Р Е Ш Е Н И Е
№ 53, том 1, стр.61
Гр. Кула
06.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, втори състав, в открито заседание, проведено на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дияна Дамянова - Цанкова
със секретаря Лозана Петкова, като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова,
гражданско дело № 209 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно искове от
„Аграрен център” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Цар
Асен I” № 14, вх. Б, ет. 2, ап. 4, ЕИК *********, представлявано от адв. И.Д.,***,
упълномощена от управителя Веса Асенова
Жекова против Община Кула, с адрес:
гр. Кула, ул. „Възраждане” № 38, ЕИК *********, представлявана от Владимир
Владимиров - кмет на община Кула, по чл. 26,ал.1, предложение първо, чл. 26,
ал. 2, предложение първо, чл. 55, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за обявяване на нищожен, сключен между страните
на 14.07.2014г. договор за наем на пасища, мери, общинска собственост поради
противоречие със закона и поради невъзможен предмет, за осъждане на ответника община Кула да заплати на ищеца сумата
от 2 743,50 лева, представляваща неоснователно получена сума по нищожен договор
за наем от 14.07.2014г., обезетение за забава в размер на 768,18 лв. за периода
от 05.10.2016г. до предявяване на иска в съда – 09.07.2019г. и законната лихва
от предявяване на иска до окончателното издължаване.
В
исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за
наем на пасища, мери - общинска собственост, срещу наем от 1 773,90 лева за
една стопанска година, след проведена тръжна процедура през месец 05.2014 г.,
за което ищцовото дружествона на 20.05.2014 г. внася депозит за участие в търга
по сметка на община Кула в размер на 804,30 лв., а на 11.07.2014 г. преди
сключване на договора превежда по сметка на община Кула сумата от 969,60 лева,
която сума заедно с внесения депозит представлява плащане за първата стопанска
година, като също така на 29.09.2014 г. плаща по сметка на община Кула 1 773,90
лв., наем за втората стопанска година. Твърди се също, че сключения договор за
наем е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради противоречие на
закона и на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД поради невъзможен предмет, тъй
като към момента на сключване на договора е приложим чл. 37п от ЗСПЗЗ, в
редакцията от 2010 г., а ищцовото дружество при сключване на договора не е
земеделски стопанин, отглеждащ пасищни животни, нито е поел задължения в
договора да поддържа имотите в добро земеделско и екологично състояние. Твърди
се също, че при отдаването под наем на имотите, предмет на договора за наем са
нарушени изискванията и на чл. 37о от ЗСПЗЗ (ред. от 2011 г.), тъй като
общински съвет - Кула не е приел решение с мнозинство от общия брой на
съветниците за предоставяне и актуализиране на ползването на мерите и пасищата,
което да съдържа годишен план за паша, съгласие за предоставяне на мери и
пасища за индивидуално ползване, задължения на общината и на ползвателите за
поддържането на мерите и пасищата. Също така се твърди, че няма приложен списък
със съдържанието по чл. 37о, ал. 2 от ЗСПЗЗ, съгласуван от кмета на общината с
областна дирекция по безопасност на храните на осн. чл. 37о, ал. 3 от закона.
Посочва се също, че при отдаването под наем на имотите е нарушен и чл. 37и, ал.
3 и ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. 2010 г.), тъй като общински съвет - Кула не е
определил с решение, прието с мнозинство от общия брой на съветниците: размера
и местоположението на мерите и пасищата за общо и за индивидуално ползване в
зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни на територията на
съответното землище, както и правила за ползването на мерите и пасищата на
територията на общината, които правила да имат съдържанието по ал. 4. Също така
се твърди, че договорът за наем изцяло противоречи на чл 37и от ЗСПЗЗ
(изменение и допълнение - ДВ, бр. 38 от 07.05.2014 г.), където е предвидено
пасищата и ливадите да се отдават под наем на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, които са регистрирани в
БАБХ и по ред императивно определен от ал. 1 до ал. 9, а останалите свободни
площи по чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ, могат да се отдават под наем чрез търг на
лица, които поемат задължения да ги поддържат в добро земеделско и екологично
състояние, по ред, определен в правилника за прилагане на закона, а към датата
на сключване на договора - 14.07.2014 г. Ищцовото дружество не е регистриран в
системата за идентификация на животновъдните обекти на БАБХ, не е собственик
или ползвател на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, като
изцяло е нарушена процедурата по отдаването под наем на свободни площи, към
която се преминава, в случай, че такива останат и при спазване на чл. 37и, ал.
1 до ал. 9, ал. 11, ал. 12 от закона. Липсва решение на общински съвет по чл.
37и, ал. 11 и 12 от ЗСПЗЗ с посоченото в закона съдържание, което води до
нищожност на договора. На следващо място се твърди, че процесният договор за
наем е нищожен, поради невъзможен предмет, тъй като имотите са гора, горска и
залесена територия, като е невъзможно да бъдат ползвани, като пасища, мери,
като задължение на наемателя е само да поддържа мерите и пасищата, а не да ги
приведе в състояние на пасища, мери. С оглед на посоченото, се твърди, че при
отдаването им под наем не е спазен и реда предвиден в чл. 41 и сл. от Закон за горите и ППЗГ за отдаването под наем на горски територии.
Твърди се също, че поради нищожност на сключения договор за наем, на сочените
основания, платените от „Аграрен център" ЕООД на община Кула наеми на
11.07.2014 г. в размер на 969,60 лева и на
29.09.2014 г. в размер на 1 773,90 лева са
получени при начална липса на основание, поради което подлежат на връщане, за
което с писмо до община Кула, получено на 28.09.2016 г. по пощата с обратна
разписка, ищцовото дружество е поканило община Кула за връщане на сумите,
получени като наем, като срокът отправен до общината е 5 – дневен, но ответника
не е върнал получените суми.
От ответника е депозиран отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор ответникът оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни на посочените в отговора основания. С отговора е направено
възражение за погасяване по давност на претендираните суми. Излагат се
твърдения ,че със заявление, изх.№3-02-2647/19.11.2015г. в Имотен
регистър-гр.Кула е вписано прекратяване на Договор за наем на недвижими имоти,
вписан в Служба по вписванията- гр.Кула, Дв.вх.рег.№2200 от 17.07.2014г.
Оспорват се твърденията на ищцовото дружество, че не е спазена и процедурата по
чл.37и-37о от ЗСПЗЗ /в тогавашните им редакции/, като се излагат твърдения, че
с Решение №412/27.03.2014г. на общински съвет-Кула е приет Годишен план за паша
за 2014г., съгл.Приложение№1, дадено е съгласие за предоставяне на мери и
пасища за общо и индивидуално ползване през 2014г., определени са правата и
задълженията на общината и на ползвателите, възложено е на кмета на община Кула
да проведе публичен търг, обявен е публичен търг, в резултат на което ищецът е
подал заявление за участие в публичния търг и е бил съгласен
с условията и правилата на процедурата, не е възразил, като е получил Заповед №РД-18-85/27.05.2014г. на кмета на
община Кула и Протокол от 20.05.2014г. и не е възразил и по тях, подписал е
договор, който обаче не е изпълнил, поради което на 24.11.2015г. в Имотен регистър-гр.Кула,
община Кула е подала заявление, с което е вписано прекратяване на договора за
наем на недвижими имоти, подписан с ищеца. Твърди се също, че в чл.9 от
договора наемателят е поел задължение да полага грижата на добър стопанин за
наетите имоти, като вчл.10 от договора от ал.1 до ал.25 се съдържа в подробно
изброяване задълженията на наемателя за поддържане на наетите имоти в добро земеделско
и екологично състояние. Оспорва се и твърдението на ищцовото дружество, че
имотите, предмет на договора представляват гора. Оспорва се и твърдението, че
община Кула не е получавала покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради
което оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва като неоснователна.
Направено е и възражение, че претенцията на ищеца е погасена по давност на осн.
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, както по отношение на главницата, така и на
претендираната лихва.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа
исковата
молба. Ангажира доказателства. Моли да бъдат уважени предявените
искове и в предоставения от съда срок, представя писмена защита.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбитена
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и това обстоятелство се
установява и от приетия по делото Договор за наем на недвижими имоти от
14.07.2014 г. между страните, вписан в Служба по вписванията гр. Кула дв. вх. №
2200 от 17.07.2014г., Акт № 179, том III, че между страните е налице
облигационно отношение, по силата на което ответникът, в качеството на
наемодател е отдал под наем на ищцовото дружество 27 поземлени имота/ пасища и
мери/, общинска собственост, находящи се в землищата на с. Извор махала и на с.
Големаново, общ. Кула, с обща площ 253,155 дка за срок от 5 стопански години,
считано от 01.10.013г. до 30.09.2018г. срещу наем от 1773,90 лв. за една
стопанска година, като съгласно чл. 3 от посочения договор, наемодателят има
право да получи уговорения наем преди сключването на договора за първата
стопанска година и за всяка следваща стопанска година – до 30 септември на
предходната година. От представените от ответната страна и приети от съда по
делото писмени доказателства - Решение №412 от 27.03.2014г. на общински
съвет-Кула, Годишен план за паша за 2014г. в землищата на с.Извор махала, с.
Полетковци, с. Цар Петрово и с.Големаново, общ.Кула, списък на пасища и мери в
землището на с. Извор махала, с. Полетковци, с. Цар Петрово и с. Големаново,
общ.Кула - Приложение 1; списък на животновъдите за 2014г.- Приложение 2:
Правила за ползване на пасищата и мерите на територията на община Кула-
Приложение 3, се установява, че с посоченото решение на общински съвет Кула, на
основание чл. 37п, чл. 37и и чл. 37о от ЗСПЗЗ е приет годишния план за паша за
2014г. за общо и индивидуално ползване на пасища и мери – общинска собственост
и по чл. 19 от ЗСПЗЗ, съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от
посоченото решение, в което са включени имотите, предмет на процесния договор
за наем между страните. С посоченото решение на общинския съвет е дадено и
съгласие за предоставяне на посочените мери и пасища за общо и индивидуално
ползване и са определени правилата за ползването им, съгласно Приложение 3,
като е прието мерите и пасищата за общо ползване да се ползват безвъзмездно
само от лица, отглеждащи пасищни животни, а определените за индивидуално
ползване, могат да се отдават под наем само на земеделски стопани, отглеждащи
пасищни животни или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро
земеделско и екологично състояние след провеждане на публичен търг с явно
наддаване. От приетото по делото ксерокопие на част от вестник с публикувана
обява на община Кула се установява, че е публикувана обява в печата, че се
обявява публичен търг с явно наддаване, на основание посоченото- решение на
общински съвет – гр. Кула и на Заповед № РД-18-62/14.04.2014г.на кмета на
община Кула. От приетите по делото тръжни условия за отдаване под наем чрез
пубичен търг с явно наддаване на пасища и мери се установява, че право на
участие в търга имат физически лица и юридически лица, регистрирани като
търговци. Видно от приетото по делото заявление от „Аграрен център“ ЕООД с
приложения; Заповед №РД-18-85/27.05.2014г. на кмета на община Кула; Протокол от
20.05.2014г. от проведен публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем на
общински поземлени имоти/пасища и мери/ се установява, че ищцовото дружество е
спечелило търга за отдаване под наем на имотите, предмет на процесния договор
за наем между страните, след което на 14.07.2014г. е сключен договора, като
съгласно чл. 10, ал.25 от същия, ищецът се е задължил да спазва стриктно
изискванията и мерките за опазване, поддържане и подобряване на мерите и
пасищата, предвидени в правилата за ползване на мерите и пасищата на
територията на община Кула, като видно от т. III от
посочените правила, при ползването на пасищата и мерите е необходимо да се
спазват условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично
състояние. Видно от приетият по делото Касов документ № 13475619 от 20.05.2014г.
ищцовото дружество е превело по сметка на община Кула сумата от 804,30 лв.
депозит за участие в търга, видно от Касов документ 14928343 от 11.07.2014г. е
превело - сумата от 969,60 лв., а видно
от Касов документ 16529325 от 29.09.2014г. сумата от 1773,90 лв. по процесния
договор за наем. Тези обстоятелства не се оспорват от страните. От приетото по
делото Решение № 19/23.03.2015г. на Административен съд – Видин се установява,
че със заявление от 13.10.2014г. ищецът е поискал от началника на управление „
Земеделие“ при община Кула, на основание чл. 32, ал.3 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество да му бъде издадено разрешение да повече от 5
дървета от 27 от имотите, предмет на договора за наем, но не е получен отговор,
поради което е депозирана жалба до Административен съд – Видин срещу мълчаливия
отказ, по която е постановено посоченото решение, с което е отменен мълчаливия
отказ по посоченото заявление и
административната преписка е изпратена на кмета на община Кула за
произнасяне. Видно от Заповед РД 1-191/15.10.2015г. на кмета на община Кула е
назначена комисия, която да извърши проверка в посочените в заявлението имоти и
да установи наличие на дървесна растителност и налице ли са негодни територии
за земеделско ползване, които да бъдат включени в горските територии. Въз
основа на посочената заповед, назначената комисия на 28.10.2015г. е извършила
проверка и съставила протокол, в който е отразено, състоянието на имотите. С
оглед извършената проверка, на основание чл. 32, ал.3 от Закона за опазване на
селскостопанското имущество е постановено Решение № 1/30.10.2015г. от старши
експерт „ РРПЕ“ в община Кула, с което е отказано на ищеца да отсече повече от
5 дървета, като мотивите за това са, че същият не е посочил точно кои дървета
желае да отсече, както и поради липса на крайно уважителни причини за
отсичането им. Указано е на ищцовото дружество, че може да обжалва отказа пред
кмета на община Кула, но по делото не са ангажирани доказателства това да е
сторено. С Писмо вх. № П-02-18669/29.09.2015г., ищецът е уведомил ответника, че
приема последния за неизправна страна по процесния договор за наем, тъй като не
е изпълнил чл.6 от договора и не му е предоставил поземлените имоти в
състояние, което отговаря за предназначението, за които са наети, както и че са
в невъзможност да ги приведат в състояние, за което са предназначени поради
отказа на ответната страна да им даде необходимите разрешения, като с оглед
посоченото отказват да изпълнят изискуемото се от тях по договора задължения.
От приетото по делото Заявление за вписване, отбелязване, заличаване вх. рег. №
2705/24.11.2015г. ответникът е заявил пред Служба по вписванията гр. Кула
прекратяване на процесния договор, което е вписано с вх. рег. №
2704/24.11.2015г., Акт № 45, том 6 на Служба по вписванията Кула. Видно от
приетото писмо от делото от 27.09.2016г., изпратено от ищцовото дружество до
ответника, ищецът е поканил последния да му върне платената от него сума в
размер на 3547,80 лв., представляваща наемна цена за две стопански години по процесния
договор за наем, поради невъзможността да ползва наетите земеделски земи по
вина на ответника. Ответникът е отговорил на посочената покана с приетото по
делото Писмо изх. № П-02-20513/04.10.2016г., с което е уведомил ищцовото
дружество, че няма да заплати претендираната сума, тъй като е изправна страна
по договора.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
По
допустимостта на исковете за нищожност по чл.26, ал. 1, предл. първо и ал.2 ЗЗД:
По отношение на възражението на ответника за
недопустимост на исковете, съдът намира същото за неоснователно. Налице е
правен интерес за ищеца от прогласяване на нищожността на договора, тъй като в
конкретния случай се иска прогласяване нищожността на договор, по който страни
са страните в процеса, както и обстоятелството, че е налице правен интерес от
връщането на разпореденото по сделката имуществено благо – платената наемна
цена в правната сфера на страната по сделката, в случая ищеца.
По
основателността на иска по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Нормата
на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за нищожни договорите,
които противоречат на закона. Противоречието се изразява в неспазването на
императивна правна норма или основен правен принцип. В исковата молба се
твърди, че договорът е нищожен, тъй като при сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 37п от
ЗСПЗЗ, в редакцията към 2010 г., чл. 37о от ЗСПЗЗ/ редакцията от 2011г./, чл.
37и, ал.3 и ал.4/редакцията то 2010г./ и чл. 37и от ЗСПЗЗ/изм. и доп. ДВ, бр.
38 от 07.05.2014г./
На първо място, чл.37п от ЗСПЗЗ, в
редакцията към 2010г. не е действаща норма към момента на сключване на
процесния договор, тъй като същата е отменена с изменение и допълнение на
ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ бр. 38 от 07.05.2014г., а процесният договор е сключен
на 14.07.2014г. С посоченото изменение е прието и изменение на чл. 37и от
ЗСПЗЗ, като съгласно създадената това ал.10 „ Останалите свободни пасища и
ливади след разпределението по ал. 7 и 8 се отдават чрез търг на лица, които
поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, по
ред, определен в правилника за прилагане на закона, а съгласно ал.11(предишна
ал. 3) общинският съвет определя с решение, прието с мнозинство от общия брой
на съветниците: размера и
местоположението на мерите и пасищата за общо и за индивидуално ползване в
зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни на територията на
съответното землище и правила за ползването на мерите и пасищата на територията
на общината.
В
случая, съдът намира, че не е налице противоречие на закона, тъй като по делото
се установи, че процесните имоти, предмет на договора за наем между страните са
отдадени под наем на ищеца, именно чрез проведен търг, резултата от който не е
обжалван, въз основа на който е сключен и процесния договор, като ответникът с
посочения договор – чл. 10, ал.25 е поел задължение да поддържа наетите
земеделски земи в добро земеделско и екологично състояние. Също така, видно от
посоченото вече от съда Решение 412/27.03.2014г. на общинския съвет на община
Кула, същият е приел с мнозинство от всички съветници /10 гласа „ ЗА“ от
единадесетчленния общински съвет/, размера и местоположението на мерите и
пасищата за общо и за индивидуално ползване и правила за ползването на мерите и
пасищата на територията на община Кула.
По
отношение основателността на иска по чл. 26, ал.2, предложение първо от ЗЗД за
обявяване договора за наем за нищожен поради невъзможен предмет, съдът намира
следното: Разпоредбата въвежда правилото, според което при невъзможност на
предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се
свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на
страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия,
нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За
да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния
предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или
правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според
природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и
технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално
определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална
невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава,че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта /в този
смисъл ТР 3/2014 от 28.06.2016 по т.д.3/2014г. на ОСГК на ВКС/. За да е налице
това състояние на нищожност на сделката (поради невъзможен предмет), трябва да
е налице липса на предмета и тази липса на предмет да предхожда или да съвпада със сключването на сделката.
Невъзможният предмет представлява
невъзможен резултат, невъзможно
е онова, към което страните са насочили усилията си. Съдържанието на
предмета се определя от волеизявленията на страните.
В случая предмет на договора са общински пасища и
мери. Пасищата и мерите нямат легална дефиниция в българското законодателство. Специалният
правен режим на мерите и пасищата се основава на традиционното разграничаване
на земеделските земи на обработваеми и необработваеми. Мерите и пасищата са
обособена категория земеделски имоти според начина им на трайно ползване. Наред
с обработваемите земи /ниви, ливади, лозя, овощни градини / мерите и пасищата
са обхванати в общото понятие за земеделските земи. Начинът
на трайно ползване е специфична характеристика на земеделските земи, която
конкретизира конституционното изискване по чл. 21 КРБ те да се ползват по
предназначение. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗСПЗЗ „ Собственикът
свободно избира начина на ползуване на земеделските земи според
тяхното предназначение.“ Видно от приетата по делото експертиза,
предназначението на земеделските земи, предмет на процесния договор е именно
пасища и мери. Също така вещото лице дава разяснения в съдебното заседание, че
реално имотите няма пречка да се ползват за извеждане на паша на животни. В чл.
4 от процесния договор, ответникът в качеството на наемодател се е задължил да
предаде недвижимите имоти в състояние, което отговаря на предназначението, за
което са наети. Никъде в договора страните не са уредили за какво точно
предназначение са наети имотите. Дори да се приеме, че същите са наети с точно
определено предназначение, то неизпълнението на това договорно задължение от
страна на наемодателя не води автоматично до нищожност на договора поради невъзможен
предмет, а до неизпълнение на същия и респективно изправната страна би могла да
иска разваляне на същия, каквото искане не се съдържа в исковата молба по
делото, а и реално договорът към момента е прекратен.
Обстоятелството, че част от имотите са самозалесили се
с горскодървесна растителност не е основание да се приеме, че в случая се касае
за невъзможен предмет или за нищожност на договора поради противоречие на
закона, тъй като не е спазена
процедурата по наем на гори, тъй като както и вещото лице посочва статутът на
процесните имоти не е променян и те не са гора, а са земеделска земя – пасища и
мери, както към сключването на процесния договор, така и към момента. В чл. 83
от Закона за горите/действащ към момента на сключване на процесния договор/ е
регламентирано как става промяната на земеделските земи в горски територии,
което в случая не е сторено. В посочената разпоредба е предвидено, че когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че
земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на закон,
лицата, извършили инвентаризацията, представят на изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите списък на имотите по землища на населените
места, въз основа на който списък изпълнителният директор на Изпълнителната
агенция по горите или оправомощено от него длъжностно лице писмено поканва
собствениците на съответните имоти да декларират дали желаят да ползват имотите
си като земеделска или горска територия, като в 6-месечен срок от получаването
на поканата собственикът,който желае да ползва имота си като земеделска
територия, подава декларация до изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция по горите, а ако не подаде декларация в срока, изпълнителният директор
на Изпълнителната агенция по горите предлага на министъра на земеделието и
храните да издаде заповед за промяна на предназначението на имотите като горска
територия, като заповедта,
ако бъде издадена се изпраща на собственика, на съответната регионална дирекция по горите, както и на съответната служба по
геодезия, картография и кадастър - за
отразяване на промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри, или на
общинската служба по земеделие - за отразяване на промяната в картата на
възстановената собственост. В случая такава промяна няма отразена и по делото
не са събрани доказателства да е провеждана такава процедура по промяна на
процесните имоти в горска територия, нито пък има доказателства процесните
имоти да са придобили характеристиката на гора, съгласно чл. 2 от Закона за горите.
Единствено собственикът на имота може да реши дали да промени предназначението
на имота. Също така съгласно чл. 32, ал.1 от Закон за опазване на
селскостопанското имущество/ЗОСИ/ е забранено отсичането и изкореняването
на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите
между тях, както и покрай водните течения и пътищата. Едва през 2015г. е приета нова ал.5
на чл. 83 от ЗГ, съгласно която „ Когато собственикът декларира писмено
пред изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, че желае да
ползва имота си като земеделска територия, в срок до три години от подаване на
декларацията той е длъжен да почисти имота си от горскодървесната растителност,
а съгласно ал.6 „Промяна на ги обвързва, поради което исковите претенции
на ищцовото дружество за предназначението на имот по ал. 1 като горска
територия се извършва със заповед на министъра на земеделието, храните и
горите, когато собственикът:1. декларира, че ще ползва имота си като горска
територия; 2. не подаде декларация в срока по ал. 4; 3. не почисти имота си от
горскодървесна растителност в срока по ал. 5. Обстоятелството, че част от
имотите са включени в лесоустройствения план на ДГС – Видин не променя
предназначението на имотите.
С оглед на посоченото, съдът намира, че
процесният Договор за наем на недвижими имоти – пасища мери, общинска собственост в землищата на с.
Извор махала и с. Големаново, общ. Кула между страните по делото от 14.07.2014
г. не е нищожен и валидно обявяването му за нищожен на осн. чл. 26, ал.1,
предл. първо и чл. 26, ал.2, предложение първо от ЗЗД са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърляне на исковите претенции
за обявяване за нищожен на процесния договор за наем между страните, съдът
намира, че и исковите претенция и на ищцовото
дружество за осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 2 743,50
лева, представляваща неоснователно получена сума поради липса на основание по
нищожен договор за наем от 14.07.2014г., обезщетение за забава в размер на
768,18 лв. за периода от 05.10.2016г. до предявяване на иска в съда –
09.07.2019г. и законната лихва от предявяване на иска до окончателното
издължаване, като неоснователни и недоказани. По делото се установи, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за наем на земеделски
земи – пасища и мери, общинска собственост от 14.07.2014г., по който договор,
на основание чл. 6 от същия, ищецът е заплатил посочената сума като наемна цена
по договора за първите две стопански години, като обстоятелството за заплащане
на посочените суми не се оспорва и от ответната страна и същото е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 10.02.2020г.
Съдът намира за необходимо да посочи, че
процесният договор за наем е прекратен едностранно от страна на ответната
страна поради неплащане на наемната цена за втората стопанска година –
2015/2016г., но по делото няма искане за осъждане на ответника за плащане на
наемната цена за втората стопанска година поради отпаднало основание и съдът
няма как да произнесе в тази насока.
За пълнота, съдът намира, че следва да
посочи, че възражението на ответната страна, че не му е доставено писмото на
ищеца от 27.09.2016г. , с което последният му отправя покана да му върне
платената наемна цена по процесния договор за наем между страните, тъй като по
делото са събрани доказателства в обратната насока. Видно от Писмо изх. №
П-02-20513/04.10.2016г. , представено от ответника с отговора на исковата молба
и прието от съда, ответната страна е изпратила посоченото писмо на ответника в
отговор на писмото от 27.09.2016г. Също така, видно от представеното от ищеца
Писмо изх. № 819/23.03.2020г., писмото с поканата от ищеца е доставено на
ответника на 28.09.2016г. , което се удостоверява и от приетото по делото
Известие за доставяне№ ИД PS 3700004Q6В.
По разноските:
При
този изход на спора, искането на ищцовото дружество за осъждане на ответника да му заплати
направените в производството разноски в общ размер на 1414, 74 лв., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК се явява неоснователно, с оглед на което същото следва да бъде
отхвърлено .
Ответната
страна също е направило искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., за което е представила списък по чл. 80 ГПК
и Договор за правна защита и съдействие № ********** от 20.12.2019г.,
удостоверяващ заплащането на сумата, като с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът намира искането за основателно и като
такова, следва да се уважи, поради което ищцовата страна следва да бъде осъдена
да заплати посочената сума на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ кумулативно предявените от „Аграрен център”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Цар Асен I” № 14, вх.
Б, ет. 2, ап. 4, ЕИК *********, представлявано от адв. И.Д.,***, упълномощена
от управителя Веса Асенова Жекова
против община Кула, с адрес: гр.
Кула, ул. „Възраждане” № 38, ЕИК *********, представлявана от Владимир
Владимиров - кмет на община Кула, искове по чл. 26,ал.1, предложение първо, чл.
26, ал. 2, предложение първо, чл. 55, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за обявяване на нищожен, сключен между
страните на 14.07.2014г. договор за наем на пасища, мери, общинска собственост
поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет, за осъждане на
ответника община Кула да заплати на
ищеца сумата от 2 743,50 лв./две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 50
стотинки/, представляваща неоснователно получена сума по нищожен договор за
наем от 14.07.2014г., обезщетение за забава в размер на 768,18 лв./седемстотин
шестдесет и осем лева и 18 стотинки/ за периода от 05.10.2016г. до предявяване
на иска в съда – 09.07.2019г. и законната лихва от предявяване на иска до
окончателното издължаване, като неоснователни.21
ОСЪЖДА „Аграрен център” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Видин, ул. „Цар Асен I” № 14, вх. Б, ет. 2, ап. 4, ЕИК
*********, представлявано от адв. И.Д.,***, упълномощена от управителя Веса Асенова Жекова
ДА ЗАПЛАТИ на община Кула, с адрес:
гр. Кула, ул. „Възраждане” № 38, ЕИК *********, представлявана от Владимир
Владимиров - кмет на община Кула, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 500лв./петстотин/лева,
представляваща направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..................