№ 21092
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110113370 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Национална агенция по приходите
чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу В. АЛ. Д., Й. Б. Й. и Р. Б.
ЯН., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ответникът В. АЛ. Д. е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът счита за допустимо и необходимо, поради което следва да се допусне.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 01.11.2022 г. от 10,45 часа , за когато да
се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца –
препис от отговорите на исковата молба.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ответника В. АЛ. Д. в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 250 лв., вносим от ответника В. АЛ. Д. в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Ваня Димитрова Петрова, специалност „Счетоводство и
контрол“.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
1
ал. 2 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове от Национална агенция по приходите чрез
главен публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу В. АЛ. Д., Й. Б. Й. и Р. Б. ЯН. с
правно основание чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК, а при условията на евентуалност по чл. 216,
ал.1, т.4 ДОПК за обявяване за недействителен по отношение на държавата на договор за
покупко-продажба на ¼ ид.ч. от недвижим имот - Магазин, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1608.7070.1.73, находящ се в гр.София, Столична
община, район Студентски, ж.к. Малинова долина, блок 29, вх. В, етаж 1, обект магазин №
6, находящ са в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1608.7070,
с предназначение: За търговска дейност, на едно ниво, с площ от 56.01 кв.м., състоящ се от
две търговски зали и две сервизни помещения, при съседи по нотариален акт: от изток -
гараж 5 и гараж № 8, от запад - двор, от север - стълбищна площадка и от юг - двор, гараж
№ 7 и гараж № 8, а съгласно кадастрална схема, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - СОС с КИД № 68134.1608.7070.1.81, под обекта - няма, и над
обекта - СОС с КИД № 68134.1608.7070.1.33, заедно с прилежащите му 0.719 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата, представляващ съгласно нотариален акт урегулиран поземлен имот I за
ЖС от квартал 25 по плана на гр.София, местността „Малинова долина“, стар
идентификатор на обекта: 68134.1608.1543.1.73, сключена между В. АЛ. Д. в качеството му
на продавач и Й. Б. Й. и Р. Б. ЯН., в качеството им на купувачи, обективиран в нотариален
акт за покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017 г., том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017 г.
от 16.03.2017 г., поради това, че даденото /1/4 ид.ч. от имота/ значително надхвърля
стойността на полученото, евентуално – сделката е сключена с намерение да се увреди
публичният взискател.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. АЛ. Д. има задължения по декларации
към 11.03.2022 г. в размер на 121 322,14 лева. Сочи се, че задълженията са установени: с
данъчни декларации по ЗДДС за периода от м.12.2011 г. до м.08.2013 г. , както следва -
СД по ЗДДС № 22141342418/12.01.2012 г., СД по ЗДДС № 22141350623/12.02.2012 г., СД по
ЗДДС № 22141361972/13.03.2012 г., СД по ЗДДС № **********/10.04.2012 г., СД по ЗДДС №
22141378425/12.05.2012 г., СД по ЗДДС № 22141392991/10.07.2012 г., СД по ЗДДС №
22141404263/11.08.2012 г., СД по ЗДДС № 22141415159/13.09.2012 г., СД по ЗДДС №
22141419291/08.10.2012 г., СД по ЗДДС № 22141430183/12.11.2012 г., СД по ЗДДС №
22141441554/13.12.2012 г., СД по ЗДДС № 22141451153/12.01.2013 г., СД по ЗДДС №
22141457353/10.02.2013 г., СД по ЗДДС № 22141466947/10.03.2012 г., СД по ЗДДС №
22141479374/12.04.2013 г., СД по ЗДДС № 22141489257/13.05.2013 г., СД по ЗДДС №
22141499122/13.06.2013 г., СД по ЗДДС № 22141511043/13.07.2013 г., СД по ЗДДС №
22141520445/13.08.2013 г., СД по ЗДДС № 22141528795/13.09.2013 г.; с данъчни
декларации – образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ, както следва –
декларация образец 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ № и ДД №
220021201855271/22.03.2012 г. и декларация-образец № 6 за ДДФЛ, здравно осигуряване,
ДОО и УПФ № и ДД № 220021302259342/15.04.2013 г.; с годишна данъчна декларация по
чл.50 ЗДДФЛ - ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ № 2214И0033380/27.02.2012 г. и ГДД по чл.50 от
ЗДДФЛ № 2214И00065250/23.04.2013 г. Сочи се, че в подадените декларации лицето само е
определило размера на дължимите суми за съответните периоди и по видове задължения, но
не е внесло същите в законово установените срокове, за което ищецът прилага разпечатка от
сметката на ФЛ. Поддържа, че след натрупване на гореописаните публични задължения, В.
АЛ. Д. е прехвърлил собствената си ¼ от недвижим имот - Магазин, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1608.7070.1.73 на другите двама
ответници по делото, което било обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на
НИ № 37 от 16.03.2017 г., том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017 г. от 16.03.2017 г. Излага, че
данъчната оценка на ¼ от гореописания имот е 15 488,80 лева. Прави се искане сделката да
2
бъде обявена за недействителна по отношение на държавата, като в тази връзка се излага, че
е осъществен първият елемент от фактическия състав – установени публични задължения,
които не са погасени, нито обезпечени и на второ място се твърди, че даденото в случая
надхвърля стойността на полученото. Сочи, че продажната цена на ид.ч. от имота е била
1500лв. при данъчна оценка 14 900,40 лв. към момента на сделката. В условията на
евентуалност твърди, че сделката е сключена с намерение да се увреди публичният
взискател и счита, че това намерение се доказва от факта, че са налице публични
задължения, които освен това били декларирани лично от В. АЛ. Д.. Поддържа, че
фактическият състав на чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК не включва такова намерение и у лицето, с
което длъжникът е договарял – в случая другите двама ответници. Развиват се съображения,
че отчужденото имущество е можело да послужи за обезпечение на задълженията на
ответника В. АЛ. Д. и на по-късен етап държавата да се удовлетвори чрез принудително
изпълнение. С продажбата на ¼ ид.ч. от имота В. АЛ. Д. намалил имуществото си. Сочи се,
че е без значение дали длъжникът разполага с друго имущество и каква е стойността му,
предвид че към момента на принудителното изпълнение тази стойност може да е различна, а
и кредиторът имал право да избере от кое имущество да се удовлетвори. С уточняваща
молба ищецът е посочил, че към момента на сключване на сделката – 16.03.2017 г. размерът
на публичните задължения на В. АЛ. Д. е 150 962,78 лева, от които обаче изтекли по давност
/абсолютна/ са 66 031,61 лева, т.е. общият размер се сочи, че е – 84 931,17 лева, от които
62 315,56 лева главница и 22 615,61 лихви. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от В. АЛ. Д., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че в случая следва да
намери приложение нормативната уредба действала към дата на сключване на процесната
сделка. Във връзка с последното ответникът излага, че фактическият състав на чл. 226
ДОПК е бил различен от сочения към момента от ищеца, както и че същият не е
осъществен, доколкото публичните задължения не били установени по надлежния ред.
Счита, че публичното задължение е следвало да бъде установено с влязъл в сила
административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение или на длъжника да е била
връчена заповед за възлагане на ревизия. Сочи, че липсват данни по отношение на него да е
започнало административно производство по установяване на публични задължения. Моли
съда да отхвърли исковете, т.к. счита, че към дата на сключване на сделката, вземанията на
държавата не са били установено по предвидения в ДОПК ред. Твърди също, че от исковата
молба не ставало ясно какъв е размерът на публичните задължения към дата на сключване
на сделката, как е формиран и какъв период обхваща, поради което и прави искане за
допускане на експертиза. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията възникнали до 31.12.2015 г. По отношение на главния иск - признава, че ид.ч. от
недвижимия имот е прехвърлена на стойност под данъчната оценка, но въпреки това счита,
че не е налице увреждане, т.к. продажната цена била изплатена по бюджетни сметки на
НАП за погасяване на част от публичните му задължения, от което следвало, че ответникът
не е имал намерение да увреди кредитора си. Продажната цена била такава, защото
доколкото се прехвърляли ид.ч. от имот, то се създавало нежелано състояние на
собственост. Вместо да чака задълженията му да се погасят по давност, предприел активни
действия по повишаване на ликвидността на активите си с цел да погаси макар и частично
задълженията си към държавата. По отношение на евентуалния иск – счита, че не е налице
предпоставката намерение за увреждане и в тази връзка отново излага, че продажната цена е
била заплатена по сметка на НАП с цел погасяване на задълженията. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от Й. Б. Й. и
Р. Б. ЯН., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевират
възражение за изтекла давност за предявяването на отменителния иск и излагат подробни
3
съображения, че следва да намерят субсидиарно приложение правилата на ЗЗД. Твърдят, че
не е осъществен фактическият състав на чл. 226, ал. 1 т.2 и т.4 ДОПК. Сочат, че към
момента на извършване на сделката, задълженията не са били установени по смисъла на чл.
216 ДОПК и считат, че задълженията следвало да бъдат установени с влязъл в сила
административен акт или съдебно решение. Излагат, че страните по една сделка имат право
свободно да уговарят размера на престациите, както и че не са „свързани лица“ с другия
ответник. Също сочат, че продажната цена по сделката е била платена и с нея са били
погасени задължения към публичния изпълнител. Заявяват също и че у прехвърлителя по
сделката е липсвало намерение за увреждане на публичния изпълнител. Молят съда да
отхвърли предявените искове.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване следното:
1) По иска с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ДОПК: публично
задължение, което да е установено по някой от предвидените способи за установяване на
данъчни задължения; сключването на договор за покупко-продажба на ¼ ид.ч. недвижим
имот - Магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1608.7070.1.73 след датата на установяване на публичното задължение; стойността на
продаденото имущество, значително да надхвърля стойността на получената продажна цена.
Ищецът не сочи доказателства за обстоятелството, че стойността на продаденото
имущество, значително да надхвърля стойността на получената продажна цена
2) По иска с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. ал. 1, т.4 ДОПК: публично
задължение, което да е установено по някой от предвидените способи за установяване на
данъчни задължения; сключването на договор за покупко-продажба на ¼ ид.ч. недвижим
имот - Магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1608.7070.1.73 след датата на установяване на публичното задължение и намерение на
длъжника за увреждане на публичния взискател. Ищецът не сочи доказателства за
намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател.
По наведеното възражение от ответника В. АЛ. Д. за изтекла погасителна
давност на вземането на държавата, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
По наведеното възражение от ответниците Й. Б. Й. и Р. Б. ЯН. за изтекла
погасителна за предявяване на иска, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на
обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на НИ № 37 от 16.03.2017 г., том I, рег.№ 1348, дело № 29/2017 г. от
16.03.2017 г., ответникът В. АЛ. Д. е продал на Й. Б. Й. и Р. Б. ЯН. ¼ ид.ч. от недвижим
имот - Магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1608.7070.1.73.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5