Решение по дело №3207/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 269
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180703207
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 269

гр. Пловдив, 17.02.2022 год.

 

Административен съд - Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Златанова адм. д. № 3207 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл.145 и следв. от АПК във връзка с  чл.172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П.Д.Б. с ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0281-000484/15.11.2021 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ – К.,  с която на основание чл.171 т.2а б."а" във връзка с чл.165 ал.2 т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – колесен трактор Т-25А за срок от шест месеца чрез отнемане на Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *** и 1 брой рег. табела с № **** .

Жалбоподателя излага доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че процесното ППС е земеделска техника и самоходна машина съгласно §1 т.2 от РД на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/, на което движението по пътищата отворени за обществено ползване се разрешава по изключение съгласно чл.140 ал.7 от ЗДвП и по реда, предвиден в Наредба № 15 от 07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на колесните трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана, съгласно ЗРКЗГТ. То е самоходна машина, съобразно разпоредбата на §1 т.12 от ДР на ЗРКЗГТ, за която притежава валидно свидетелство за правоспособност, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите. Позовава се на необоснованост на акта поради непосочване на категорията на превозното средство. Твърди още,че не е неправоспособен водач и притежава документ за правоспособност за управление на трактор категория Твк, който е регистриран съгласно изискванията на ЗРКЗГТ и, който използва за земеделската си работа;Твърди,че не е застрашил по никакъв начин движението, тъй като не управлява ППС по другите пътища за обществено ползване, а само и единствено при прибиране в къщи. Претендира отмяна на оспорвания акт. В подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.

Ответникът началник РУ – К. при ОД на МВР – Пловдив, оспорва жалбата.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Оспорваната заповед е връчена на 30.11.2021г. Жалбата е подадена на 14.12.2021г., т.е. е в срок и от адресат на оспорвания акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заповед № 21-0281-000484/15.11.2021 г. началникът на РУ – К. при ОД на МВР – Пловдив е наложил на П.Д.Б.  принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на СРМПС № *** и 1 брой рег. табела с № РВ 14 926.

Принудителната административна мярка е наложена на основание чл.171 т. 2а б."а" от ЗДвП за това, че на 10.11.2021 г. около 13:00 ч. в с. Каравелово, на ул. „Георги Димитров“ до № 53, с посока на движение от изток към запад, като водач на МПС – Т-25А с рег. № **** управлява колесен трактор Т-25А, негова собственост, като не притежава свидетелство валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС."

Срещу водача П.Д.Б. с ЕГН **********, е съставен АУАН серия АВ № 038994 за констатираното нарушение, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП, като едновременно със съставянето на акта са иззети: 1 бр. контролен талон,1 бр. свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника № *** и 1 бр. реги. Табела с № ***.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, видно от представените Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив и Заповед № 8121к-10478/15.11.2018 г. на министъра на вътрешните работи, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от административната преписка.

Заповедта е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - справка за нарушител/водач, АУАН $038994/12.11.2021 г., Възражение № УРИ 281-000-14170/15.11.2021 г и копие на свидетелство за правоспособност на Б. за категория Твк.

Установява се, че водачът Панчо Д.Б. притежава свидетелство за управление на МПС категория В, издадено от ОД на МВР – Пловдив на 05.11.1996 г., подновявано периодично, като последното такова е подновено на 29.08.2018 г., с категории В, М, АМ, ТКТ – от 20.12.2021 г., видно от представената справка за водач/нарушител.

Представено е и свидетелство за правоспособност № 0082242 за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника (регистрационен № 0059569), издадено на 20.07.2020 г., валидно до 06.10.2030 г., за категория Твк.

         Мярката е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, т.е. поради непритежаване на валидно свидетелство за управление.

Според разпоредбата на чл.14 от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника от съответната категория; валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство; свидетелство за регистрация на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника; договор за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за колесните трактори, тракторни ремаркета и другата самоходна техника и знак за преминат годишен технически преглед.

Анализът на нормата сочи, че за управление на колесен трактор, водачът следва да притежава посочената в чл. 150а, ал. 2, т. 16 ЗДвП категория Т – колесни трактори (Ткт). Към датата на проверката водачът  притежава тази категория, видно от свидетелство за управление на МПС. От систематическото, езиковото и логическото тълкуване на приложимата нормативна уредба следва изводът, че, за да може да управлява колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, водачът трябва да разполага не само със свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗРКЗГТ във връзка с чл.2 ал.1 от Наредба № 15/07.04.2008 г., но и със свидетелство за управление на моторни превозни средства (МПС) в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за колизия между специален и общ закон, защото единият закон урежда изискванията за работа със земеделска техника, а другият - изискванията за управление на МПС, в т. ч. и колесни трактори, по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани дейности (правоспособности), които макар и да са свързани с едни и същи превозни средства, отличават се една от друга по своя вид и обем и се подчиняват на различен правен режим на придобиване и отнемане. Действително, с Наредба № 15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват изискванията на ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на основание чл.140 ал.7 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт по неговото приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ. ЗДвП позволява колесни трактори и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗГКЗГТ, да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само по изключение и именно тези изключения са уредени в Наредба № 15/07.04.2018 г., която доразвива детайлно реда и условията, при които това е допустимо, без да противоречи на закона. Следователно, в случая не се касае за два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за управление на колесни трактори и прикачена към тях техника, а за две кумулативно изискуеми условия по отношение на водачите на колесни трактори, липсата на което и да е от тях ги прави неправоспособни да управляват колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице е паралелно действие на два специални законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия.

В конкретния казус се установява, че П.Д.Б. е собственик на ППС, управлявано от него самия, който притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС № *********/29.08.2018 г. за съответната категория Ткт и свидетелство за правоспособност за категория Твк № 0082242, издадено на 24.07.2020 г. от министерство на земеделието, храните и горите, с регистрационен № 0059569. Категорията Твк е категория според НАРЕДБА № 1 от 15.02.2019 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение, а категорията Ткт е според чл.150а от ЗДвП и касае всички колесни трактори. Следователно, водачът притежава валидно свидетелство за управление и констатацията на органа, наложил оспорваната ПАМ е невярна.

Или иначе казано, в случая безспорно се установи притежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория Твк от страна на водача, което налага извод за незаконосъобразно и неправилно налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл.171 т.2а б."а" от ЗДвП.

Ето защо обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Водим от горното, Съдът  

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на П.Д.Б., ЕГН **********,***,  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0281-000484/15.11.2021 г., издадена от началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ – К.,  с която на основание чл.171 т.2а б."а" във връзка с чл.165 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – колесен трактор Т-25А, червен цвят, с рег.№ *** за срок от шест месеца.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: