Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IX касационен
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА
СТОЕВА
При участието на секретаря Галина Георгиева и прокурора ВЛАДИСЛАВ
ТОМОВ, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАД № 65/2022г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/, чрез старши юрисконсулт С.С., срещу решение № 1535 от 23.11.2021
г., постановено по адм. дело № 1662/2021 г. на Административен съд Варна, ХХV
състав, в частта с която е осъдена ГДИН
да заплати на Б.А.Б. обезщетение в размер на 2 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени в
периода от 03.02.2020 г. до 11.06.2021 г. неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни бездействия на администрацията и длъжностни лица на ЗОЗТ
Разделна, изразяващи се в неосигуряване на редовен прием на инсулин и
неосигуряване извършването на контролни медицински прегледи на 28.01.2021 г.,
03.02.2021 г. и 10.02.2021 г. и е осъдена да заплати на Б.А.Б. 10 лв.,
представляваща държавна такса и 136 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение.
В
останалата част решението не е обжалвано, съответно е влязло в законна сила.
С жалбата се релевират
отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени
съображения се твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото
доказателства, поради което е достигнал до необоснован извод за наличие на
противоправно поведение на ответника, довело до причиняване на вреди. Изложени
са твърдения, че ищецът не е доказал елементите на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната
взаимна връзка и не е установил действителните факти от значение за случая.
Според касатора, представените от ответника доказателства се установява, че са
били осигурени оптимални условия на Б. по време на престоя му в ЗО Разделна.
Твърди, че Б. не е доказал настъпила отрицателна промяна в неговото емоционално
и здравословно състояние, както и че не е доказана причинно-следствена връзка
между здравословното му състояние и престоя в ЗО Разделна. Навеждат се доводи,
че съдът е следвало да изследва изпълнението в цялост на фактическия състав на
чл. 284 от ЗИНЗС. Излага твърдения, че при определяне размера на претърпените
вреди съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на
присъденото обезщетение е завишен, предвид краткия процесен период. На
изложените основания се иска отмяната на съдебния акт в оспорената част и
решаване на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.03.2022
г. касаторът не се явява и не се представлява. Чрез процесуален представител е
депозирано писмено становище, с което поддържа изложеното в касационната жалба.
Ответникът – Б.А.Б., чрез адв. Т.С., е депозирал
писмен отговор на касационната жалба, с който излага съображения за
неоснователност на същата. Подробно излага съображения, че споделя мотивите на първоинстанционния
съд. Моли да се остави без уважение жалбата като неоснователна и да се потвърди
изцяло решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
касационната инстанция по реда на чл. 38 от ЗАдв.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Варна, като
обсъди първоинстанционното решение,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, приема следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството
пред Административен съд Варна е образувано по реда на глава единадесета от
АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, по искова молба предявена от Б.А.Б. срещу
ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е
претендирано обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ за периода от 03.02.2020 г. до 11.06.2021 г.
Позовавайки се на множество разпоредби от
ЗИНЗС, ППЗИНЗС, Конституцията на РБ, ищецът заявил, че е бил поставен в
неблагоприятни материални и битови условия, както и че не му е оказвано
адекватно медицинско обслужване, редовен прием на инсулин, диетична храна, в
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Оплакванията му са, че не му е била осигурена достатъчна жилищна
площ, доколкото помещенията, които е обитавал в ЗО – Разделна са били с площ
по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв.м, в нарушение на разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС, както и че не му е осигурен достъп до самостоятелно
обособен санитарен възел и течаща вода, в нарушение на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС, а
и че на мястото за престой на открито липсва тоалетна и мивка, респ. няма
течаща вода, и липсва навес за предпазване от дъжд и слънце, както и че не се е
спазвал въведеният график за прекъсване на водоснабдяването от 09.07.2020 г. и
е имало течаща вода само 4 часа в денонощието и то само в санитарните възли.
Твърди нарушения, свързани с поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода, изразяващи се в това, че в
разрез с нормата на чл. 272, т. 1 ППЗИНЗС не са били осигурявани никакви
препарати и пособия за поддържане на личната хигиена и за почистване на
спалното помещение – тоалетна хартия, кърпи,
самобръсначка, шампоан, четка и паста за зъби, перилен и почистващ препарат.
На последно място, твърди се отказ да му бъде предоставена диетична храна и неосигуряване
на ищеца на извършването на контролни прегледи при медицински специалист и в
неосигуряване на редовен прием на инсулин, предвид новооткрит при престоя му захарен
диабет.
По делото
са събрани писмени доказателства – писма, епикризи, протоколи и др., изслушани
са свидетели, за установяване на твърденията на страните.
По всички
оплаквания съдът подробно е изложил мотиви и е приел за основателно и доказано
само бездействието на органите по
изпълнение на наказанията, изразяващо се в
неосигуряване на ищеца на извършването на контролни прегледи при медицински
специалист и в неосигуряване на редовен прием на инсулин от ищеца. Приел е, че
е налице нарушение на чл. 3 , ал. 2 ЗИНЗС, а именно: ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
доколкото е бил лишен от медицинско обслужване на датите 28.01.2021 г., 03.02.201 г., 10.02.2021
г., на които е следвало да бъдат извършени
контролните му прегледи в УМБАЛ „С.М.“ ЕАД – Варна, както и поради неосигуряването
на редовен прием на инсулин от ищеца, което е породило у ищеца страх за здравето му, понижаване на собствената му
самооценка, респ. чувство за малоценност и травмиране на психиката, отрицателни
емоции, дискомфорт и унижение.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди съдът е определил при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД като е приел, че обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди, е в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, представляващо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в ЗО Варна, ведно със
законната лихва върху посочената сума считано от 30.07.2021 г. – датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Изложените от първоинстанционния съд
мотиви са подробни и обосновани от събраните по делото доказателства, които са
правилно ценени. Настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя
същите, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 изр. 2 от АПК, не намира за
необходимо да ги преповтаря.
По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба твърдения за липса на мотиви, следва
да се посочи, че първоинстанционният съд е направил подробни и задълбочени разсъждения,
поради което не са налице основания за отмяната на решението му поради
необоснованост. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота доказателствата по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Неоснователни
са възраженията в касационната жалба на ГД „Изпълнение на наказанията“, че по
делото не са били доказани реално претърпените вреди, които да са били в
резултат на бездействията на администрацията в затвора, поради което по делото
не следва да се счита установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно
практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се установява настъпването на някакви
конкретни вредни последици върху психиката или здравето на лишения от свобода,
а е достатъчно да се установи самия факт на неосигуряване на редовен прием на
инсулин и неосигуряване извършването на контролни медицински прегледи на
28.01.2021 г., 03.02.2021 г., 10.02.2021 г., от което автоматично следва, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца за
неосигуряване на редовен прием на инсулин и неосигуряване извършването на
контролни медицински прегледи. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Предписанията на медицинските специалисти
имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от
свобода като медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на
лишения от свобода. Липсата на установени по делото конкретни умишлени действия
на служители на затворническата администрация не водят до неоснователност на
предявения иск, при незаконосъобразни бездействия на администрацията и
длъжностни лица на ЗОЗТ Разделна. Съдържанието на административното задължение
се свързва с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и
лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто
здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото
изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.
По
тези съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява
основателна. Разноските се претендират в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, което основание в случая е налице. В тази връзка по
реда на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 1, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на ответника възлиза на 370
лева.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, девети касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1535 от 23.11.2021 г. адм.
д. № 1662/2021 г. на Административен съд - Варна в
частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на Б.А.Б., обезщетение в размер на 2
000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, за претърпени в периода от 03.02.2020 г. до 11.06.2021 г. неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията и
длъжностни лица на ЗОЗТ Разделна, изразяващи се в неосигуряване на редовен прием
на инсулин и неосигуряване извършването на контролни медицински прегледи на
28.01.2021 г., 03.02.2021 г. и 10.02.2021 г., и е осъдена да заплати на Б.А.Б.
10 лв., представляваща държавна такса и 136 лв. представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на Б.А.Б. с ЕГН **********
***, сумата от 370 /триста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото в касационната
инстанция, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|
|
|
||
