Решение по дело №2200/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260153
Дата: 23 септември 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20203110202200
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      ………………….. /23.09.2020 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в състав:  

          

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                               

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2200 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „Зари – 2“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** и посочен адрес за кореспонденция: с. Дагоново, общ. Белица, обл. Благоевград срещу Наказателно постановление № 03 – 012280 от 18.12.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева (триста лева) за това, че на 05.12.2019 г. в гр. Варна, в обект за продажба на елхи, находящ се на Кооперативен пазар, дружеството „Зари – 2“ ЕООД, в качеството си на работодател, не държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работно време и организацията на работа в обекта за продажби на елхи, находящ се в гр. Варна, Кооперативен пазар, стопанисван от „Зари – 2“ ЕООДнарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.

            Дружеството – жалбоподател „Зари – 2“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Навежда твърдения, че не е допуснало извършването на административно нарушение, както и, че констатациите на административно – наказващия орган не съответстват на действителното фактическо положение. Подчертава, че са допуснати съществени нарушения в административно – наказателното производство, както и, че описанието на нарушението не отговаря на изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 4 съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и застъпва позиция за допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното постановление.

            В проведеното на 12.08.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2200 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „Зари – 2“ ЕООД не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество. В депозирани на 22.06.2020 г. писмени бележки, изготвени от г-н. А.Р. – управител на дружеството, се отправя молба за отмяна на наказателното постановление, въз основа на доводите, наведени във въззивната жалба.

            В проведеното на 12.08.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2200 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител началник отдел АИПО Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението е категорично установено, както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            На 05.12.2019 г. св. П.П.Е. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на обект – търговска площ за продажба на елхи, находящ се на Кооперативния пазар в гр. Варна, стопанисван от „Зари – 2“ ЕООД – гр. Варна.

            В хода на проверката св. Е. констатирал, че в обекта липсва екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работно време и организацията на работа в обекта.

            Приемайки, че с това свое поведение дружеството „Зари – 2“ ЕООД е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, на 13.12.2019 г. св. Е. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

            В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 19.12.2019 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Зари – 2“ ЕООД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда.

 

            По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

            Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

            На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. П.П.Е., който потвърди в хода на съдебното следствие, че по време на проверката, извършена от него на 05.12.2019 г. в търговската площ, стопанисвана от „Зари – 2“ ЕООД е липсвал екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работно време и организацията на работа в обекта.

            Действително във въззивната жалба дружеството оспорва фактическите констатации на административно – наказващия орган, но прави впечатление липсата на каквато и да е конкретика в това възражение. Липсват доказателства, които не просто да опровергават, а дори да поставят под съмнение констатациите на св. Е., поради което и съдът дава вяра на неговите показания и приема от фактическа страна, че в действителност на 05.12.2019 г. в търговския обект, стопанисван от „Зари – 2“ ЕООД е липсвал екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работно време и организацията на работа в обекта.

            Описаното в обжалваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение. Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, разпоредба на чл.403а, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред.

            В конкретния случай от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и от писмените доказателства, събрани в хода на административно – наказателното производство, конкретно изготвения Протокол за извършена проверка, се установява, че на 05.12.2019 г. дружеството „Зари – 2“ ЕООД не е изпълнило това свое задължение, с което свое поведение е нарушило разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност.

            Съдът не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

            Съдът не може да сподели възражението, че екземпляр от АУАН не е бил връчван на представител на дружеството – напротив на датата 13.12.2019 г. екземпляр от АУАН е бил връчен лично на управителя на дружеството – г-н. Ахмед Реджеп – обстоятелство, удостоверено с неговия личен подпис в раздел „Разписка“ в процесния АУАН.

            Според съда ясно са отбелязани мястото и датата на извършване на нарушението, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което и възражението в тази насока, наведено във въззивната жалба, се явява несъстоятелно.

            Съобразно установеното по делото от фактическа страна, съдът намира че правилно административно – наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 415 „в“ от Кодекса на труда, доколкото нарушението е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в Кодекса на труда, и от самото нарушение не са произтекли вредни последици за работници и служители. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение, но необосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения в закона минимум от 100 лева. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Зари – 2“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Отегчаващи вината обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

            Доколкото нарушението е формално, на просто извършване и не се отличава по никакъв начин от всички останали случаи на подобни нарушения, напротив касае се за типичен случай на нарушение, съдът не намира, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 012280 от 18.12.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ бъде редуциран до размер от 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            Изменя Наказателно постановление № 03 – 012280 от 18.12.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Зари – 2“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева (триста лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ до размер от 100 лева (сто лева).

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: