№ 16
гр. София , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Васил А. Василев
Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500571 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 119 от 19.06.2019 г., постановено по гр. дело № 483/2015
г. по описа на Районен съд - гр. С. е отхвърлен предявения установителен иск
от А. Й. Т. срещу Община С. за установяване съществуването към момента на
предявяване на иска на наемно правоотношение по договор от 22.10.1992 г. за
отдаване под наем на терен в к.к. Б., като неоснователен. Отхвърлен е
установителен иск, предявен от А. Й. Т. срещу Община С. и срещу
Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството за установяване по отношение на ответниците, че ищецът
е притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно
право на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв.м.,
разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м.,
построени върху имот с идентификатор № 65231.919.136 в к.к. Б., като
неоснователен. Отхвърлен е осъдителния иск по чл. 108 от ЗС за
ревандикация на правото на строеж върху сгради с обща застроена площ от
107,02 кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27
куб.м., построени върху имот с идентификатор № 65231.919.136 в к.к. Б., като
неоснователен.Ищецът А. Й. Т. е осъден да заплати на община С. сумата от
300 лева-разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
1
А. Й. Т., с доводи за неговата неправилност, евентуално недопустимост,
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Първоинстанционният съд не обсъдил правилно събраните доказателства,
като направил изводи в интерес на ответниците. Неправилни били изводите
на съда, че срока на договора е изтекъл, защото всички допълнителни
споразумения от 23.10.2002 г., удължаване на срока на договора до
22.10.2004г., анекс от 24.09.2003 г., удължен срок на договора от 22.01.2005
г., споразумение от 10.10.2005 г., договор от 21.05.2008 г. са незаконни и
нищожни като противоречащи на материалния закон по чл. 14, ал. 1 ЗОбС,
защото не са отдадени от общината чрез публичен търг или публично
оповестен конкурс и не пораждат правно действие. Съдът не издирил и
обсъдил съдебните решения по заведени дела от Областния управител, че
споразуменията на Община С. са незаконни. Първоинстанционният съд
„голословно“ приел, че имота върху който е била построената сградата е
частна държавна или общинска собственост и неправилно приел, че
давността спира да тече до 31.12.2022 г. От съда било цитирано неотносимо
доказателство АЧОС № 10471, който акт не бил приобщен по делото.
Отделно от това твърди, че АЧОС № 10471 е неотносимо по делото
доказателство, защото не е относим за процесния период, не били
представени и доказателства, с които ответниците се легитимират като
собственици. Излага твърдения, че е владял добросъвестно земята през
процесния период, върху която е придобил право на строеж. Съставеният
АЧОС № 10471 е за собственост върху поземлен имот и не засяга придобито
по давност преди издаването му право на строеж. Построената сграда била
масивна, а не преместваем обект. Жалбоподателят упражнявал фактически
добросъвестно владение през процесния период върху вещното право на
строеж, като е изградил сграда, която използвал за ресторант и владеел
необезпокоявано до незаконното й разрушаване по време на мораториума за
събаряне на строежи през месец ноември 2012 година от Кмета на Община С..
Излага съображения, че неправилно е отхвърлен и ревандикационния иск,
защото установителния иск за собственост е напълно основателен и доказан.
По същество моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и уважени
всички кумулативно обективно съединени искове. Претендира разноски за
двете инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна
Община С. изразява становище за неоснователност. Излага, че сключеният
договор за наем от 22.10.1992 г. е прекратен, считано от 01.05.2008 г. Преди
изтичане на срока, уговорен в анекса от 10.10.2005 г., ищецът нито е подавал
молба за продължаване на срока на договора, нито е вземано такова решение
от Общински съвет-С., нито е сключван нов анекс или нов договор между
страните, поради което наемното правоотношение е прекратено с изтичане на
уговорения срок – 30.04.2008 г. Излага съображения, че предявения иск за
установяване по отношение на ответниците, че ищецът е притежавал на
основание изтекла в негова полза придобивна давност вещно право на строеж
2
е недопустим, тъй като с определение № 809/20.11.2013 г. на Софийски
окръжен съд производството по делото е прекратено по този иск и
определението е влязло в законна сила. Алтернативно излага съображения за
неоснователност. Намира за недопустим и иска по чл. 108 от ЗС, тъй като
ищецът цели защита на ограничено вещно право, което е недопустимо.
Отделно от това посочва, че предявеният иск може да бъде уважен само ако
вещта съществува, а в случая процесния преместваем обект не съществува.
Със заповед № ЛС-0120/11.01.2010 г. на Кмета на Община С., терена е бил
иззет от А.Т. и освободен. Същата заповед преминала през съдебен контрол и
потвърдена с Решение №430/28.05.2010 г. по адм.д. № 65/2010 г. на
АССО.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивника А. Й. Т., чрез адв. Ж. поддържа
жалбата, а Община С., чрез юрк. Л. я оспорва и моли да бъде отхвърлена.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът А. Й. Т. е предявил субективно и обективно съединени искове,
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС, срещу
Община С. за установяване съществуването към момента на предявяване на
иска на наемно правоотношение по договор от 22.10.1992 г. за отдаване под
наем на терен в к.к. Б.;установителен иск, предявен от А. Й. Т. срещу Община
С. и срещу Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното
развитие и благоустройството за установяване по отношение на ответниците,
че ищецът е притежавал на основание изтекла в негова полза придобивна
давност вещно право на строеж върху сгради с обща застроена площ от 107,02
кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м.,
построени върху имот с идентификатор № 65231.919.136 в к.к. Б.;
осъдителния иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на правото на строеж
върху сгради с обща застроена площ от 107,02 кв.м., разгъната площ около
225,28 кв.м. и застроен обем от 531,27 куб.м., построени върху имот с
идентификатор № 65231.919.136 в к.к. Б..
В постъпилият отговор от ответника Община С. /л. 42 от гр.д. №
483/2015 г. на РС-С./ изразява становище за неоснователност.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстационния
съд въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства,
поради което настоящата инстанция я възприема на основание чл.272 от ГПК.
3
Пред въззивната инстанция са разпитани двама свидетели на ищеца. От
показанията на свидетеля Г. И.К. се установява, че познава ищеца А.Т. от
1996-1997 година. Ищецът имал заведение в к.к. „Б.“, свидетелят от 1996 г. до
2006 г. работил там като готвач и поддръжка.Половината от сградата била
масивна, а другата половина – фасадата отпред била дървена конструкция.
Свидетелят не знае някой да е оспорвал собствеността на А. върху къщата,
докато е работил там.
От разпита на свидетеля В.С.С. се установява, че познава А. откакто му
работил на къщата по строителството. Спорове за имота свидетелят не знае да
е имало, не е идвал никой, който да предявява претенции. Свидетелят
извършват строителни работи по имота – мазал, лепил плочки, извършват
довършителни работи. След 1995 г. къщата била съборена.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна
страна следното:
Не се спори, че с договор за отдаване под наем от 22.10.1992 г., сключен
между Община С. и А. Й. Т., общината е предоставила за временно и
възмездно ползване терен в к.к. Б., с площ 55 кв.м., за срок от 10 години,
считано от дата на подписването му. С анекс от 22.10.2002 г., страните са се
споразумели за удължаване срока на действие на договора от 22.10.2002 г. до
22.10.2004 г. С анекс от 24.09.2003 г. страните са се съгласили да се удължи
срока на договора за наем до 22.10.2005 г. На 10.10.2005 г. е подписано
допълнително споразумение към договора за наем, като в раздел IV, т. 14 е
определен срок на действие на договора от 23.10.2005 г. до 30.04.2008 г. В т.
15 от допълнителното споразумение е посочено, че се прекратява с изтичане
на срока по т.14. Ако наемателят желае продължаване на договорните
отношения след този срок – 30.04.2008 г., най-малко един месец преди
изтичането му подава писмена молба до наемодателя за това и след решение
на общински съвет С. може да сключи допълнително споразумение. Клаузата
на т. 14 е ясна, поради което съдът приема, че договорът е прекратен с
изтичане на срока, който е бил до 30.04.2008 г. вкл. Представеният по делото
договор за отдаване под наем на недвижим общински имот от 21.05.2008 г. не
е подписан от наемателя /л. 37 от дело 42/2013 г./, поради което договорните
отношения между страните са прекратени.
Видно от Заповед № ЛС-0120/11.01.2010 г. на Кмета на Община С., на
основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 65, ал. 1 от Закона за
общинската собственост е наредено да се изземе от лицето А. Й. Т., с ЕГН:
**********, владението на общински недвижим имот – празен общински
терен, намиращ се в общ. С., к.к. Б., с площ 189,00 /сто осемдесет и девет/
кв.м., върху който е разположен временен обект, поради владеене на имота
без правно основание – след изтичането на срока на действие на договор за
отдаване под наем № Б-25/22.10.1992 г., анексите и допълнителното
споразумение към него на дата 30.04.2008 г. Тази заповед е оспорена от А. Й.
4
Т. пред Административен съд – С.област, който с Решение № 430/28.05.2010
г. по адм. дело № 65/2010 г. отхвърля жалбата срещу заповед № ЛС-
0120/11.01.2010 г. на кмета на Община С.. Решението на Административен
съд – С.област е оставено в сила с Решение № 9894/04.07.2011 г. по адм. дело
№ 14498/2010 г. по описа на ВАС на Р.България. С Решение №
1892/08.02.2012 г. по адм. дело № 13910/2011 г. на ВАС на Р. България е
отхвърлена молбата на А.Т. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение №
9894/04.07.2011 г. по адм. дело № 14498/2010 г. на състав на трето отделение
на ВАС. От представен протокол от 28.11.2012 г., е видно, че Общината е
пристъпила към принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № ЛС-01
20/11.01.2010 г. на Кмета на Община С.. Протоколирано е, че на 28.11.2012 г.
в 15, 45 часа назначена комисия, съвместно с работници на фирмата
изпълнител „Б.” ЕАД и служители на Полицейско управление – Б. са
пристъпили към оглед на мястото. Към момента на огледа обектът е бил
празен, имуществото изнесено от собственика, след което служители на
фирмата „Б.” ЕАД предприели СМР за демонтиране на обекта и
освобождаване на общинския терен. В протокола е посочено, че СМР са
приключили окончателно на 29.11.2012 г. в 15, 00 часа, като годните за
използване материали от обекта са предоставени на разположение на
собственика, а общинския терен е почистен чрез извозване на отпадъчните
материали.
От горе изложеното следва, че към момента на предявяване на иска
наемно правоотношение между страните не е съществувало, тъй като вече е
било прекратено -след 30.04.2008 г. Предявеният установителен иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Неоснователен и недоказан е и предявения установителен иск А. Й. Т.
срещу Община С. и срещу Държавата, представлявана от Министъра на
Регионалното развитие и благоустройството за установяване по отношение на
ответниците, че ищецът е притежавал на основание изтекла в негова полза
придобивна давност вещно право на строеж върху сгради с обща застроена
площ от 107,02 кв.м., разгъната площ около 225,28 кв.м. и застроен обем от
531,27 куб.м., построени върху имот с идентификатор № 65231.919.136 в к.к.
Б..
На първо място възраженията на въззиваемата страна Община С. за
недопустимост на иска са неоснователни. Видно от определение №
8091/20.11.2013 г., постановено по гр.д. № 42/2013 г. по описа на СОС е
прекратено производството в следните части: в частта относно предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК спрямо ответниците
Община С. и МРРБ, че не са собственици на процесната сграда-търговски
обект със застроена площ от около 108 кв.м. в к.к. Б., попадаща в кв. 24 по
плана на к.к. Б., одобрен 1986 г., а по кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД-18-3/27.01.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
5
геодезия, картография и кадастър, сградата попада в поземлен имот с
идентификатор 65231.919.136, и същата е отразена с идентификатор
65231.919.136.18 /стар 65231.919.59.12/ и идентификатор 65231.919.136.19
/стар 65231.919.59.13/; в частта, с която ищецът прави искане да бъде
установено, че „построената от него масивна сграда, представлява
недвижима вещ трайно прикрепена към земята, представляваща масивна
сграда - търговски обект със застроена площ от около 108 кв.м., сградата е
търпима и има траен устройствен статут”; в частта относно предявен иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 63 ЗС.Определението на СОС е потвърдено
с определение № 288/10.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 206 по описа за
2014 г. на Софийски апелативен съд. С определение № 36/14.01.2015 г.,
постановено по ч.гр.д. № 6953/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., не е допуснато
до касационна обжалване определение № 288 от 10.02.2014 г. по ч.гр.д. №
206/2014 г. на Софийския апелативен съд.
След изпращане на делото по подсъдност, с определение №
911/07.05.2015 г. по гр.д. № 42/2013 г. на СОС, на РС-С., са давани
многократно указания до ищеца, с които е изяснено какви искове и срещу
кого предявява- уточнил е, че предявява установителен иск за собственост на
право на строеж, на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
От представеният Договор за отдаване терен под наем в курорта Б. от
22.10.1992 г. се установява, че наемодателят /Община С./ предоставя на
наемателя /А. Й. Т./ за временно и възмездно ползване, намиращ се в курорта
Б. терен ски – офис ЗОХ и търг. дейност на обща площ 55 км.м. В раздел III
от договора са уредени правата и задълженията на наемателя. Право на
строеж не е било учредено. Освен това вещното право на строеж, когато се
учредява чрез сделка, тъй като предмет на сделката е недвижим имот и
съгласно ЗЗД трябва да бъде извършена във формата на нотариален акт като
условие за неговата действителност. От акт № 10471 за частна общинска
собственост се установява, че процесният имот е частна общинска
собственост, което се потвърждава и от приетите скица № 432/2011 г. на
АГКК, разрешение № 199/22.10.1992 г., скица виза № 581/12.05.1992 г. и мн.
др.
Най-често правото на строеж се придобива чрез сделки, но същото
може да се придобие и по давност ако лицето владее самото право в
продължение на давностния срок. Посредством действията по построяване на
сградата, извършени с намерението за реализиране на правото на строеж, се
осъществява владение на ограниченото вещно право на строеж, което при
наличие на предпоставките на чл.79 може да доведе до придобиването му по
давност.
Съгласно чл. 86 от ЗС /редакция до изм. ДВ бр.33/1996 г./ до 01.06.1996
г. не може да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост.
6
С изменението на чл. 86 от ЗС /ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г./ в сила от
01.06.1996 г., тази забрана остава да действа само за имотите публична
държавна или публична общинска собственост. С разпоредбата на пар. 1 от
ЗД на ЗС, в сила от 01.06.2006 г. е прието, че давността за придобиване на
имоти-частна държавна или частна общинска собственост спира да тече до
31.12.2017 г. Ето защо никой не може да придобие по давност имоти частна
държавна или общинска собственост, въпреки че ги е владял от 1 юни 1996 г.
до 31 май 2006 г.
Съдебната практика също е непротиворечива по отношение на въпроса
за възможността за придобиване на имот частна държавна или общинска
собственост. С ТР №3/2017 г. от 14.02.2018 г. на ОСГК на ВКС е отклонено
предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Дали
с разпоредбата на §1 от ЗР на ЗД на ЗС/ДВ бр. 46/2006г./ е постановено
спиране на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна
държавна или общинска собственост, който е започнал да тече на 01.06.1996
г., когато влиза в сила изменението на чл. 86 ЗС /ДВ, бр. 33/1996г./, преди
този срок да изтече“. Според мотивите на ТР няма противоречиви разрешения
по този въпрос. Десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996г.,
изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът,
установен с §1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г./, с който е постановено
спиране на давността за определен период от време, удължен впоследствие до
31.12.2017 г. Към настоящия момент мораториумът е удължен до 31.12.2022
г. /ДВ бр. 7/2018 г./.
Спорен по делото е въпроса за статута на притежаваната от ищеца
сграда и съответно притежава ли същият право на строеж за нея. От
представено удостоверение на Община С. /л. 29 от гр.д. №42/2013 г./
търговският обект е разрешен по смисъла на отменения чл. 197 от ЗТСУ и не
подлежи на приемане по реда на Наредба № 6, съгласно писмо № 19 от
29.01.1999 г. на ДНСК-С. Приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза на в.л. арх. Л.Д. дава заключение, че изграждането на процесната
сграда е било допуснато на основание Скица-виза № 581/12.05.1992 г., изд. от
ОНС-С. – за проектиране на търговски обект на един етаж от дървена
конструкция по чл. 197 от ЗТСУ. За процесната страда е изработен и одобрен
проект № 181/1992 г. за „Дървен павилион за кафе, магазин и ски офис“ на
А.Т., за обект № 40, кв. 24, договор № 29/92 г. на осн. чл. 197 от ЗТСУ и чл.
89, ал. 2 от Наредба № 5 за ПП по ТСУ. Общината поддържа, че сградата е
била временна такава. Обстоятелствата, на които се позовава жалбоподателя
– наличие на одобрени архитектурни проекти, нанасяне на сградата в
кадастралната карта със самостоятелен идентификатор – са неотносими при
преценка статута на сградата. Сградите в режим на временно строителство са
законни - изграждат се въз основа на одобрени проекти и се захранват с
инженерни мрежи и временни връзки /чл.120, ал.4, изр.последно ППЗТСУ
отм./. Статутът на сградата като временен строеж без траен градоустройствен
7
статут изключва възможността собственикът й да притежава право на строеж
или да придобие такова въз основа на давностно владение. След отмяната на
чл.120, ал.4 ППЗТСУ /ДВ бр.6 от 1998 г./ по отношение на законно
изградените в държавни или общински терени временни строежи, е създаден
особения режим по § 50а ПЗР ЗТСУ / ДВ бр.124 от 1998 г., отм./, като е
дадена възможност в установените срокове ползувателите на такива сгради да
поискат установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да
придобият правото на строеж или правото на собственост върху терена. С
приемането на Закона за устройство на територията, § 17 ПР ЗУТ отново е
предвидена възможност в шестмесечен срок от влизане в сила на закона,
временните строежи по чл.120, ал.4 ППЗТСУ да придобият траен устройствен
статут, след което на собственика им да се учреди право на строеж при
условията и по реда на Закона за държавната собственост и Закона за
общинската собственост, в противен случай същите подлежат на премахване,
без да се заплащат. Следователно нормативната уредба е създала изключение
от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица,
това е възможно само при наличие на право на строеж. Собствеността на
временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут /както е
в настоящия случай/ дава възможност само за ползването му до настъпване на
предпоставките за премахването му, като собственика на терена запазва
правото на строеж. Нормативно предвиденото условие – възникване на
инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния
устройствен план – изключва възможността правото на строеж да бъде
придобито въз основа на давност чрез осъществявано владение на временния
строеж.
Въз основа на изложеното следва, че ищецът не се легитимира като
носител на правото на строеж като собственик на сгради с обща застроена
площ от 107,02 кв.м., построена в чужд терен, на основание – придобивна
давност, поради което установителният иск за собственост следва да бъде
отхвърлен. Поради съвападане на изводите на въззивинят съд с тези на РС-С.,
решението следва да се потвърди.
По изложените съображения неоснователен се явява и иска за
ревандикация на право на строеж срещу Община С., тъй като ищецът не е
носител на такова право.
Правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На Община С. следва да се присъдят разноски в размер на 200, 00 лв.
/двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 19.06.2019 г., постановено по гр.
дело № 483/2015 г. по описа на Районен съд - гр. С..
ОСЪЖДА А. Й. Т. с ЕГН: ********** от гр. С.да заплати на Община
С. сумата от 200, 00 лв. /двеста лева/ разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9