Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр.Перник,
07.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИАН ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура АЛБЕНА СТОИЛОВА, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ въз.НОХД № 306/2019 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 588/ 24.09.2019 год., постановена по НОХД № 537/ 2019 год. по описа
на районен съд Перник СА ПРИЗНАТИ:
1. подсъдимия
Е.Х.Н. за ВИНОВЕН в това, че на 08.11.2017 г. в гр.Перник в съучастие като
съизвършител с А.Х.Ч. /съизвършител/ с цел да набави за себе си и за А.Х.Ч.
имотна облага, поддържал у В.Р.П. заблуждение /че е приятел и колега на „М."-съученик на сина й, и можел да й
помогне да започне да получава социални помощи и да са й по-евтини лекарствата,
но било необходимо да им даде сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, за да се
оправят документи и да се опишат парите/ и с това й причинил имотна вреда в
размер на 8 000 /осем хиляди/ лева- поради
което на осн. чл.209 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1 от НК, е ОСЪДЕН на наказание
“Лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
На осн.
чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
отложено за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане в сила на присъдата.
2. подсъдимия
А.Х.Ч. за ВИНОВЕН в това, че в периода 08.11.2017 г.- 04.12.2017 г. в
гр.Перник, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършител с Е.Х.Н. /който също е действал като съизвършител/ и в съучастие,
като съизвършител с НЕустановено по делото лице /което също е действало, като
съизвършител и спрямо което материалите са отделени в друго досъдебно
производство/ с цел да набави за себе си, за Е.Х.Н. и за НЕустановеното по
делото лице имотна облага, представяйки се за Длъжностно лице /шеф в Червения
кръст и за полицейски служител/ е възбудил и поддържал у В.Р.П. заблуждение /че е „М."- съученик на сина й и шеф в
Червения кръст и можел да й помогне да започне да получава социални помощи и да
са й по-евтини лекарствата, но било необходимо да им предаде сумата от 8000 лева,
за да оправят документи и да опишат парите; и че е полицейски служител и следва
да я заведе в районно управление в гр.София, за да разпознае лицата, които са я
измамили, но трябва да даде сума от 8000 лева/ и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 16 000 /шестнадесет/ лева, като деянията са извършени в
условията на опасен рецидив- след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК /НОХД № 9936/2016г. по описа на Софийски
районен съд/ и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК /ЧНД № 19786/2014 г. по описа на
Софийски районен съд и НОХД № 9936/2016 г. по описа на Софийски районен съд/,
както следва:
На
08.11.2017 г. в гр.Перник в съучастие, като съизвършител с Е.Х.Н. /който също е
действал като съизвършител/ с цел да набави за себе си и за Е.Х.Н. имотна
облага, представяйки се за длъжностно лице /шеф в Червения кръст/ е възбудил и
поддържал у В.Р.П. заблуждение, /че е „М.", съученик на сина й, че е шеф в
Червения кръст и можел да й помогне да започне да получава социални помощи и да
са й по-евтини лекарствата, но било необходимо да им предаде сумата от 8 000
лева, за да оправят документи и да опишат парите и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 8 000 лева.
На
04.12.2017 г. в гр.Перник в съучастие, като съизвършител с НЕустановено по
делото лице /което също е действало като съизвършител и спрямо което материалите
са отделени в друго досъдебно производство/, с цел да набави за себе си и за
НЕустановеното по делото лице имотна облага, представяйки се за Длъжностно лице
/Полицейски служител- е направил ОПИТ, останал недовършен по независещи от него
причини /В.Р.П. го разпознала като лицето, което предходен път я е измамило/,
да възбуди и поддържа у В.Р.П. заблуждение /че е полицейски служител и следва
да я заведе в районно управление в гр.София за да разпознае лицата, които са я
измамили, но трябва да даде сума от 8000 лева/ и с това да й причинил имотна
вреда в размер на 8 000 лева–поради което на осн. чл.211 вр. чл. 210 ал.1 т.1 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.„а" и б.„б" вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 вр. чл.58а ал.1 от
НК, е ОСЪДЕН на наказание
“Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години и 8 /осем/ месеца.
НА осн.
чл.57 ал.1 т.2 б.”б” от ЗИНЗС, му е ОПРЕДЕЛЕН, първоначален „СТРОГ” режим на
изтърпяване на така наложеното и
определено наказание “ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА”.
Със
същата присъда подсъдимите А.Х.Ч. и Е.Х.Н.,
са осъдени СОЛИДАРНО да заплатят на Частния тъжител: В.П. сумата от 8 /осем
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея в резултат на
деянието, извършено на 04.12.2017 г. и описано по- горе имуществени вреди,
ведно със законовата лихва върху посочената главница, считано от момента на
увреждането 04.12.2017 г. до окончателното изплащане, а по сметка на ПРС сумата
от 320 /триста и двадесет/ лева представляваща 4% Държавна такса, върху уважения размер на
иска.
В
тежест на подсъдимите са възложени и сторените по делото разноски.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ч.,
чрез процесуалния му представител. В жалбата бланкетно се сочи, че са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, а наложеното наказание несправедливо
е завишено, поради което се иска отмяна на атакуваната присъда и алтернативно намаляване
размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред въззивния съд се
доразвиват съображения за това, че обжалваната присъда е постановена при неясни
мотиви, погрешно структурирани; при противоречие на фактическата част с
правната квалификация, както и за това че наложеното наказание е явно
несправедливо.
По реда
на чл.320, ал.6 НПК към гореописаната жалба се е присъединил и подсъдимият Н..
Последният лично и чрез своя защитник навежда доводи за погрешна квалификация
касаеща формата на съучастие от негова страна. Иска се, с оглед на
новосъбраните доказателства намаляване размера на наложеното му наказание.
Гражданската
ищца и частен обвинител, чрез своя повереник, изразява становище, че присъдата
на районния съд е правилна и законосъобразна, но следва да се отчете
възстановяване на инкриминираната сума.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразила становище, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена
в наказателно осъдителната й част, като правилна и законосъобразна. Следва да
се отмени същата в гражданската й част с оглед възстановяване на сумата предмет
на престъплението.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, както и
с оглед характера на производството- по реда на чл.371 т.2, вр. чл.370 НПК,
районен съд Перник е установил точно фактическата обстановка. Направените
правни изводи относно авторството на деянието и вината са правилни. Установено
е по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили престъплението, за което са
обвинени при фактическата обстановка посочена в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимия
Н. не е осъждан.
Подсъдимия
Ч. е осъждан общо 17 /седемнадесет/ пъти към настоящия момент- осем от които за
престъпления по чл.209 от НК:
Част от
осъжданията са както следва:
Присъда по НОХД № 743/2001 г. на РС-гр.Кърджали,
влязла в сила на 26.VІ.2002 г. за извършено деяние на 21.VІІІ.2002 г. по чл.209 НК. За което му е наложено наказание ”Глоба”.
Присъда
по НОХД № 729/2005 г. на РС-гр.Пазарджик, влязла в сила на 31.ІІІ.2006 г. за
извършено деяние на 15.ІІ-27.V.2004 г. по чл.210 вр. чл.209 вр. чл.26 вр. чл.28 НК. За което му е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 2 години
при “Строг” режим.
Присъда
по НОХД № 515-2007 на РС-гр.Асеновград, влязла в сила на 25.ІХ.2007 г. за
извършено деяние на 13.VІ.2007 г по чл.211 вр. чл.210 вр. чл.29 НК за което му
е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при “Строг”
режим.
Присъда по НОХД № 257/2010 г. на
РС-Ботевград, влязла в сила на 28.І.2010 г. за извършено деяние на 10.ХІІ.2009 г
по чл.211 вр. чл.210 вр. чл.29 НК за което му е наложено наказание ”Лишаване от
свобода” за срок от 6 месеца при “Строг” режим.
По
Присъда влязла в сила на 12.Х.2017 г. НОХД № 9936/2016 г. по описа на СРС за
престъпление извършено на 24.ІІ.2015 г. по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1, б.„б" НК на „Лишаване от
свобода" за срок от 2 /две/ години при първоначален „СТРОГ" режим на
изтърпяване.
и
ЧНД №
19786/2014 г. по описа на СРС на „Лишаване от свобода" за срок от 11 /единадесет/
месеца при първоначален „СТРОГ" режим на изтърпяване и 11 /единадесет/
месеца „Лишаване от право да управлява МПС"- групирало наказания по четири
присъди: НОХД № 14782/2012 г на СРС- чл.211 вр. чл.209 вр. чл.29 НК, НОХД №
4404/2012 г на СРС- чл.209 вр. чл.20 НК, НОХД № 1501/2012 г.на РС-Бургас и НОХД
№ 23191/2011 г. на СРС- чл.209 вр. чл.20 НК.
За
друга част от осъжданията е настъпила реабилитация /вкл. по чл.88а НК/.
Видно
от горепосочените присъди по последните две наказания не са изтекли 5 години от
изтърпяването им към процесната дата 08.11.2017 г.
Подсъдимите
А.Х.Ч. и Е.Х.Н. са от гр.***, като били в близки отношения помежду си.
Свидетелката
и пострадала В.П. не познава двамата подсъдими и не ги е виждала до инкриминираните
дати. Същата живеела самотно в гр.*** на адрес *** в недобро здравословно
състояние- прекарала няколко инфаркта и
била трудно подвижна. След смъртта на сина си- м.*** ***. тя останала без
никакви живи роднини.
П.
имала налични спестявания /нейни и от сина й/ в значителен размер, които
парични средства тя съхранявала на банкова сметка в ***.
Горните
обстоятелства били известни на подсъдимите, поради което те взели решение и
предприели действия /взели автомобил под наем, установили контакт с непознатата
до тогава пострадала и др./, за да отнемат, чрез измама спестените пари на
възрастната жена, възползвайки се от нейната безпомощност, възраст и липса на
подкрепа.
В
изпълнение на това свое намерение подсъдимия А.Х.Ч. отишъл до офис на ***,
разположен в гр.Бургас. Това търговско дружество имало за предмет на дейност,
отдаване под наем на леки автомобили. Дейността му била широка по обхват и
такива офиси били открити освен в централата в гр.Варна и в още много други
градове на страната, включително и в гр.Бургас. Тъй като бил редовен клиент Ч.
познавал детайлно предлаганите услуги още повече, че му правели различни
отстъпки. Така той сключил с въпросната фирма *** Договор за наем на лек автомобил
марка/модел „Шкода Октавия" сива на цвят с peг. № ***
в офиса в гр.Бургас на дата 31.10.2017 г. със срок до 03.11.2017 г. Впоследствие
този подсъдим удължил срока на действие на договора по телефона /също ”привилегия”
с оглед, че от фирмата го познавали като клиент/, като крайната заявена от него
дата била 17.11.2017 г.
Вечерта
на 07.11.2017 г. подсъдимите А.Х.Ч. и Е.Х.Н. пристигнали в гр.София и се
настанили в хотел ***, находящ се в кв.„Суходол", паркирайки управлявания
от тях лек автомобил марка/модел „Шкода Октавия" в непосредствена близост
до сградата.
Рано
сутринта на 08.ХІ.2017 г. двамата потеглили със същият автомобил в посока
гр.Перник, където пристигнали около обед същия ден.
По това
време пострадалата излязла от дома си и тръгнала в посока към сградата на
„Червения кръст" в гр.Перник. Самата сграда се намирала в централната
градска част в близост до Обреден общински дом-гр.Перник.
В един
момент докато се движела сама по улицата, към нея се доближил подсъдимия А.Ч. и
я заговорил. Той я попитал дали го познава и когато тя отговорила отрицателно я
излъгал, че се казва „М." и че е бил съученик и приятел на нейния покоен
син. През цялото време с цел да подсили заблудата у пострадалата, подсъдимия се
обръщал към нея свойски по име- „лельо В.". Тъй като възрастната жена сама
му посочила, че отива към „Червения кръст", за да се види с приятели
подсъдимия А.Ч. й казал, че сега има малко работа, обаче после пак ще се видят,
защото трябва да й помогне да започне да получава социални помощи, тъй като
пенсията й била много ниска.
След
като се разделили, пострадалата отишла на по кафе в „Червения кръст", а
подсъдимия А.Ч. се отдалечил, заръчвайки й да се прибира по-бързо.
Около
30 минути по-късно В.Р.П. си тръгнала от сградата на „Червения кръст",
насочвайки се към дома си на ул.„***" /за която цел следвало да премине
през подлеза в града, изграден до централната железопътна гара/ и единствен
преход в района към квартала дето живее. Точно тогава, до нея отново се доближил
подсъдимия А.Ч.. Той отново започнал да я заговаря, вървейки заедно с нея по
посока на дома й. По този начин, двамата пеша достигнали до улица „***",
където възрастната жена, доверявайки се наивно на подсъдимия А.Ч. и неговото
отношение,го поканила в къщата си. Там подсъдимия, отново започнал да я
убеждава, че иска “да й помогне да започне да получава социални помощи,
включително и за сметката за ползваната електрическа енергия, както и да са й
по-евтини лекарствата, които вземала”. За да придаде по-голяма достоверност на
думите си А.Ч. посочил, че освен всичко друго, бил и „шеф" в „Червения
кръст", а така също и, че съпругата му работела в болница „Свети
Георги" в гр.Перник знаейки, че тези твърдени обстоятелства не били верни.
Докато
по гореописания начин, подсъдимия А.Ч. създавал различни неверни представи и
надежди у пострадалата на входната врата на дома й се почукало, при което в
къщата влязъл още един мъж, който се представил като „приятел и колега на М.”. Това бил подсъдимия Е.Н..
Появата
на последния в дома на пострадалата била предварително уговорена между двамата
подсъдими.
Така те
започнали да разясняват на П. как ще й помогнат за горепосочените социални
придобивки, като й указали да им предостави личната си карта и здравната си
книжка. Когато подведената и оказала им доверие възрастна жена им ги подала, те
извадили тефтери, в които си придали вид, че записват различни данни, които
били нужни, за да се предприемат необходимите процедури /действия спомогнали да
убедят допълнително възрастната жена/, а в същност се снабдили с всички
необходими им личнни данни.
След
това подсъдимия А.Ч. казал на пострадалата, че за да се извърши необходимата
процедура по отпускане на социалните помощи, намаляването на цената на
лекарствата й и другите подобни обещания било необходимо временно П. да даде
сума пари в размер на 8 000 /осем хиляди/ лева. Те не следвало да служат
за подкуп или за други някакви неправомерни действия, а били нужни, за да се „оправят документите" и да се „опишат парите", след което
незабавно щели да й бъдат върнати.
Тъй като пострадалата наистина повярвала, че
подсъдимия А.Ч. се казва „М." и, че е бил съученик и приятел на покойния й
отскоро син, че е „шеф" в Червения кръст и че желае безкористно да й
помогне за получаването на гореизброените социални придобивки, а за това пък е
нужно да се предаде за кратко време сума пари от 8 000 лева с оглед „оправяне
на документите" и „описване на парите", тя се
съгласила с увещанията и предложенията на двамата подсъдими.
Тогава тримата /двамата подсъдими и
пострадалата/ излезли от дома й, и тръгнали в посока центъра на гр.Перник
където се намира банката в която били депозирани наличните средства на П..
Междувременно подсъдимия Е.Н. се отдалечил в друга посока. С такси Ч. и
пострадалата се придвижили до сградата на ТБ *** АД-гр.Перник, находяща се *** гр.Перник.
Там Ч. обяснил на заблудената жена, че той е много гладен и затова ще ходи да
се вземе за ядене, а тя да отива да тегли парите, след което да го чака на
пейките на площада.
Въведена в заблуждение в резултат на казаното
от двамата подсъдими и извършени от тях действия, П., влязла сама в сградата на
ТБ ***-гр.Перник, където изтеглила от личните си спестявания сума пари в размер
на 8 000 /осем хиляди/ лева.
Служителката на гишето я попитала дали е сама
и за какво са й толкова много пари, като пострадалата я излъгала, че е сама и
че парите й трябват, защото ще прави у дома си ремонт.
Когато П. изляза отвън, седнала на указаното й
видно място на пейките и зачакала. Малко след това се приближил подсъдимия А.Ч.,
който й казал, че трябва вече да тръгват и я повел към паркиран наблизо лек
автомобил- пред сградата на хотел „Струма"-гр.Перник. Там ги чакал отново
подсъдимия Е.Н. с наетата „Шкода Октавия" peг. № ***.
Подсъдимия
Е.Н. потеглил с лекия автомобил напред по улицата, като Ч. поискал пострадалата
да му даде парите, които била изтеглила от сметката си в размер на 8 000 лева,
за да ги „преснима", при което тя му подала пачката от банкноти. След като
подсъдимите по гореописания начин успели да вземат парите от П., Н. спрял
колата при моста на ул.Струма в гр.Перник, където пък Ч. й указал да слезе и да
ги изчака малко, докато те двамата „оправят документите" и „преснимат
парите". Веднага, след това те щели да се върнат, за да й дадат отново
парите и документите, така че тя трябвало да ги чака точно на това място.
След
тези „пояснения" двамата подсъдими се отдалечили, а пострадалата останала
да ги чака на улицата където я свалили. След, като минали около един час и
половина, а Ч. и Н. не се върнали П. се досетила, че е измамена и, тъй като й
прилошало, помолила случаен минувач да се обади в полицията.
След
време подсъдимия А.Ч. намислил да отнеме, чрез измама, още веднъж пари от
пострадалата П..
В тази
връзка той се свързал с неустановено по делото лице /материалите спрямо което
са отделени в друго досъдебно производство/, с което се уговорил да измамят
заедно жената с цел да отнемат парични средства от нея, на което това лице се
съгласило.
В
изпълнение на това си намерение двамата дошли на дата 04.12.2017 г. отново в
гр.Перник с лек автомобил, но вече марка/модел „Рено Меган". Този лек
автомобил също бил собственост на ***, но в този случай бил нает не от
подсъдимия А.Ч., а от подсъдимия Е.Н., който и го ползвал реално, но го
предоставил на своя приятел Ч..
Двете
горепосочени лица /подсъдимия А.Ч. и неустановено по делото лице/ пристигнали в
гр.Перник около обед на посочената дата, при което направо отишли пред дома на
пострадалата П.. Там от колата слязъл само подсъдимия А.Ч., който обаче се бил
специално дегизирал за целта на посещението- бил облечен в полицейска униформа
и с полицейска фуражка, като и си бил сложил тъмни очила.
Той
почукал на входната врата на дома на П., която в този момент се намирала вкъщи.
Тя отворила, при което подсъдимия този път и се представил за служител на
полицията.
Неразпознавайки
така дегизирания подсъдим, пострадалата го поканила в дома си.
Ч. й
разказал версията, че полицията е заловила лицата, които са я измамили преди
около 1-един месец, поради което тя трябва веднага да тръгне с него, за да
отидат в районното управление в гр.София, където тя да ги разпознае.
П.,
поради своята наивност и възраст повярвала отново на изложеното и, зарадвана от
“новината” без да мисли се облекла, взела си документите и тръгнала с подсъдимия.
Малко
по-нататък двамата се качили в „таксиметров" автомобил, който ги чакал, а
именно- наетата от фирма *** кола марка/модел „Рено Меган" с peг. № *** управляван от неустановеното лице.
Веднага
след като автомобилът потеглил мобилният телефон на шофьора позвънял, при което
той отговорил на повикването. За да се подсили заблуждението на жената той й
заявил, че му се обаждат от полицейското управление и, че на телефона е
„полицайката" /имайки предвид водещата разследването по образуваното
досъдебно производство разследваща полицайка, която пострадалата познавала
добре и й имала доверие–с оглед проведените вече с нея разпити/. Тогава П.
помолила само за малко да я чуе, но неустановеното по делото лице бързо й
отказало и затворило телефона.
Докато пътували, пострадалата в един момент установила,
когато подсъдимия А.Ч. свалил за кратко тъмните очила, които носел, за да ги
забърше с кърпичка, че това е „М."- мъжът, който й се бил представил за
„шеф" в „Червения кръст", приятел и съученик на покойния й син около
месец по-рано и който я бил измамил със сумата пари в размер на 8 000 /осем
хиляди/ лева. П. се уплашила изключително много, защото осъзнала, че вече
напуска гр.Перник с колата в която били измамникът и негов съучастник и, че
никой не знае къде е и, че е тръгнала с тях. Затова жената си придала вид, че
не е познала мъжа, седящ до нея на задната седалка на автомобила.
Управляваната от неустановеното по делото
лице кола спряла на края до клон на ТБ *** АД, находящ се на бул.„Княгиня Мария
Луиза" в гр.София. Там подсъдимия А.Ч. обяснил бързо на пострадалата, че
сега трябва да отиде до банката, да изтегли
8 000 /осем хиляди/ лева, които да му даде. Това било необходимо,
за да я заведат до районното управление, където да разпознае „айдуците",
които „са й взели парите". Вярвайки, че е успял и този път да заблуди до
край възрастната жена подсъдимия й посочил сградата на банковия клон, от който
трябвало да изтегли сочената парична сума, след което й заявил, че „полицаите
нямат право да влизат в банка", поради което тя да отиде сама, а че той ще
я чака наблизо.
Изплашена, пострадалата тръгнала към банката.
Въпреки че вече в нея се били породили съмнения, че това представлява опит да
бъде отново измамена с нови 8 000 лева П. се страхувала, както да покаже,
че е наясно с този факт, така и да се възпротиви по какъвто и да е начин.
Затова тя предпочела действително да изтегли исканите 8 000 лева и да ги
даде, правейки се, че вярва на това, което й се обяснява, за да я оставят жива
и да не й навредят по друг начин.
Жената влязла в банковия клон и изтеглила на
гише в брой сумата от 8 000 лева. Притесненият вид на **-годишната жена
/който тя не успявала да прикрие/, необичайно голямата сума пари и цялостната
ситуация накарали служителката на банковото гише да се усъмни в случващото се.
Тогава тя повикала охраната-свидетеля А.А., и я помолила да придружи пострадалата
отвън до хората, които щели да я чакат. А. повела клиентката към изхода, като я
запитала кои са хората, които я очакват.
П.
обяснила, че това били мъж, облечен в полицейска униформа и племенникът й. Свидетелката
я попитала за името на този племенник, в който момент пострадалата започнала да
плаче. Това веднага направило впечатление на охранителната, която я запитала
дали наистина е убедена, че това действително е неин племенник. Тогава П.
надмогнала страха си и признала, че не е сигурна и всъщност не знае кой е този
човек. Тогава и споделила по какъв всъщност повод е доведена тук от
„полицията", както и какво се е случило с предходната сума от 8 000 лева.
А.
незабавно подала сигнал до полицията за случващото се и прибрала жената в
сградата на банковия клон. На място, веднага пристигнали екипи на МВР, които
указали да бъдат върнати по сметката на пострадалата изтеглените 8 000 лева
/което било веднага сторено/, както и предприели обход на района, но не могли
да открият автомобила на подсъдимия А.Ч. и съучастника му.
В хода
на разследването по досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, видно от заключението на която В.П. ”не страда от психично заболяване; същата
може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях; при същата са налице сенилно, физиологично
възрастово обусловени леки когнитивни промени, но същите не са изразени по
тежест и не достигат до патологични, болестни симптоми”.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството на деянието, неговият
механизъм и формата на вината у подсъдимите.
Извършеното
от подсъдимите самопризнание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителният акт се подкрепя изцяло от събраният доказателствен материал.
Безспорно установени са извършителите- Ч. и Н., както пряко от разпознаването
на пострадалата, така и косвено от доказателствата установяващи автомобилите с
които са се предвижвали. Изцяло в съответствие с показанията на пострадалата са
останалите събрани гласни доказателства, писмените такива и заключението по
видео- техническата експертиза. Местоизвършването на деянието, неговият механизъм
и авторството се установяват безспорно от цялата тази доказателствена
съвкупност.
Всички
така изброени доказателства преценени в своята съвкупност и взаимовръзка
правилно са оценени от първия съд. На тях е придадено значението което имат в
действителност. Районният съд ги е подложил на подробна и аргументирана
преценка при която не се налага тяхното преповтаряне. В тази връзка настоящият
състав изрично отбелязва, че не цени обясненията на подсъдимия Ч. дадени във
въззивното следствие, в частта, с която изключва участието на подсъдимия Н. в
първото инкриминирано деяние, както и омаловажава своето такова. Съдът е
предоставил на Ч. възможността да даде обяснение с оглед на това му право
закрепено в НПК- чл.277, ал.2 НПК. В конкретният случай обаче с оглед на
проведената процедура по реда на глава 27 НПК, след надлежно извършено и
неотменимо признание на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и постановено изрично определение по реда на чл.372, ал.2 НПК
приобщаване на доказателства установяващи факти различни от признатите е
недопустимо. Още повече, че в пледоарията си /упражнявайки право на лична
защита/ Ч. отново е изразил становище, че се признава за виновен и съжалява за
стореното.
Абсолютно
същото важи и по отношение пледоарията на защитника на другият подсъдим- Н.,
поради което съдът не намира за необходимо да се преповтаря.
Квалификацията
на извършените от подсъдимите престъпления е точна, като е отчетено, по
отношение на подсъдимия Ч. и наличието на предишни осъждания, при което
престъплението извършено от него се явява в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимите са признати
за виновни по предявеното им обвинение.
При
обсъждане въпроса за индивидуализацията на наказанието обаче, настоящият състав
намери, че следва да се вземат предвид събраните на въззивното следствие нови
доказателства. Те са свързани със семейният статус на подсъдимия Ч., неговата
трудова ангажираност и възстановяване на реално присвоените пари от
пострадалата. Тези доказателства са с характер на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
При отмерване
размера на наказанието, по отношение на подсъдимия Ч., районния съд е отчел
липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, който извод с оглед на гореизложеното
следва да се корегира. Неправилно, като отегчаващи отговорността обстоятелства,
районния съд е приел всички осъждания на Ч., вместо да изключи от тях тези за
които е настъпила реабилитация /вкл. абсолютната такава по чл.88а НК/. При това
положение и съобразно предпоставките на чл.54, ал.1 и 2 НК въззивния съд
намери, че едно наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ години
отговаря на всички обстоятелства, имащи значение за постигане целите на индивидуалната
и генералната превенция и на целите по чл.36 НК.
Така
определеното наказание съдът редуцира съгласно императивната разпоредба на
чл.58а, ал.1 НК до пет години и четири месеца лишаване от свобода. В този
смисъл следва да се измени присъдата на първия съд.
По
отношение на подсъдимият Н. не са налице нови обстоятелства, които да ес
съобразят относно размера на наложеното наказание. То е отмерено правилно и при
точно спазване предпоставките на материалния закон. Районния съд е отчел всички
относими смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, ролята и приноса
на този подсъдим към общия престъпен резултат.
С оглед
на обстоятелството, че в течение на производството пред окръжния съд са
представени доказателства, че инкриминираната сума е възстановена на
пострадалата- граждански ищец и частен обвинител, то, присъдата следва да се
отмени в частта с която е уважен гражданския иск и вместо това същият следва да
се отхвърли като неоснователен. Съответно следва да се отмени и присъдената
държавна такса съобразно уважения граждански иск.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 588/ 24.09.2019 год.,
постановена по НОХД № 537/ 2019 год. по описа на районен съд Перник В ЧАСТТА С
КОЯТО на подсъдимият А.Х.Ч. е наложено окончателно наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест години и осем месеца и ВМЕСТО ТОВА му налага окончателно
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и четири месеца.
ОТМЕНЯВА същата присъда в частта й с която
подсъдимите А.Х.Ч. и Е.Х.Н., са осъдени СОЛИДАРНО да заплатят на гражданската
ищца В.П. сумата от 8 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея в резултат на деянието, извършено на 04.12.2017 г. и описано по- горе
имуществени вреди, ведно със законовата лихва върху посочената главница,
считано от момента на увреждането 04.12.2017 г. до окончателното изплащане, а
по сметка на ПРС сумата от 320 /триста и двадесет/ лева представляваща 4% Държавна такса, върху уважения размер на иска
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П. граждански иск
солидарно срещу А.Х.Ч. и Е.Х.Н. за сумата от 8 /осем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените от нея в резултат на инкриминираното деяние,
извършено на 04.12.2017 г. и описано по-
горе имуществени вреди, ведно със законовата лихва върху посочената главница,
считано от момента на увреждането 04.12.2017 г. до окончателното изплащане,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.