
кредитното правоотношение са
и физически лица, спрямо които се прилагат нормите им.
Поддържат възраженията си, касаещи редовното обявяване на
предсрочна изискуемост, както и възражението си за изтекла
погасителна давност, по което нямало
никакво становище от страна на банката - ищец. С
оглед на изложеното молят да се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца,
като неоснователна и недоказана.
Претендират и
направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирана страна,
имаща правен интерес. Касае е се за търговски спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни субекти, който е подведомствен на Пернишкия окръжен
съд. Следователно исковата молба е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Видно от
приложените писмени доказателства с исковата молба, допълнителната искова
молба, отговора и отговора по допълнителната искова молба се установява, че по силата на договор за банков
кредит, продукт „Бизнес помещения”
№ ***, сключен
между „Българска Пощенска Банка” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “Цар Освободител” № 14, ЕИК *********, представлявано от
търговските пълномощници А.Й.А. и З. И. Г.-А., упълномощени от законните
представители на банката с пълномощно peг. № 4626 от 08.06.2004г. на нотариус Д.Т.
peг. № ***, от една страна, и от друга страна - „А.“ ЕООД,
ЕИК *********, банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 65 000,00 лв. за рефинансиране на текущ инвестиционен кредит в Уникредит Булбанк АД. Крайният срок за погасяване на
кредита съгласно чл. 1 от договора е бил 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка, която
съгласно чл. 1, приложение № 1 към договора е 26.10.2007 г. Видно от приложеното към
настоящата искова молба банково бордеро № ***и банково бордеро № *** по банковата сметка на „А.“
ЕООД „Юробанк И Еф Джи България” АД е превела сумата в
размер на 65 000,00 лв. С
предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя съдът приема, че банката е изпълнила изцяло
задължението си по сключения договор за кредит.
Съгласно т. 11 от АНЕКС № 2 и т. 9 от АНЕКС № 5 към договор за
банков кредит, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ”, № *** А.Д.Е., Л.С.Е. и В.А.Д. са се задължили да отговарят
солидарно с кредитополучателя „А.“ ЕООД, ЕИК *********, за задълженията му
относно погасяване на кредита. А.Д.Е. е управител и едноличен
собственик на капитала на „А.“ ЕООД, а Л.С.Е. и В.А.Д. са съответно съпруга и
дъщеря на А.Д.Е..
За обезпечение на
отпуснатия кредит кредитополучателят „А.“ ЕООД е учредил в полза на
„Българска Пощенска Банка” АД договорна ипотека върху недвижим имот с
нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот , № ***, том ***, peг. №***, дело № 602 от 2007г. на нотариус Н.З., peг. № ***, с район на действие Районен съд
- гр. Перник.
Поради неиздьлжаване на погасителна вноска с падеж 21.12.2013 г. на основание т. 6, подт.
А) от Анекс 5 във вр. с чл. 25, подт. Г) и чл. 26, подт. В) и чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД е обявила цялото
задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора
с Нотариална покана 04.01.2016 г. с
Рег.№***, Том *** №***, ведно
с уведомление за връчване на нотариус В.Я., Рег.
№ *** в регистъра на
НК, връчена на 19.01.2016 г., с
Писмо-уведомление с изх. № Р2917/20.11.2015 г., с Писмо-
уведомление с изх. № Г2914/20.11.2015 г., получено на
23.11.2015 г., с Писмо- уведомление с изх. № Г2915/20.11.2015
г., получено на 23.11.2015 г., с
Писмо- уведомление с изх. № Е2916/20.11.2015 г., получено на
23.11.2015 г.
По делото е изготвено заключение по допусната съдебно счетоводна
експертиза и допълнителна такава. Видно от заключението на вещото лице кредит в размер на 65
000,00 лв. е усвоен по разплащателна сметка на кредитополучателя „А.“ ЕООД
по дати както следва: на 29.10.2007 г. - усвоена сума в размер на 59 862,40 лева, която
сума е преведена за погасяване на кредит в „Уникредит Булбанк“ АД и на 18.01.2008 г. усвоена сума в
размер на 5 137,60 лв. Общо платените суми са в размер на 58 783,53 лв. по Договор за банков
кредит, продукт „БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ", № ***, Анекс 1 от 17.01.2008 г., Анекс 2 от
17.03.2011 г., Анекс 3 от 20.10.2011 г., Анекс 4 от 19.05.2012 г. и Анекс 5 от 24.06.2013 г. към Договор за банков
кредит, с конто са платени следните задължения: платена главница в размер на 16 479,95 лв., платена договорна лихва
в общ размер на 40 906,44 лв. за периода от 29.10.2007 г./ усвоен кредит/ до
21.01.2014 г., платена мораторна лихва по просрочена главница в общ размер
на 59,18 лв. за
периода от 29.10.2007 г./ усвоен кредит/ до 24.06.2013 г., платени такси в общ
размер на 917,20 лв. /админ. на просрочен кредит 500,00 лева и нот. такси за вписване ипотека 417,20 лв./, платени имуществени
застраховки в общ размер на 420,76 лв. установено е, че действително последното плащане е извършено
на 24.03.2014 г., като е заплатена вноска с падеж
21.01.2014 г.
Кредитът
не е погасяван редовно от 17.03.2011 г., а е в забава от 21.07.2013 г., с последно плащане на
24.03.2014 г. (посоччно по – горе).
Неизплатеното
задължение на кредитополучателите за главница за период от 21.05.2015 г. до 14.05.2020 г. е в размер на 43 310,75 лв. Неизплатеното
задължение за договорните лихви за редовен кредит за период от 21.05.2017 г. до 14.05.2020 г. е в размер на
370,38 лв. Неизплатеното
задължение за мораторната лихва за период от 05.08.2019 г. до 14.05.2020 г. е в размер на 9723,72 лева, при лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
плюс наказателна надбавка за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Месечното
олихвяване според процесния договор при лихвата уговорена в чл. 4, гл. 2 от 8,3
% увеличен с 0,25 пункта за периода от сключването му на 17.10.2007 г. до
21.11.2013 г. - датата на последното плащане по кредита вноска с падеж 21.11.2013 г. би било в размер на
25 875,07 лв. Месечното олихвяване според процесния договор при лихвата
уговорена в чл. 4, гл. 2 от 8,3 % увеличен с 0,25 пункта за периода от
сключването му на 17.10.2007 г. до 13.05.2020 г., датата на подаване
на исковата молба би било в размер на 31 667,88 лв.
Вещото
лице е установило, че е увеличавана едностранно лихвата от страна на банката - ищец
за периода от сключване на договора 17.10.2007 год. по периоди както следва: за периода от
26.10.2007 г. до 21.04.2008 г. е прилаган лихвен процент 8,55%; за периода от
22.04.2008 г. до 19.05.2008 г. е прилаган лихвен процент 9,25%; за периода от
20.05.2008 г. до 19.08.2008 г. е прилаган лихвен процент 9,75%; за периода от
20.08.2008 г. до 19.10.2008 г. е прилаган лихвен процент 10,25%; за периода от
20.10.2008 г. до 20.11.2008 г. е прилаган лихвен процент 11,25%; за периода от 21.11.2008 г. до 14.06.2023 г. е прилаган лихвен
процент 12,75%.
При така установената фактическа обстановка
Пернишкият окръжен съд приема за установено от правна страна следното :
Регламентацията на
договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните
институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 от ТЗ с този
договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен
договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на
уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 от ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
За доказване
изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита, е
достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя
съгласно съответните записвания в електронната система на банката. Именно със
заверяване на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната
следва да се счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В действащата
към момента нормативна уредба, вкл. и в Закона за платежните
услуги и платежните системи /ЗПУПС/, липсва изискване за предоставяне, от
страна на банката, на нарочен писмен документ /разписка/, доказващ
осъществяването на банковата операция, съответно изпълнението на поетото с
договора задължение на банката.
В случая
банката е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит.
Ответното
дружество „А.“ ЕООД е изпаднало в забава
при неиздьлжаване на погасителна вноска с падеж 21.07.2013 г.
И от този момент за банката е възнакнало правото да обяви цялото
задължение за предсрочно изискуемо, каквото и е направила след
продължаване на забавата и последно плащане на 24.03.2014 г.
Уведомленията, изпратени до длъжниците са редовно връчени, видно от приложени
към делото писмени доказателства.
Съдът,
след като съобрази събраните доказателства по делото и изложените съображения
от страните намира предявените искове за основателни.
Налице е
неизпълнение на сключения договор за кредит от страна на „А.“ ЕООД и същото следва да
понесе отговорността за това, като заплати дължимите по договора суми. От ответното дружество
са наведени възражения за наличие на анатоцизъм при сключените допълнителни
споразумения, както между първоначалните страни, така и в отношенията с новите
съдлъжници, които категорично се установи, че са част от семейството на
управителя на „А.“ ЕООД. Анатоцизъм е допустим само в
изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл.
294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговците. Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви,
върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см.
на чл.
10, ал. 3 ЗЗД, но същият е
допустим при уговорка между търговци, каквито в случая са и двете страни по договора
за кредит - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и „А.“ ЕООД.
Ответниците
А.Д.Е., Л.С.Е., и В.А.Д.,
развиват съображения, че при сключване на договора са действали като физически лица – потребители. Тези техни доводи обаче не могат да се
възприемат, доколкото договорът за заем е сключен от търговец,
а именно „А.“ ЕООД, а целта на заема е рефинансиране на текущ
инвестиционен кредит в друга банка. Физическите лица не са договаряли
условията на кредита, а са станали съдлъжници на вече сключен договор.
Съгласно постоянната
практика на ВКС физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или
обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има
качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, в това число и да прави възражения за анатоцизъм, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. С оглед установяване
на качеството „потребител" съдът следва да извърши конкретна преценка
съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото. В случая от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът А.Д.Е. е имал качеството на
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството кредитополучател. Установява се, че и задължаването от страна на
физическите лица Л.С.Е. и В.А.Д. е извършено за цели, свързани с търговската
дейност на „семейната“ им фирма. С оглед на очертаната дължима грижа, което е по-голяма от тази на
потребителя, търговецът може да разбере обхвата на поетото задължение и
икономическите последици от сключването на договор, съдържащ клауза за промяна
на възнаградителната лихва едностранно от банката по нейна преценка, като
спрямо търговеца тази клауза е ясна и разбираема, поради което не накърнява
добрите нрави.
Не без значение е и
вида на отпуснатия кредит, общите условия към който разясняват, че се касае за договор за заем на търговци.
По така изложените съображения съдът приема, че страните са обвързани от
договор за кредит, който кредитополучателят е сключил с оглед търговското си
качество. Това пък от своя страна изключва приложението на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
доколкото нито една от страните по процесното правоотношение няма качеството
„потребител“ по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно трябва да
се възприеме вариантът от заключението на вещото лице В.В., по приета съдебно –
счетоводна експертиза, съгласно което дължимите суми от кредитополучателите са
следните за периодите за които са претендирани, а именно: сума в размер на
43 310,75 лв. - главница за периода 21.05.2015 г. до 14.05.2020 г., сума в
размер на 370,38 лв. – договорни лихви за редовен кредит за период от
21.05.2017 г. до 14.05.2020 г. и сума в размер на 9 723,72 лв. – мораторна
лихва за период от 21.05.2017 г. до 14.05.2020 г.
Именно
тези суми за главница и договорна лихва следва да бъдат присъдени на ищеца, а
за мораторна лихва – претендирания размер от 9 629,20 лв., тъй като същият се явява в по – нисък размер от заключението на вещото
лице, като ответниците следва да бъдат осъдени да му ги заплатят солидарно, тъй
като за тези размери искът се явява основателен и доказан. Върху главницата 43 310,75
лв., следва да се присъди и лихва за забава, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 19.05.2020 г. до окончателното изплащане. Неоснователно е
възражението за настъпила погасителна давност върху тези суми, доколкото същите
са претендирани съответно за 5- и 3- годишен период.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
солидарно на ищеца сумата 4 483,29 лв.
представляваща направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд за
депозити за вещо лице, държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Не са налице предпоставки за намаляване на
претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско
шосе“ № 51, представлявано от А.Д.Е., А.Д.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, по Договор за потребителски кредит № *** от ***,
Допълнително споразумение от 03. 12. 2009 г., Допълнително споразумение от 26.11.2010
г., Допълнително споразумение от 30.11.2010 г. и Допълнително споразумение от
20.10.2015 г., сума в размер на 43 310,75 лв., представляваща непогасена главница
по договор за банков кредит за периода от 21.05.2015 г. до 14.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 370,38 лв., представляваща договорна лихва за редовен кредит
за периода
от 21.05.2017 г. до 14.05.2020 г.; сума в размер на 9 629,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2019 г. до 14.05.2020 г.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Софийско
шосе“ № 51, представлявано от А.Д.Е., А.Д.Е.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Л.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, и В.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, сума в рамер на 4 483,29 лв.
представляваща направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2 - седмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ при Окръжен съд -
Перник :