Р Е Ш Е Н И Е
№ 1439/25.07.2023
огд.
гр.
Пловдив,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми юни, две хиляди двадесет
и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
;МАРИАНА
МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДАРИНА МАТЕЕВА |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ
ПЕТРОВА |
и
с участието |
|
на прокурора |
ВЛАДИМИР
ВЪЛЕВ |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 1484 по описа на
съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на С.А.А. ***, срещу РЕШЕНИЕ № 368 от 28.02.2022 г. на
ПРС, по нах. дело № 4992/2022г. по описа на същия съд.
В
касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да
бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло наказателно постановление №
002143/11.08.2022 г. на началник отдел „Контрол и правопприлагане“ в НТУ към
АПИ.
В съдебно
заседание, касаторът не се явява и представлява. Ответникът по касационната жалба- не изпраща представител. Депозирано
е становище от процесуалния му представител- юрисконсулт Вълев, с което моли за потвърждаване на решението на РС Пловдив.
Претендират се разноски.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението
на РС да бъде потвърдено.
Административен
съд- Пловдив, в настоящия състав, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
След извършена проверка от страна
контролните органи било установено, че на 21.02.2022г. в 21:18 часа. пътно
превозно средство (ППС) с регистрационен № ****, управлявано от касатора, вид:
влекач, марка и модел „ВОЛВО ФХ“, с обща техническа допустима максимална маса
20 500 кг., брой оси – 5, попада в категорията на пътно превозно средство, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (3П). Цитираното превозно средство е засечено на 21.02.2022 г., 21:18
часа, по път А-1 км. 118+599, Бенковски - Съединение, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППC не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10. ал. 1. т. 2 от ЗП.
Като място на нарушението било прието посочен
път А -1 км. 118+599, за който се събира такса за изминато разстояние - тол
такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение
е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП № 002143/21.02.2022г., който заедно с приложените към него
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
-видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа
и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа и местонахождението па техническото средство /контролно устройство с
идентиификатор № 20052/ част от системата.
Отбелязано е, че тол таксите се дължат
за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
над 3.5 тона и се диференцират в зависимост oт техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категория на пътното превозно
средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за
всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се
извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на
пътното превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние
между две точки.
Прието било, че процесното ППС е с обща
технически допустима максимална маса 20 500 кг. и съответно — при движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от ЗП и съобразно доклада от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с посочения по- горе
регистрационен номер е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона
и брой оси 5. Тази информация се установила и след справка в Националния регистър
на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на
вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен (RegiX), в резултат на
която е установено, че ППС-то е с обща техническа допустима максимална маса 20
500 килограма. Установено било, че дължимата такса не е заплатена коректно,
доколкото бордовото устройство на товарния автомобил било настроено на 2 оси по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, с оглед подадената тол декларация за влекач над 12т. с
2 оси, чието движение на превозното средство е отчетено в Електронната система
за събиране.
Водачът на
товарното ППС бил спрян на място на 25.02.2022г. в 09:30ч. от контролните
органи, след подаден до тях сигнал. Мястото било ГКПП „Капитан Андреево“ при
трасе км 0.766 на трасе „изход тежки камиони“. Посочено било констатираното
нарушение на водача и му била разяснена възможността за заплащане на компенсаторната
такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Касаторът отказал, при което
срещу него бил съставен АУАН № 002143/ 21.02.2022г. от 25.02.2022г. за нарушение
по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя с възражения.
След извършената проверка на дата 25.02.2022г.,
касаторът заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна
санкция такса по чл. 106. ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 /сто и
деветнадесет/ лева.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Неоснователно
е възражението, че дружеството- собственик на процесния влекач има сключен
договор с трето лице, което да извършва плащанията му към АПИ. Както е посочил
в мотивите си и първоинстанционния съд, тези твърдения освен, че не са доказани
по делото, са ирелевантни за административнонаказателната отговорност на
касатора. Последният следва да ангажира друг вид отговорност спрямо третото
лице за неизпълнение на задълженията си по договора, ако твърди, че вследствие
на такова неизпълнение е санкциониран с процесното НП.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 368 от 28.02.2022 г. на ПРС, по
нах. дело № 4992/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
С.А.А. *** да заплати по сметка на АПИ гр. София съдебни разноски по делото в
размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.