Решение по дело №403/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. Д. от град Пловдив срещу решение № 12 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 3726 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0432-000647 от 09.05.2023 г. на началника на РУ в ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на П. Н. Д., [ЕГН], от град Пловдив, ул. „Павел Калпакчиев“ № 17, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото тя е ползвател, а не собственик на МПС и не е нейно задължението за регистрацията му, поради което моли да се отмени решението и наказателното постановление, както и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът счита касационната жалба за неоснователна и моли тя да се отхвърли. Счита, че са налице достатъчно безспорни доказателства за вината на касатора, обуславящи неговата административнонаказателна отговорност.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди обжалваното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните писмени доказателства, включително съставените актове, които на основание чл.189, ал.2 ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, по безспорен начин се доказва фактическата обстановка. При служебната проверка съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, които да опорочават производството и да накърняват правото на защита на нарушителя, съответно актът и постановлението са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. Според съда безспорно е установено вмененото на жалбоподателката нарушение с правилната правна квалификация по чл.140, ал.1 ЗДвП. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателката, че собственикът не е бил уведомен за прекратената регистрация, защото съобразно чл.143, ал.15 ЗДвП, чл.18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. и чл.7, ал.1 ЗАНН независимо дали водачът е собственик или не на МПС, той е длъжен да се увери, че управлява МПС при спазване на изискванията на ЗДвП, поради което ирелевантно е, че жалбоподателката не е знаела за служебно прекратената регистрация, защото КАТ нямат задължение за уведомяване в тази хипотеза и защото жалбоподателката е била длъжна като водач да се увери, че конкретното МПС е годно за управление. Правилно според районния съд е посочена санкционната норма, правилно са индивидуализирани наказанията в техния минимум. Според съда случаят не е маловажен с оглед нормата на чл.189з ЗДвП, както и защото казусът не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Напротив, към момента на проверката процесното МПС е било дерегистрирано повече от 4 години.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Без правно значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора е фактът, че тя е само ползвател на процесното МПС. Вярно е, че задължението за регистрация на МПС е за собственика, но е вярно също така, че наказанието е наложено не заради неизвършената регистрация, а заради управление на нерегистрирано МПС, представляващо нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, за което отговорност носи всеки водач, какъвто безспорно е била и касаторът.

Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХII касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 04.01.2024 г., постановено по АНД № 3726 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година.

Решението е окончателно.