Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 27.04.2018 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 март 2018
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 3618 по описа за 2017 година.
Производството по
делото е образувано по жалба от Е.П.З. и З.П.С. против Заповед №
10-00 903/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора.
Постъпила е жалба от Е.П.З. и З.П.С. против
Заповед № 10-00 903/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на основание
чл.44, ал.2
от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 29.0б.2016г. на комисия,
назначена със Заповед № 10-00- 1875/17.08.2016г., на основание § 62,
ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11,12.1997г, на ППЗСПЗЗ е признато на Д.Г.Ж., ЕГН: **********,
правото да придобие собственост върху имот № 317.38, с площ от 748 кв.м., местност
„Над селото, Марашите", в землището на с.Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ
от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.25, имот № 317.39, полски път
№ 317.504 и Землищна граница. Твърдят, че определения в заповедта
на Кмета имот № 317.38 с площ от 748 кв.м. по неодобрения план на
новообразуваните имоти за землището на с. Малка Верея попадал върху
притежаваните от наследодателя им поземлени имоти, правото на собственост върху
които било възстановено в съществуващи стари реални граници с решение № 25045
от 8.07.1996 г. на ПК Стара Загора. Върху притежаваните от общия им
наследодател поземлени имоти, никога не било предоставяно право на ползване на
граждани или ако такова право е било предоставяно, то не е било по реда и на
основание актовете, посочени в §63 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ. Сочат, че обжалваната заповед им е връчена с писмо с
изх.№ 10-11-5300/22.05.2017 г. на Гл.архитект на Община Стара Загора, изпратена
по пощата с писмо с обратна разписка, получено от тях след 29.05.2017г.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени Заповед № 10-00 903/15.05.2017 г. на
Кмета на Община Стара Загора.
Ответникът по молбата Община гр. Стара Загора не
представят писмен отговор в срока по чл. 163 от АПК. В съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли жалбата, тъй като
същата е неоснователна, тъй като са налице предпоставките посочени в § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Заинтересованото лице Д.Г.Ж.
твърди, че жалбата на жалбоподателите е неоснователна, тъй като от 1986 г.
владеел имота, засадил череши, кайсии, праскови и бадеми. От тогова и досега
никой не му е оспорвал имота.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представената заповед № 10-00 903/15.05.2017 г. на Кмета
на Община Стара Загора /л. 4 от адм.дело № 305/2017 г. на АС Стара Загора/, на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС
№ 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 29.06.2016г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-
1875/17.08.2016г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11,12.1997г. на
ППЗСПЗЗ Кметът на Община Стара Загора е признал на Д.Г.Ж., ЕГН: **********,
правото да придобие собственост върху имот № 317.38, с площ от 748 кв.м.,
местност „Над селото, Марашите", в землището на с.Малка Верея по неодобрен
план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.25, имот № 317.39,
полски път № 317.504 и Землищна граница.
По делото е представеното Решение №
25045/08.07.1996г. на ПК - Стара Загора, с което е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари граници на наследниците на Петър З.С. върху
следните земеделски земи : Нива от 7.500 дка, десета категория, находяща се в
землището на с.Малка Верея, местност Лъженска пътека; Нива от 11.000 дка,
десета категория, находяща се в терен по §4 на село Малка Верея в местността
Дългата рътлина; Нива от 4.000 дка, пета категория, находяща се в землището на
село Малка Верея в местността Марашите, нива от 6.000 дка, пета категория,
находяща се в терен по §4 на село Малка Верея в местността Пандаклийски път и
лозе от 3.000 дка, десета категория, находящ се в землището на село Малка Верея
в местността Телки Тепе.
Видно от удостоверение за наследници № 145/29.08.2005
г. на Кметство – с.Малка Верея, жалбоподателите са наследници на Петър З.С.,***,
починал на 03.07.1964 г.
Ето
защо съдът намира, че жалбоподателите са лица с право
на жалба, извършеното от тях оспорване е в законоустановения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
По делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят А.И.Н. заявява, че живее в с. Малка Верея и познава
жалбоподателите. Знаел, че имат празно място в м. „Марашите” , което е празно, около
6 дка и е наследство от баща им. Сочи, че мястото е запустяло, няма нищо, само
камънаци. Живеел на 30 метра от мястото на жалбоподателите и твърди, че „…това
място нищо не ражда и е изоставено, никой не го е обработвал…”. Никой не
проявявал интерес към това място и никога в него не е имало постройки или
засадени дървета.
Свидетелят Д.Д.А. твърди, че живее в с. Малка Верея, знае че
жалбоподателите имат място близо до селото, около 6 дка, което било до неговото
място. В мястото на Е. нямало нищо, само буренаци, храсти, но овощни дървета
нямало. Свидетелят твърди, че не е виждал някой да обработва нещо в това място.
Сочи, че от 1968 г. познава мястото и от тогава никой не го е обработвал и
никой не го е застроявал.
Съдът
кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
По
делото е депозирано заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът
възприема като добросъвестно изготвено и което не беше оспорено от страните.
В
заключението си вещото лице сочи, че в регистъра на новообразуваните имоти,
имот № 317.38. овощна градина, м-т Марашиге, с площ 0.748 дка е записан на Д.Г.Ж.
(600/748 ид.ч.) и на н-ци на Петър З.С. (148/748 ид.ч.). В разписния лист към
плана на ползвателите от 1992 г. имота е записан на Диньо Г.Ж.. Имот № 317.38
по плана на новообразуваните имоти се припокрива с част oт имот № 617.2 по
плана на бившите собственици. В разписните списъци на плана за бившите
собственици имот 617.2. е записан на н- ци на Петър З.С.. Имотът е нива, в м-т
Пандаклийски път, в землището на с. Малка Верея. С решение 25045/08.07.96г. на ПK Ст.
Загора е възстановено правото на собственост на наследниците на Петър З.С.
(които са жалбоподатели по настоящото дело) върху нива с площ от 6 дка в м-т Пандаклийски
път, в землището на с. Малка Верея. В Удостоверение №41/31.01.1989 г. за
предоставяне право на ползване е отбелязано, че Общ. Народен съвет - Ст. Загора
предоставя право на ползване на Д.Г.Ж. с адрес *** 9, на нива с площ 0.6 дка.,
в землището на с. Малка Верея, м. Над селото, парцел №31. която може да се
ползва за трайни насаждения. Със Заявление Вх. №6405020/02.07.92 г. до Община
Ст. Загора, Д.Г.Ж. с адрес *** 9, моли правото му на ползване да се превърне в
право на собственост върху предоставения му имот, находяш се в с. Малка Верея,
м-т „Над селото“, парцел 31, с площ от 600 кв. м.. Имотът представлява овощна
градина, не са посочени данни за постройки. В протокол от 29.06.2016г..
общинска комисия предлага на Кмета на Община Стара Загора да издаде Заповед, с
която да се признае правото на Д.Г.Ж. да придобие собственост върху ползвания
имот № 504.38, с площ 600/723 кв. м. по неодобрен план на землище на с. Малка
Верея. Със Заповед № 10-00-903/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора е
признато право за придобиване на собственост Д.Г.Ж. върху имот № 317.38 по
плана на новообразуваните имоти в землището на с. Малка Верея. Със същата
Заповед е възложено на техническата служба на Община Ст. Загора извършването на
оценка на имота. Вещото лице сочи, че имота на място представлява
необработваема земя, няма следи от човешка дейност, обрасъл с диворастящи
трева, храсти и тръни. Не е ограден, не е поддържан, няма постройки и
насаждения. Към момента в имота няма постройка, овощна
градина или лозе, както и нямало никакви
признаци да е имало такива. Единствените данни да е имало нещо подобно е текста
в заявлението от 1992г. за превръщане на правото на ползване на Д.Ж. в право на
собственост. Там самият заявител е
посочил, че имотът е овощна градина, но плана на ползвателите е от същата
година, а в него няма условен знак за овощна градина на това място. Такъв
условен знак има в неодобрения план на новообразуваните имоти от 2017 г, който
вещото лице счита, че е по-скоро грешка. Няма данни да е имало постройки,
овощни градини или лозе в предходни моменти. Имотът не е ограден, не е
поддържан и в същия няма насаждения.
Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура
за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на
предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава
комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението
си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в
която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е
заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящото производство.
Първото законово условие,
за да се преобразува правото на ползване в право на собственост чрез заплащане
цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5
или § 4б, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите
регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991
г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или
земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска
или държавна. /Решение № 12766 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014
г., IV о./
В случая, безспорно се установи по делото, че правото на ползване е
предоставено на Д.Г.Ж. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок.
Не се установи обаче втората, посочена от административния орган предпоставка
за издаване на обжалвана заповед – а именно имотът да е бил овощна градина към
момента, в който лицето е заявило искането си за издаване на предвидения в
закона акт, т.е. към 1992г. Точно обратното изслушаните по делото свидетели
установяват, че от 1968 до понастоящем имотът не е бил обработван и е
представлявал и представлява запустяла земя без насаждения и постройки в нея. В
подкрепа на показанията им са и съдържащите се данни в заключението на вещото
лице.
Следователно не може да се приеме, че по отношение на правото на ползвателя
са налице предпоставките на по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това налага
отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна, като доколкото
компетентността на кмета на общината да признае или не правото да се придобие
собствеността върху имота не е специална, то съдът следва да се произнесе с
решение по същество, като откаже да признае правото на ползвателя да придобие
процесния имот.
На основание чл. 144 от АПК във вр. с
чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника по жалбата следва да се присъдят
направените от жалбоподателите разноски в размер на 604.60 лв., представляващи
ДТ, възнаграждение за един адвокат и възнаграждение за вещо лице, съгласно
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.П.З., ЕГН **********,***, и на З.П.З.,
ЕГН **********,***, Заповед №
10-00 903/15.05.2017 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на
основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС
№ 456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
протокол от 29.0б.2016г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-
1875/17.08.2016г., на основание § 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11,12.1997г, на
ППЗСПЗЗ е признато на Д.Г.Ж., ЕГН: **********, правото да придобие собственост
върху имот № 317.38, с площ от 748 кв.м., местност „Над селото, Марашите",
в землището на с.Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при
граници и съседи: имот № 317.25, имот № 317.39, полски път № 317.504 и Землищна
граница, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТКАЗВА
ДА ПРИЗНАЕ на ползвателя Д.Г.Ж., ЕГН ********** ***, правото да придобие собствеността на
основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на имот № 317.38, с площ от 748
кв.м., местност „Над селото, Марашите", в землището на с.Малка Верея по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно Протокол на комисия по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 25.04.2017г., при граници и съседи: имот № 317.25,
имот № 317.39, полски път № 317.504 и Землищна граница.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики 107,
представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати на Е.П.З., ЕГН
**********,***, направените от него разноски по делото в размер на 604.60 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд
Ст.Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: