Мотиви към решение по АНД № 171 по описа
за 2018г. на ШРС
Настоящото производство е образувано на основание чл.375
и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Ю.Х.Х.- обвиняем по Досъдебно
производство №613/2016г. по описа на РУ -гр.Шумен с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че
наказателното производство е образувано за престъпление по чл.206, ал.6, т.1,
вр. с ал.1 от НК; извършителят не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, както и че причинените от деянието
имуществени щети са възстановени.
За първото съдебно заседание обвиняемият е редовно
призован чрез своята майка-Ф.И., но не се явява и не изпраща представител.
Ислямова се явява в съдебно заседание и заявява, че Х. е бил уведомен за датата
на съдебното заседание. Поради неспазване на срока по чл.376, ал.2 от НПК
делото е отложено, като датата на съдебното заседание е съобщена на майката на
обвиняемия и същият се счита уведомен чрез нея. В съдебно заседание на
01.03.2018г. обвиняемият не се явява и не изпраща представител, което не е
пречка за даване ход на делото.
В съдебно заседание прокурорът поддържа предложението
и моли съда да наложи на обвиняемия административно наказание в минималния размер,
предвиден в закона.
От приложените по делото писмени доказателства (по Досъдебно
производство №613/2016г. по описа на РУ -гр.Шумен), преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
В началото на 2016г. обв.Х. решил да закупи лек
автомобил и бил привлечен от обява за продажба на такъв с марка „БМВ 530 Д“ и с
рег.№ Т8797 КТ. Превозното средство било собственост на св.О.А.Х. от
гр.Търговище, но поради трайното си отсъствие от страната същият натоварил баща
си –св.А.Х.М. от гр.Шумен с организирането на продажбата, като му предоставил и
съответно пълномощно. През м.януари 2016г. обвиняемият се свързал със св.М.,
като двамата се договорили купувачът да заплати цена от 2500 лева на няколко
последователни вноски. Споразумели се автомобилът да бъде предоставен на
обвиняемия веднага, а сключването на съответния писмен договор и изпълнението
на необходимите формалности да бъде осъществено след заплащането на пълната
цена. При предаването на автомобила св.М. не предоставил на обвиняемия
документите и втория ключ за превозното средство, които следвало да бъдат предадени
след заплащането на уговорената цена. В изпълнение на поетите задължения, през
м.февруари 2016г. обвиняемият заплатил на свидетеля първата уговорена вноска от
500 лева. След това обаче Х. решил да започне работа извън страната, като за
целта се нуждаел от пари, за да организира пътуването си. Поради това същият
решил да се разпореди с процесния автомобил, за да се снабди с необходимите му
парични средства, като оставил временно превозното средство на съхранение при
св.Е.Е.И. от с.Хитрино- негов братовчед. Малко по-късно, на неустановен ден
през периода от края на м.февруари- началото на м.март 2016г. обвиняемият
свалил регистрационните табели на автомобила и го продал за сумата от 1200 лева
на св.Ш.Е.Х.. Свидетелят закупил автомобила с цел- демонтиране и продажба на
авточасти, тъй като бил управител на „Ди ер Груп“ ООД-гр.Шумен- дружество,
стопанисващо пункт за разкомплектоване на МПС в с.Памукчи, общ.Нови пазар. При
продажбата не били спазени необходимите формалности, като същата се състояла в
с.Хитрино, обл.Шумен, откъдето превозното средство било натоварено на платформа
от св.Б.И.Ю. /служител в автоморгата/ и било откарано в посочения обект в
с.Памукчи. Междувременно св.М. правил многократно опити да се свърже с
обвиняемия за да получи остатъка от уговорената сума, но не успял да го открие.
В края на м.март-началото на м.април 2016г. свидетелят установил
местоположението на автомобила и уведомил за случая РУ-Шумен. Била извършена проверка, в хода на която било
установено, че някои от частите за демонтирани и продадени, а наличните такива
били оставени на отговорно пазене при св.Ш.Х.. Впоследствие наличните
авточасти, на обща стойност 1500 лева, били върнати на собственика, а
обвиняемият му заплатил и сумата от 500 лева, представляваща разликата между
пазарната стойност на автомобила от една страна и от друга- полученото от св.М.
за него /първоначално заплатените 500 лева/ и стойността на върнатите
авточасти.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото
доказателства, като в хода на съдебното производство не бяха представени
доказателства, оборващи същата.
Въз основа така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, тъй като противозаконно
е присвоил процесния лек автомобил, който владеел. Съдът намира, че деянието на
обвиняемия в действителност не осъществява състава на престъпление по чл.206,
ал.6, т.1, вр. с ал.1 от НК, а на такова по основния състав. За да се приложи
посоченият привилегирован състав е необходимо възстановяването на обсебеното
имущество да е станало със съдействието на виновния. Според задължителните
тълкувания, дадени в Постановление №3/70г. на Пленума на ВС, приложими и по
отношение чл.206, ал.6, т.1 от НК /изрично в този смисъл- Решение
№ 213 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 149/2010 г., III н. о., НК/,
привилегированата разпоредба, по която е квалифицирано процесното деяние, е
неприложима, когато органите на властта при изпълнение на службата си сами са
открили, иззели и възстановили имуществото. Изключение е допустимо само в
случаите, когато иззетото и възстановено от органите на властта имущество без
съдействие на виновния представлява малка част в сравнение с възстановеното до
пълния размер от подсъдимия. В случая присвоеният автомобил, в разкомплектовано
състояние, е бил намерен и иззет от полицейски служители, които са върнали
наличните части на пострадалия, без съдействието на извършителя. При това
положение приложението на привилегированата разпоредба е било недопустимо.
Стойността на посочените части също така представлява по-голямата част от
стойността на процесния автомобил и не може да се счете, че иззетото и
възстановено от органите на властта имущество без съдействие на виновния
представлява малка част в сравнение с възстановеното от извършителя. Макар и
несъмнено да е налице престъпление по чл.206, ал.1 от НК обаче, съдът не би
могъл да признае обвиняемия за виновен в извършването на действително
осъщественото от него престъпление, тъй като същото е по-тежко наказуемо от престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Понастоящем съдът също така не разполага с процесуална възможност да
върне делото на прокурора с указания за повдигане на по-тежко обвинение, което
е свързано с недопустимостта съдът да дерогира суверенните конституционни
правомощия на прокуратурата да разрешава въпросите дали да започне наказателно
преследване, срещу кого и за какво престъпление. При това положение
единствената процесуална възможност е обвиняемият да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението, в което е обвинен. В практиката си ВКС изрично
посочва, че когато правната квалификация е неправилно смекчена, тя трябва все
пак да бъде запазена, тъй като търсенето на някаква вместо действителната
по-тежка отговорност е наистина плод на противоречие, но то при всички случаи
заслужава да бъде предпочетено пред алтернативата при извършено престъпление да
не бъде носена никаква отговорност ( в този смисъл изрично е Решение №587/06г.
на І н.о.). По изложените съображения съдът призна обвиняемия Х. за виновен в
извършването на престъпление по чл.206, ал.1, т.6, вр. с ал.1 от НК.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.206, ал.6, т.1, вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, видно от приложеното
свидетелство за съдимост;
- причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. /Стойността на автомобила възлиза на 2500 лева. Подсъдимият е
заплатил на пострадалия общо 1000 лева, като на последния са били възстановени
и авточасти на стойност 1500 лева, като по този начин причинените имуществени
вреди са били възстановени изцяло/.
При определяне на наказанието като смекчаващи
обстоятелства съдът отчете направените на досъдебното производство самопризнания
и демонстрирано разкаяние, както и липсата на предходна съдимост и на данни за
наличие на други противообществени прояви. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете стойността на отнетото имущество. При така установеното съдът намира, че
наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства,
в размер на законоустановения минимум, а именно –1000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
обвиняемия да заплати в полза на държавата сумата от 106.26 лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, както и 5
лева за издаване на изпълнителен лист
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :