Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № 64 от 21.03.2011 г. по НОХД № 730 по описа за 2010 г. на ВТРС са признати подсъдимите Г. П. С. и К. Р. Г. от гр. В. за виновни в това, че на 23.02.2010 г. в гр. В., действайки след предварителен сговор помежду си, немаловажен случай, чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот и чрез използване на техническо средство направили опит да отнемат чуждо МПС – лек автомобил ВАЗ-2102 с ДК № ВТ 0271 АШ от владението на собственика му С. Г. С., без негово съгласие, с намерение да го ползват, като е последвала повреда на превозното средство на стойност 165 лв., деянието е извършено в пияно състояние за подс. С. – 1,29 промила алкохол в кръвта, за подс. Генчeв – 0,76 промила в кръвта и деянието е извършено от подс.С. повторно, поради което са осъдени, както следва: За Г. П. С. на основание чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 1 т. 2 пр. 1 и пр. 3 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2, т. 4 пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 28 ал. 1, вр. чл. 18, НК чл. 36 от НК, чл. 58а НК /стара редакция/, чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, във вр. с чл. 2 ал. 2 НК на 11 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор; за К. Р. Г. на основание чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 1, т. 2 пр. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр.2, т. 4, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 18 от НК, чл. 36 от НК, чл. 58а НК /стара редакция/, и чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК във вр. с чл. 2 ал. 2 НК на 10 ме±еца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК се отлага за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 25 ал. 1, във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК определя и налага на подсъдимия Г. П. С. общо най-тежкото наказание от наложените по настоящата присъда и тези по НОХД № 218/10 г. на Районен съд – Севлиево, по НОХД № 1586/09 г. на ВТРС, НОХД № 810/10 г. на ВТРС и НОХД № 1243/10 г. на ВТРС, а именно – една година и шест месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. на основание чл. 24 от НК увеличава така определеното общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с три месеца лишаване от свобода или подсъдимият Г. П. С. да изтърпи общо най-тежкото наказание от една година и девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип или затвор. На основание чл. 25 ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода по кумулираните присъди. На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 и т. 2 НК приспада времето през което Г. П. С. е бил задържан от 23.02.2010 г. до 25.02.2010 г., като 1 ден задържане се зачита за 1 ден лишаване от свобода; както и приспада времето през което същият подсъдим е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 26.02.2010 г. до 25.04.2010 г., като два дни домашен арест зачита за 1 ден лишаване от свобода. Подсъдимите С. и Г. са осъдени да заплатят на С. Г. С. сумата от 79 лв. , представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат от престъплението, считано от датата на увреждането 23.02.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 165 лв. отхвърля, като неоснователен и недоказан. Осъдил ги е да заплатят ДТ от 59 лв. върху предявения граждански иск. Произнесъл се е за веществените доказателства и разноските по делото. Против тази присъда е постъпила жалба от адв.Д., в качеството й на сл. защитник на подс.Г. П. С.. В нея тя твърди, че подзащитният й не е доволен от горепосочената присъда най-вече в частта, в която на основание чл. 24 НК му е увеличено така определеното най-тежко общо наказание с още три месеца лишаване от свобода, като обжалва изцяло присъдата по отношение на наложеното наказание и извършеното групиране като незаконосъобразно, необосновано и несправедливо и моли наказанието като несъразмерно високо да бъде намалено. В съдебно заседание тази жалба се конкретизира, като се заема становище, че касае само частта, в която определеното общо наказание е завишено по чл. 24 НК, като други искания нямат за доказателства, само се представят писмени доказателства за заболяване на подсъдимия от бронхиална астма, които здравословни проблеми затрудняват изтърпяването на присъдата му и моли съдът да не се прилага чл.24 от НК и да не бъде увеличаван размера на наказанието лишаване от свобода от една година и 6 месеца при извършената кумулация, с още три месеца лишаване от свобода. Подсъдимият С. лично заема становище, че иска „да се махнат тези три месеца от така постановената присъда”, т.е. да не се прилага разпоредбата на чл. 24 НК. Вторият подсъдим К. Р. Г., чрез адв. Б. – негов служебен защитник, заема становище, че не се присъединяват към жалбата, доволни са от присъдата. Представителят на Окръжна прокуратура В. заема становище, че жалбата е неоснователна, наложеното наказание е съобразено със закона, степента на обществената опасност както на деянието, така и на дееца и правилно първоинстанционния съд е приложил разпоредбата на чл. 24 НК като е групирал настоящата присъда с други присъди и е завишил определеното общо наказание по чл. 24 от НК. Обжалваната присъда е постановена на 21.03.2011 г. в присъствието на подсъдимите и техните защитници. Жалбата е подадена чрез РС-В. с вх.№ 7242 на 01.04.2011 г., т.е. същата е подадена в срок, допустима за разглеждане от състав на В.Търновски окръжен съд, но по своята същност е неоснователна. Подсъдимият Г. П. С. е многократно осъждан, като по НОХД № 202/2006 г. на ВТРС е осъден за престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 от НК на наказание 6 месеца лишаване от свобода, а по НОХД № 1777/2006 г. на ВТРС е бил осъден за извършено престъпление по чл. 346 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Същият е от гр.В. и добър познат с другия подсъдим К. Р. Г.. На 22.02.2010 г. подс.С. отишъл до дома на подс.Г. в гр.В., който се намирал на ул.Н. № ..., В. и решили да се почерпят заедно с приятелката на Г. Д.Г. Тримата изпили една бутилка вино от 2,5 л. После решили да закупят още една бутилка и тогава Г. предложил на С. да отключат една кола „Лада” или „Жигули”, за да отидат до полигона, за да може Г. да научи приятелката си Д. да кара кола. Тя била оставена на етажната площадка, а Г. довел С. до л.а. марка „Ваз 2102”, оранжев на цвят, с рег.№ ..., собственост на С. Г. С. от гр. В., който бил паркиран пред жилищен блок, намиращ се на ул. „Н.Г.” № ...,пред вх....Двамата подсъдими били с ръкавици, Г. показал колата на С., отдалечил се на няколко метра от нея, за да наблюдава да не би някой да дойде, а С. започнал да отключва, но не успял, затова решил да се откаже. Подс.Г. го пресрещнал и му казал, че на всяка цена трябва да вземат колата и взел едно парче от тротоарна плочка и с него ударил ветроупорното стъкло на малкото прозорче на предната лява врата на автомобила и то се отворило. С. отключил предната лява врата, седнал на шофьорското място, Г. седнал до него, намерили ключовете на колата и запалили двигателя и се отправили към входа, пред който стояла приятелката на Г. – Д. Г.. Около 05.00-05.30 часа Г. дал ключовете на С., който трябвало да запали автомобила, да го изкара на улицата и заедно с приятелката му да се качат в него. С. отключил колата, опитал се да запали двигателя и той угаснал и тъй като автомобилът се придвижил 4-5 метра по инерция се ударил в паркиран л.а. „Мерцедес 250 ТДИ” с рег. № ..., тъмнозелен металик, собственост на И. С. Г. от гр. В.. задействала алармената инсталация на автомобила, С. се изплашил и побягнал. Побягнал и Г., но същите били пресрещнати от полицейският служител – З., който ги видял да бягат и ги задържал до идването на останалите полицаи. При огледа били намерени ръкавиците, ключовете и швейцарското ножче и сим-карта на „Г.”. Изслушани са две експертизи. Химическата дала заключение, че С. има алкохол в кръвта 1,28 промила, а Г. 0,76 промила. Съдебно-оценъчната експертиза е дала заключение, че има повреди и по двата автомобила, като тези, на л.а. „Ваз 2102” възлизат на 165 лв., и той е със стойност общо 670 лв., а повредите по л.а. „Мерцедес” са на стойност 37 лв. Тази фактическа обстановка не е спорна за двамата подсъдими. Същите са признали тези факти и обстоятелства, както и повдигнатите по нея обвинения срещу тях и производството по делото е продължило в първата съдебна инстанция по реда на чл. 271 т. 2 от НПК, т.е. те са признали всички факти и обстоятелства, посочени в обв.акт, както и обвиненията срещу тях, а именно за С. по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 1 т. 2 пр. 1 и пр. 3 и т. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2, т. 4 пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 28 ал. 1, вр. чл. 18, НК и за Г. по чл. 346 ал. 2 т. 1 пр. 1, т. 2 пр. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр.2, т. 4, пр. 2 и т. 5 във вр. с чл. 18 от НК.Тъй като и двамата са съдействали на съдебното следствие за бързото му разглеждане съдът е бил благосклонен, като им е наложил наказание под минимума за двамата – 11 месеца лишаване от свобода за С., а за Г. – 10 месеца лишаване от свобода, но с приложението на чл. 66 ал. 1 от НК. Той е доволен от така постановената присъда, не я обжалва и не се присъединява към жалбата на подсъдимия С.. В съдебно заседание подсъдимият е заявил, че не обжалва така постановеното наказание по тази присъда, а не би могло да бъде друго, тъй като това деяние той е извършил при условията на чл. 28 ал. 1 от НК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК е признал фактическата обстановка и квалификацията, посочена в обвинителния акт, поради което съдът е приложил по отношение на него по-леко наказание. Тъй като подс.Г. П. С. е многократно осъждан на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК, съдът е допуснал кумулация на така постановените по отношение на него присъди : По НОХД № 218/10 г. на Районен съд – Севлиево, която е влязла в сила на 05.97.2010г. деянието е извършено на 29.01.2010г. обвинението е по чл.196, ал.1 от НК и е получил – шест месеца лишаване от свобода. По НОХД № 1586/09 г. на ВТРС, която е влязла в сила на 14.04.2010г. , деянието е извършено на 05/06.09.2009г. обвинението е по чл.196, ал.1 от НК и наказанието е една година и шест месеца лишаване от свобода По НОХД № 810/10 г. на ВТРС е подписано споразумение влязло в сила на 28.10.2010г. за извършено деяние от 06.01.2010г. до 11.01.2010г. по обвинение по чл.196, ал.1 т.2 от НК е постановено наказание и чл.216 от НК една година лишаване от свобода. Тъй като по тези три присъди престъпленията са извършени преди да има влязла присъда в сила, както за тях, така и за постановената за това престъпление, което е предмет на настоящето разглеждане съдът е допуснал по реда на чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК кумулиране на същите, като е постановил правилно и законосъобразно едно общо наказание да бъде изтърпяно, а именно най- тежкото такова – една година и шест месеца лишаване от свобода. Като така постановеното най-общо наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК е завишил с още три месеца и за общо е определил да изтърпи 1 година и 9 месеца лишаване от свобода.Съдът е приложил правилно разпоредбата на чл.24 от НК, като е завишил така определеното общо наказание да бъде завишено по реда на чл.24 от НК с още три месеца лишаване от свобода.Видно от обвиненията същите по трите кумулирани към настоящата присъда са за извършване на престъпления кражба по чл.196 от НК, т.е. за тежко престъпление.ниските постановени наказания не са указали превъзпитателно въздействие върху него напротив същият е многократно осъждани и изтърпявал редица присъди които с ниският си размер не са го превъзпитали.същият продължава престъпната си дейност поради което следва да бъде завишен този общ размер.Завишаването е само с три месеца, което завишаване е съобразено със закона поради което жалбата му е неоснователна и като такава се оставя без уважение, тъй като първата съдебна инстанция е постановила един законосъобразен съдебен акт. Водим от изложеното и на основание чл.338 и чл.334 т.6 от НПК,В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 64 от 21.03.2011 г. по НОХД № 730 по описа за 2010 г. на В.Търновски районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |