№ 102
гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500050 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по подадена въззивна жалба от Л. А. Г. и Д. М. Г. срещу
Решение № 522/ 27.11.2024 г. по гр.д. № 56/ 2024 г. по описа на ОС – Плевен, с което
съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от тях против „ЕОС Матрикс“
ЕООД гр.София иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване на установено, че
поради погасяването по давност не дължат солидарно на това дружество сумата
30 075.68 евро с левова равностойност 58 822.90 лв., ведно със законната лихва от
07.06.2018 г. до окончателното й изплащане, представляваща остатък от главница по
Договор за Прокредит динамо № 040-538506/30.04.2009 г. Жалбоподателите считат
решението за неправилно. Изразяват несъгласие с извода на съда, че към датата на
предявяване на иска не е изтекла приложимата към конкретните вземания погасителна
давност. Поддържат, че в съответствие с разясненията, дадени от ВКС в ТР № 3/
28.03.2023 г. и ТР № 2/ 26.06.2015 г., погасителната давност за вземането на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД започнала да тече не от 25.06.2015 г., както е приел ОС, а считано от
09.07.2014 г., на която дата поради настъпила перемция изп. дело е прекратено, и с
изтичане на 5-годишния давностен срок е изтекла на 09.07.2019 г. Подадената през
2021 г. молба на кредитора за образуване на изпълнително производство била след
изтичане на давностния срок. Считат, че дори и да се приеме, че към датата на
исковата молба давностният срок не е изтекъл, то той е изтекъл в хода на
1
производството и това обстоятелство следвало да бъде съобразено от съда на
основание чл.235, ал.3 ГПК. Молят решението да бъде отменено и исковата им
претенция – уважена. Претендират присъждането на направените в производството
разноски.
Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува
първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на
изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
депозирала отговор със становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, постановено при
подробен анализ на развитието на производството по принудително събиране на
установеното вземане. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Релевантите за спора факти са правилно изяснени от първоинстанционния съд:
Ищците – жалбоподатели пред ВТАС са длъжници по договор за кредит, сключен с
„ПроКредит банк“ АД, като за вземането си Банката се е снабдила с изп. лист от
17.09.2010 г. по ч.гр. дело № 6012/2010 г. на РС – Плевен. Първоначално въз основа на
този изп. лист е било образувано изп. дело № 1065/ 2010 г. по описа на ЧСИ Т. К..
Спрямо имуществото на длъжниците са реализирани публични продани, последната от
която е приключила на 10.05.2011 г. с обявяване на купувач /л.209 – 210, том 1 от
делото/, на когото имотът е възложен с Постановление от 16.05.2011 г. Не е спорно, че
по договор за цесия от 16.04.2016 г. е извършено прехвърляне на процесното вземане
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и на 05.08.2016 г. дружеството е депозирало молба за
конституирането му като взискател по изп. дело /л.239, том 1 по делото/. Считано от
16.05.2011 г. до 05.05.2017 г., нито първоначалният, нито новият взискател са правили
искания за предприемане на изпълнителни действия по удовлетворяване вземането на
2
взискателя. В този период – през м.07.2011 г. са изисквани справки за имуществото на
длъжниците, а на 09.07.2012 г. Банката е направила изявление, че претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение, но не е насочено изпълнение върху имуществото
на длъжниците. Видно от молбата от 05.05.2017 г. /л.255, том 1 от делото/,
конституираното като взискател дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискало
насрочване на опис на движимо имущество на длъжниците. На 24.08.2018 г. е
депозирана нова молба с искане за извършване на справка за регистрираните банкови
сметки на длъжниците и налагане на запор върху същите. Идентична молба е подадена
и на 09.05.2019 г. На 03.08.2021 г. взискателят е поискал прекратяване на изп. дело №
1065/ 2010 г., а на 09.09.2021 г. по негово искане /л.290, том 1 по делото/ е образувано
ново изп. дело пред същия ЧСИ – №1024/ 2021 г., като с молбата е поискано
извършването на изп. действия – налагането на запор върху констатирани нови
банкови сметки на длъжниците. Със запорно съобщение от 28.08.2021 г. е наложен
запор на всички вземания на длъжника Д. М. Г. в „Общинска банка“ АД, а със запорно
съобщение от 24.09.2021 г. е наложен запор на всички вземания на длъжника Л. А. Г. в
„Банка ДСК“ АД. Не е спорно, че задължението по договора за кредит към датата на
исковата молба възлиза на сумата 30 075.68 евро с левова равностойност 58 822.90 лв.
– остатък от главницата със законна лихва за периода от 07.06.2018 г. до изплащане на
вземането.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд
е приел за неоснователен предявения от ищците – жалбоподатели пред ВТАС
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК – за приемане за установено спрямо
„ЕОС Матрикс“ ЕООД – взискател по висящото изп. дело № №1024/ 2021 г. по описа
на ЧСИ Т. К., че вследствие на изтекла погасителна давност след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, послужила като изпълнително основание, е погасено правото
на кредитора да се удовлетвори по принудителен ред. Така формираният правен извод
се споделя от настоящата инстанция.
Съгласно нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД давностният срок за вземане, установено
със съдебно решение, е пет години, като това се отнася и до вземания, установени с
влязла в сила заповед за изпълнение, защото при неподаване на възражение против нея
в преклузивния законов срок се получава крайният ефект на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането. Съобразно даденото с
Постановление № 3/ 18.11.1980 г. на Пленума на ВС тълкуване на чл.116 б.„в“ ЗЗД, че
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, погасителната давност за вземането на
първоначалния визскател „ПроКредит банк“ АД е прекъсната с образуването на изп.
дело № 1065/ 2010 г. по описа на ЧСИ Т. К. и не е текла докато това производство е
било висящо. ВТАС намира за основателно оплакването на жалбоподателите срещу
приетото от ОС – Плевен, че давност по изпълнително производство не е текла до
3
26.06.2015 г., когато с т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на ВКС ППВС
№ 3/ 1980 г. е обявено за изгубило сила, и от тази дата е започнал да тече нов
давностен срок. Този извод би бил правилен и в съответствие с разясненията по ТР №
3/2020 от 28.03.2023 г., ако изп. дело № 1065/ 2010 г. е било висящо към момента на
приемането на ТР, а случаят безспорно не е такъв. Последното изпълнително действие
за удовлетворяване на взискателя изп. дело № 1065/ 2010 г. е извършено на 10.05.2011
г., след което не са искани и предприемани изпълнителни действия. Не са същински
изпълнителни действия проучването на имущественото състояние на длъжниците,
извършено през м.07.2011 г. с изискване на справки, нито заявяването на претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 10.05.2013 г. е изтекъл
двугодишният срок, през който взискателят не е поискал предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу длъжниците и с който законът – чл.433 ал.1, т.8 ГПК
– свързва прекратяването на изп. дело. Именно от този момент – с прекратяването по
право на изпълнителното производство – е започнал да тече новият 5-годишен
давностен срок за вземането на Банката – взискател и той би изтекъл на 11.05.2018 г. В
този смисъл са разясненията в ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на ВКС. Погрешния
извод на първоинстанционния съд по въпроса за началния момент, от който е започнал
да тече давностният срок, не променя обаче крайния му извод, че към датата на
предявяване на исковата претенция – 16.01.2024 г. вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
не е погасено по давност. Съгласно ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. на ВКС
погасителната давност се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ. Започналата да тече на 10.05.2013 г. давност е прекъсната на 05.05.2017 г.,
когато взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал насрочване на опис на движимо
имущество на длъжниците. Неоснователно жалбоподателите считат, че извършени
след прекратяване на изпълнителното производство действия на взискателя и ЧСИ са
недопустими и не пораждат правно действие. В ТР № 2/ 2023 г. от 04.07.2024 г. на
ВКС е даден отговор на този въпрос и той е, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция. Започналата да тече на 05.05.2017 г. нова погасителна давност е
прекъсната със следващото изпълнително действие – на 24.08.2018 г., а започналата да
тече от тази дата давност е прекъсната отново на 09.05.2019 г. Считано от тази дата, до
датата на завеждане на настоящия иск не е изтекъл 5-годишният давностен срок, като
освен това са налице и последващи действия, прекъсващи давността, а именно на
09.09.2021 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху банковите
сметки на длъжниците. Дори след тази дата да не са предприемани никакви действия
за принудително удовлетворяване на взискателя и да е налице негово бездействие, то
4
към датата на приключване на устните състезания пред ВТАС 5-годишният давностен
срок не е изтекъл.
По изложените съображения, като е достигнал до извод, че вземането на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД от Л. А. Г. и Д. М. Г. по договор за кредит, сключен с „ПроКредит
банк“ АД, не е погасено по давност и е отхвърлил предявения от длъжниците иск по
чл.439 ГПК, ОС – Плевен е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл.78, ал.8 ГПК
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на сумата 200 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 522/ 27.11.2024 г. по гр.д. № 56/ 2024 г. по описа
на ОС – Плевен.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН ********** и Д. М. Г., ЕГН ********** – и двамата от
гр. Плевен, ул.*********, да заплатят на основание чл.78, ал.8 ГПК на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД гр.София, ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 /двеста/ лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5