Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........
Гр. Павликени, 30.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд гражданска колегия в публичното заседание на 01.06.2020 година в
състав:
Районен съдия: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при
секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията ГрД № 916 по
описа на съда за 2019 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на предявени по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.
415 от ГПК обективно съединени положителни установителни искове по чл. 232, ал.
2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовата
страна – Ю.Е.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си – адвокат И. М. – Г.,
***, в исковата си молба против „Т. Г" ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. П., п.к. ***, ул. „***" № ***, представлявано от
управителя К.А.К., твърди, че по силата на сключен между страните Договор за
наем на недвижим имот е предоставила на ответника за временно и възмездно
ползване свой търговски обект „Смесен магазин и кафе- аператив“ с площ от 55
кв.м., находящ се на *** сграда, построена в УПИ V-*** в кв. *** по ПУП на гр.
П., с административен адрес -***. Съгласно условията на горния договор
дружеството, в качеството си на наемател се задължило да заплаща наемна цена от
400 лева месечно, до 10-то число от месеца, следващ текущия месец, по банков
път по сметка, посочена от наемодателя. Ищцата твърди, че в качеството си на
Наемодател по договора за наем не е получила дължимите по смисъла на чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД и чл. 2 от договора суми за месец февруари 2018 г., март 2018 г. и
април 2018 г. - за дните до 10 число (по 13.33лв. на ден), като с оглед на
съдържанието на договорните правоотношения и изтичането на уговорения от
страните срок за издължаване, наемите станали изискуеми и съответно ответника
изпаднал в забава. С оглед на това, че ответникът не е платил наемните цени на
датите, посочени в договора претендира и заплащане на лихва за забава върху
главниците за периода от 11.05.2018 г. до 17.10.2019 г. В исковата си молба ищцата
заявява, че е подала на 17.10.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист, по което РС-П. се е произнесъл и е издал по ч.гр.д. № ***/2019
г. Заповед № *** за изпълнение на парично задължение от 29.10.2019 г., като
след връчването на същата ответникът възразил. Поради оспорването от страна на
длъжника чрез възражение, с настоящите си искове ищцата претендира установяване
съществуването на паричното задължение на ответника от главница и лихви за
забава за следните суми - 933.ЗЗ лева (деветстотин тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки), главница по договор за наем на недвижим имот -
търговски обект „Смесен магазин и кафе-аператив“ с площ от 55 кв.м., находящ се
на *** сграда, построена в УПИ- V- *** в кв. *** по ПУП на гр. П., с
административен адрес- гр. П., ул, „***“ № ***, представляваща както следва:
400 лв. наемна цена за месец февруари 2018 г., 400 лв. за месец март 2018 г. и
133.33 лв. за месец април 2018 г. до 10 число по 13.33 лв. на ден, 136.10 лева
(сто тридесет и шест лева и десет стотинки) - лихва за забава за периода от 11
май 2018 г. г. до 17 октомври 2019 г., за което вземане е издадена горната Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответното дружество-длъжник. Претендират се
и направените по настоящото гр.производство разноски. Към исковата молба
съобразно процесуалните правила са приложени писмени доказателства и са
направени доказателствени искания.
Ответната
страна – „Т. Г." ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П.,
п.к. ***, ул. „***" № ***, представлявано от управителя К.А.К., чрез
пълномощник по делото – депозира писмен отговор по предявената против него
искова молба. В излага доводи, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени, тъй като
всички дължими по договора суми бил платил в брой. Заявява искане за присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
приема за установено от фактическа страна следното:
По
настоящото производство е приложено ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на РС-П., образувано
въз основа на подадено от ищцата на 17.10.2019 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Със Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2019 г., съдът е разпоредил на
длъжника – ответник по настоящото производство да заплати на кредитора Ю.Е.М.
следните суми: 933.ЗЗ лева (деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки), главница по договор за наем на недвижим имот - търговски обект
„Смесен магазин и кафе-аператив“ с площ от 55 кв.м., находящ се на първи етаж
от двуетажна сграда, построена в УПИ- V- *** в кв. *** по ПУП на гр. П., с
административен адрес- гр. П., ул, „***“ № ***, представляваща както следва:
400 лв. наемна цена за месец февруари 2018 г., 400 лв. за месец март 2018 г. и
133.33 лв. за месец април 2018 г. до 10 число по 13.33 лв. на ден, 136.10 лева
(сто тридесет и шест лева и десет стотинки) - лихва за забава за периода от 11
май 2018 г. г. до 17 октомври 2019 г. Видно от изложеното в цитираната Заповед е прието, че паричното
вземане произтича от сключен договор за наем на недвижим имот – търговски обект,
като съгласно условията на чл. 2 от договора за наем дружеството, в качеството
си на Наемател се е задължил за ползването на имота да заплаща месечен наем в
размер на 400 лв., до 10-то число от месеца, следващ текущия месец, по банков
път по сметка, посочена от наемодателя,
а с оглед на това, че ответникът не е платил наемната цена на датите,
посочени в договора е разпоредено и заплащане на лихва за забава върху
главниците за периода от 11.05.2018 г. до 17.10.2019 г. в размер на 136.10
лева.
В
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение с
вх. № *** от 21.11.2019 г., с което е заявил, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената Заповед за изпълнение.
Въз
основа на това оспорване, на кредитора с Разпореждане № *** от 26.11.2019 г. по
същото ч.гр.д., РС-П. е предоставил предвидената в ГПК възможност, от която
същият се е възползвал, а именно - в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си против ответника-длъжник.
По
делото от ищцата са ангажирани доказателства – информация за сметка 01.01.2018
година – 28.06.2018 година , че по сметка IBAN ***.01.2018 година е получена
сумата от 510 лева, с посочено основание наем м. 01.18 от ответното дружество,
след от дружество суми няма отразени.
От
ответното дружество са депозирани доказателства, че в изпълнение на
задълженията си към приходната администрация е уведомило последната за
изплатени на М. суми за 2018 година, които суми в счетоводството на дружеството
са заведени като разходи за наем.
Установи
се в хода на настоящото производство, че ищцата в годишната си данъчна
декларация за 2018 година пред ТД на НАП – В. Т. е декларирала, че от ответното
дружество през процесната 2018 година е получила доход в размер на 2133 лева,
която сума отговаря на посоченото от дружеството като изплатена – приложената
ГДД № ***/***.2019 година.
От
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз
основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
като съобрази петитума на същата, съдът е квалифицира доклада си по чл. 146 от ГПК исковете на ищцата като предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК - за установяване
съществуване на вземането на кредитора-ищец, а правното основание на твърдяното
вземане от главница е по чл. 232, ал. 2, вр. с чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 2 от приложения
Договор за наем – за заплащане на сумата от 933.33 лева, представляваща общият
размер на дължимите наемни плащания за процесния период, както и по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 136.10 лева, представляваща общия размер
на лихвите за забава върху дължимите наемни плащания по посочения договор, за
периода от 11.05.2018 г. до 17.10.2019 г., за които суми е издадена горната Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника-длъжник.
Исковете
са процесуално допустими, доколкото са предявени по реда на чл. 415 от ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение.
Разгледани
по същество:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на
ищеца за определени парични суми от главница и лихви за забава. Този вид искове
имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, като с депозирането им се цели да се установи съществуването на
вземането към момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като длъжникът
е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази действието на
издадената заповед за изпълнение, доколкото при неподаването на иск по чл. 422
от ГПК, тя подлежи на обезсилване по реда на чл.415 ал. 2 от ГПК. В случая чрез
възражението на длъжника се оспорва изцяло вземането по заповедта за
изпълнение, с твърдението подържано в писмения отговор, а именно че процесните суми
са изплатени.
Това
оспорване се поддържа от ответника и в настоящото производство.
Безспорни
по делото са сключването и валидността на процесния договор за наем, размерът
на наемните вноски по договора и прекратяването му на 10.04.2018 г.
Предвид
на това спорно се явява обстоятелството – платени ли са претендираните наемни
плащания за процесния период от м. февруари до 10-то число на април 2018 година.
В тежест на ответната страна е да докаже съобразно правилата на чл. 154 от ГПК правопогасяващото
си възражение.
Несъмнено,
в хода на делото се доказа, че е проведено заповедно производство, като в полза
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение, и в срок, по повод депозирано
възражение, ищецът е предявил настоящите си установителни искове. В хода на
така развилото се заповедно производство, материалите по което са приложени по
настоящото производство, ищецът като заявител е обосновал вземането, за което е
издадена Заповед за изпълнение на сключен с ответника Договор за наем, по който
ответника останал задължен за наемна цена за периода, което е оспорено от дружеството
ответник.
Това
оспорване съдът намира за доказано, поради следните съображения: По безспорен
по делото начин се установи извънсъдебно признание на факта, че ищцата е
получила процесните суми, доколкото същите е декларирала в депозираната през
НАП годишна данъчна декларация (ГДД) за реализираните от нея през 2018 година
доходи от наем. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на
факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона - чл. 180 ГПК.
Частен документ, какъвто представлява ГДД подписан от лицето, което го издава,
съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от
това лице. Тоест всеки неоспорен или при недоказано оспорване частен писмен
документ от гледна точка на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е
спорен от гледна точка на съдържание, то този документ е истински и следва да
се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание.
Само по себе си признанието на факт писмено или устно, за разлика от съдебното
признание на иска, не налага неговото доказване с други доказателствени
средства, но като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се
цени от съда в рамките на всички събрани доказателства.
Тук
съдът съобрази и че самото признание се явява неизгодно за страната –
обосновава ответната теза да е получила търсените наемни плащания и съответно
носи за ищцата съответното задължение към държавата да заплати данък върху така
декларираните доходи. Сумите, които ищцата е декларирала съответстват както на
твърдените да са заплатени, така и на тези за които ответника твърди да е
уведомил НАП да е изплатил. Не се твърди и доказва декларираните доходи да
произлизат от друго наемно отношение между страните.
Неоснователно
е възражението, че от настоящата година декларациите се попълвали автоматично
от НАП – доколкото исковия период е 2018 година и редът е друг, а все пак ГДД
се попълва и подписва от съответното задължено лице.
По
делото няма данни кредиторът да се е противопоставил, че плащането не е
изпълнено по указания в договора начин, напротив декларирането дохода пред
приходната администрация обосновава извода, че същият е приел изпълнението.
В
обобщение на горното не се доказа съществуването на изискуемо задължение по
отношение на ответника, което води до невъзможност за ангажиране на
отговорността му.
Всичко
това обуславя отхвърляне на исковете по чл. 422 от ГПК като неоснователни и
недоказани, поради неустановено съществуване на вземането на ищеца спрямо
ответника в претендираните му размери за наемни плащания, за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***/2019 г. по описа на РС-П., срещу
ответника-длъжник.
Неоснователността на главния иск влече такава и на акцесорния.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски в размер на 300
лв. заплате от ответника адвокатско
възнаграждение.
Водим
от гореизложеното, Павликенският районен съд, III-ти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ю.Е.М., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. Г."
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., п.к. ***, ул. „***"
№ ***, представлявано от управителя К.А.К., че на основание чл. 232, ал. 2 вр. с
чл. 79 от ЗЗД дължи на ищцата сумата от 933.ЗЗ лева (деветстотин тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки), главница по договор за наем на недвижим имот -
търговски обект „Смесен магазин и кафе-аператив“ с площ от 55 кв.м., находящ се
на *** сграда, построена в УПИ- V- *** в кв. *** по ПУП на гр. П., с
административен адрес- гр. П., ул, „***“ № ***, представляваща както следва:
400 лв. наемна цена за месец февруари 2018 г., 400 лв. за месец март 2018 г. и
133.33 лв. за месец април 2018 г. до 10 число по 13.33 лв. на ден, както и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на ищцата сумата от 136.10 лева (сто
тридесет и шест лева и десет стотинки), представляваща общия размер на лихвите
за забава върху дължимите наемни плащания по посочения договор за периода от 11.05.2018
г. до 17.10.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *** от 29.10.2019 година по ч. гр. д. № ***/2019 г. по описа на РС-П.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
Ю.Е.М., ЕГН **********, гр. П., ул. „***" № *** да заплати на „Т. Г."
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., п.к. ***, ул. „***"
№ ***, представлявано от управителя К.А.К. направените по делото разноски, в
размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението на страните, чрез връчването му.
ПРЕПИСИ
от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ИИ