Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260148, 27.09.2021г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На втори
септември през 2021 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Наталия
Тодорова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 66 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с с правно
основание чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от Семейния кодекс
(СК).
Постъпила
е искова молба от С.С.Ю., ЕГН-********** ***, съдебен
адрес:*** (чрез адв.Е.К.) против
В.И.Ю., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, по силата на
което да прекрати гражданския брак между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен по изключителна вина на ответника. Претендира да й бъде предоставено
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака им дете Селин
Велиева Ю., ЕГН-**********, както и да бъде определено местоживеене на детето
при майката; на бащата-ответник да бъде определен режим на лични отношения с
детето – всяка втора и последна събота и неделя от месеца от 08.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, както и винаги, когато детето пожелае; не
претендира заплащана на издръжка за детето от страна на ответника; желае след
прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Осман. Не
претендира за деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че бракът е първи
за съпрузите, сключен на 29.04.1995г. Имали много добри взаимоотношения,
уважавали се и подкрепяли. Проблемите им започнали през 2011г., когато се
наложило ищцата да започне работа в Турция. В този период се задълбочили
проблемите на ответника, свързани с употребата на алкохол и въпреки, че той
поел грижите за детето им в България, ищцата разчитала повече на подкрепата на
майка си, заради безотговорни прояви от страна на бащата. Въпреки положените
усилия на ответника да преодолее проблемите си с алкохолната зависимост и
проведено лечение, след известно въздържание отново започнал да пие. В края на
м.май 2013г. съпрузите заминали заедно да работят в Англия, като същата години
взели и детето при себе си. През 2015г. проблемите на ответника с алкохола
започнали да ескалират, което се отразило и на семейния им живот. Нямал
постоянна работа и постоянни доходи, не оказвал финансова подкрепа на
семейството си и детето, а напротив, той бил фанансово зависим от тях, като
искал дори пари от детето си. Ищцата била принудена да работи на две места, за
да може да оцеляват и да се грижи за детето. Често сменяли местоживеенето си,
училището на детето си, което се отразявало неблагоприятно върху неговото
отглеждане. Момичето осъзнавало проблемите в семейството и с подкрепата на
дъщеря си ищцата придобила решителност да постави въпроса за раздяла с мъжа си.
На 01.01.2017г. ответникът се изнесъл от жилището и ищцата заживяла сама с
дъщеря си. Същата година се преместили да живеят в друг град в Англия, където
са трайно установени и понастоящем. Въпреки трудностите, които среща, ищцата твърди,
че са по-спокойни и щастливи. Тя има постоянна работа като супервайзор във
фирма за почистване, с доход от 1600 паунда, месечно. Живеят с дъщеря си под
наем в двустайно жилище с малка градинка, детето посещава редовно училище, като
предстои да завърши средно образование и да продължи обучение в колеж. Ищцата
твърди, че изцяло сама се грижи за детето си. Всяка година си идвали и в
България, където живеели в къщата на нейните родители. Навсякъде е създала
добри битови условия, за да расте детето й щастливо и да се чувства добре, като
е насочила цялото си внимание и обич към дъщеря си и нейните потребности. От
повече от година ищцата преустановила всякакви контакти със съпруга си, след
като започнал да я заплашва, че ще й отнеме всичко, като не знае местоживеенето
му, нито начина му на живот. Счита, че няма изгледи бракът й с ответника да
бъде заздравен, предвид дългата им фактическа раздяла и липсата на връзка
помежду им, като е взела категорично решение за прекратяване на брачните им
отношения.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът В.И.Ю., ЕГН-********** ***, не е намерен на посочения
адрес, установен като негов постоянен и настоящ адрес, като е с неустановено
местоживеене към момента. Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител – адв.В.К.,***, представя писмен отговор, като счита предявените
искове за допустими. По същество на спора ангажира писмено становище за
прекратяване на брака между страните поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, настъпило вследствие на продължителната фактическа раздяла между
съпрузите. Не оспорва претенциите по отношение местоживеенето и родителските
права спрямо детето на страните, както и за промяна на фамилното име на
съпругата. В защита интересите на детето счита, че следва да бъде определен
режим на лични отношения с бащата, при когото няма да живее, както и да бъде
присъдена парична издръжка за детето.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно
от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните
по делото са сключили граждански брак с Акт № 51/29.04.1995г. на Община-Разград.
Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела фамилното
име на съпруга си Ю. вместо предбрачно си фамилно име Осман.
Съпрузите имат общо дете - Селин Велиева Ю., ЕГН-**********, сега на 16г.
Разпитаната по делото свидетелка Аклимя Осман Адем от
гр.Исперих – майка на ищцата, потвърждава в показанията си описаните в исковата
молба обстоятелства. Твърди, че първоначално семейството е заживяло в
гр.Разград, в жилището на В., а през 2013г. двамата съпрузи заедно с детето
заминали в чужбина. Там възникнали и проблемите в отношенията им, тъй като
ответникът се пропил. Свидетелката твърди, че е пряк очевидец на проблемите в
съвместния им живот, тъй като в продължение на три години е живяла при тях в
чужбина, като престоявала за по три месеца. Твърди, че ответникът не ходел на
работа, не се грижел за дъщеря си, а на съпругата си не обръщал внимание.
Когато се напие, постоянно спял. Обгрижването на детето било поето изцяло от
майката. И понастоящем отново сама се грижела за дъщера си, като се справяла
много добре. Според показанията на свидетелката, съпрузите се разделили през
2017г., като В. останал в Лондон, а С. и детето се преместили в друг град в
Англия. Детето завършило средно образование и вече посещава колеж. Първоначално
Селин преживявала отсъствието на баща си, но вече свикнала. Дори много рядко
контактувала с него, тъй като той не я търсел. Не ги подпомагал финансово, но
майката имала постоянна работа и имала възможност да издържа сама детето си.
Проучването на Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Исперих, възложено по реда на чл.15,
ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15 от Закона за закрила на детето и отразено в
представения по делото Социален доклад вх.№ 261826/31.08.2021г., е направено
изцяло въз основа на данни, които съобщава ищцата и които са изложени в
исковата молба. Въз основа на тях е направено заключение, че майката притежава
необходимия родителски капацитет и условия, за да отглежда детето Селин. Не са
установени вредни навици у майката, застрашаващи живота и здравето на детето,
като с действията си до момента майката е доказала, че ще съумее и занпаред да
покрива изцяло нуждите на детето си – физически, здравни, образователни,
битови. Социалният доклад констатира невъзможност за проучване на становището
на детето, тъй като пребивава в Англия, където предстои започване на новата
учебна година.
По същия начин, в Становището вх.№
261451/04.06.2021г. на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Разград, е
констатирана невъзможност за проучване на социалното положение на ответника
поради трайното му пребиваване в чужбина от много години.
В производството по делото единствено
ищцата е направила съдебни и деловодни разноски, но не претендира за
присъждането им, поради което съдът прецени, че не следва да ги обсъжда.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Молбата за развод
следва да бъде уважена. Налице са предвидените в закона предпоставки за
прекратяване на гражданския брак между страните, при условията на чл.49, ал.1
от СК, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. При
изрично искане на ищцовата страна за произнасяне относно вината и при условията
на чл.49, ал.3 от СК, съдът приема и следва да се прогласи, че вина за
настъпилото в брака разстройство има мъжът. С оглед на събраните по делото
доказателства единствено доказано е неговото виновно поведение, изразяващо се в
незачитане на брачния партньор и безотговорно отношение към семейния начин на
живот. Съпрузите не са консумирали пълноценно брака си. Злоупотребата с
алкохол, неглижирането на семейните отговорности от страна на ответника, липсата
на взаимност и уважение към съпругата, са били причина за влошаване на
отношенията между съпрузите и последвала фактическа раздяла помежду им. През
периода на тази раздяла те са преустановили трайно контактите помежду си и не
се интересуват един от друг. По този начин и въз основа на събраните
доказателства, съдът приема, че поведението на ответника е станало основна
причина за влошаване на отношенията между съпрузите и настъпилото разстройство
в брака им. Разпитаната по делото свидетелка съобщава преки впечатления за живота
и отношенията между съпрузите и дава показания за очевидни факти от съвместния
брачен живот на страните по делото, поради което съдът ги кредитира озцяло,
въпреки близкото родство с ищцовата страна. Предвид естеството на семейните
отношения, които са достояние на по-затворен кръг от най-близките на
семейството, съдът приема за нормално, очевидните факти да се установяват от
лица от кръга на семейството. По отношение на ищцата-съпруга не се установиха
прояви на противобрачно поведение. Напротив, събраните по отношение на нея
данни я установяват като добра и грижовна майка и съпруга.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема, че необратимо
са се разрушили доверието между съпрузите, отношенията на взаимопомощ и
разбирателство, зачитане на личността, грижа и подкрепа между тях. Няма изгледи бракът между съпрузите да бъде заздравен и в този смисъл следва да бъде прекратен. Бракът между
страните съществува само формално, изчерпан от съдържанието, което влагат в него законът и моралът, и в
тази връзка се явява ненужен, както за страните, така и за обществото.
Съгласно чл.322,
ал.2 от ГПК, заедно с иска за развод задължително се разглеждат и исковете за
местоживеенето на децата, родени от брака, упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите и фамилното име, което съпрузите
ще могат да носят за в бъдеще.
След
прекратяването на брака и съобразно искането на ищцата, тя следва да възстанови предбрачното си фамилно име Осман. Това решение е в духа на трайно
установената съдебна практика относно приложението на чл.53 от Семейния кодекс, регламентиращ фамилното име на
съпрузите след развода, като поставя това решение изцяло от волята на този
съпруг, който е променил фамилното си име и независимо от мнението на другия
съпруг.
За ползване на семейно жилище и
издръжка помежду си съпрузите не предявяват претенции.
Относно местоживеенето и
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака ненавършило пълнолетие
дете Селин, съдът прецени, че следва да бъде запазено досегашното фактическо
положение, като детето бъде оставено на грижите на своята майка. От събраните
по делото доказателства се налага извода, че тя е показала способността си,
като родител, да поеме и да носи отговорността за отглеждането и издръжката на
детето си. По делото не са установени рискови фактори при оставане на детето
при нея и данни за неблагоприятно влияние от нейна страна при отглеждането и
възпитанието на Селин. Напротив, според данните по делото, детето е добре
отглеждано при майката, посещава редовно колеж, майката осигурава всички нужди
на детето, включително и финансовата му издръжка. Освен това, от страна на
бащата не са предявени претенции по отношение на детето. При горните обстоятелства, съдът намира за целесъобразно и в интерес детето Селин да бъде определено местоживеенето му при майката, като на нея бъде
предоставено и упражняването на родителските
права спрямо детето.
На бащата, като родител се следва
законното право на лични отношения с дъщеря му, като следва да му бъде
определен подходящ режим, какъвто е предложеният от ищцата, а именно - право на
бащата да вижда и взема детето всяка втора и
последна събота и неделя от месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
както и винаги, когато детето пожелае. Съобразно обичайната съдебна практика
следва да бъде включен и един месец през лятото, който период да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Като родители на ненавършило
пълнолетие дете, страните му дължат издръжка. За удовлетворяване на
ежемесечните потребности на детето Селин, съобразно настоящата му възраст и
нуждите му от храна, облекло, учебни пособия и други обичайни нужди, при липса
на доказани особени такива, както и съобразено с възможностите на родителите,
съдът приема за необходима и нормална сума за отглеждане според стандартите в
България - при обикновени условия, в размер на 280.00 лева. От тази издръжка
бащата следва да поеме заплащането на по-голямата част, а именно издръжка в
размер на 180.00 лева. Съдът, счита за подходящ този размер, като се има
предвид, че майката поема непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на детето и е нормално нейният дял във финансовата издръжка да е намален.
Издръжката е съобразена с разпоредбите на чл.142 и чл.143 от СК. Съдът приема,
че е във възможностите на бащата да заплаща същата предвид, че е в
трудоспособна възраст и би могъл да реализира доход в размер поне на
минималната работна заплата за страната. За същия не са установени
обстоятелства, които да го освобождават от основното му задължение като родител
- да издържа детето си. Не се установиха данни да има задължение за издръжка
към други лица. Законодателят е поставил преди всичко и охранява интересите на
децата, назависимо от възможностите на техните родители да се издържат и
тежестите, които носят във връзка със собственото си оцеляване. Издръжката е в
нормативно установените размери на дължима издръжка за ненавършилите пълнолетие
деца и е около минималния размер (1/4 от минималналата работна заплата за
страната – понастоящем 650.00 лева, съгласно ПМС № 331/26.11.2020г., в сила от
01.01.2021г., или минималната издръжка е 162.50 лева – чл.142, ал.2 от СК).
Издръжката следва да се изплаща лично на непълнолетната Селин и със съгласието
на нейната майка и законен представител, считано от датата на влизане на
съдебното решение в сила до възникването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
При горния изход на делото и на
основание чл.329, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС-Исперих сумата от 50.00 (петдесет) лева - окончателна ДТ по
производството, дължима на основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и дължима ДТ в размер на 259.20
(двеста петдесет и девет лева и 20 ст) лева върху присъдената издръжка за
детето - 4 % върху сбора на платежите за
три години (чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК,
сключения с Акт № 51/29.04.1995г. на Община-Разград, ГРАЖДАНСКИ БРАК
между С.С.Ю., ЕГН-********** *** и В.И.Ю., ЕГН-********** ***, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл.49, ал.3
от СК, че ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има
СЪПРУГЪТ В.И.Ю., ЕГН-**********.
ПОСТАНОВЯВА че, след прекратяването на брака и
занапред ищцата С.С.Ю., ЕГН-**********, възстановява и ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си ФАМИЛНО ИМЕ – ОСМАН.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете Селин Велиева Ю., ЕГН-**********, сега на 16г., при неговата майка С.С.Ю., ЕГН-**********, като на нея ПРЕДОСТАВЯ и упражняването на родителските права спрямо детето.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата В.И.Ю., ЕГН-**********, режим на лични отношения с детето Селин Велиева Ю., ЕГН-**********, сега на 16г., както следва – право на бащата да вижда и взема детето всяка втора и последна събота и неделя от месеца от 08.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и винаги, когато детето пожелае,
както и един месец през лятото, който период да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата В.И.Ю., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАЩА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, платима лично на непълнолетното дете
Селин
Велиева Ю., ЕГН-**********, сега на 16г. и със
съгласието на нейната майка и законен представител С.С.Ю., ЕГН-**********, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до възникването
на законови предпоставки за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА В.И.Ю., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих:
- сумата от 50.00 (петдесет) лева, на основание чл.329, ал.1 от ГПК -
дължима окончателна ДТ по производството, както и
- сумата от 259.20 (двеста петдесет и девет лева и 20 ст) лева, дължима ДТ върху присъдения размер на издръжката за детето.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: