Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4170
10.12.2015 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно
заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5656 по описа на съда за
2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.К.Ц., ЕГН ********** против
”Тракия 2002” ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 125, ал.3, вр. с ал.1, т.1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е наследник на Р.П.Ц., ЕГН **********,
която към 26.05.2010 г. била съдружник в ответното дружество. Съгласно чл. 7 от
Дружествения договор, тя притежавала два дружествени дяла от капитала, всеки на
стойност от 50 лева или общо 100 лева. На *** г. Р.Ц. починала, като оставила
трима наследници по закон, един от които е ищецът – нейн с.. Към този момент,
капиталът на дружеството бил в размер на 5000 лева, според чл. 6, ал.1 от др.
договор. Съгласно чл. 125, ал. 1, т.1 ТЗ, участието на съдружник в дружество с
ограничена отговорност се прекратявало с неговата смърт. Ищецът не бил
съдружник в ответното дружество, доколкото в дружествения договор не била
предвидена такава възможност, в която насока била и чл. 129, ал. 1 ТЗ. На осн.
чл. 125, ал.3, вр. с ал.1, т.1 ТЗ, на ищеца се дължало заплащане на паричната
равностойност на притежаваните от наследодателя му 2 бр. др. дялове, която
следвало да се определи съобразно наследствения му дял и съгласно счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването – т.е.
31.05.2010 г. Според чл.9, ал. 1 ЗН, ищецът притежавал 1/3 от наследството на
майка си, респ. 1/3 от стойността на притежаваните от нея др. дялове. Ищецът
твърди, че към 31.05.2010 г., стойността на двата дяла била в общ размер на
3000 лева, поради което на същия се дължала сумата от 1000 лева. Определянето
на стойността на дела е следвало да се извърши съобразно установения към
31.05.2010 г. част актив /без собствен капитал, резерви и финансов резултат/,
като при съставяне на междинния баланс, активите и пасивите, се отразявали по
историческата им цена, която е такава на придобиване, себестойност, справедлива
цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Допълва се, че
доколкото ставало дума за парично задължение, то е възникнало по основание към
момента на смъртта на съдружника, а размерът му е определяем. Съгласно чл. 125,
ал. 3 ТЗ, следвало да се изготви баланс, към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членството /31.05.2010 г./, което обаче не било
сторено от ответното дружество. Тъй като паричното задължение било носимо, а не
търсимо, ответникът е следвало да предприеме необходимите действия по изплащане
стойността на дружествените дялове и доколкото това не било сторено, считано
след 31.05.2010 г., същият бил в забава. Тъй като част от обезщетението за
забава било погасено по давност, първоначално се претендира за осъждане на
ответника да заплати и акцесорно вземане в размер на 300 лева за периода
13.05.2012 г. – 12.05.2015 г. След допуснато изменение в размера на исковете,
чрез намаляване, предвид постъпилата молба за частичен отказ от исковете /вж.
влязло в сила протоколно определение от 28.10.2015 г./, се моли предявените
искове да бъдат уважени, като ответникът бъде осъден да заплати сумата от 920,95 лева, представляваща 1/3 от
стойността на притежаваните от наследодателя на ищеца др. дялове от капитала,
както и лихва за забава в размер на 281,57
лева за посочения период. Претендира се и законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба в съда – 13.05.2015 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с
който твърди недопустимост на предявените искове, тъй като ищецът не притежавал
самостоятелна активна процесуалноправна легитимация по тях, доколкото такава
била налице съвместно за всички наследници на починалия съдружник, които
следвало да упражнят заедно правата си като съпритежатели на др. дялове.
Позовава се на нормата на чл. 132 ТЗ. По същество оспорва същите по основание и
размер. Признава, че Р.Ц. е била съдружник в ответното дружество. Факт било, че
при провеждане на общите събрания на дружеството, при изчисляване на кворума,
не са вземани предвид нейните дялове, именно защото е починала към датата на
събранието и на осн. чл. 125, ал.1, т.1 ТЗ, членственото й правоотношение било
прекратено. Към настоящия момент обаче, нито ищецът, нито някой друг от
останалите наследници, били представили акт за смърт на съдружника, въз основа
на който да се преценят правните последици от смъртта, вкл. да се извърши
заличаване на съдружника. Ето защо, ”Тракия 2002” ООД не би могло да изготви
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, респективно
да изплати равностойността на дружествените дялове на лицата, които се легитимират
като наследници. Липсвало съдействие от страна на кредитора, поради което и
ответникът нямало как да изпълни собствените си задължения – да състави баланс
в края на месеца и да изплати равностойността на дяловете. Едва с получаването
на исковата молба, ответникът бил уведомен за датата на смъртта на Р.Ц. и кои
са наследниците й. Твърди се превратно упражняване на процесуални права,
доколкото всички наследници били подали отделни искови молби с идентични
претенции, вместо една обща. Оспорва се дружеството да е изпаднало в забава,
тъй като за поставянето в такава, респ. за изплащане на равностойността на
дяловете, била необходима покана, каквато не била връчвана на ответника.
Допълва се, че на проведено общо събрание на дружеството на 30.03.2013 г. било
взето решение, по т.5 от дневния ред, дружествените дялове на починалите
съдружници да бъдат изплатени в срок до 5 години от смъртта. Частният интерес
за изплащане на др. дял на напуснал, респ. починал съдружник, не можел да се
поставя над интересите на дружеството, ако решението за изплащане на дела
например би довело до намаляване на капитала. В случая, изплащането на др.
дялове на всички съдружници, напуснали или починали, би затруднило в значителна
степен работата на ответника. Въз основа на изложеното, ако производството по
делото не бъде прекратено, се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените
искове са допустими. Нормата на чл. 132 ТЗ не е приложима, тъй като ищецът няма
качеството на съдружник, не се касае за упражняване на права върху общ дял, а
за претенция за заплащане на паричната равностойност на съответна част от
дялове от капитала на търговско дружество, придобита по силата на наследствено
правоприемство. Няма пречка само един от наследниците да
предяви претенциите си спрямо ответника, в какъвто смисъл е и постановено
Определение № 4357/09.11.2015 г. по в.ч.гр.д. № 2579/2015 г. на ПОС по
идентичен казус.
По иска по
чл. 125, ал.3, вр. с ал.1, т.1 ТЗ:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1 т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че Р.П.Ц., ЕГН **********,
към 26.05.2010 г. е била съдружник в ответното дружество; към този момент е
притежавала два дружествени дяла от капитала, всеки на стойност от 50 лева или
общо 100 лева; съдружникът Ц. е починала на *** г., като е оставила трима
наследници по закон, един от които е ищецът – нейн с. /вж. Определение №
8749/25.08.2015 г./.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
а и неоспорено от страните. След запознаване с материалите по делото и подробни
изчисления, вещото лице е посочило левова равностойност на 2 дяла от капитала
на ответното дружество по баланса към 31.05.2010 г., в размер на 2762,86 лева.
Сумата е получена като от стойността на актива 143 364,34 лева е извадена
стойността на задълженията 5221,14 лева. Разликата от 138 143,20 лева
съставлява положителна величина в полза на активите, условно наречен нетен
/чист/ актив. От тази сума 2 дяла възлизат на 2762,86 лева. От тях,
претендираният от ищеца наследствен дял 1/3 към 31.05.2010 г. възлиза на сумата
от 920,95 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал.3 ТЗ, размерът на дължимия от страна на дружеството дружествен дял на
прекратилия участието си съдружник, се определя въз основа на счетоводния
баланс, съставен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членството. Наследниците, един от които в случая е ищецът по делото, имат право
да получат дела на починалия съдружник, изчислен въз основа на счетоводен
баланс, към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието
на съдружника, като това е балансът към 31.05.2010 г. Към тази дата, видно от
заключението на вещото лице, стойността на чистото имущество на ответното
дружество, което представлява разлика между активите и пасивите, по баланса към
31.05.2010 г. е в размер на 138 143,20 лева.
Дружествените дялове на починалия съдружник като част
от чистото имущество на ответното дружество, което представлява разлика между
активите и пасивите, по баланса на ответника към 31.05.2010 г., възлизат на
2762,86 лева. Починалият съдружник е притежавала 2 дяла от капитала на
дружеството.
Поради смъртта на съдружника Р.П.Ц. и на основание чл. 125,
ал.1, т.1 ТЗ, участието й в ответното дружество се е прекратило,
като ищецът в качеството му на наследник по закон има право на част от
стойността на дружествените му дялове. Наследници на Р.Ц. съгласно
представеното удостоверение за наследници са К. Ц. /с./, В. Ц. – Х. /д./ и
ищецът - с., които наследяват при равни
квоти, т.е. по 1/3 ид.ч от притежаваните от общия наследодател дружествени
дялове- съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1
и чл. 9, ал. 1 ЗН.
При прекратяване на членството се уреждат именно
имуществените последици от членственото правоотношение и както е в конкретния
случай, наследникът следва да получи част от равностойността на дела на
наследодателя въз основа на наличните активи на търговеца. Въз основа на
чистата остатъчна стойност на капитала, определена към края на месеца –
31.05.2010 г., през който е прекратено членственото правоотношение на
съдружника, наследодател на ищеца, се установява по несъмнен и безспорен начин,
че делът на ищеца, като наследник на починалия съдружник, възлиза на сумата от 920,95
лева. В този смисъл съдът намира предявения иск за основателен и доказан до
пълния му предявен размер /след допуснатото изменение/. Същият следва да бъде
уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Претендира се обезщетение
за забава в размер на 281,57 лева за периода 13.05.2012 г. – 12.05.2015 г.
Ответникът възразява, че не е в забава, тъй като от една страна при проведено ОСС
на дружеството на 30.03.2013 год., било взето решение имуществените отношения,
включително стойността на дружествените дялове на починалите съдружници, да
бъдат уредени в срок до 5 години от смъртта. В същото време, за изпадане в
забава, ищецът следвало да покани ответника да изпълни.
Според 125, ал. 3 ТЗ,
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването. В този смисъл е и чл. 17, ал. 3
от дружествения договор. Налице е задължителна съдебна практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК /Решение № 120 от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 781/2011
г., II т. о., ТК; Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г.,
II т. о., ТК и др./, според която, разпоредбата на чл. 125, ал.
3 ТЗ е императивна и не съществува възможност имуществените
последици между дружеството и съдружника да бъдат уредени по различен от
установения от законодателя начин. При уговорка в дружествения договор в
противен смисъл, последната се замества по право от повелителната разпоредба на
закона - чл. 125, ал.
3 ТЗ, която по императивен начин определя и момента, към който
следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на
уреждане на имуществените отношения на съдружник при прекратяване на членството
в дружеството.
Предвид
наличието на императивна правна норма относно момента и начина на изчисляване
на дължимата от дружеството стойност на дружествения дял на починалия съдружник,
този момент не може да се определя свободно от ОСС. Решението на ОСС за
изплащане на сумата до пет години е взето в противоречие с императивни норми на
закона и при липса на правомощие за такова решение по чл. 137 ТЗ,
поради което е незаконосъобразно, не поражда правни последици и не обвързва
страните и съда.
Като длъжник, ответникът
няма право да променя падежа и срока за изплащане. Освен това доколкото
задължението е парично, то от момента на осъществяване на всички факти по
прекратяване на членството, дружеството става длъжник на наследниците. Според общото
правило на чл. 68, б „а” ЗЗД, спрямо което няма специално правило в ТЗ,
паричните задължения са носими, а не
търсими. Т.е. в задължение на длъжника е да намери кредитора и да му плати – да
прояви активност. Задължението на
ответника да плати възниква от прекратяване на членството /като факт,
независимо кога е узнато за това/, но тогава сумата е определяема - според
притежаваните дружествени дялове, но не е определена. Такава става съгласно чл. 125, ал.3 ТЗ в края на месеца, в който се е осъществило прекратяването, по
нарочен баланс. Или към 31.05.2010 г. задължението е станало и определено,
защото ответникът като длъжник води счетоводството и е в състояние да изготви
нарочен баланс към тази дата, по който чрез елементарна математическа дейност
да изчисли равностойността на дяловете на починалия съдружник. Следователно от
този момент той дължи активно действие като длъжник да изготви баланса, да
изчисли и да занесе на кредитора си паричната сума. След като законът посочва
момента и базата за изчислението и след като с оглед разпоредбата на чл. 53 ТЗ,
това са търговските книги, водени от ответника, той не се нуждае от чуждо
съдействие или покана за това. Изводът е, че задължението на дружеството е с
падеж по закон по смисъла на чл. 84, ал.1 ЗЗД и то не се нуждае от покана, за да изпълни, предвид чл. 125, ал.3 ТЗ, чл. 53 ТЗ
и чл. 68 б „а” ЗЗД. Или от края на месеца, в който е настъпило прекратяването,
дружеството е в забава, а всяка забава, когато е на парично задължение, води до
презюмираната от закона вреда в размер на законната лихва съгласно чл. 86 ЗЗД.
В случая обезщетението за забава се претендира за по-кратък период. От
заключението на вещото лице се установява, че върху посочената по-горе,
неплатена главница, обезщетението за забава възлиза на сумата от 281,57 лева за
периода 13.05.2012 г. – 12.05.2015 г. Искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен в цялост.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л.135/ и доказателства за
сторени такива в размер на 360 лева – платено адв. възнаграждение; 100 лева –
платена държавна такса; 120 лева – депозит за ССЕ; 5 лева – държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед; претендира се за присъждане и на сумата от
108 лева – разноски за образуване на изпълнително дело № 302/2015 г. по описа
на ЧСИ ***, район на действие – ПОС. На първо място, следва да се посочи, че не
се споделят възраженията на ответника в писмената защита, че адв. възнаграждение
не следвало да бъде присъждано, тъй като с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. Напротив – не се установява търсените суми да са платени,
нито да е направено признание на исковете. Предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК
не са налице. Съдът счита обаче, че разноските не се дължат в посочения размер.
Претендираната такса от 108 лева,
направена по изп. дело пред ЧСИ няма да бъде присъдена. Не се установява
същата да е платена именно за образуване на изп. дело – в представената
квитанция е посочено единствено, че става дума за такси, като не е ясно какви
са те. Освен това, съобразно т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в исковия
процес подлежат на присъждане разноските в обезпечителното производство, а не
тези в изпълнителното такова. На следващо място, въпреки принципната
основателност на исковете, разноските не се дължат в пълните претендирани
размери, тъй като същите са направени и с оглед първоначалните размери на
исковите претенции, по отношение на които производството по делото беше
частично прекратено поради отказ от исковете. Няма основание ответникът да
понася разноски и за тази прекратена част, при положение, че самият ищец е
преценил да се откаже от част от размера на претенциите си. Ето защо, на ищеца
ще се присъдят разноски в размер на общо 541,13 лева. Само за пълнота се
посочва, че ответникът принципно също е имал право на разноски за прекратената
част от исковете на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, но доколкото не е поискал
присъждане на такива в срока за обжалване на протоколното определение за
частично прекратяване, съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ТРАКИЯ - 2002” ООД, ЕИК
*********, да заплати на Г.К.Ц., ЕГН **********, следните суми: 920,95 лева - главница, дължима на
основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и съставляваща 1/3 от стойността на притежаваните
от наследодателя на ищеца Р.П.Ц., ЕГН **********, починала на *** г., два дружествени
дяла от капитала на „ТРАКИЯ - 2002” ООД, както и сумата от 281,57 лева – обезщетение за забава за периода 13.05.2012 г. –
12.05.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпването на исковата молба в съда – 13.05.2015
г. до окончателното погасяване, както и сумата от общо 541,13 лева- разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г.К.Ц., ЕГН **********, чрез
адв. Б., за присъждането на разноски за настоящото производство за разликата
над 541,13 лева до пълния претендиран размер от 693 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД