Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 431
22.07.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №59 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Т.Б.К. ***, против Отказ Рег.№1970з-1409/22.12.2020 г. на Началника на Районно управление – Хасково при ОДМВР Хасково.
Жалбоподателката намира обжалвания отказ да ѝ бъде подновено разрешението за носене на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси като физическо лице, за незаконосъобразен. Твърди, че мотивите, които изложила в заявлението си, незаконно били приети от издателя на отказа за необосноваващи по несъмнен начин необходимостта от притежаване на късоцевно оръжие за самоотбрана. Излага доводи, че издаването на първоначалното ѝ разрешение за носена на такова оръжие, както и по-късно подновяването на същото в годините 2011 г., 2016 г., било свързано точно със същите мотиви. Обстоятелствата, които мотивирали жалбоподателката да отправи такова искане до Началника на РУ – Хасково, били свързани с установения ѝ начин на живот, и по-точно на обитание на конкретен застроен имот. Същият представлявал вила, находяща се в с.С., обл.Хасково. Вилата била изградена в края на населеното място, значително отдалечена от другите постройки в селото и около нея нямало други сгради и други обитатели. Обективната опасност, която тези условия пораждали, издателят на отказа приемал за хипотетични, а те били безспорни, и незаконосъобразно оценени като недостатъчни. Жалбоподателката сочи, че в действителност неколкократно през 2019 г. и 2020 г. имало набези в имота ѝ, потрошаване на оградата, на елементи от сградната постройка, което обаче за щастие се случило в нейно отсъствие. Моли да бъде прието, че посочените причини представляват основателни такива за нуждата от притежание на оръжие за самоотбрана по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, и като приел противното, издателят на отказа нарушил материалния закон. Освен това не били настъпили никакви изменения в условията и обстоятелствата, при които в предходни периоди заявленията на оспорващата за подновяване на разрешението за носене на късоцевно оръжие и боеприпаси за самоотбрана били уважавани. Обстоятелството, че един и същи орган, при преценка основателността на едно и също искане, породено от едни и същи фактически обстоятелства, се произнасял различно от предходните си решения, също било индикация за незаконосъобразността на акта му. Претендира се обжалваният отказ да бъде отменен, и съдът да постанови уважаване на подаденото заявление с вх.№197000-15290/27.12.2020 г.
Ответникът, Началник на Районно управление (РУ) – Хасково при ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Разрешение №20160169751 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, издадено на 05.01.2016 г. от РУ Хасково – ОДМВР Хасково, валидно до 04.01.2021 г., с което се разрешава на Т.Б.К. с адрес ***, да съхранява, носи и употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях – съгласно Приложението към Разрешението: оръжие тип 2 – за самоотбрана; вид В – късоцевно огнестрелно оръжие; марка/модел Арминиус/HW калибър 22LR номер 1650145.
Със Заявление до Началника на РУ – Хасково, заведено под вх.№197000-15290/27.11.2020 г., Т.Б.К. ***, е поискала да ѝ бъде подновено Разрешение №20160169751. Посочила е, че оръжието ѝ е необходимо за самоотбрана, че вилата ѝ в с.С., Хасковско, се намира на края на селото и в съседство няма постоянно обитавани къщи.
Към заявлението са приложени изброени под опис документи, включително Декларация от 24.11.2020 г. относно съхраняването на оръжието; Разписка за внесена такса; Карта за предварителен медицински преглед, амб.№673/14.07.2020 г. – че в момента няма данни за психично заболяване и Медицинско удостоверение на „Център за психично здраве – Хасково“ ЕООД гр.Х. от 14.07.2020 г., че не се води на отчет. Представено е и Удостоверение от НСС ПРБ, че към 30.11.2020 г. срещу Т.Б.К. няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства.
Във връзка с постъпилото Заявление за подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие, от Мл.ПИ в служба „КОС“ – РУ Хасково е изготвена Докладна записка Рег.№1970р-42429/27.11.2020 г., с която се докладва на Началника на РУ – Хасково необходимостта от извършване на конкретни проверки от полицейски инспектор от група „ТП“, обслужващ района и от оперативните работници при сектор „КП“.
Такива проверки са извършени и от инсп.М. Ч. е изготвена Докладна записка Рег.№1970р-43816/10.12.2020 г., в която се удостоверява, че е извършена проверка в информационните масиви на МВР, от която се установило, че към настоящия момент срещу Т.Б.К. няма заведени ДП за престъпления от общ характер, същата не е осъждана, не е била регистрирана като извършител на престъпни деяния, за нея няма данни за противообществени прояви и злоупотреби с наркотични и упойващи вещества, през последните три години не са ѝ налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.
Изготвена е и Докладна записка Рег.№1940р-43606/09.12.2020 г. от Мл.експ. П.Д, адресирана до Началника на РУ – Хасково, в която са изложени констатации, че Т.Б.К. е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, същата няма наложени мерки по ЗЗДН, както и няма данни да страда от психични заболявания или да злоупотребява с алкохол.
До Т.Б.К. е изпратено писмо Рег.№197000-15422/02.12.2020 г. от Началника на РУ – Хасково, с което я уведомява, че предстои да ѝ бъде отказано подновяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси по подаденото от нея заявление, на основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ – няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава носенето, съхранението и употребата на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, като ѝ се дава възможност в 3-дневен срок да изложи писмено възражения. Съгласно разписката под текста му, писмото е получено от адресата си на 07.12.2020 г.
От Началника на РУ – Хасково, на основание чл.83, ал.5, във връзка с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е постановен Отказ Рег.№1970з-1409/22.12.2020 г., с който се отказва подновяване срока на разрешението за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие №20160169751 на Т.Б.К.. Разпоредено е на основание чл.213а от ЗОБВВПИ в срок до 04.01.2021 г. същата да предаде в „КОС“ при РУ Хасково револвер марка „Арминиус“ кал.22RL с фабричен №….. и наличните боеприпаси за него, ведно с разрешението, като в същия срок може да прехвърли собствеността на оръжието на лица, имащи разрешение за производство, търговия или придобиване, указана е и възможността по чл.213а, ал.3 от ЗОБВВПИ и последиците по чл.213, ал.4 от същия закон.
В отказа е изложено, че посочените в подаденото от Т.Б.К. заявление мотиви не обосновават по несъмнен начин необходимостта от притежание на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Посочено е, че в процедурата по издаване на отказа, на основание чл.34, ал.3 от АПК, К. не е представила възражения, искания и/или доказателства, в нейна тежест е в подобна процедура да установи обстоятелства, които да обосноват наличие на необходимостта от носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси, а подобни факти не са доказани пред Началник РУ – Хасково. Мотивирано е, че посочените в заявлението твърдения не се възприемат като основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като такава опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие и местоживеене, към който извод сочи и липсата на представени конкретни данни за актове или действия на трети лица, които понастоящем застрашават личната безопасност и целостта на имуществото на заявителката, а мотивите ѝ навеждат на хипотетична и несигурна нужда от защита.
Съгласно разписката под текста му, отказът е връчен на адресата си срещу подпис на 04.01.2021 г. Жалбата срещу отказа е подадена на 15.01.2021 г.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването, при спазване на 14-дневния срок, установен в чл.149, ал.1 от АПК и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Обжалваният Отказ за подновяване на разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, придобито за граждански цели (самоотбрана) от физическо лице, е постановен от Началника на РУ – Хасково към ОДМВР Хасково, действащ в рамките на предоставената му от закона материална компетентност и при спазване териториалните предели на правомощията му. Съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, в приложимата му към датата на издаване на отказа редакция (доп.ДВ бр.100 от 24.11.2020 г.), Директорът на ГДНП на МВР, или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност, или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.
Оспореният отказ представлява валиден административен акт, издаден в писмена форма, подписан от издателя си и съдържащ всички изискуеми от чл.59, ал.2 от АПК реквизити. Същият е надлежно мотивиран, с посочване на фактическите и правните основания за издаването му, с което са спазени изискванията относно формата на административния акт. В жалбата липсват твърдения, и не се установява от съда при издаването на отказа да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяната му.
Съдът намира процесния отказ за постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства.
Безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е имала издадено Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 04.01.2021 г., и същата е подал заявление за подновяване на това разрешение на 27.11.2020 г., т.е. при спазване на предвидения в чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ срок. Съгласно последната разпоредба, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84, ал.2, лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено от: (т.1) документите по чл.79, 80, чл.81, ал.1, т.4 и ал.2, 3, 5 и 6 или чл.81а, и (т.2) удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие; (т.3.) документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл.6, ал.3, т.1, вписани в разрешителното.
В случая няма спор, че заявлението е било окомплектовано с изискуемите от закона документи. Представянето им от страна на заявителя обаче само по себе си не е основание за подновяване на разрешението. Съгласно нормата на чл.87, ал.3 от ЗОБВВПИ, разрешението по ал.1 се издава по реда на чл.83 същия закон, в ал.1 на който е предвидено при постъпване на документите да бъде извършена оценка на пълнотата и съответствието им с изискванията за издаване на разрешение.
Изискванията са формулирани в чл.58 от ЗОБВВПИ, в ал.1 на който е предвидено, че разрешения не се издават на лице, неотговарящо на посочени в т.1 до т.10 условия, като възприетата от административния орган хипотеза на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ (редакция ДВ бр.100 от 2020 г.) е лицето да няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
С визираната разпоредба на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ законодателят е обвързал компетентния административен орган при издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с наличието на две предпоставки. Първата е заявителят да има основателна причина за разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие, т.е. да е налице факт или обстоятелство, които да са достатъчно основателни. Втората необходима предпоставка е тази причина по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, т.е. посочената от заявителя причина трябва по сигурен и не оставящ съмнения начин да обосновава издаването на разрешение, респ. изтъкнатата от него причина за издаване на разрешението трябва да е подкрепена с убедителни доказателства.
Съгласно чл.76, ал.1 и ал.3 от ЗОБВВПИ – към която норма се препраща и с чл.83, ал.1 от закона за случаите на подновяване на издадено разрешение – за издаване на разрешенията за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси лицата подават заявление по образец до съответния компетентен орган, в което посочват основателна причина за издаване на разрешението. Цитираният текст възлага в тежест на заявителя ясното и точно обосноваване на тази причина.
Разгледаната нормативна уредба води на извода, че не само при първоначалното му издаване, но и при всяко подновяване на разрешение с изтекъл срок, следва да е налице основателна причина за това, като същата не се презумира с представяне на изброените документи.
В подаденото заявление жалбоподателката е посочила като причини, поради които иска подновяването на разрешение, необходимостта от самоотбрана, предвид това, че вилата ѝ в село С. се намира в края на селото и в съседство нямало постоянно обитавани къщи. След като писмено ѝ е било указано, че административният орган не счита тази причина за основателна и за обосноваваща по несъмнен начин заявената необходимост, жалбоподателката не е изложила други обстоятелства, конкретни твърдения или данни, които да бъдат предмет на преценка.
Въз основа на така изложените от заявителя причини, правилна в конкретния случай е преценката на Началника на РУ – Хасково за липса на такива, обосноваващи по безспорен и убедителен начин необходимост от самоотбрана и за липса на доказана основателна причина за подновяване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на жалбоподателката. Заявеното пред него обстоятелство, че вилата на същата се намира в края на селото и в съседство няма постоянно обитавани къщи, само по себе си не може да аргументира необходимост от самоотбрана. Тази необходимост обективно няма как да бъде породена от местоположението на един имот в края на населеното място, като противното би означавало на всички собственици на такива имоти да бъде разрешавано носенето на оръжие, което не е законодателната цел.
Правилно административният орган приел в акта си, че изтъкнатата от заявителя нужда от самозащита е хипотетична.
Съхранението, носенето и използването на късоцевно огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в частност лични, поради което в действащото законодателството е установен разрешителен режим, изискващ за всеки конкретен случай да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, като доказателствената тежест в производството по издаване на разрешение за огнестрелно оръжие е възложена на молителя.
Пред административния орган оспорващата не е посочила конкретни причини да се чувства застрашена, или конкретни обстоятелства, които да доведат до този извод, не е ангажирала и писмени доказателства в сочения смисъл. Твърденията, че неколкократно през 2019 г. и 2020 г. имало набези в имота на жалбоподателката, са изложени за пръв път в жалбата срещу оспорения отказ.
По искане на жалбоподателката по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля З. Т. М.. Същата дава показания, че познава отдавна жалбоподателката К., знае, че същата от около пет-шест години постоянно обитава вилата си в село С., че тази вила се намира към края на селото и във вилите наоколо нямало постоянно обитаващи. Свидетелката заявява, че от разговори с К. ѝ е известно, че в последните години, 2020 г., 2021 г., имало някакви набези в имота, оградата била разрушена, имало кражби на имущество и К. изпитвала притеснение и страх от тази ситуация.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото показанията на свидетелката възпроизвеждат обстоятелства, споделени от страната – жалбоподател, тези показания не са достатъчно достоверни да установят действителността на твърдените факти. Неконкретизираните „набези“ и кражби в имота няма данни да са заявявани от К. пред компетентни органи, в резултат на което и не се доказва дали и кога са били извършени. Свидетелските показания не доказват по несъмнен начин наличие на застрашаване живота, здравето, или имуществото на жалбоподателката, обосноваващо необходимост от самоотбрана.
Не се споделя от съда и възражението за незаконосъобразност на оспорения акт, мотивирано с довода, че при едни и същи фактически обстоятелства органът се произнасял различно. Както вече беше посочено, дори да има издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, то обстоятелствата за наличието на необходимост от самоотбрана следва да бъдат преценявани самостоятелно в производството по заявлението за продължаване на неговия срок, тъй като в противен случай разрешенията щяха да се издават като безсрочни. Какви са били съображенията, мотивирали органа да издаде Разрешение №20160169751 от 05.01.2016 г., по делото няма несъмнени данни. Безспорно е доказано обаче, че оспореният по делото индивидуален административен акт е издаден след изясняване на всички заявени факти и обстоятелства от значение за случая, като нито по административната преписка, нито в настоящото съдебно производство бе доказано наличие на реално съществуваща заплаха за живота, имуществото или физическия интегритет на жалбоподателката.
Отсъствието на основателна причина обуславя постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона – чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. В случая при недоказано наличие на реална необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, оспореният Отказ се явява постановен в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и с неговата цел. Подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Б.К. ***, против Отказ Рег.№1970з-1409/22.12.2020 г. на Началника
на Районно управление – Хасково при ОДМВР Хасково.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: