№ 1912
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110212863 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалбата от „Сакса“ ООД чрез адв. А. Т. срещу
Наказателно постановление КГ-2500/31.08.2023 г. на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за
нарушаване на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от Закона за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане на разходите
за вземане и изпитване на пробата в размер на 40 лв. за вземане на проба, на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 (обн. ДВ,
бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ., бр. 33/2020 г.).
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Счита се, че същото е неясно и описаното нарушение е
неизяснено от фактическа страна. Наведени са съждения за маловажност на
деянието. Жалбоподателят се позовава и на неправилно установена
фактическа обстановка, свързана с годността на пробата и метода на
изследване на гориво. В жалбата са изложени и пространни възражения,
свързани с начина на вземане и съхранение на пробата, от където се извежда и
нейната негодност. Твърди се, че АУАН и НП за издадени от некомпетентни
органи, при нарушение на процесуалните правила, въведени в чл. 34, чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Сочи се нарушение на процедурата по връчване на процесния
акт. По изложените аргументи се отправя искане съдът да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното НП, като неправилно и
1
незаконосъобразно. В условията на алтернативност се отправя молба за
приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН и определяне на настоящия
случай, като маловажен такъв, моли се и присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
В проведените по делото съдебни заседания, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от пълномощника си – адв.
Г., преупълномощен от адв. Т. с пълномощно по делото. Последният в дадения
ход по същество пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
подробно изложени в предоставена на съда писмена защита. Претендира
присъждане на сторените от доверителя му разноски в производството за
адвокатско възнаграждение, за които представя списък и договор за правна
защита и съдействие.
Административно-наказващият орган - редовно призован, не изпраща
представител, но са депозирани две становища, включително и такова
касателно депозираната съдебно-химическа експертиза, изготвени от гл.
експерт, юрист в ДАМТН - Р. Ш.. В посочените се изразява становище, че
атакуваният санкционен акт е правилен и законосъобразен, а изразеното
експертно заключение е намерено за неправилно, поради което следвало
обжалвания акт да бъде потвърден от съда. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай,
че същото надвишава установения законов минимум в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения и Наредбата за
заплащането на правната помощ.
След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството „CAKCA “ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. София, общ. Долна баня, гр. Долна баня, ул. „Търговска“ №
1, е представлявано от А.Г.Д..
На 27.02.2023 г. при проверка в обект: бензиностанция, находяща се в обл.
София (столица), общ. Столична гр.София, бул. „Асен Йорданов” № 4А,
управляван от дружеството-жалбоподателя е установено, че се предлага течно
гориво - автомобилен бензин, RON 95 с декларация за съответствие № 2551 от
10.02.2023 г., издадена от „ САКСА“ ООД за партида S-RG-10223, в
количество 4003 тона, доставено количество 2528 L по протокол за
преместване № 984552/27.02.2023 г.
В хода на проверката бил съставен протокол № С-0026/27.02.2023 г. за
проверка и вземане на проба от течно гориво, с който е взета контролна и
арбитражна проба от течно гориво - автомобилен бензин, RON 95 за
изпитване в съответствие с чл. 18 и чл. 21 от Наредба за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(НИКТГУРНТК) от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 4, с помощта
на удължител за автомобилен бензин RON 95, обем на резервоара № 1 свързан
2
с бензиноколонката е 5175 L, с налично количество 3929 L.
Преди да се вземе пробата са източени 10,02 L от горивото през
дозиращия накрайник, което се удостоверява с касов бон, приобщен към
доказателствата на административнонаказателната преписка.
Според посочения протокол пробата е взета в 6 бр. чисти еднолитрови
охладени метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80
% от обема. Взетата проба от течно гориво е разпределена, затворена,
етикетирана и пломбирана, съгласно чл. 20 от Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, във
връзка с осъществяване на контрол на качеството на течните горива
(НИКТГУРНТК). Посочените съдове, съдържащи пробата били както следва:
4 бр. с контролна проба, от които 3 бр. за ГД ККТГ и 1 бр. за проверената
фирма и 2 бр. с арбитражна проба за ГД ККТГ. Един съд с контролна проба е
предоставена на проверяваното юридическо лице/обект. Пробата служи за
изпитване при процедура по спор на етап 1 от Приложение № 12 към чл. 22,
ал. 9 от НИКТГУРНТК. В общото количество взета проба от 5,4 L по
приложен касов бон е включено и горивото изразходвано за промивка на всеки
метален съд за еднократна употреба, преди запълването му с течното гориво.
Съдовете с контролна и арбитражна проби, са затворени, етикетирани и
пломбирани с еднократна пластмасова пломба с № 111495 и обозначение ГД
ККТГ.
При проверката се установило, че последната доставка на горивото е в
количество 2528 литра по Протокол за преместване № 984552/27.02.2023 г.,
АДД № 0000000007562757/27.02.20232 г. с Декларация за съответствие №
2551/10.02.2023 г., която е издадена от “Сакса“ ООД, за партида № S-RG-
10223 в количество 4003 t. Наличното количество в резервоара, който бил
свързан с бензиноколонка № 4 било 3929 литра.
След изпитване на контролната проба в стационарна акредитирана
лаборатория на ЛИ ГСМП -ГД ККТГ, ДАМТН, Сертификат за акредитация от
ИА БСА, рег. № 35 ЛИ/ 23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г. е издаден
Протокол от изпитване № С-0067-1/07.03.2023 г. След извършване на
експертиза на получените резултати е изготвен Констативен протокол за
съдържание на биогориво в течно гориво №КП-0122-Е/07.03.2023г., съгласно
който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се
отклонявало от допустимата гранична стойност.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЕВИ, във връзка с Приложение № 1 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол/ НИКТГУРНТК/, изпитването за съдържание на
биогориво в автомобилен бензин било проведено по метода на БДС EN ISO
22854 "Течни нефтопродукти. Определяне на типове въглеводороди и
кислородсъдържащи в автомобилен бензин и в автомобилно гориво етанол
(Е85). Метод на многомерна газова хроматография".
Полученият резултат от изпитването по показател „съдържание на
биогориво в автомобилен бензин " бил под изискването на ЗЕВИ за
3
минимално съдържание от 9% обемни.
Установено било, че в съответствие с §1, т. 1 буква „б“ и буква „в“ от ДР
на ЗЕВИ съдържанието на биогориво в автомобилен бензин е 7,94% обемни.
След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти.
Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при
получен резултат от изпитването под 8,77% обемни, е констатирано че
продуктът не съответства на законоустановеното изискване за съдържание на
биогориво в автомобилен бензин, съобразно чл. 47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ.
Съгласно чл.47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ, изискването за съдържание на
биогориво в автомобилен бензин е минимум 9% обемни биоетанол и/или
етери произведени от биомаса, които са кислородсъдържащи съединения по
смисъла на §1 т. 1 буква „в“ от ДР на ЗЕВИ.
Протоколите от изпитване и констативния протокол били изпратени на
основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК на „САКСА” ООД, с писмо с изх. №
84-01-160/07.03.2023 г. , съдържащо и покана от 07.03.2023г. за съставяне и
връчване на АУАН и известие за доставяне от 16.03.2023 г. Същия набор от
документи били предоставени на административни директор на дружеството
К.Д. на 07.03.2023г.
Актът бил надлежно предявен и връчен на лицето С.В.Т. - упълномощен
представител на „Сакса” ООД на 12.05.2023 г., видно от инкорпорираната в
него разписка.
В предвидения от закона преклузивен срок по чл. 44 от ЗАНН не
постъпило писмено възражение от дружеството срещу така съставения АУАН
№ А-75/12.05.2023 г.
Административно-наказващият орган на 31.08.2023 г. издал атакуваното
в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № КГ-
2500/31.08.2023 г., с което за нарушение на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от
Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/, на основание чл. 67,
ал. 3 от ЗЕВИ на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане
на разходите за вземане и изпитване на пробата в общ размер на 40 лв.
Видно от приложеното по делото известие за доставка, наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 07.09.2023 г., като на 21.09.2023
г. в ДАМТН е депозирана и жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля -
актосъставител Г. Б. и на свидетелите Г. Т. Д., Б. Г. и В. М. Г., както и от
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН,
които съдът кредитира изцяло, тъй като същите в своята съвкупност изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът възприема като обективни и достоверни показанията на свид. Б.,
4
свързани с начина на вземане на процесната проба от течното гориво и
извършената проверка на бензиностанцията, стопанисвана от дружеството-
жалбоподател. В тази насока показанията на свидетеля кореспондират с
приетите от съда писмени доказателства и установения резултат от изпитване
на горивото. Свид. Б. в показанията си, дадени пред съда обясни, че при
проверката пробите са стояли през цялото време в хладилната чанта с
охладител.
Съдът кредитира и показанията на свид. Г. Д., работещ в ДАМТН като гл.
инспектор в ГД „Контрол и качество на течните горива“в регионален отдел за
южна България, участвал лично в извършената проверка на обект на
дружеството-жалбоподател на 27.02.2023 г. Същите са обективни и
достоверни и подкрепят заявеното от свид. Б.. Свид. Д. съобщава, че пробите
са поставени в хладилна чанта с предварително поставен охладител, като
заявява, че не може да каже със сигурност каква е температурата в хладилната
чанта, тъй като в нея няма поставен термометър - „може да са пет, може и
петнадесет градуса“, а през времето, в което се съставят нужните документи за
пробовземането пробите стоят във въпросната хладилна чанта. В дадените в
съдебно заседание показания не се констатират противоречия, същите са
еднопосочни с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
кредитира.
Тъй като свидетелят Б. Й. Г. и към настоящия момент осъществява
трудовите си функции в дружеството-жалбоподател, съдът намира, че същите
следва да бъдат ценени внимателно и с оглед събраните и кредитирани
доказателства, като следва да се поставят под съмнение, с оглед възможната
им заинтересованост от изхода на делото. В подкрепа на този извод на съда
следва да се вземе предвид, че показанията на свидетеля относно
правнорелевантните факти от предмета на доказване по делото, а именно:
начина на пробовземане в процесния ден на процесната бензиностанция, са
относително ясни, но с елемент на колебание, изразено с „доколкото имам
спомен“. Съобщеното от свидетеля, че пробите, докато са били описвани, са
били извън хладилната чанта, съдът намира за житейски правдоподобно и не
намира основание за компрометирането им, тъй като времето, в което
бутилките с бензин са били извън хладилната чанта - докато бъдат описани,
този състав на съда намира за пренебрежимо малко и не следва да е повлияло
на резултатите от изпитването.
При постановяване на решението си съдът се уповава на заключението по
съдебно-химическата експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие,
като намира заключението на експерта за компетентно и обосновано, като в
самото заключение подробно е описано на какво се базира, посочено е кои
нормативни документи не са били спазени и от къде е направен този извод –
предимно от показанията на свид. Д., който е осъществил вземането на
пробите.
Съдът кредитира с доверие всички приложени към материалите на
делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни
5
органи и няма основания за поставянето им под съмнение.
Достоверността на представените от жалбоподателя писмени
доказателства не беше оспорена от страна на АНО, поради което и съдът ги
приобщи като доказателства.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, с оглед на което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи - видно от т. 1.2. от заповед № А-116/11.03.2022 г. на
председател на ДАМТН, свидетелят Г. Б. е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. чл. 67 от
ЗЕВИ, а компетентността на административнонаказващият орган произтича
от изричната разпоредба на чл. 69, ал. 2, т. 4 от ЗЕВИ.
Установява се, че са спазени и посочените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН
давностни срокове - нарушението е установено при получаването на
резултатите от лабораторното изпитване на контролните проби на 07.03.2023
г., а АУАН е съставен малко повече от два месеца по-късно - на 12.05.2023 г.
Наказателното постановление пък е издадено на 31.08.2023 г. - преди изтичане
на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В АУАН и НП е посочено ясно и точно мястото на извършването на
нарушението, както и датата на извършването му, която съответства на датата
на установяването му от свид. Б.. Не е допуснато нарушение на ЗАНН при
съставянето на АУАН в присъствие на представител на нарушителя, който бил
надлежно поканен да се яви за съставянето на акта. Актът и НП са връчени на
упълномощения представител на дружеството.
Съдът, вземайки предвид заключението на експерта, изготвил съдебно-
химическа експертиза намира за обосновано възражението в жалбата за
допусната грешка при вземането на пробата или лабораторното изследване.
В посоченото заключение се изразява становище, съобразно което при
вземане на пробите в хода на извършената проверка не са спазени всички
нормативни изисквания за вземане на пробите и транспортирането им от
страна на проверяващия орган. Неспазването на законовите изисквания са
предпоставка за опорочаване на представителността на пробите и
следователно на достоверността на получените резултати при изпитването им.
Съдът намира, че изразеното становище на експерта се базира на
изготвените протоколи, както и показанията на свидетелите, от които става
ясно, че са останали недокументирани и неясни някои от действията на
проверяващия екип, като вида на металните бутилки за еднократна употреба, в
които са поставени пробите - били ли са те термоустойчиви или са били само
метални такива, при каква температура са били описвани етикетите им и в
6
какъв период от време пробите са били извън хладилната чанта за пренасянето
им. Какъв е бил принципът на работа на самата хладила чанта и каква
температура е поддържала тя във вътрешността си и постоянна ли е била, като
посоченото на свой ред компрометира пробовземането, което както е
посочено в експертизата е от съществено значение при получаването на
коректни резултати при изследване на този вид горива. Това е така тъй като
изследвания обект – биоетанол, е реактивно способен и лесно влиза в реакция
с някои видове съединения, като по този начин се намалява съдържанието му в
сместа на изследвания автомобилен бензин.
Въпреки това обаче, дори и да се приеме, че няма нарушения в процеса на
пробовземане и за изчисленията се използват стойностите, получени от
изследванията на тези проби, то разликата от получените при изследването,
направено от АНО, и изискуемите по закон проценти на биогориво в
автомобилния бензин, предлаган за продажба от „Сакса“ ООД на процесния
обект се дължи на неточно изследваните компоненти от съдържанието на
пробата - МТБЕ и ЕТБЕ. В своето изследване и заключение инж. Г.
установява, че съгласно използвания за анализ на пробите метод на изпитване
съгласно БДС EN ISO4259-2, съдържанието на биоетанол в изследваната
проба е под законоустановения. Посоченият метод на изпитване обаче не
позволява определянето на по-ниски стойности на МТБЕ и ЕТБЕ от
посочените в протокола от изпитване, което от своя страна не означава, че в
изследвания обект няма съдържание на МТБЕ и ЕТБЕ, които са част от
изследваната съставка на автомобилния бензин. Експертът намира, че след
установяването на получения граничен резултат, АНО е следвало да възложи
допълнителна експертиза, установяваща именно посочените неизследвани
докрай стойности на биоетанол и/или етери, произведени от биомаса. Както е
посочено в експертното заключение, при използването на друг метод за
изследване, а именно този по БДС ЕН 13132:2004, който е с много по-ниска
долна граница на изследване на МТБЕ и ЕТБЕ, е възможно да се установят
конкретните стойности на тези компоненти на бензина, така че прибавяйки
тези конкретни стойности към получената стойност за етанол, да се получи
точното съдържание на биогориво в изследвания бензин, което се явява над 9
% обемни.
Посоченото тук води до заключението, че пробовземането, направено при
извършената на 27.02.2023 г. проверка в обект на жалбоподателя, е
компрометирано, а получените при изследването на пробите резултати са
неточни и подвеждащи, което отхвърля като доказано извършеното от
дружеството нарушение на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ.
Предвид обстоятелството, че е административното нарушение е
извършено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се
обсъжда, тъй като отговорността на юридическите лице винаги е обективна и
безвиновна.
По изложените съображения, неправилно и незаконосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството
7
жалбоподател, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено от съда, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, чийто процесуален представител своевременно е поискал
присъждането на такива и е представил доказателство за извършеното им
плащане. Ето защо и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 36 от Закона
за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014
г. за възнаграждения за адвокатска работа, и като взе предвид направеното
възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на
процесуалния представител на АНО, съдът констатира, че на жалбоподателя
следва да се присъдят поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 4650 лева, които се явяват под минималния размер съобразно
обжалвания материален интерес (400 лв. + 10 % от 49 000 лв.).
В тежест на наказващия орган следва да се възложат и разноските за
съдебно-химическа експертиза, с оглед отмяната на НП. На вещото лице от
бюджета на съда е заплатена сумата от 1804.00 лева, които следва да бъдат
платени от ДАМТН, тъй като чрез издаването на незаконосъобразно НП са
станали причина за реализирането на разноските.
Така мотивиран и на чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2500/31.08.2023 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което за нарушаване на чл. 47, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от
Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на основание чл. 67,
ал. 3 от ЗЕВИ на „Сакса“ ООД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лв., както и заплащане
на разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 40 лв. за вземане
на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11
(обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ., бр. 33/2020 г.).
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на „Сакса“ ООД, ЕИК *********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 4 650 (четири хиляди шестстотин и
петдесет) лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
ЗАПЛАТИ по сметка на СРС сумата от 1804.00 лева, представляваща разноски
по делото за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9