№ 58
гр. Враца , 14.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вероника Ант. Бозова
като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Частно наказателно
дело № 20211420200712 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.64 НПК.
Образувано е по искания на ВРП за вземане по ДП №2530/2019 г. по описа
на ВрРП по отношение на обвиняемия П. Н. П. на мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
В искането на прокуратурата се сочи, че са налице предпоставките по
чл.63, ал.2 НПК за вземане на исканата мярка, тъй като от данните по делото
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил
престъплението, за което са обвинен, че за престъплението се предвижда
наказание Лишаване от свобода, както и че същото е извършено в условията
на опасен рецидив при което съществува реална опасност обвиняемият да се
укрие или да извърши друго престъпление.
В с.з. представителят на ВрРП поддържа внесеното искане и сочейки, че
към настоящия момент са налице всички предвидени в чл.63 НПК
предпоставки, моли спрямо обвиняемия да бъде взета постоянна МН
„Задържане под стража”.
Защитникът на обвиняемия П. – адв. М. Б. – ВрАК, формулира искане за
оставяне без уважение на искането на държавното обвинение. В тази насока
защитата изтъква, че няма опасност обвиняемият да се укрие и че не са
налице доказателства за наличието на опасност да извърши престъпление.
При това моли за по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемият П. се придържа към тезата на защитника си без да я
приповтаря.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
1
Обвиняемият П. Н. П. е привлечен към наказателна отговорност по ДП №2530/2019
г. по описа на ВрРП по обвинение за извършено по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.А НК престъпление, а именно за това, че на 15.10.2019 г. , в гр. Враца, в
района на Автогара Враца, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими
вещи сумата от 400 лв. от владението и без съгласието на **** от гр. София, с
намерението противозаконно да ги присвои
В хода на ДП са извършени редица процесуално-следствени действия, в резултат на
които са събрани гласни и писмени доказателства. От съвкупния и поотделен анализ на
доказателствената съвкупност, включваща протокол за доброволно предаване, разпити
на свидетели, протоколи за разпознаване на лица и предмети, справка за съдимост и
другите материали по делото, се установяват възприетите в обвинението време, място
и начин на извършване на вмененото обвинение и се конкретизира обекта на
престъпното посегателство, като и се извежда обосновано предположение за
авторството на конкретизираната деятелност в лицето на обвиняемия. Обвинението от
своя страна е за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, при което
и предвид изложените до момента съображения, съдът приема, че е налице първата
предвидена в чл.63, ал.1 НПК предпоставка.
Налице са и останалите изисквания на закона за вземането на най-тежката
мярка за неотклонение. За извода си съдът отчита установеното по делото, че
обвиняемият е с обременено съдебно минало, като неколкократно е осъждан
за тежки умишлени престъпления и му е налагано наказание Лишаване от
свобода, последното изтърпяно на 26.09.2019 г. Почти веднага след това
обвиняемият извършва ново посегателство, което е индиция, че се касае за
личност с висока степен на обществена опасност, демонстрираща незачитане
на установените обществени отношения и неповлияла се в положителен
аспект от търпените до момента наказания. При това съдът приема, че е
налице реална опасност от извършване на престъпление. Нещо повече –
обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление,
извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.А НК, при което
презюмираната в чл.63, ал.2, т.1 НПК опасност е налице.
Отделно от това, с цел избягването на наказателната репресия, реална се
оказва и опасността от укриване с цел избягване на наказателното
преследване. В тази насока съдът отчита и фактът, че обвиняемият вече се е
укрил от правораздавателните органи, което е наложило привличането му
към наказателна отговорност да бъде извършено по реда на чл.269, ал.3 НПК.
При това съдът не споделя доводите на защитата за липсата на опасност от
укриване или извършване на престъпление и счита, че всички предвидени в
закона предпоставки за взема не на исканата мярка за неотклонение са
налице.
Съдът подложи на анализ и това коя от предвидените в закона мерки за
неотклонение би била най-адекватна и би била в състояние за постигне
заложените в чл.57 НПК цели. Искането на защитата за по-лека мярка за
неотклонение се явява неудачно. Мярката „Домашен арест“ не е удачно да
намери приложение за конкретния случай, тъй като тази мярка, макар и по-
лека от „Задържането под стража“, се отличава с не малък репресивен
2
интензитет и също като най-тежката мярка за процесуална принуда
ограничава възможността на лицето да се придвижва свободно в
пространството. Единственото, по което тази мярка се отличава от
„Задържането под стража“ е в това, че лицето търпи задържането в дома си,
като законодателно тя е предвидена за приложение тогава, когато поради
здравословни съображения престоят на лицето в следствените арести или
затвора е невъзможно или пък ако има данни, че животът и безопасността на
други лица зависят от грижите на задържания – предпоставки, които в случая
не са налице, за да се обоснове, че именно мярка за процесуална принуда
„Домашен арест“ е най-удачна за разглеждания случай. Неадекватно е
налагането и на мерките „Подписка“ и “Гаранция“. Ето защо съдът приема, че
с оглед поведението на обвиняемото лице, демонстриращо незачитане на
въведените забрани и правила, за да се постигнат целите на чл.57 НПК и за да
се гарантира обективно приключване на наказателния процес, мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ е единствената целесъобразна и
ефективна мярка за процесуална принуда.
По всички изложени до момента съображения, съдът прие, че искането на
ВрРП е основателно и спрямо обвиняемия П. следва да се вземе най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Ето защо, въз основа на
всички изложени до момента съображения и на основание на чл.64, ал.4, вр.
чл.63, ал.1 и ал.2 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на ****., обвиняем по ДП №2530/2019 г. по описа на ВрРП.
Определението подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване или
протестиране в 3-дневен срок от днес пред ВОС.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3