Протокол по дело №1463/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 8
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20211630201463
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 8
гр. гр.Монтана, 13.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
и прокурора Г. Н. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ
Административно наказателно дело № 20211630201463 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:41 часа се явиха:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на Глава ХХVІІІ – ма от НПК.
ЗА РП - Монтана, редовно призована, се явява прокурор Г.Б..
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Д. Й., редовно призован, не се явява, вместо него се
явява адв. А.А. от АК – Монтана с пълномощно, приложено по ДП.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ. А. – Да се даде ход на делото. Клиентът ми е в чужбина.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. А. – Получил съм препис от Постановлението на РП – Монтана.
Запознати сме с обвинението. Клиентът ми е в чужбина и затова не се явява.
Известен е, че днес има дело и че ще се проведе съдебното заседание. Няма
възможност да се яви.
СЪДЪТ разяснява на страните правото да направят отвод на районния
съдия, прокурора и съдебния секретар.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за отводи.
1
АДВ. А. – Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия по чл.55, чл.115, ал.1 и сл. и
чл.277, ал.2 НПК.
АДВ. А. - Разяснени са ни правата.
ПРИ условията на чл.378, ал.2 от НПК, съдът разяснява на страните, че
могат да направят искания за събиране на нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля, да приемете представените. Уважаеми господин Съдия, по изписване
на предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, съм допуснал техническа грешка при изписване
периода от време, в който обвиняемият е бил в друга държава, а именно от
18.10.2016г. до 18.10.2017г., като е изписано грешно 2016г., което е, нали,
техническа грешка. Не са нарушени правата на обвиняемия, като в
повдигнатото му обвинение от разследващия полицай тази грешка не
съществува и е адекватно записана крайната дата.
АДВ. А. – Нямаме искания за нови доказателства. Наистина се касае за
техническа грешка. Нямаме никакви претенции. Да бъде коригирана.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТАТИРА и допуска поправка на фактическа грешка в
Постановление на РП – Монтана от 29.12.2021г., като навсякъде в
Постановлението да се чете – за периода от 18.10.2016г. до 18.10.2017г.,
вместо посоченото – за периода от 18.10.2016г. до 18.10.2016г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА, като се посочва основанието за образуване
на съдебното производство.
СЪДЪТ дава възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
2
ПРОКУРОРЪТ - Няма да соча други доказателства.
АДВ. А. – Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени по ДП № 115/2021 г.
по описа на ОД МВР – Монтана, както и актуална Справка за съдимост на
обвиняемия и Справка от Централно Бюро за съдимост при Министерство на
правосъдието – гр. София, съгласно Европейска информационна система за
съдимост – ECRIS, вх. № 255/12.01.2021г.
СЪДЪТ констатира, че не са налице условията на чл.378, ал.3,
изречение второ от НПК. Не се установиха нови фактически положения,
които да налагат съдът да прекратява съдебното производство и да връща
делото на прокурора.
СЪДЪТ, считайки делото за изяснено,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми господин Съдия, поддържам повдигнатото
обвинение спрямо В. Д. Й. с постоянен адрес в страната - гр. Берковица, ул.
„Чайка” №1 и с настоящ адрес - гр. Нюрнберг, ул. „Анденрампен” №39,
Федерална Република Германия за извършването на престъпление по чл.313,
ал.1, предл.1 от НК. Считам, че в наказателното производство са събрани
достатъчно доказателства за обосноваване на изводите, че деянието - предмет
на наказателното производство е извършено, че е извършено от обвиняемия
В. Д. Й. и че е извършено от него виновно. Държавното обвинение разполага
с писмени доказателства и доказателствени средства, с гласни
доказателствени средства и със заключение на вещо лице. Чрез писмени
доказателства се установяват обстоятелствата: Обвиняемият В. Д. Й., ЕГН
********** е с постоянен адрес в гр. Берковица, ул.”Чайка” №1, но от 2014г.
пребивавал във Федерална Република Германия с родителите си - Силвия
Валентинова Найденова и Димитър Асенов Й., които работили в гр.
Нюрнберг. Обвиняемият Й. бил адресно регистриран на 01.10.2014г. на адрес
Гросенкнетен от Алхорн, „Вехтаер Щрасе” 9 до 01.10.2017г., след което на
адрес Гросенкнетен от Алхорн, „Бухенвег” 17. Той бил осъден с влязла в сила
присъда на 18.01.2017г. на Окръжен съд Вилдесхаузен за извършени
престъпления - фалшифициране на документи и шофиране без разрешително
за шофиране/установено било, че управлявал моторно превозно средство по
3
обществен път с неистинско българско свидетелство за управление на
моторно превозно средство на глоба от 400 евро. Присъдата не била
изпратена за признаване по законовия ред в България и не е отразена в
справката му за съдимост. На 29.06.2016г. обвиняемият Й. влязъл на
територията на страната през ГКПП Дунав мост и впоследствие на
04.10.2016г. напуснал територията на страната от същото ГКПП. На
12.10.2016г. обвиняемият Й. влязъл на територията на страната през ГКПП
Дунав мост и впоследствие на 01.11.2016г. напуснал територията на страната
от същото ГКПП. На 12.04.2017г. обвиняемият Й. влязъл на територията на
страната през ГКПП Дунав мост и впоследствие на 10.05.2017г. напуснал
територията на страната от същото ГКПП. На 17.06.2017г. обвиняемият Й.
влязъл на територията на страната през ГКПП Дунав мост и впоследствие на
20.06.2017г. напуснал територията на страната от същото ГКПП. На
22.08.2017г. обвиняемият Й. отново влязъл на територията на страната през
ГКПП Дунав мост. На 18.10.2017г. обвиняемият подал заявление за издаване
на свидетелство за управление на моторно превозно средство пред
свидетелката Албена Пешева системен оператор в сектор „ПП” на ОД МВР –
Монтана. Обвиняемият Й. попълнил в тази декларация обстоятелствата, че
постоянния му адрес е в гр. Берковица, ул. „Чайка” №1, където е и
обичайното му пребиваване. Чрез гласни доказателствени средства се
доказват обстоятелствата: Албена Пешева работи като системен оператор в
сектор „Пътна полиция” на ОД МВР - Монтана. Свидетелката Пешева
предоставила на обвиняемия бланки на декларации, вкл. и такава за
деклариране на обичайното пребиваване, при подаването му на заявление за
издаване на СУМПС. Чрез писмени доказателствени средства се установяват
обстоятелствата: На 26.11.2021г. Й. бил привлечен като обвиняем за
извършването на престъпление, съставомерно по чл.313, ал.1, предл.1 от НК.
Разпитан на 29.11.2021 г. след предявяване на постановлението за привличане
като обвиняем, той не дал категорично становище дали се признава за виновен или не , като
потвърдил обстоятелствата, че е подал заявление и декларацията пред КАТ -
Монтана, но живеел постоянно в Алхорн в Германия и се прибирал рядко в
България, както и че не бил наясно какво означава постоянно пребиваване,
поради което посочил адреса в личната си карта. Чрез заключението на вещо
лице се изясняват обстоятелствата, че ръкописния текст в декларацията и
подписа в нея били изпълнени от В. Д. Й.. От тези обстоятелства приемам за
доказано по несъмнен начин от обективна страна, че обвиняемият В. Д. Й. на
18.10.2017г. в гр. Монтана, обл. Монтана, в Сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР - Монтана, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата
на закон - чл.151, ал.5 и ал.7 от Закон за движението по пътищата, се дава
пред орган на властта - пред Албена Георгиева Пешева - на длъжност
системен оператор в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Монтана, за
удостоверяване на истинността на обстоятелството, че обичайното му
пребиваване /параграф 6, т.46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
„Обичайното пребиваване в Република България е мястото, където дадено
4
лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лице с
мястото, където то живее”/ е в гр. Берковица, обл. Монтана, Република
България, като за периода от 18.10.2016г. до 18.10.2016г. Й. е пребивавал 261
дни в друга държава - членка на Европейския съюз - в Гросенкнетен от
Алхорн, Германия. От субективна страна считам, че обвиняемият Й. е
извършил деянието виновно с форма на вината - пряк умисъл, тъй като
съзнавал, че от 2014г. пребивава постоянно в друга държава от Европейския
съюз - във Федерална Република Германия и съответно следва да
кандидатства за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно
средство пред компетентните германски власти, но вместо това съзнателно
посочил в декларацията пред компетентните български власти
обстоятелството, че обичайното му пребиваване е в страната, съответно - че
българските власти са компетентни да издадат свидетелство за управление на
моторно превозно средство, като е искал настъпването на обществено
опасните последици - придобиване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство от ненадлежен орган според българското и европейското
законодателство. Приемам, че даденото обяснение относно незнаенето на
обстоятелството какво представлява обичайното пребиваване, не отговаря на
истината, тъй като Й. пребивавал продължителен период от време в друга
държава от Европейския съюз, където е санкциониран за управление на
моторно превозно средство, поради което следва да е запознат с
обстоятелството - в коя държава следва да кандидатства за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, но поради
обстоятелството, че разноските по издаване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство в Германия е по-скъпо от разноските в България,
предпочел да подаде заявление в България, както и че тази декларация се
подава именно за удостоверяване на това обстоятелство - къде е обичайното
пребиваване за преценка коя държава е компетентна да издаде такова след
влизане на България в Европейския съюз. Спрямо обвиняемия В. Д. Й. са
налице условията на чл.78а от Наказателния кодекс за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание за
извършеното деяние: В. Д. Й. е роден на 18.04.1997г. в гр. Берковица, т.е., е
пълнолетен гражданин към датата на извършване на деянието. За
извършването на престъплението по чл.313, ал.1 от НК са предвидени
наказанията: лишаване от свобода за срок до три години или глоба от сто до
триста лева. В. Д. Й. не е осъждан в България за извършването на
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава ХХVІІІ - ма от НПК. В състава на
престъплението не са предвидени имуществени вреди. Спрямо В. Д. Й. не са
налице никоя от отрицателните предпоставки, уредени в разпоредбата на ал.7
на чл.78а от НК. Предлагам да признаете обвиняемия В. Д. Й., роден на
18.04.1997г. в гр. Берковица, с постоянен адрес в страната гр. Берковица, ул.
5
„Чайка” №1 и с настоящ адрес гр. Нюрнберг, ул. „Анденрампен” №39,
Федерална република Германия, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан в страната за виновен в това, че на 18.10.2017г. в гр. Монтана, обл.
Монтана, в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Монтана, потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 и ал.7
от Закон за движението по пътищата, се дава пред орган на властта- пред
Албена Георгиева Пешева - на длъжност системен оператор в Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР - Монтана, за удостоверяване на истинността на
обстоятелството, че обичайното му пребиваване /параграф 6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайното пребиваване в Република
България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни
през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови
връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които
сочат тясна обвързаност на лице с мястото, където то живее”/ е в гр.
Берковица, обл. Монтана, Република България, като за периода от
18.10.2016г. до 18.10.2017г. Й. е пребивавал 261 дни в друга държава - членка
на Европейския съюз, в Гросенкнетен от Алхорн, Германия - престъпление по
чл.313, ал.1, предл. 1 от НК, да го освободите от наказателна отговорност,
поради наличието на законовите изисквания за това и да му наложите
административно наказание глоба в размер около средния, предвид данните
за имущественото му състояние. Обвиняемият да бъде осъден да заплати
направените разноски по воденото наказателно производство по сметка на ОД
МВР - Монтана.
АДВ. А. – Уважаеми господин Председател, съгласен съм с казаното от
представителя на прокуратурата. Моят подзащитен, по безспорен начин е
установено, че е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, а
именно, по чл.313, ал.1 от НК. Налице са условията за прилагане на
разпоредбата на чл.78а от НК и Ви моля да прекратите делото и да наложите
административно наказание на моя подзащитен, като Ви моля, при
определяне на наказанието да вземете предвид, че подзащитния ми живее на
съпружески начала, има детенце на шест месеца и се прибра в България,
когато беше му повдигнато обвинение, тъй като почина неговия баща. Поради
това Ви моля, да му наложите наказание от 1 000.00 лева.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви Решението си на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок
пред Окръжен съд – гр. Монтана, считано от 14.01.2022г.
С оглед осведомяване на страните да се изпратят обявления до същите
за изготвеното решение.
ПРОТОКОЛЪТ приключи в 12:02 часа и бе изготвен в съдебно
заседание.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
Секретар: _______________________
7