Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на двадесет
и четвърти юни година две хиляди
двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: :Мария
Даскалова
Стоян Колев
секретар
Пенка Михайлова
прокурор Силвиян
Иванов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1140
по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 изр. второ от АПК.
Образувано е
по касационна жалба подадена от К.Й.Й., срещу Решение №486/16.04.2021 г.
постановено по адм. д. №45/2021 г. по описа на 29 – ти състав на
Административен съд Варна, с което е ОТХВЪРЛЕНА исковата му молба срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
правно основание чл.284, ал.1, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 1, чл. 4 от ЗОДОВ с цена на иска 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане,
съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в
резултат бездействието на административните органи на Затвора Варна и ЗОЗТ -
Разделна, като вредите са настъпили в резултат на нарушение на чл.36 ал.1 т.5
от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода, неправилно лечение от д-р р. и нарушение на
чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените от свобода да не бъдат
премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им
състояние.
В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложени съображения се твърди, че съдът неправилно е ценил
събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до необоснован
извод за липса на противоправно поведение на ответника, довело до причиняване
на вреди. Изложени са твърдения за неправилно лечение от страна на лекаря на
затвора д-р р., тъй като неколкократно е сменял лечението му и въпреки това
състоянието на касатора не се е променило. Твърди се също така, че не е
извеждан за преглед при лекар в рамките на 24 часа от момента в който е заявил
това си желание, както и, че не му е направено изследване на храчка съгласно
чл.36, ал.1 т.5 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Продължава да твърди,
че е преместен в ЗОЗТ Разделна в нарушение на забраната на чл.62, ал.2 от ЗИНЗС. На изложените основания се иска отмяната на съдебния акт и решаване на
спора по същество.
В проведеното редовно заседание, касаторът лично /при условията на
видеоконферентна връзка/, не сочи нови доказателства, няма доказателствени
искания и по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба.
От ответната страна - ГД „ИН“ София, в депозирани по делото чрез
процесуален представител ст.ю.к.С., писмен отговор и писмено становище, се
излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и
законосъобразност на оспореното първоинстанционно решение. Моли се оставяне на
същото в сила. Претендира се присъждане на ю.к.възнаграждение.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура - Варна дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
съдебно решение е правилно, постановено е при спазване на процесуалните
правила. Съдът правилно е ценил събраните доказателства и е достигнал до
обоснован извод за липса на нарушение оп чл.3 от ЗИНЗС и в този смисъл правилно
е тълкувал и приложил материалния закон.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Пред първостепенния съд К.Й. е предявил срещу ГД „ИН“ иск с правно
основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 1500
лв. за причинени неимуществени вреди обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в резултат бездействието на
административните органи на Затвора Варна и ЗОЗТ - Разделна, като вредите са
настъпили в резултат на нарушение на чл.36 ал.1 т.5 от Наредба № 2/22.03.2010
г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода, неправилно лечение от д-р р. и нарушение на чл.62 ал.2 от ЗИНЗС,
предоставящ възможност лишените от свобода да не бъдат премествани, ако
съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.
В оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с
допустим иск. При анализа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства, е достигнал до извода, че предявения от Й. иск за заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС,
е неоснователен и го е отхвърлил.
По делото не е имало спор по установената фактическа обстановка, а именно,
че Й. постъпил на 10.06.2020 г. в Затвора - Варна за изтърпяване на наложено му
с протокол № 306/24.6.2020 г., 45 състав на Районен съд - Варна по НОХД №
2199/2020 на Районен съд - Варна наказание лишаване от свобода в размер на 1
години и 10 месеца на основание чл.196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.195, ал.1 от НК при първоначален „Строг“ режим. Съгласно Заповед № 53/23.12.2020 г. на
Началника на Затвора-Варна л. св. Й. е преместен да търпи остатъка от
наложеното му наказание от Затвора - Варна в Затворническо общежитие от закрит
тип - Разделна, където се намира и към настоящия момент /л.28 от делото/.
По отношение на здравословното състояние на касатора и предоставената му
медицинска грижа първоинстанционният съд е установил, че още с първоначалния
доклад от 08.07.2020 г. за лишения от свобода ищец е установено, че страда от
диабет и високо кръвно налягане, като има и информация за периодична употреба
на ПАВ /психоактивни/ - кристали /л. 13 от досие/.
От представената медицинска справка, изготвена на 23.10.2020 г. /л. 142 от
делото/ от д-р Росен р., ОПЛ в МЦ при Затвора - Варна решаващият съд е установил
обективното състояние на ищеца, към момента на постъпването му в затвора Варна,
а именно: „...няма оплаквания, без температура, без промяна на вкуса, без
загуба на обоняние без кашлица и задух pulmo-б.о. соr.- б.о./ при проведени
кръвни тестове с високи стойности на кръвна захар поради причина са предприети
консултативни прегледи от ендокринолог, кардиолог, уролог.“ Заключението е, че
лицето страда от захарен диабет 2-ри тип, лош контрол и е назначена терапия с
препарат инсулин инжекционно и таблетки перорално. Следва проследяване на
състоянието и евентуална корекция на терапията при нужда.
Въз основа на представената медицинска справка към писмо рег. №161/20 от
22.01.2021г. /л. 41-43 от делото/ съдът е приел, че ищецът е постъпил в
Затвора-Варна без собствени медикаменти и без медицинска документация.
Обективното му състояние:...оплаквания от сухота в устата, полиурия и
полидипсия, фамилно обременен, без температура, без промяна на вкуса, без
загуба на обоняние без кашлица и задух pulmo-б.о. cor.- б.о. Заключението на
д-р Росен р., служебно избран ОПЛ в МЦ при Затвора-Варна е, че лицето страда от
захарен диабет 2-ри тип, изключително лош контрол поради системно неплащане на
здравни осигуровки л. св. е с прекъснати здравни права и по тази причина не е провеждал
системно лечение на диабета. Здравните му права са възстановени считано от
датата на постъпването му в затвора Варна, но поради счетоводни неточности
реалното възстановяване на здравните права на затворника е станало на
15.10.2020 г. Поради тази причина, когато на 30.09.2020 г. л. св. е бил изведен
за консулт с ендокринолог, консулта не е осъществен. За да осигури необходимата
медицинска грижа, Д-р р. е провел телефонни консултации с проф. Х. и д-р К.
относно прилаганата терапия на Й.. Същият от пристигането си в Затвора-Варна е
приемал медикаментите - Сиофор, Амарил, Диапрел, Глюкофаж. След заплащане на
здравните осигуровки е проведен консулт с проф. Х. и е назначена инсулинова
терапия с Инсулатард от 23.10.2020 г. На 15.12.2020 г. е проведена нова
консултация с проф. Х., която е потвърдила терапията и дозировката на инсулина.
Междувременно на 12.10.2020 г. л. св. е извеждан на консулт с уролог след
побой с друг л. св. и оплаквания от болки в тестисите. Не е установено
увреждане на тестисите, същото е потвърдено няколко пъти и от д-р Боев -
специалист хирург директор на МЦ при Затвора-Варна. Решаващият съд е кредитирал
обясненията на Д-р р. относно обстоятелствата, че лишеният от свобода не спазва
абсолютно никакъв хигиенно диетичен режим - същия консумира по 7-8 порции,
консумира халва, ориз, храни със захар, кифли и др. храни и продукти със захар
по данни на надзорния състав нощем рови в кошчетата за боклук и дояжда храни
изхвърлени от други л. св., което създава впечатление, че съзнателно
преднамерено и умишлено се опитва да саботира опитите да се овладее състоянието
му. На 18.12.2020 г. д-р р. лично му връчил глюкомер за измерване на кръвна
захар и 150 ленти, които му се полагат като прилагащ инсулинова терапия, като
му показал как се борави с апарата и му казал, че след 2 седмици трябва да го
предостави, за да може от мемори паметта, лекарят да проследи как се движат
стойностите на кръвната му захар, но апаратът не е върнат.
По отношение на оплакването за неправомерно преместване в ЗОЗТ – Разделна е
установено, че от 23.12.2020 Й. е в ЗОЗТ РАЗДЕЛНА където има лекар специалист –
уролог, с който е обсъдена инсулинотерапията на лицето и неспазването на ХДР,
д-р Берлин не е споменавал за някакви други оплаквания на лицето. Към
21.01.2021г. назначената терапия е
инсулатард пенфил.
По отношение на оплакването на Й. за нарушаване правото му на медицинско
обслужване и по точно на изискването чл.143, ал.1 от ЗИНЗС първоинстанционният
съд е установил, че Й. се е вписал като лице, нуждаещо се от медицинска помощ -
от лекар на 15.06.20г., 08.07.20г., 13.07.20г., 17.07.20г., 20.07.20г.,
22.07.20г., 27.07.20г., 30.07.20г., 03.08.20г., 10.08.20г., 12.08.20г.,
17.08.20г., 21.08.20г., 24.08.20г., 26.08.20г., 27.07.20г., 28.08.20г.,
31.08.20г., 01.09.20г., 02.09.20г., 03.09.20г., 08.09.20г., 09.09.20г.,
10.09.20г., 14.09.20г., 15.09.20г., 16.09.20г., 17.09.20г., 21.09.20г.,
25.09.20г., 28.09.20г., 30.09.20г., 02.10.20г., 05.10.20г., 06.10.20г.,
08.10.20г., 09.10.20г., 12.10.20г., 14.10.20г., 16.10.20г., 19.10.20г.,
20.10.20г., 21.10.20г., 23.10.20г., 26.10.20г., 27.10.20г., 28.10.20г.,
29.10.20г., 30.10.20г., 02.11.20г., 03.11.20г., 09.11.20г., 10.11.20г.,
11.11.20г., 12.11.20г., 13.11.20г., 16.11.20г., 17.11.20г., 20.11.20г.,
23.11.20г., 24.11.20г., 25.11.20г., 26.11.20г., 27.11.20г., 30.11.20г.,
02.12.20г., 04.12.20г., 07.12.20г., 09.12.20г., 10.12.20г., 11.12.20г.,
14.12.20г., 18.12.20г., 21.12.20г., 23.12.20г.
От амбулаторната книга /дневник/ на МЦ се установява, че през исковия
период на ищеца многократно е назначавано лечение, извършвани са му прегледи,
изследвани са му показатели – кр. захар и др. и са му давани лекарствени
средства на дати: 11.06.20г., 15.06.20г., 18.06.20г., 22.06.20г., 23.06.20г.,
24.06.20г., 25.06.20г., 29.06.20г.,
06.07.20г., 10.07.20г., 14.07.20г., 17.07.20г., 20.07.20г., 27.07.20г.,
29.07.20г., 03.08.20г., 05.08.20г., 10.08.20г., 11.08.20г., 14.08.20г.,
19.08.20г., 24.08.20г., 31.08.20г., 01.09.20г., 10.09.20г., 14.09.20г.,
16.09.20г., 17.09.20г., 21.09.20г., 23.09.20г., 25.09.20г., 28.09.20г.,
29.09.20г., 01.10.20г., 05.10.20г., 08.10.20г., 09.10.20г., 12.10.20г.,
19.10.20г., 20.10.20г., 21.10.20г., 26.10.20г., 30.10.20г., 03.11.20г.,
05.11.20г., 06.11.20г., 09.11.20г., 10.11.20г., 12.11.20г., 12.11.20г.,
16.11.20г., 20.11.20г., 23.11.20г., 24.11.20г., 25.11.20г., 30.11.20г.,
04.12.20г., 07.12.20г., 08.12.20г., 09.12.20г., 11.12.20г., 14.12.20г.,
16.12.20г., 18.12.20г., 21.12.20г., 23.12.20г., 23.12.20г.
Извън тези прегледи е установено и, че 04.11.2020 г. на два пъти е викан
екип на спешна помощ за диагностициране и лечение на Й. на грипоподобни
симптоми, като са спазени указанията на медиците от екипа.
В заключение, първоинстанционният съдът е приел, че в хода на съдебното
производство е останала недоказана първата предпоставка за отговорността на
затворническата администрация предвидена в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно
нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Съдът е приел, че след като не е доказано Й.
да е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, то
не е налице и основание за ангажиране на отговорността на държавата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви са подробни и обосновани от
събраните по делото доказателства, които са правилно ценени. Настоящият състав
като касационна инстанция изцяло споделя същите, поради което и на основание
чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, не намира за необходимо да ги преповтаря.
В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на
обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закон и
необоснованост. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното
решение е изведен правилния извод за неоснователност на предявения иск, при
неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищецът
извежда причинени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Анализът на описаната нормативна уредба налага извода, че законът забранява
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и
задължава държавата да им осигури от една страна условия за изтърпяване на
наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се имат предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
В случая, предявеният иск се основава на твърдяно бездействие от страна на
администрацията на ответника да осигури медицинско обслужване на ищеца.
В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е
направил извод, че не е налице бездействие по отношение на релевираните от Й.
обстоятелства, доколкото в хода на съдебното следствие е установено, че ищеца е
получил адекватна медицинска грижа.
За да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните
за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните
и ги е отнесъл правилно към приложимата правна уредба.
Настоящата инстанция споделя този извод и счита, че по делото не се
установява противоправно бездействие на затворническата администрация за
процесния период. Допълнително намира за необходимо за посочи и това, че
настаняването в затворническо заведение е свързано с определени ограничения,
неудобства и негативни преживявания, като това е изрично регламентирано и е
свързано с принудителното изолиране на лицата, извършили престъпления и защита
на обществения ред. В конкретния случай не е налице противоречие с разпоредбата
на чл.3 от КЗПЧ, доколкото тези ограничения и неудобства не надхвърлят
прекомерно обичайните, свързани с изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода“, така че да бъдат класифицирани като нечовешко и унизително отношение,
причиняващи страдание и унижаващи достойнството, по смисъла на Конвенцията. Не
е констатирано по делото, условията при които е пребивавал касатора, да са били
различни за останалите или спрямо него да е налице тенденциозно поведение. Дори
напротив. Видно е, че за процесния период 10.06.2020 г. – 31.12.2020 г., Й. е
заявил, че има нужда от медицинска грижа 75 пъти. За същия период е бил
прегледан 67 пъти. Отделно от това на два пъти е бил викан екип на спешна помощ
и са били провеждани консултации със специалисти – присъствено или по телефона.
Тоест за период от 204 дни Й. е преглеждан 67 пъти или средно веднъж на три
дни. Вярно е, че не всеки път е преглеждан в рамките на 24 часа от момента, в
който е поискал това, но е очевидно, че лекарят на затвора е бил в течение със
заболяването му и осигуреното му лечение е било адекватно. Не би следвало да се
пренебрегва обстоятелството, че преди постъпването си в затвора Й. е бил с
прекъснати здравноосигурителни права и едва ли е бил преглеждан толкова често
от личният си лекар.
Вярно е твърдението на касатора, че при постъпването му в затвора не му е
било направено микроскопско и културелно
изследване на храчка съгласно чл.36 от Наредба №2, но съдът намира, че този
пропуск не е довел до влошаване състоянието на Й.. Още повече, че подобно
изследване от една страна е абсолютно задължително само за инсулиново зависими
болни от захарен диабет, а към момента на постъпването му Й. все още не е бил
започнал да взема инсулин. От друг страна това изследване се прави за да се
извърши превенция за разпространението на туберкулоза в затвора, а по делото не
са събрани данни Й. да е болен от тази болест, за да се приеме, че
неизвършването на това изследване е довело до влошаване на здравословното му
състояние.
Не се споделя възражението на касатора, че с преместването му в ЗОЗТ в с.
Разделна е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.2 от ЗИНЗС. За да е нарушена забраната
на чл.62, ал.2 от ЗИНЗС трябва с преместването да се създава опасност от
„сериозно влошаване на здравословното състояние“ на лишения от свобода. От една страна не са представени
доказателства от страна на Й. за такава опасност, а от друга странна не се
установяват и обективни причини за възникването на такава опасност. Към момента
на преместването 23.12.2020 г., Й. вече е бил с уточнена диагноза и установен
медикаментозен и диетичен режим. Преместването е при същия решим на изтърпяване
на наказанието, при същите климатични и битови условия. Единственото твърдение
посочено в исковата молба е, че в ЗОЗТ Разделна няма лекар, което ще доведе до
невъзможност лечението на Й. да продължи по адекватен начин. Това твърдение е
опровергано от доказателствата по делото, от които се установява, че в
затворническото общежитие има назначен лекар и лечението на Й. продължава
съгласно предписанията.
Не на последно място, настоящият състав като касационна инстанция намира,
че не следва да остане неотбелязано желанието на Й. да изтърпи наказанието си
именно в затвора Варна, а не в който и да е друг затвор в страната. Както е
посочил и първоинстанционния съд изявленията на Й. по делата, в които обжалва
заповедите за преместването му в друг затвор изцяло противоречат на изявленията
му в исковата молба и в настоящото производство.
Макар и да приема твърдението на Й., че след постъпването му в затвора,
състоянието му се е влошило – от медикаментозна терапията му е преминала към
инсулинова, но също така приема, че от доказателствата по делото е установено,
че това се дължи изцяло на поведението на лишения от свобода, който не спазва
предписаният му решим на хранене, както правилно е отбелязал в мотивите си и
първоинстанционният състав.
С оглед на гореизложеното касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за
отмяната му, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора, като неоснователно се преценява искането на
ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение. Както е посочил и
първоинстанционният съд по аргумент от чл.286, ал.2, във вр. с ал.3 от ЗИНЗС,
при пълно отхвърляне на иска, ищецът е задължен за направените от ответната страна
разноски по производството, които обаче не включват адвокатски и/или
юрисконсултски възнаграждения. Цитираните разпоредби от ЗИНЗС са специални и
дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, респ. чл. 10 от ЗОДОВ. Липсата
на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне
на иска означава, че такова не се дължи.
Водим от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, VII-ми касационен състав на Административен съд-Варна
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №486/16.04.2021
г. постановено по адм. д. №45/2021 г. по описа на 29 – ти състав на
Административен съд Варна, с което е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на К.Й.Й. срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
правно основание чл.284, ал.1, ал. 2, вр. ал. 5 от ЗИНЗС, вр. чл. 1, чл. 4 от ЗОДОВ с цена на иска 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане,
съставляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 10.06.2020 г. - 31.12.2020 г., нанесени му в
резултат бездействието на административните органи на Затвора Варна и ЗОЗТ -
Разделна, като вредите са настъпили в резултат на нарушение на чл.36 ал.1 т.5
от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода, неправилно лечение от д-р р. и нарушение на
чл.62 ал.2 от ЗИНЗС, предоставящ възможност лишените от свобода да не бъдат
премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им
състояние.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.