Решение по дело №1088/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на директора на Д. „Инспекция по труда“ – Варна против Решение № 448/02.04.2024 г. по НАХД № 154/2024 г., по описа на ВРС, 27 състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-2300681/02.08.2023 г. на директора на Д. „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Джи Ви Ви“ АД, ЕИК ****, с адрес: [населено място], хотел „П.“, к.к. „Златни пясъци“, офис 1, представлявано от В. Й. К., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че в случая, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, ВРС превратно е тълкувал нормите от материалния закон, като след анализ на материалите от доказателствената съвкупност следва единствения обоснован извод, че „Джи Ви Ви“ АД в качеството на работодател е допуснало до работа лице без последното да има сключен трудов договор в писмена форма между страните по правоотношението. Твърди, че от приложената и попълнена под диктовка на лицето (без външен натиск) декларация се установява, че същото се е намирало в обекта на контрол, като от доказателствата се налага извод за наличие на трудова връзка между посочените лица. При преценка на естеството на договорните отношения следва да се държи сметка за действителното съдържание на уговорките между страните и техните съществени елементи, които ги отличават от другите правоотношения. Счита, че са събрани достатъчно доказателства за установяване на елементите на възникнало и съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката в обекта на контрол. Твърди и че обстоятелството, че липсват данни за отпуската също не обосновава автоматично тезата за липса на такава, а от там и за липса на трудово правоотношение. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба- „Джи Ви Ви“ АД, представлявано от В. Й. К., чрез процесуалния си представител адв. Х. Д., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Джи Ви Ви“ АД против наказателно постановление № 03-2300681/02.08.2023 г. на директора на Д. „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Джи Ви Ви“ АД, ЕИК ***, с адрес: [населено място], хотел „П.“, к.к. „Златни пясъци“, офис 1, представлявано от В. Й. К., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 07.07.2023 г. служители на ДИТ-Варна, сред които и свид. В. А. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от „ДЖИ ВИ ВИ“ АД, с ЕИК *********, в хотел „Арена мар“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от ответното дружество. При проверката инспекторите установили, че във фоайето на хотела се намират две лица, сред които и свид. М. С., които били с изцапани дрехи. Поради това на същите били предоставени декларации по чл.399 от КТ. Тъй като свид. С. била неграмотна - не можела да чете и пише, декларацията била попълнена от нейната братовчедка Е. М.. Двете жени били бояджии и били заети с боядисването на една от залите на хотела, като работели, облечени със свои работни дрехи, с лични инструменти. В декларацията на свид. С. било отразено, че същата има сключен граждански договор с дружеството ответник, че работи в хотела като бояджия, с работно време от 09:00 до 17:00 часа, че за два дни й е възложено да извърши строителна дейност – шпакловка и боя на етаж -2 срещу възнаграждение от 80 лв. В хода на документалната проверка от страна на дружеството не бил представен трудов договор за М. С. и поради това на 13.07.2023 г. един от проверяващите съставил срещу „Джи Ви Ви“ А. А., в който било посочено, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето М. Г. С. да полага труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на „бояджия“ при определено работно място - в хотел „Арена мар“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, общ. Варна, стопанисван от „ДЖИ ВИ ВИ“ АД, извършвайки дейност по шпакловане и боядисване на зала за анимация, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 80 лв. дневно, с определено работно време, посочено от лицето от 09:00 до 17:00 часа, преди да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 07.07.2023 г. в 11:00 ч. в хотел „Арена мар“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, общ. Варна, в който ден М. Г. С. е установена да полага труд в полза на „ДЖИ ВИ ВИ“ АД, без да е сключен трудов договор в писмена форма между същата и „ДЖИ ВИ ВИ“ АД. АУАН бил съставен в присъствието на представляващия АД, бил му предявен и връчен, който го подписал с отбелязване, че лицето е било извикано за два дни да извърши бояджийска работа и е назначено с граждански договор. Във възражението било вписано, че предметът на дейност на дружеството е туризъм - ресторантьорство и хотелиерство и в него няма такава позиция работно място. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в ДИТ не постъпили писмени възражения. Въпреки наведените в АУАН възражения, АНО без да извърши разследване, изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на „ДЖИ ВИ ВИ“ АД “имуществена санкция” в размер [рег. номер]., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

За да отмени НП, ВРС е приел, че същото, както и АУАН, са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Счел е, че не са налице елементите на трудово правоотношение между „ДЖИ ВИ ВИ“ АД и лицето М. Г. С., а последната била наета за извършването на конкретна работа по силата на сключения между страните граждански договор, а именно: шпакловане и боядисване на зала за анимация за 2 работни дни. Посочил е, че вписаните в АУАН и в НП работно време и трудово възнаграждение не се подкрепят от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства. Заключено е, че не се установява дружеството да е имало качеството на работодател спрямо лицето С. към посочената в АУАН и в НП дата, поради което с оспореното в хода на въззивното производство НП неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.

Решението е правилно. Приетата от ВРС фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на оспорения съдебен акт, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационния състав. Правилни са и правните изводи на въззивния съд.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение (ТПО) – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.

Противно на изложеното в касационната жалба, от събраните във въззивното производство доказателства не се установява, че М. С. е извършвала трудовите функции на посочената от административнонаказващия орган (АНО) длъжност в полза на санкционираното юридическо лице. Напротив, налице са данни за възникнало между страните гражданско правоотношение. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, т.е. предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя, а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор. Основната разлика между трудовия договор и договора за услуга се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в йерархична зависимост на работника при трудовия договор, докато при договора за услуга изпълнителят е независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат, т.е. възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи дисциплинарно наказание на изпълнителя, за това, че последният се е отклонил от уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.

В конкретния случай доказателства, установяващи елементите на трудово правоотношение, не са събрани по делото. Такива елементи не са установени, както от събраните писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Както самата М. С. посочва при разпита си пред съда, времето, което е посочила за работно време в декларацията, не е обвързано с работното време на хотела, а е зависило от транспорта й до там. Също така С. изрично посочва, че е ходила да работи в хотела само два дни и е получила общо сумата от 160 лв., Оттук следва, че в случая не е налице продължително и многократно изпълнение на трудова функция, срещу което е налице право на гарантирано трудово възнаграждение, каквито се дължат по трудов договор, а между страните е договорена конкретна парична престация, дължима еднократно при изпълнение на работата. По делото не се установява С. да е имала определени работно време и трудово възнаграждение, както неправилно е посочено в АУАН и в НП. Няма данни и за осигуряване на материален и технически ресурс от работодателя. В този смисъл не се установява да е налице характерната и задължителна за трудовото правоотношение йерархична подчиненост на работника спрямо работодателя.

В заключение следва да бъде отбелязано, че от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин, че на 07.07.2023 г. в 11:00 ч. в хотел „Арена мар“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, общ. Варна, М. Г. С. е полагала труд в полза на „ДЖИ ВИ ВИ“ АД, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните. При това положение АНО е издал един незаконосъобразен санкционен акт, който подлежи на отмяна.

Достигайки до идентични правни изводи и отменяйки оспореното пред него наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, А. съд Варна, VІ-ти касационен състав

 

Р Е Ш И. :

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 448/02.04.2024 г. постановено по НАХД № 154/2024 г. на ВРС, 27 състав.

 

ОСЪЖДА Д. „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Джи Ви Ви“ АД, ЕИК **, с адрес: [населено място], хотел „П.“, к.к. „Златни пясъци“, офис 1, представлявано от В. Й. К., направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.