Номер 35227.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 27.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело №
20201000600816 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения Т. Х. Я. , срещу
определение от 02.06.2020г. постановено по ЧНД №1766/2020г. по описа на
СГС, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с присъда №50 от
23.05.2008г. постановена по НОХД№214/2018г. по описа на ОС Пазарджик
наказание лишаване от свобода за срок от 17 години при първоначален
„строг" режим. В жалбата се твърди, че съдът не бил съобразил обективно
доказателствата въз основа на които се установявало, че изтърпяното до
момента наказание е постигнало целите си и са изпълнени изискванията на
чл.70 от НПК. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за
условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода Т. Х. Я. е постъпил в затвора на 04.02.2008г.,
като началото на изтърпяване на наказанието наложено му с присъда №50 от
23.05.2008г. постановена по НОХД№214/2018г. по описа на ОС Пазарджик е
от 24.03.2009г., като е зачетено и предварително задържане за срок от 1
година 5 месеца и 21 дни. До момента на постановяване на обжалваното
определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 12 години 7
месеца и 29 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3
години 4 месеца и 21 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че към
момента на постановяване на определението е налице първата от
предпоставките по чл. 70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъдения е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание. Въпреки това,
жалбата му е неоснователна, тъй като въззивният съд приема, че не е налице
втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на
осъдения. Данните от оценката на по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от
рецидив е в средни стойности -69т., като тя е променена незначително през
продължителния период от постъпването му в затвора. При наличните данни
правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице и втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад след
настаняването на осъдения в затвора същият е имал в по-голямата си част
съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил
устроен и понастоящем работи, награждаван е. Наказан е дисциплинарно със
Заповед №238 от 21.12.2018г. с писмено предупреждение.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият
удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се
переспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице
поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на
задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия
при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на
задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по
отношение на Я. са постигнати целите на наказанието, както неоснователно се
твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес продължава през целия
срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за
постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на присъдата.
Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не
безусловно. Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да
било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му
за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, с оглед
очертаните дефицити в три проблемни зони, рискът от сериозни вреди за
обществото остава в средни към високи стойности.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал
признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за
необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до
снижаване на риска от рецидив, като осъдения си е позволил и поведение
дало основание за наказването му по дисциплинарен ред. Не се наблюдава
положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което
корекционната работа с него би следвало да продължи в насока изграждане
на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за
законосъобразен начин на живот. При изпълнението на наказанието
затворническата администрация има възложени функции за оказване на
съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но
начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с
общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения
и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и
средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се
превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на
досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от
обществото и причините за нея. Именно това зависи от социалната зрялост на
личността на лишения от свобода и от способността му субективно да
достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за
което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая от
значение за неуважаване на молбата са оценката за риск от рецидив и
наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят
незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да
заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са
показателни, че Я. не е постигнал нужната промяна в ценностната си
ориентация и не се е поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента
наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния
съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по
съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК.
Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 02.06.2020г. постановено по ЧНД
№1766/2020г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на
осъдения Т. Х. Я. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната
част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________