Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20.05.2019г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав
на двадесети март две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА
секретар Йорданка Алексиева
като разгледа
докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2181 по
описа за 2018г.
и като обсъди:
Иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищецът твърди, че по наследство от
родителите си притежават по 1/3 идеална част от правото на собственост върху
сгради с идентификатор 00702.527.29.3,
00702.527.29.4 и 00702.527.29.5, а останалата 1/3 принадлежи на
ответника на същото основание. След смъртта на наследодателите им те
разпределили ползването на същите като М.Б. започнала да ползва сграда 4, Р.З.
– сграда 3, а ответникът – сграда 5. Въпреки това през 2018г. последният се
снабдил с нотариален акт, с който бил признат за собственик на същите. Ето защо
моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на него, че те са собственици на по 1/3 идеална част от правото на
собственост върху тях. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск. Признава твърденията, че страните са деца на Здравчо А. и Стефана
Андонова, починали съответно 2010г. и 2008г., както и че те са притежавали
правото на собственост върху ½ идеална част от парцел V-646, заснет с
идентификатор 00702.527.29 по КККР на гр. Асеновград. Твърди обаче, че спорните
сгради са изградени от него, а не от родителите му, както и че от изграждането
им ги ползва само той. Оспорва всички твърдения относно това, че тези постройки
са били използвани от наследодателите на страните, както и от ищците. Поради
това той е придобил правото на собственост върху тях по давностно
владение. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от
представените удостоверения за наследници е видно, че са деца на Здравчо А. и
Стефана Андонова, които са починали през 2010г. и през 2008г. Те двамата са
притежавали ½ идеална част от дворно място, съставляващо парцел V-646 в
кв. 69 по плана на гр. Асеновград, закупено през 1960г. (нотариален акт
№316/1960г.) Същото е заснето по кадастралната карта с идентификатор 00702.527.29.
Видно от скицата на поземления имот в него са разположени пет сгради, като
предмет на спора са три от тях - №00702.527.29.3 с площ от 25 кв.м. и
предназначение стопанска сграда, № 00702.527.29.4 с площ от 17 кв.м. и
предназначение стопанска сграда и № 00702.527.29.5 с площ от 18 кв.м. и
предназначение гараж. В първото съдебно заседание пълномощника на ищците
направи уточнение относно сграда 3, но тъй като липсва надлежно изменение на
предявения иск, съдът следва да разгледа спора така, както е определен в
исковата молба.
Към нея са приложени строителни книжа
от 1975г., издадени на името на Здравко А., касаещи сгради 3 и 5. Без значение
с чии средства и труд са изградени, тъй като те по приращение
са станали собственост на притежателите на земята. Впоследствие наследодателите
на страните са се разпоредили с първи жилищен етаж и с приземния етаж от
изградената жилищна сграда, като са прехвърлили първия на ответника, а втория –
на М.Б.. Тези сгради, както и дворното място, са останали извън изрично
посочения предмет на сделките, оформени с нотариален акт №325/1988г. и
№68/2008г. Основателно е възражението, че единствено гаражът е самостоятелен
обект на правото на собственост, но липсват доказателства, че селскостопанските
сгради са били принадлежности към втори и трети жилищен етаж.
С оглед на това от значение за правния
спор е кой е упражнявал фактическата власт върху тези постройки. От показанията
на всички свидетели се установява, че Й.А. е използвал гаража от построяването
му, тъй като никой друг от семейството не е имал лек автомобил. Според
свидетелите Георги Бойчев, Красимира Стоянова и Василка Георгиева се
установява, че родителите на страните са използвали стопанските постройки за
складови помещения, като основно са складирали в тях материали за отопление.
След тяхната смърт двете им дъщери започнали да държат тези помещения, като
през 2017г. синът на М.Б. извършил ремонт на една от стените им, като освен
това поставил нова алуминиева врата. Той направил това като възложил на
ответника да иззида стената, за което му заплатил 100 лева. От показанията на
свидетелите Райчев, И. и Атанасов се установява, че през 1987г. ответникът е
използвал стопанските сгради за работилница – в едната стая изработвал
каучукови изделия, а в другата – складирал готовата продукция. Помещението било
едно, но с две врати. През 2010г. отново той упражнявал фактическата власт
върху тази сграда. Спор възникнал между него и ищците едва през 2017-2018г.,
когато те поискали също да ползват тези стаи, а той – отказал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Райчев, И. и Атанасов като
безпристрастни (с оглед на липсата или по-далечната роднинска връзка между тях и
ответника). Освен това същите са логични, тъй като Й.А. е живял в жилищната
сграда, а ищците – не. Поради това настоящият състав приема, че фактическата
власт върху процесните сгради е упражнявана от него
за период много по-дълъг от 10 години до 2017г. Въпреки това той не е придобил
правото на собственост върху тях. Съгласно чл. 69 от ЗС предполага се,
че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго. Тази презумпция е оборена с подадената от ответника данъчна декларация
през 2015г., в която е посочил като съсобственици на имота и двете си сестри.
Същата съставлява признание на правата им, а съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД то
прекъсва давността. Ето защо към момента на издаването на нотариален акт
№70/2018г. същият не е придобил правото на собственост по давностно
владение. Същият извод се налага относно принадлежността на правото и към
настоящия момент. По изложените съображения предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен и да бъде признато за установено, че ищците
притежават по 1/3 идеална част от горните сгради, както и да се отмени
съставени нотариален акт №70/2018г. до този размер на основание чл. 537, ал.2
от ГПК.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на направените по делото разноски в размер
на 1068 лева, съгласно представения списък (с изключение на таксата, заплатена
за вписване на исковата молба, която не е такава, направена в настоящото
производство).
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.З.А.,
ЕГН ********** ***, че М.З.Б., ЕГН ********** ***, и Р.З.З.,
ЕГН ********** ***, са собственици на по 1/3 идеална част от правото на
собственост върху сграда с идентификатор № 00702.527.29.3 по КККР на гр.
Асеновград със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
селскостопанска сграда; сграда с идентификатор №
00702.527.29.4 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ от 17 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор №
00702.527.29.5 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ от 18 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, всички построени в поземлен имот
№00702.527.29 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Захари
Стоянов“ №47, площ: 523 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по
предходен план: 3614, в кв. 304, парцел V-3614, съседи: 00702.527.31,
00702.527.32, 00702.527.166, 00702.527.28, 00702.527.27, 00702.527.26,
00702.527.30.
ОТМЕНЯ нотариален акт №70, том V, дело
№796/2018 по описа на нотариус Светлана Кожухаров с район на действие Районен
съд Асеновград, №234 в регистъра на Нотариалната камара до размер на 2/3
идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор №
00702.527.29.3 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ от 25 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда
с идентификатор № 00702.527.29.4 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ
от 17 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и сграда с
идентификатор № 00702.527.29.5 по КККР на гр. Асеновград със застроена площ от
18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж, всички построени
в поземлен имот №00702.527.29 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград,
ул.“Захари Стоянов“ №47, площ: 523 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по
предходен план: 3614, в кв. 304, парцел V-3614, съседи: 00702.527.31,
00702.527.32, 00702.527.166, 00702.527.28, 00702.527.27, 00702.527.26,
00702.527.30.
ОСЪЖДА Й.З.А., ЕГН **********
***, да заплати на М.З.Б., ЕГН ********** ***, и Р.З.З.,
ЕГН ********** ***, сумата от 1068 лева (хиляда шестдесет и осем лева),
направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: