Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 4520
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 300540 от 12.12.2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 166-ти състав, постановено по гр. д. № 81445/2018 г. е отхвърлен предявеният от А.Т.Д. срещу Б.И.Б.,
в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител с рег. № 856 в Регистъра на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, иск с правно основание чл. 45
във вр. с чл. 441 ГПК за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от
2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответницата
по образуваното под неин опис изп. д. № 20188560401726. С оглед изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответницата
сторените по делото разноски, възлизащи в размер на сумата от 370 лв.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищцата А.Т.Д., в която се съдържат оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост и неправилно
прилагане на материалния закон. Въззивната жалбоподателка се противопоставя на
извода на първоинстанционния съд за
отсъствието на допуснато от страна на съдебния изпълнител противоправно
поведение. Счита, че в нарушение на забраната за секвестируемост на доходите от
труд над размерите по чл. 446, ал. 1 ПГК съдебният изпълнител е удържал пълният
размер на трудовото ѝ възнаграждение за м. септември 2018 г. Оспорва като
неправилни изводите на съда за недоказаност на претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и дискомфорт, настъпили в резултат
на неправомерното поведение на съдебния изпълнител. При така изложените
съображения срещу правилността на първоинстанционното решение въззивната
жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяването на решение, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски по делото.
Ответницата по въззивната жалба ЧСИ Б.И.Б. я
оспорва. Излага подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение, като
намира изводите на първоинстанционния съд, че за отсъствието на допуснати от
нейна страна противоправни действия или бездействия за правилни и съответстващи
на доказателствата по делото. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил и от третото лице-помагач на страната на ответника – „Д.З.“ АД – в
който са изложени съображения за
неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите
и твърденията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от процесуално легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което същата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което обуславя
възможността за въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 441 ГПК за
присъждане на обезщетение в размер на
сумата от 2000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат от противоправно поведение
на ответницата в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител по образувано срещу ищцата изпълнително дело.
Съгласно чл. 441, ал. 1, изр. първо ГПК частният
съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Аналогична
норма се съдържа в разпоредбата на чл. 74 ЗЧСИ, където е предвидено, че
съдебният изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност. Касае се за отговорност за непозволено увреждане,
за чието ангажиране по делото следва да бъде установено конкретно действие или бездействие
на съдебния изпълнител, предприето при, по повод или във връзка с упражняване
на правомощията му в изпълнителното производство, което действие или
бездействие е противоправно – осъществено е в нарушение на нормите, уреждащи
правомощията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното
изпълнение. На следващо място по делото следва да бъде установено наличието на
вреди, причинени в резултат на противоправното поведение на съдебния
изпълнител, чиято вина се предполага до оборване на презумпцията по чл. 45, ал.
2 ЗЗД.
По делото е представен изпълнителен лист от
08.07.2015 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 27.02.2015 г. по ч. гр. д. № 10407/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 28-ми
състав, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.Т.Д. за сумата от
3 731,97 лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.01.2012
г. до 30.04.2014 г, ведно със законната лихва за периода от 25.02.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 671,38 лв. – лихва за периода
от 29.02.2012 г. до 11.05.2015 г., както и за сумата от 472,19 лв. – разноски
за заповедното производство, от които 88,07 лв. – държавна такса и 384,12 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на посочения изпълнителен лист от 08.07.2015 г. с молба вх. № 23248/17.08.2018 г. „Топлофикация
София“ ЕАД е отправило до ЧСИ Б.И.Б., рег. № 856 в Регистъра на КЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, искане за образуване на изпълнително дело
срещу А.Т.Д., въз основа на което с разпореждане от 17.08.2018 г. съдебният
изпълнител е разпоредил образуване на изп. д. № 20188560401726. Наред с
искането за образуване на изпълнителното дело в молбата на „Топлофикация София“
ЕАД се съдържа възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да
определи начина на изпълнение.
На 18.09.2018 г. на длъжницата е връчено съобщение
за образуване на изпълнителното дело изх. № 35626/14.09.2018 г.
Представени са запорно съобщение изх. № 35623/14.09.2018
г. до „Банка ДСК“ ЕАД и запорно съобщение изх. № 35624/14.09.2018 г. до
„Централна кооперативна банка“ АД, връчени на 17.09.2018 г., с които банките са
уведомени за налагането на запор върху вземанията по банковите сметки на
длъжницата при тях до размера на задълженията ѝ по изпълнителния лист.
Представено е запорно съобщение изх. №
35625/14.09.2018 г. до работодателя на А.Т.Д. – „Национален статистически
институт“ – с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата. Съобщението е получено на 25.09.2018 г.
С молба вх. № 26001/18.09.2018 г. А.Т.Д. е отправила
искане до съдебния изпълнител за вдигане на наложения запор върху банковата
ѝ сметката в „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като получава трудовото си
възнаграждение по същата.
С писмо вх. № 26316/20.09.2018 г. „Банка ДСК“ ЕАД е
уведомила съдебния изпълнител, че по запорираната банкова сметка *** А.Т.Д.
постъпва трудово възнаграждение на длъжницата над установения размер на
минималната работна заплата, като заявява, че до получаването на следващи
указания по смисъла на чл. 446 ГПК ще извършва ежемесечни преводи по сметка на
съдебния изпълнител за разликата над размера на минималната работна заплата до
пълния размер на постъпващото по запорираната сметка възнаграждение за труд на
длъжницата.
С указания изх. № 36325/26.09.2018 г. съдебният
изпълнител е наредил на „Банка ДСК“ ЕАД да извърши удръжка от постъпила на
09.08.2018 г. по банковата сметка на длъжницата сума в общ размер на сумата
1 564,38 лв. до размера на сумата от 782,19 лв. при съобразяване на
законоустановения размер на несеквестируемия доход съгласно чл. 446 и сл. ГПК.
С указания изх. № 36432/28.09.2018 г. съдебният
изпълнител е указал на „Национален статистически институт“ да извършва
ежемесечни удръжки от трудовото възнаграждение на А.Т.Д. при съобразяване на
законоустановените размери на несеквестируемия доход, като превежда удържаните
суми по сметка на съдебния изпълнител, както и да представи данни относно
изплатеното трудово възнаграждение на длъжницата за м. август и м. септември 2018
г. след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни
вноски.
Със съобщение изх. № 36435/28.09.2018 г. съдебният
изпълнител е уведомил „Данка ДСК“ ЕАД за вдигане на наложения запор върху
разплащателната сметка на А.Т.Д..
На 09.10.2018 г. съдебният изпълнител е постановил
разпореждане за спиране на изпълнителното производство по молба на взискателя.
На 19.07.2019 г. съдебният изпълнител е постановил
разпореждане за приключване на производството по изп. д. № 20188560401726,
поради изпълнение на задължението на длъжника, като е остатъкът от постъпилата
на 25.09.2018 г. сума от банковата сметка на длъжника в размер на 742,56 лв. да
ѝ бъде възстановен след приспадане на дължимата съгласно т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ пропорционална такса в размер на 644,09 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че производството
по изп. д. № 20188560401726 по описа на ЧСИ Б.И.Б., с рег. № 856 в Регистъра на
КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е протекло законосъобразно,
като по делото не се утановяват допуснати
от органа по принудителното изпълнение
нарушения.
Неоснователни са възраженията на А.Т.Д. за извършени
от съдебния изпълнител удръжки от трудовото ѝ възнаграждение при
нарушаване на правилата за несеквестируемия доход съгласно чл. 446 и сл. ГПК. Ако
изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и
да е възнаграждение за труд, чиито размери са над минималната работна заплата,
удръжките се извършват в размерите съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК в
зависимост от размера на получаваното от длъжника месечно възнаграждение и
наличието на деца, които издържа, като съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта
се запазва и ако доходите по чл. 446 ГПК са постъпили по банкова сметка, ***-рано
от един месец преди налагане на запора. В случая „Банка ДСК“ ЕАД е уведомила
съдебния изпълнител, че по запорираната разплащателна сметка на А.Т.Д. в
банката постъпва възнаграждение за труд над установения размер на минималната
работна заплата, като съгласно представено извлечение от банковата сметка на
ищцата същото възлиза на сумата от 1 564,38 лв., съответно в размер на
1 473,29 лв. по данни на работодателя. И в двата случая получаваното от
ищцата месечно трудово възнаграждение е в размер между два и четири пъти над
минималната работна заплата за страната, определен в размер на 510 лв. съгласно
Постановление на Министерския съвет № 316/20.12.2017 г., поради което съгласно
чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК на удръжка подлежи 1/2 част от него, доколкото по
делото не се установява, че А.Т.Д. е установила по изпълнителното дело, че е с
деца, които издържа. В този смисъл наложеният от съдебния изпълнител запор
върху банковата сметка на ищцата, доколкото същият е съобразен с размера на
несеквестируемия ѝ доход, определен съгласно чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК, не
представлява нарушение на органа по принудителното изпълнение.
На следващо място не съставлява нарушение и
извършената на 26.09.2018 г. удръжка на сумата от 782,19 лв., представляваща
част от постъпилото на 09.08.2018 г. по банковата сметка на ищцата в „Банка
ДСК“ ЕАД трудово възнаграждение в общ размер на 1 564,38 лв. Съгласно т.
13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС при получаване на трудовото възнаграждение по банкова сметка ***ируема
е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред „плащане“,
тъй като това са спестявания на длъжника. В този смисъл напълно неизтеглените
от длъжника средства по сметката, постъпили преди постъпването на последното по
ред „плащане“, какъвто е разглежданият случай, са напълно секвестируеми. Обстоятелството,
че при приключване на изпълнителното производство с разпореждане от 19.07.2019
г. поради доброволно заплащане на вземанията от длъжника, съдебният изпълнител
е разпоредил удържаната на 25.09.2018 г. от банковата ѝ сметка сума в
размер на 742,56 лв. да ѝ бъде възстановен след приспадане на дължимата
съгласно т. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса в размер на 644,09 лв., не
означава, че удръжката е извършена незаконосъобразно.
Неоснователни на последно място са възраженията за
несвоевременно вдигане на наложените запори от съдебния изпълнител. Съгласно
чл. 433, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и
запори незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането
за приключване влезе в сила, като в случая съдебният изпълнител е изпратил
съобщенията за вдигане на запорите още на 19.07.2019г., от когато датира и
разпореждането за приключване на изпълнителното производство.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд
с тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед своевременно
направено искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата
страна – Б.И.Б. – следва да се присъдят разноски, възлизащи в размер на сумата
от 370 лв., представляващи заплатено на основание договор за правна защита и
съдействие № 916217 от 07.05.2020 г. адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 300540 от 12.12.2019г. на Софийски районен
съд, I ГО, 166-ти състав, постановено по гр.д.№ 81445/2018г.
ОСЪЖДА А.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „*****да
заплати на Б.И.Б., ЕГН **********, в качеството ѝ на частен съдебен
изпълнител с рег. № 856 в Регистъра на КЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 370 лв. – разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Д.З.“ АД
като трето лице-помагач на страната на ЧСИ Б.И.Б..
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.